Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (2)

Предисловие

Преславни пияници и вие, достопочтени венерици (тъй като вам, а не на други са посветени моите писания) — в диалога на Платон, озаглавен „Пир“, Алкивиад, като възхвалява своя наставник Сократ, безспорен цар на философите, между другото го оприличава на силените. Някога наричали силени малките кутийки, каквито днес виждаме в аптеките, със смешни и забавни изображения върху тях, като например харпии, сатири, впрегнати гъски, рогати зайци, оседлани патици, крилати козли, елени в носилка и други подобни рисунки, родени от въображението, за да извикват смях у хората по примера на Силен, учител на добродушния Бакхус. Ала тези кутийки съдържали редки подправки — балсам, сив янтар, амом, мускус, цибетова мас, драгоценни камъни и още много подобни на тях неща. Такъв по думите на Алкивиад бил и Сократ: ако обръщате внимание само на неговата външност и съдите за ума му по външния му вид, вие не бихте дали и пукнат грош за него, толкова той бил грозен и толкова смешно било държането му. Носът му бил чип, погледът сърдит, изражението на лицето тъпо, облеклото просто, бил възгруб, сиромах, необичан от жените, негоден за каквато и да било обществена служба, ала всякога засмян, всякога готов да се събере с приятели на чашка и да се пошегува, скривайки зад всичко това божествената си мъдрост. Но отворите ли такава кутийка, вие ще намерите в нея дивна, безценна подправка: свръхчовешка дълбочина на мисълта, изумителна нравствена сила, непобедимо мъжество, безпримерно самообладание, неизменна яснота на духа, неотстъпна решимост и невероятно презрение към всичко, за което смъртните така много се вълнуват, суетят, трудят, пътешествуват и воюват.

Какво според вас цели това мое предисловие и въведение? Ето какво, добри мои ученици и прочие веселяци. Четейки забавните заглавия на някои от нашите книги, като например „Гаргантюа“, „Пантагрюел“, „Феспент“, „За достойнствата на копчелъците“, „Грах със сланина cum comment^[1]“, вие лекомислено заключавате, че се касае само за глуми, за весели басни и занимливи лъжи; с други думи, вие обръщате внимание само на външния показател (заглавието) и не вниквате в същината на нещата. Но за човешките творения не бива да се съди с такава лекота. Самите вие казвате, че не дрехата прави човека, тъй като не всеки, който носи монашеско расо, е истински монах, както не всеки, който носи испански плащ, е испанец. Ето защо вие трябва да разтворите тази книга и внимателно да прецените онова, за което се говори в нея. Само тогава ще си дадете сметка, че подправката струва далеч повече, отколкото е обещавала кутийката, или с други думи, че въпросите, които тя разглежда, съвсем не са така повърхностни, както заглавието е дало основание да се предполага.

Да допуснем дори, че откриете в нея доста забавни неща, неща, които, ако се тълкуват буквално, напълно съответствуват на заглавието, вие и тогава не трябва да се спирате като омагьосани от сирени, а да продължавате да търсите по-висш смисъл в онова, което ви се е сторило лишено от дълбочина.

Случвало ли ви се е някога да отваряте бутилка? Дяволска работа! Спомнете си само колко приятно ви е било това! А наблюдавали ли сте куче, което неочаквано намира тлъст кокал? Кучето, както казва Платон в книга II De Rep^[2], е най-мъдрото животно на света. Ако сте наблюдавали такова куче, вие сигурно сте забелязали с какво благоговение то дебне този кокал, как ревниво го пази, с какво настървение го захапва, с каква страст го схрусква, с каква наслада го смуче. Какъв инстинкт го тласка да прави това? На какво се надява и какво иска то? Нищо друго освен малко костен мозък. Наистина това „малко“ е по-сладко от всичко друго, защото, както казва Гален в кн. III Facu natural^[3] и в XI De usu part^[4], мозъкът е най-съвършената храна, която природата ни предлага.

По примера на това куче би следвало и вие да бъдете мъдри, за да предвкусите, почувствувате и оцените тези хубави, дълбоко поучителни книги, да бъдете гъвкави в полемиките си и смели в атаките си. А после, след внимателно прочитане на книгата и продължителен размисъл върху прочетеното, да строшите кокала и да засмучете хранителния мозък, сиреч това, което аз подразбирам под тези питагорейски символи, с дълбоката вяра, че ще станете и по-умни, и по-мъдри, тъй като в моите книги ще намерите по-друг дух и ново, достъпно само за избраници учение, което ще ви разкрие велики тайнства и потресаващи тайни относно нашата религия и нашия обществен и политически живот.

Вярвате ли вие искрено, че когато е създавал „Илиадата“ и „Одисеята“, Омир е мислил за ония мъгляви алегории, които му приписваха Плутарх, Хераклит Понтийски^[5], Евстатий^[6], Форнут^[7] и които впоследствие заимствува и Полициано?

Ако вярвате, вие ни с крака, ни с ръце се приближавате към моето мнение, според което Омир е мислил за тези алегории толкова малко, колкото Овидий в своите „Метаморфози“ за евангелските тайнства, при все че един празноглав монах^[8] се е опитал да доказва обратното пред глупци като него или както казва поговорката — „търкулнала се тенджерата и си намерила похлупака“.

А ако не вярвате, защо не се отнесете така и към тези нови, весели хроники, като имате предвид, че когато ги пишех, мислех за такива неща колкото и вие, които в този час сигурно сте си попийвали като мен? Защото, нека ви призная, аз съчиних тази безподобна книга само в часовете, когато си хапвах и пийвах, за да се подкрепя.

Това време е най-подходящо да се пише по такива велемъдри и възвишени въпроси, което, както твърди Хораций, отлично разбирали Омир, образец на всички филолози, и бащата на латинските поети, Ений, макар някакъв невежа да казва, че стиховете му дъхат повече на вино, отколкото на елей.

Същото ще каже някой негодник и за моите книги. Негова си работа! Дъхът на виното е — о! — колко по-приятен, по-тънък, по-освежаващ, по-прекрасен и по-божествен от дъха на елея! И ако за мен кажат, че за вино харча повече, отколкото за елей, аз ще се почувствувам не по-малко горд от Демостен, за когото казвали, че за елей харчел повече, отколкото за вино^[9]. Чест и слава е за мен да ме считат за веселяк и забавен компаньон. Благодарение на тази моя слава аз съм желан гост във всички весели компании на пантагрюелистите.

Един низш духом бил упрекнал Демостен, че прочутите му „Речи“ вонят като престилката на мазен, извикващ отвращение с мръсотата си мандраджийски слуга. А аз ви моля да тълкувате постъпките и думите ми в най-благородния им смисъл. Отнесете се с уважение към мозъчната пища, която тези безобидни разкази ви предлагат, и от все сърце се постарайте да ме възприемате всякога откъм добрата страна!

И тъй, мили мои, веселете се и с радост четете моята книга, за здраве на тялото и от полза за бъбреците. Само ето що, немирници проклети, чумата да ви тръшне: не забравяйте да пиете за мое здраве, и аз тозчас ще вдигна наздравица за вас.