Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Gargantua et Pantagruel, 1533–1564 (Пълни авторски права)
- Превод отфренски
- Дора Попова, 1982 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,7 (× 6гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и начална корекция
- NomaD(2013-2015 г.)
- Корекция
- sir_Ivanhoe(2015-2016 г.)
Издание:
Франсоа Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел
Превела от френски: Дора Попова
Илюстрации: Гюстав Доре
Превод от френски: Дора Попова
Превод на стиховете: Георги Мицков
Редактор: Иван Гранитски
Коректор: Величка Божинова
Художник: Кънчо Кънев
Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2012
ISBN: 978-954-09-0619-5
Rabelais
Œuvres complètes
Editions du Seuil
Paris 1973
© Дора Попова, превод,
© Георги Мицков, превод на стиховете
© Издателство „Захарий Стоянов“, 2012
Това издание е отпечатано по Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел. Т. I и II.
Превела от френски Дора Попова. Превод на стиховете Георги Мицков.
Издателство „Народна култура“, София, 1982.
Формат 16/70/100.
Печатни коли 46.5
Печат Лито Балкан АД
История
- —Добавяне
Глава XIV
Как Пухкавите котараци живеят с подкупи
Неизрекъл още тези думи, брат Жан видя, че в пристанището влязоха шейсет и осем галери и фрегати; той тозчас изтича да понаучи нещо ново, а между другото и да запита с каква стока са натоварени корабите, и разбра, че всички са натоварени с месо, зайци, петли, гълъби, прасета, кози, пилета, патки, диви патици, гъски и с всякакъв дивеч. Между тях съгледа и няколко топа кадифе, атлаз и дамаска. Тогава той се обърна към пътниците и ги запита къде и на кого носят тези скъпоценни неща. А те му отговориха, че всичко това е за Хищника, за Пухкавите котараци и за Пухкавите котки.
— А вие как казвате на това? — запита брат Жан.
— Подкупи — отвърнаха пътниците.
— Вземащият подкупи от подкупи ще загине. Така е — всякога е било така — заключи брат Жан. — Бащите на сегашните Пухкави котараци са изяли добрите благородници, които, както подобавало на положението им, посвещавали свободното си време на лов със соколи и кучета, за да добият по-голяма сръчност и издръжливост, необходими при война, тъй като ловът е не друго, а първообраз на война и Ксенофон ненапразно е казвал, че от лова като от Троянски кон са излезли всички добри военачалници. Аз съм човек неук, но на мен така ми казваха и аз вярвам на това. Душите на тези благородници, както уверява Хищника, след смъртта им се преселват в глигани, елени, кози, чапли, яребици и други животни, които те през целия си живот са обичали и преследвали. А сега, незадоволени от това, че са разрушили и изяли замъците, земите, владенията, имуществата, издръжките и доходите им, Пухкавите котараци посягат на кръвта и душата на благородниците и след смъртта им. Този наш дрипльо никак не е глупав — той ненапразно ни обърна внимание върху това, че яслите са поставени наопаки!
— Да, но — прекъсна го Панюрж — нали бе обнародван указ от името на нашия велик крал, че се забранява под страх от смърт чрез обесване ловът на елени, кошути, глигани и козлета?
— Това е вярно — отвърна един пътник от името на всички. — Но великият крал е толкова благ и търпелив, а тези Пухкави котараци — толкова бесни и ненаситни на християнска кръв, че най-добре е ние да си слушаме добрия крал, но да не забравяме и подкупите на Пухкавите котараци, още повече, че утре Хищника жени една от своите Пухкави котки за тлъст и препухкав Котарак. Някога им казвали сенояди, но, уви, сено те вече не ядат. Сега ние ги наричаме зайцеяди, яребицояди, бекасояди, фазанояди, пилеяди, козлеяди, прасетояди — друга храна те не употребяват.
— Ще се изям от мъка! — извика брат Жан. — Но от другата година ще ги наричат пацулояди, дрискояди, лайнояди. Вярно ли думам?
— Вярно! — отвърнаха всички.
— Да направим две неща — предложи брат Жан. — Първо — да турим ръка на всичкия този дивеч, който виждате тук — пред вас. Право да си кажа, опротивяло ми е соленото месо — искам да кажа, че е скъпо и че ми излиза пресолено! Второ — да се върнем в Следствената зала и да изчистим до крак тези дяволски Пухкави котараци.
— Дума да не става — отсече Панюрж, — там не отивам: аз по природа съм си малко страхлив.