Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (232)

Глава XIV
Как Пухкавите котараци живеят с подкупи

Неизрекъл още тези думи, брат Жан видя, че в пристанището влязоха шейсет и осем галери и фрегати; той тозчас изтича да понаучи нещо ново, а между другото и да запита с каква стока са натоварени корабите, и разбра, че всички са натоварени с месо, зайци, петли, гълъби, прасета, кози, пилета, патки, диви патици, гъски и с всякакъв дивеч. Между тях съгледа и няколко топа кадифе, атлаз и дамаска. Тогава той се обърна към пътниците и ги запита къде и на кого носят тези скъпоценни неща. А те му отговориха, че всичко това е за Хищника, за Пухкавите котараци и за Пухкавите котки.

— А вие как казвате на това? — запита брат Жан.

— Подкупи — отвърнаха пътниците.

— Вземащият подкупи от подкупи ще загине. Така е — всякога е било така — заключи брат Жан. — Бащите на сегашните Пухкави котараци са изяли добрите благородници, които, както подобавало на положението им, посвещавали свободното си време на лов със соколи и кучета, за да добият по-голяма сръчност и издръжливост, необходими при война, тъй като ловът е не друго, а първообраз на война и Ксенофон ненапразно е казвал, че от лова като от Троянски кон са излезли всички добри военачалници. Аз съм човек неук, но на мен така ми казваха и аз вярвам на това. Душите на тези благородници, както уверява Хищника, след смъртта им се преселват в глигани, елени, кози, чапли, яребици и други животни, които те през целия си живот са обичали и преследвали. А сега, незадоволени от това, че са разрушили и изяли замъците, земите, владенията, имуществата, издръжките и доходите им, Пухкавите котараци посягат на кръвта и душата на благородниците и след смъртта им. Този наш дрипльо никак не е глупав — той ненапразно ни обърна внимание върху това, че яслите са поставени наопаки!

— Да, но — прекъсна го Панюрж — нали бе обнародван указ от името на нашия велик крал, че се забранява под страх от смърт чрез обесване ловът на елени, кошути, глигани и козлета?

— Това е вярно — отвърна един пътник от името на всички. — Но великият крал е толкова благ и търпелив, а тези Пухкави котараци — толкова бесни и ненаситни на християнска кръв, че най-добре е ние да си слушаме добрия крал, но да не забравяме и подкупите на Пухкавите котараци, още повече, че утре Хищника жени една от своите Пухкави котки за тлъст и препухкав Котарак. Някога им казвали сенояди, но, уви, сено те вече не ядат. Сега ние ги наричаме зайцеяди, яребицояди, бекасояди, фазанояди, пилеяди, козлеяди, прасетояди — друга храна те не употребяват.

— Ще се изям от мъка! — извика брат Жан. — Но от другата година ще ги наричат пацулояди, дрискояди, лайнояди. Вярно ли думам?

— Вярно! — отвърнаха всички.

— Да направим две неща — предложи брат Жан. — Първо — да турим ръка на всичкия този дивеч, който виждате тук — пред вас. Право да си кажа, опротивяло ми е соленото месо — искам да кажа, че е скъпо и че ми излиза пресолено! Второ — да се върнем в Следствената зала и да изчистим до крак тези дяволски Пухкави котараци.

— Дума да не става — отсече Панюрж, — там не отивам: аз по природа съм си малко страхлив.