Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Gargantua et Pantagruel, –1564 (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 6гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
NomaD(2013-2015 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe(2015-2016 г.)

Издание:

Франсоа Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел

Превела от френски: Дора Попова

Илюстрации: Гюстав Доре

Превод от френски: Дора Попова

Превод на стиховете: Георги Мицков

Редактор: Иван Гранитски

Коректор: Величка Божинова

Художник: Кънчо Кънев

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2012

ISBN: 978-954-09-0619-5

 

Rabelais

Œuvres complètes

Editions du Seuil

Paris 1973

 

© Дора Попова, превод,

© Георги Мицков, превод на стиховете

© Издателство „Захарий Стоянов“, 2012

 

Това издание е отпечатано по Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел. Т. I и II.

Превела от френски Дора Попова. Превод на стиховете Георги Мицков.

Издателство „Народна култура“, София, 1982.

 

Формат 16/70/100.

Печатни коли 46.5

 

Печат Лито Балкан АД

История

  1. —Добавяне

Глава XIV
Как Пухкавите котараци живеят с подкупи

Неизрекъл още тези думи, брат Жан видя, че в пристанището влязоха шейсет и осем галери и фрегати; той тозчас изтича да понаучи нещо ново, а между другото и да запита с каква стока са натоварени корабите, и разбра, че всички са натоварени с месо, зайци, петли, гълъби, прасета, кози, пилета, патки, диви патици, гъски и с всякакъв дивеч. Между тях съгледа и няколко топа кадифе, атлаз и дамаска. Тогава той се обърна към пътниците и ги запита къде и на кого носят тези скъпоценни неща. А те му отговориха, че всичко това е за Хищника, за Пухкавите котараци и за Пухкавите котки.

— А вие как казвате на това? — запита брат Жан.

— Подкупи — отвърнаха пътниците.

— Вземащият подкупи от подкупи ще загине. Така е — всякога е било така — заключи брат Жан. — Бащите на сегашните Пухкави котараци са изяли добрите благородници, които, както подобавало на положението им, посвещавали свободното си време на лов със соколи и кучета, за да добият по-голяма сръчност и издръжливост, необходими при война, тъй като ловът е не друго, а първообраз на война и Ксенофон ненапразно е казвал, че от лова като от Троянски кон са излезли всички добри военачалници. Аз съм човек неук, но на мен така ми казваха и аз вярвам на това. Душите на тези благородници, както уверява Хищника, след смъртта им се преселват в глигани, елени, кози, чапли, яребици и други животни, които те през целия си живот са обичали и преследвали. А сега, незадоволени от това, че са разрушили и изяли замъците, земите, владенията, имуществата, издръжките и доходите им, Пухкавите котараци посягат на кръвта и душата на благородниците и след смъртта им. Този наш дрипльо никак не е глупав — той ненапразно ни обърна внимание върху това, че яслите са поставени наопаки!

— Да, но — прекъсна го Панюрж — нали бе обнародван указ от името на нашия велик крал, че се забранява под страх от смърт чрез обесване ловът на елени, кошути, глигани и козлета?

— Това е вярно — отвърна един пътник от името на всички. — Но великият крал е толкова благ и търпелив, а тези Пухкави котараци — толкова бесни и ненаситни на християнска кръв, че най-добре е ние да си слушаме добрия крал, но да не забравяме и подкупите на Пухкавите котараци, още повече, че утре Хищника жени една от своите Пухкави котки за тлъст и препухкав Котарак. Някога им казвали сенояди, но, уви, сено те вече не ядат. Сега ние ги наричаме зайцеяди, яребицояди, бекасояди, фазанояди, пилеяди, козлеяди, прасетояди — друга храна те не употребяват.

— Ще се изям от мъка! — извика брат Жан. — Но от другата година ще ги наричат пацулояди, дрискояди, лайнояди. Вярно ли думам?

— Вярно! — отвърнаха всички.

— Да направим две неща — предложи брат Жан. — Първо — да турим ръка на всичкия този дивеч, който виждате тук — пред вас. Право да си кажа, опротивяло ми е соленото месо — искам да кажа, че е скъпо и че ми излиза пресолено! Второ — да се върнем в Следствената зала и да изчистим до крак тези дяволски Пухкави котараци.

— Дума да не става — отсече Панюрж, — там не отивам: аз по природа съм си малко страхлив.