Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (53)

Глава LI
Как победителите гаргантюисти бяха възнаградени след победата

Когато Гаргантюа завърши речта си, победените му предадоха исканите от него размирници, с изключение на Побойников, Хлапаков и Ситняков, които шест часа преди битката бяха избягали — единият в Анелската клисура^[1], другият във Вирската долина^[2], а третият в Лонгроньо^[3], бягали, та и назад се не обръщали, — и с изключение на други още двама пекари, паднали на бойното поле.

Гаргантюа не стори на заложниците нищо лошо — само ги накара да носят пресите в книгопечатницата, която неотдавна бе открил. Междувременно заповяда всички убити да бъдат погребани с почести в Ноаретската долина и в Брюлвиейското поле. Ранените бяха настанени на лечение в неговата главна болница. После, осведомявайки се за щетите, причинени на града и на обитателите му, той нареди да ги обезщетят напълно на основание на техните показания, дадени под клетва, и заповяда да издигнат в града крепост, в която постави постоянен гарнизон и караул, за да бъде в бъдеще градът по-добре защитен срещу внезапни нападения.

Преди да напусне страната, той изказа горещата си благодарност на всички войници от легионите си, допринесли за извоюване на победата, и ги изпрати да зимуват в гарнизоните, с изключение на неколцина от десетия легион, отличили се в последния бой, както и военачалниците, които отведе със себе си при Грангузие.

Като ги видя да пристигат, старецът почувствува радост, която е невъзможно да се опише. И тозчас нареди да устроят пир, но такъв разкошен, богат и чудесен пир, какъвто светът не е виждал от времето на цар Артаксеркс^[4]. А след угощението им раздаде всички съдове и украшения от своя бюфет, които вкупом тежаха милион осемстотин хиляди и четиринайсет златни безанти и се състояха от големи антични вази, големи амфори, големи блюда, големи чаши, потири, стомни, свещници, купи, стакани, жардиниери, бонбониери и други подобни, всички от масивно злато, без да говорим за скъпоценните камъни, емайла и резбата, които по общо мнение струваха повече от самото злато. И не стига това, а от своята собствена каса даде на всеки по милион и двеста хиляди екю в брой и им преотстъпи за вечно ползуване (освен ако умрат без наследници) замъци и земи, каквито сами си изберат. На Понократ преотстъпи Ларош-Клермо, на Гимнаст — Кудре, на Евдемон — Монпансие, Риво на Толмер, на Итибол — Монсоро, на Акамас — Канд, Варен на Хиронакт, Граво на Себаст, Кенкене на Александър, Лигре на Софрон и т.н.