Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (192)

Глава XLII
Как Пантагрюел преговаря с кралицата на Надениците Нифлесет

Тъй като гореупоменатото чудовище повече не се появи и двете армии продължаваха да стоят безмълвни, Пантагрюел предложи да започнат преговори с госпожа Нифлесет (така се наричаше кралицата на Надениците), която седеше в колесницата си, близо до знамената. Предложението му не срещна никакви възражения. Кралицата слезе от колесницата си, приветства грациозно Пантагрюел и отправи към него умоляващ поглед. Пантагрюел изрази неудоволствието си от тази война. Кралицата почтително се извини, като намекна, че недоразумението е предизвикано вследствие неверните сведения на нейните шпиони, които й съобщили, че техният заклет враг, Постника, слязъл на брега и започнал да изследва урината на кашалотите. После го помоли да бъде така любезен и извини това оскърбление и добави, че Надениците съдържат повече лайна, отколкото жлъч; ако той им прости, продължи кралицата, тя и всички Нифлесети след нея ще управляват този остров и страната като негови и на неговите приемници верноподаници, всякога и във всичко ще му бъдат покорни, ще бъдат приятели на приятелите и неприятели на неприятелите му и в знак на своята преданост ежегодно ще му изпращат седемдесет и осем хиляди кралски Наденици, които да му ги предлагат като предястие шест месеца в годината.

Речено-сторено: на другия ден кралицата изпрати на добрия Гаргантюа упоменатото количество кралски Наденици, натоварени на шест големи галери, предвождани от младата Нифлесет, престолонаследница на острова. Благородният Гаргантюа на свой ред ги изпрати като дар на великия крал на Париж. Но дали от смяната на климата или от липса на горчица (естествен балсам за Надениците и обичано от тях укрепително средство), почти всички Наденици измряха. По разпореждане и желание на краля те бяха погребани в Париж на едно място, наричано и днес още Улицата на Надениците.

Със застъпничеството на придворните дами младата Нифлесет бе спасена и удостоена с почести. След време тя се омъжи за богат и благороден мъж и с божията помощ му народи едно от друго по-хубави деца.

Пантагрюел любезно поблагодари на кралицата, прости всички обиди, отхвърли предложението й да влезе във владение на острова и й подари хубаво першко ножче. После полюбопитства да узнае какво означава появяването на гореупоменатото чудовище. Тя му отвърна, че това било идея на Малките пости (Mardigras), техен бог и покровител по време на война, основоположник и родоначалник на цялото наденишко племе. А прилича, каза тя, на прасе, защото Надениците се правят от прасе. Пантагрюел поиска да узнае по какъв повод и за какви лечебни цели чудовището хвърли на земята такова огромно количество горчица. Кралицата отвърна, че горчицата е техният свещен Граал^[1] и животворен балсам и че ако само леко намажат с нея раните на изведените от строя Наденици, ранените оздравяват, а мъртвите възкръсват.

Пантагрюел не разговаря повече с кралицата и се оттегли на кораба си. След него, прибирайки оръжието и „свинята“, се оттеглиха и верните му спътници.