Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Gargantua et Pantagruel, –1564 (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 8гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
NomaD(2013-2015 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe(2015-2016 г.)

Издание:

Франсоа Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел

Превела от френски: Дора Попова

Илюстрации: Гюстав Доре

Превод от френски: Дора Попова

Превод на стиховете: Георги Мицков

Редактор: Иван Гранитски

Коректор: Величка Божинова

Художник: Кънчо Кънев

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2012

ISBN: 978-954-09-0619-5

 

Rabelais

Œuvres complètes

Editions du Seuil

Paris 1973

 

© Дора Попова, превод,

© Георги Мицков, превод на стиховете

© Издателство „Захарий Стоянов“, 2012

 

Това издание е отпечатано по Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел. Т. I и II.

Превела от френски Дора Попова. Превод на стиховете Георги Мицков.

Издателство „Народна култура“, София, 1982.

 

Формат 16/70/100.

Печатни коли 46.5

 

Печат Лито Балкан АД

История

  1. —Добавяне

Глава XXXII
Как Грангузие, за да спаси мира, заповяда да върнат питките

След това продължително слово старецът Гале млъкна, ала на всички негови доводи Пикрошол отвръщаше така:

— Елате и си вземете, елате и си вземете![1] Моите момчета са чевръсти. Те ще ви изпекат питки!

Тогава Гале се върна при Грангузие и видя, че той стои на колене в ъгъла на стаята си, дето молеше бога да усмири и вразуми Пикрошол, та да не става нужда да се прибягва до насилие. Забелязал влизащия Гале, добрият Грангузие възкликна:

— Какви новини ми носиш, приятелю мой?

— Нищо добро — отвърна Гале. — Този човек е за губил ума си и, чини ми се, сам бог е дигнал ръка от него.

— Така е — изохка Грангузие. — Но не разбра ли, приятелю, с какво сме възбудили гнева му? Не каза ли ти кого обидихме и в какво прегрешихме?

— Нищо не каза — отвърна Гале, — само крещеше за някакви питки. Кой знае нашите овчари какво са сторили на пекарите му!

— Преди да взема решение — каза твърдо Грангузие, — аз трябва да разбера какво е станало.

Тогава той заповяда да разследват случая и се оказа, че неговите хора силом взели питки от пекарите на Пикрошол и че фраснали Марке с тояга по главата, но че се разплатили почтено и че упоменатият Марке пръв шибнал по краката Фражие. Грангузие свика съвета и всички в един глас настояха на всяка цена да се отбраняват.

Ала Грангузие не мислеше като тях.

— Щом е дума за някакви си питки — рече той, — аз ще се постарая да се сдобря с Пикрошол, защото никак не ми е по сърце да водя войни.

И той запита за броя на въпросните питки и като узна, че са не повече от четири-пет дузини, заповяда да опекат пет коли питки още същата нощ. Едната от тях, натоварена с питки, приготвени с най-хубаво масло, с най-пресни яйца, с най-доброкачествен шафран и ароматични подправки, нареди да предадат на Марке, комуто освен това отпусна седемстотин хиляди и три филипи[2], за да се разплати на лекувалите го бръснари. И отгоре на това реши да предаде във вечно и безвъзмездно владение на него и неговите наследници чифлика Помардиер.

С мисията да отнесе и предаде даровете и този път бе натоварен Гале, който пътем, близо до Соле, накара хората си да накършат възможно повече тръстика и да окичат с нея колите, а на всеки колар да дадат в ръката стъбло; сам той също взе в ръка стъбло, за да покаже на Пикрошол, че искат мир и че са дошли, за да го придобият.

Когато стигнаха пред вратите на крепостта, те заявиха, че са упълномощени от Грангузие да разговарят с Пикрошол. Ала Пикрошол не пожела да ги приеме, нито склони да отиде при тях и нареди да им съобщят, че сега е зает, но че ако работата е толкова спешна, да подирят военачалника Фанфарен, който в това време поставяше оръдие на крепостната стена. Тогава благодушният Гале се обърна към Фанфарон със следните думи:

— Сеньор, за да турим край на тези наши разпри и отстраним всичко, което би ви попречило отново да встъпите с нас в съюз, ние ви връщаме питките, послужили за причина на раздора. Нашите взеха от вас пет дузини и заплатиха добра цена за тях, но мирът е прекалено скъп на сърцата ни, затова ние ви връщаме пет коли, от които едната е на разположение на Марке, най-пострадалия от всички. Освен това, за да го задоволим напълно, сега ще му наброим седемстотин хиляди и три филипи, а като обезщетение за вреди и загуби, което той има право да търси от нас, ще предадем във вечно и безвъзмездно владение на него, както и на наследниците му, чифлика Помардиер — ето и акта за дарение. И, за бога, нека от днес нататък заживеем в мир. Оттеглете се със здраве във вашите земи, а нам върнете крепостта, върху която, това вие сами отлично знаете, нямате никакви права, и нека бъдем приятели както преди.

Фанфарон разказа всичко на Пикрошол, ала с думи, който още повече разпалиха гнева му.

— На човек веднъж да му вземеш страха, па после прави с него каквото си искаш — започна хитро той. — Ей богу, нещастният пияница Грангузие вече сигурно е напълнил гащите! За него работа ли е да води война! Виж, друго е да обръща стакани с дъното нагоре. Аз съм на мнение да вземем и питките, и парите, а после в най-скоро време да се укрепим и продължим успешно започнатото дело. За такъв глупак ли ви смятат те, та да ви залъгват с някакви си питки? Ето как ви отвръщат за доверието и за добрите ви обноски: храни куче да те лае.

— Тъй, тъй, тъй — съгласи се Пикрошол. — Ще ги науча аз тях! А ти прави, което си знаеш!

— Трябва да ви предупредя — продължи Фанфарон, — че сме зле с хранителните запаси. Ако Грангузие реши да ни обкръжи, още днес аз, пък и останалите ще трябва да си изкъртим зъбите и да си оставим по три, не повече, иначе ще оплюскаме всичко!

— Предостатъчно е това, с което разполагаме — сряза го Пикрошол. — За да ядем ли сме тук, или за да се бием?

— За да се бием, разбира се — съгласи се Фанфарон. — Но гладна мечка хоро не играе и там, където царува гладът, силата си отива.

— Стига приказки — отсече Пикрошол. — Вземете всичко, което са донесли.

И ето как взеха на пратениците и парите, и питките, и воловете, и колите, а самите тях изпратиха, без дума да им кажат, напомняйки им само да не се навъртат край крепостта, а защо — това те утре щели да узнаят.

Така пратениците се завърнаха, без нищо да постигнат, и разказаха всичко на Грангузие, а накрая добавиха, че няма никаква надежда да спечелят врага за мира и че тозчас трябва да обявят война не на живот, а на смърт.

Бележки

[1]Елате и си вземете! — отговор на спартанския цар Леонид, отправен към персийския цар Ксеркс, който предлагал на спартанците да сложат оръжие.

[2] Филипи — гръцка златна монета.