Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (219)

Глава I
Как Пантагрюел пристигна на Звънливия остров и какъв шум дочухме там

Продължавайки нашия път, ние плавахме цели три дни, без да открием нищо ново. На четвъртия ден забелязахме суша и нашият лоцман ни каза, че това е Звънливият остров; в същия миг до слуха ни достигна далечен шум, в който различихме звъна на големи, малки и средни камбани и който ни напомни големите празници в Париж, Тур, Жоржо, Нант и на други места, когато всички камбани бият едновременно. И колкото повече се приближавахме към острова, толкова по-ясно долавяхме шума.

Помислихме си, че това е Додона с нейните хлопки или олимпийският свод Хептафон, или постоянният звън, издаван от Колоса над гробницата на Мемнон в египетска Тива, или най-после ония викове и врява, които в миналото се разнасяли около някакъв гроб на еолийския остров Липара, но и така, и иначе не можахме да си обясним тази загадка.

— Струва ми се — каза Пантагрюел, — че оттук е излетял пчелен рой и че сега, за да го приберат в кошера, хора удрят тигани, котли, тави и корибантските чинели на Кибела, прамайка на всички богове. Ето, слушайте!

Когато приближихме до острова, ние установихме, че към нестихващия звън на камбаните се присъединяваше песента на някакви хора, по всяка вероятност обитателите на това място. Ето защо Пантагрюел предложи, преди да отидем на Звънливия остров, да доплаваме с нашата лодка до една невисока скала и се установим в подножието й, тъй като недалеко от нея съгледахме колиба с градинка.

Посрещна ни дребничък, простоват отшелник на име Копчелъкус, родом от Глатини; той ни даде изчерпателни обяснения относно всички тези камбани и звънежи и много странно ни нагости. Накара ни да гладуваме цели четири дни, защото иначе щели да откажат да ни приемат на Звънливия остров, тъй като там сега започвал постът на четирите годишни времена.

— Нищо не разбирам! — каза Панюрж. — Това по-скоро е време на четирите ветрове. Че с какво друго, ако не с вятър ни храни този пост? Хай да му се не види, нямате ли си друга работа, та само постите? И толкова строго, дявол го взел! Ние можем да минем и без вашите церемонии.

— В моята граматика от Донат — намеси се брат Жан — аз виждам само три времена: минало, настояще и бъдеще; тук четвъртото трябва да е за бакшиш на слугите.

— Това е — забеляза Епистемон — аорист, произлязло от най-съвършеното минало на гърци и латинци и превърнало се в наше мътно и смутно време. Е, какво, слепият е казал: „Ще видим!“

— Време съдбоносно! Така е! — заяви отшелникът. — А който ми противоречи, е еретик и тозчас да бъде хвърлен на кладата.

— Непременно, отче! — съгласи се Панюрж. — Когато съм на море, аз много повече се страхувам да не се намокря или удавя, отколкото да не се прегрея или изгоря. Е, като е речено, ще постим, дявол го взел! Аз толкова много съм постил, че постите изсушиха плътта ми и много се боя бастионите на тялото ми в края на краищата да не вземат да рухнат. А още повече се боя да не ви разсърдя по време на пост — казват, че човек тогава се чувства зле, така са ме уверявали мнозина и аз нямам основание да не им вярвам. Що се отнася до мен, постът никак не ме смущава — че какво по-лесно и по-просто от това да постиш? Грижата ми е друга — да не би да стане нужда да постим и по-нататък, защото в такъв случай непременно трябва да турим нещо настрана. Та, за бога, нека постим, щом сме попаднали на гладните празници — аз от дълги години не съм ги празнувал.

— Ако не може да минем без тези пости — додаде Пантагрюел, — друг изход няма, освен час по-скоро да ги изпостим, та да се отдалечим от тях като от лош път. Само че аз бих искал първо да попрегледам моите книги и да разбера дали морската наука не е по-лоша от сухопътната: не току-така Платон, описвайки глупавия, невежествения и несъвършения, го сравнява с човек, израснал на кораб, а ние бихме го сравнили с човек, израснал в бъчва и гледал само през дупка.

Нашите пости се оказаха страшни и ужасни — първия ден постихме през куп за грош; втория — както дойде; третия — с всички сили и четвъртия — с огън и меч: такава бе волята на феите.