Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (262)

Глава XLIV
Как върховната жрица Бакбук представи Панюрж на Божествената бутилка

Тук благородната жрица Бакбук заповяда на Панюрж да падне на колене и да целуне фонтана, а после го накара да се изправи и изиграе около него три итимба^[1]. След това му нареди да седне между два, отрано донесени за тази цел, стола направо на пода. Сетне разтвори ритуалната си книга и шепнейки нещо на лявото му ухо, го накара да запее следната гроздоберска песен:

О, тайнствена Бутилка,

пред теб стоя в захлас,

безмълвен извор на познания,

главата ми е пълна със мътилка

и затова нетърпелив очаквам аз

да ми разкриеш светли прорицания

чрез своите заклинания,

такъв е поводът на моята молба.

Сам Бакхус чак във Индия далечна зарад теб води борба

и в твойто съдържание благословено

вля същността на своята съдба,

човешка мъдрост, временна и тленна.

С примамната ти течност, пивка и блажена,

човек от всичките пороци се спасява,

шумяща и пенлива, сладка и безценна,

Ной също ти отдаде свойта слава.

О, дай ми отговор тогава

на моето страдание,

съд с чудотворна власт,

в мен тръпне всяка жилка,

о, тайнствена Бутилка,

пред теб стоя в захлас,

безмълвен извор на познания,

искряща без мътилка,

от теб очаквам аз

съдбовни прорицания.

След тази песен Бакбук хвърли нещо във фонтана и водата мигом закипя като големия котел в Бургьой на празника на тоягите. Панюрж мълчаливо слушаше с едно ухо, а Бакбук стоеше до него на колене, когато от Свещената бутилка се понесе шум като от пчели, изхвръкващи от тялото на младо биче, убито и разсечено по способа на Аристей^[2], или като от стрели, изхвърлени от арбалет, или от внезапно плиснал летен дъжд. И тогава се чу една-единствена дума: „Тринк.“

— Боже справедливи — извика Панюрж, — бутилката се счупи или може би се пукна, истина ви казвам. Така говорят кристалните бутилки и в нашия край, когато се пукат край огъня.

Тогава Бакбук се изправи и като улови нежно Панюрж под ръка, каза:

— Приятелю, благодарете на небето — това е ваш дълг: вие веднага чухте думата на Божествената бутилка, и то такава весела, мъдра, ясна, каквато не съм чувала да я произнася, откакто служа при пресветия й оракул. Станете, елате да надникнем в главата с тълкуването на тази чудесна дума.

— Че да надникнем — съгласи се Панюрж. — Днес да не би да съм по-глупав от вчера! Кажете, къде е тази книга? Къде е тази глава? Нека най-после видим този весел тълковник!