Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (222)

Глава IV
Защо всички птици на Звънливия остров са прелетни

— Вие, продължи Пантагрюел, като се обърна към стареца — ни обяснихте, че папата се ражда от кардинал, кардиналите — от епископи, епископите — от свещеници и свещениците — от клирици. А сега бих искал да узная откъде се вземат у вас клириците.

— Всички те без изключение са прелетни птици — отвърна Едитус — и идват тук от далечния свят: едни — от много голямата страна, наречена Денбезхляб, други — от друга страна, по на запад, наречена Ниесмепрекаленомного. Оттам всяка година долитат при нас клирици на орляци, изоставяйки бащи, майки, приятели и роднини. Обичаят там е такъв: когато в някой знатен дом се народят повечко деца, било от женски или от мъжки пол, то ако всяко дете получи своя дял от наследството, както разумът диктува, природата налага и господ-бог повелява, домът ще бъде разорен. Затова родителите им ги хващат за ръчица и ги довеждат на нашия остров, даже и, когато са жители на остров Босар.

— Става дума за остров Бушар, който е близо до Шинон, нали? — запита Панюрж.

— Не, за Босар, от думата „босю“, което ще рече гърбав — обясни Едитус. — Обикновено децата им са гърбави, кривогледи, куци, едноръки, подагреници, уродливи и сакати, с една дума — безполезно бреме на земята.

— Този обичай — забеляза Пантагрюел — е напълно противоположен на съблюдаваните в онова време правила за посвещаване на девиците във весталки; Лабеон Антистий свидетелства, че тези правила запрещавали да бъде въведена в такъв сан девица с какъвто и да било душевен порок, с каквото и да било увреждане на сетивата или с какъвто и да бил физически недъг, даже съвсем незначителен и незабележим.

— Аз се чудя — продължи Едитус — как тези тамошни майки още ги носят девет месеца в утробата си; ами че те в домовете си не могат да ги понасят и търпят повече от девет години, и даже не толкова, а само седем, после им нахлузят някаква риза, оскубят им със заклинания и молитви не зная колко косми от темето (точно както египтяните ръкополагали жреци на Изида, като им надявали ленена риза и ги подстригвали) и открито, явно, публично, по пътя на питагорейската метемпсихоза, без рани и без каквито и да било увреждания, ги превръщат в ето такива птици. Едно само, приятели мои, не разбирам и не зная дали е за добро, или за зло: защо самките, били те свещенички, иночки, или папеси, вместо приятни за слуха хвалебствия и благодарствени песнопения, каквито според Зороастър следва да се пеят в чест на Ормузд, запяват мрачни, богохулни химни, подходящи за демона Ариманиан, и защо млади и стари непрестанно отправят проклятия към родителите и приятелите си, които са ги превърнали в птици?

Болшинството от тях долитат при нас от страната Денбезхляб, която няма край: когато асафиямите, тоест обитателите на тази земя, са застрашени от лошия съветник, какъвто е гладът, било от недостиг на храна, било от неумение и нежелание да вършат нещо, да упражняват някакъв почтен занаят или изкуство, с вяра и правда да служат на честните хора; когато не им потръгне в любовта, когато след неуспехи в начинанията си изпаднат в отчаяние, когато вършат престъпления и искат да избягнат позорното наказание, тогава всички те идват тук като кукувици в чуждо гнездо. Идват сухи като свраки и дорде се обърнеш, стават тлъсти като мармоти. Тук те са в пълна безопасност, далече от всякакъв риск и безпокойство.

— Но — запита Пантагрюел — тези хубави птици не се ли завръщат после там, дето са били излюпени?

— Току-речи не — отвърна Едитус. — Е, в миналото някои и други си отидоха, но късно и без всякакво желание. След последните слънчеви затъмнения^[1] обаче, а, чини ми се, и под влияние на небесните светила, изхвръкна наведнъж цяло ято. Това нас съвсем не ни натъжава — напротив, сега за останалите има повече храна. И преди да отлетят, всички оставиха перушината си из копривите и трънаците.

И наистина, ние намерихме няколко пера, а когато ги търсехме, съвсем случайно открихме гърне с рози.