Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (5)

Глава III
Как Гаргантюа бе носен единайсет месеца в утробата на майка си

Грангузие^[1], който на времето си бе голям веселяк, обичаше да пие според тогавашния обичай непременно до дъно и да си похапва соленичко.

За тази цел той всякога разполагаше с богат запас от майенска и байонска шунка и пушени говежди езици, зимъс се снабдяваше и с кървавица, с пастърма, с горчица, с пресован хайвер и с наденици, но не болонски, тъй като се страхуваше от ломбардската отрова, а бигорски, лонгонейски, бренски и руаргски.

Когато възмъжа, Грангузие се ожени за Гаргамела^[2], дъщерята на царя на пеперудите, девойка снажна и хубава. Те толкова честичко играеха на „двугърба камила“ и тъй весело си търкаха един о друг тлъстинките, че не след дълго тя зачена хубаво момченце, което носи цели единайсет месеца.

Защото жените могат да носят плода си единайсет месеца и дори по-дълго, особено когато се касае за шедьовър или за личност, предопределена да извърши велики подвизи.

Омир например разказва, че детето, което нимфата заченала от Нептун, се родило след една година, а това ще рече в дванайсетия месец. Този дълъг срок, обяснява Авъл Гелий в книга III на „Атически нощи“, напълно съответствува на величието на Нептун, защото само в такъв период от време потомъкът на Нептун е могъл да се оформи до съвършенство.

По същата причина и Юпитер продължил до четиридесет и осем часа нощта, която прекарал в обятията на Алкмена, защото в по-късо време той не можеше да измайстори Херкулес, избавителя на света от чудовища и тирани.

Господа старите пантагрюелисти потвърдиха моите думи и обявиха не само за вероятно, но и за законно раждането на дете единайсет месеца след смъртта на съпруга:

Хипокрит, De Alimento,^[3]

Плиний, кн. II, гл. V,

Плавт, Cistellaria^[4],

Марк Варон, в сатирата, озаглавена „Завещание“, в която се позовава на авторитета на Аристотел,

Цензорин, De die natali^[5],

Аристотел, De nat. animalium^[6],

Гелий, кн. III, гл. XVI,

Сервий, в „Коментарии“, цитирайки стиха на Вергилий: „Matri longa decem“^[7], и т.н. — и хиляди други безумци, към чиято група се присъединиха и законоведите, а именно: ff De suis et legit., L. Intestato § 13, а така също Antent, De restitut et ea que partit in undecimo mense. По този повод те твърде силно видоизмениха закона Gallus ff De lib. et posthu et L. Septimo ff De stat homin, пък и още някои други, които сега не смея да назова. Благодарение на тези закони вдовичките могат да си развяват подопашката наляво и надясно цели два месеца след смъртта на съпрузите си.

Мили мои, славни веселяци, паднат ли ви вдовички, за които си струва човек да си разтвори копчелъка, сваляйте ги, а после ги доведете и при мен; ако и на третия месец заченат, детето, все едно, ще бъде признато за законен наследник на покойния съпруг; а веднъж разберат ли, че коремът е пълен, те карат нататък и хич не му се церемонят.

Така и Юлия, дъщерята на император Октавиан, се отдавала на обожателите си само когато се усещала непразна, както корабът се нуждае от кормчия не преди да бъде потегнат и натоварен.

И ако някой ги осъди, че позволяват да ги задяват така по време на бременността им, докато бременните животни отблъскват всяка пощявка на самеца, те ще отговорят, че едно нещо са самките, а друго — жените, които отлично знаят какви наслади крие в себе си суперфетацията^[8]. В такъв смисъл е отговорила някога и Популия в книга II на Макробиевите „Сатурналии“.

Но ако дяволът направи така, че налетите на небременна, тогава ще трябва само по-здраво да затегнете кранчето и… никому ни гък за това!