Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (186)

Глава XXXVI
Как бесните Наденици устроиха засада на Пантагрюел

Докато Ксеноман разказваше това, брат Жан забеляза на пристана двайсет и пет, че може и трийсетина млади и снажни Наденици, които с бързи крачки се оттегляха към своя град, крепост, замък и укрепление Огнище, и се обърна към Пантагрюел с тези думи:

— Тук ще става нещо, ама де да видим! Тези уважаеми Наденици сигурно ви вземат за Постника, макар че в нищо не му приличате. Я да турим ние край на туй плюскане и час по-скоро да се заемем с нашата отбрана.

— Право думаш — съгласи се Ксеноман. — Надениците са си Наденици — коварни и подли.

При тези думи Пантагрюел стана от масата и отиде да огледа околността, но веднага се върна и съобщи, че наляво залегнали в засада тлъсти Наденици, а надясно, на половин миля оттук, друг голям батальон от огромни, могъщи Наденици се спускал надолу по стръмнината и под веселите звуци на гайди и флейти, гъдулки и свирки, цафари и тамбури, тромпети и горски рогове стремително се насочвал към нас. Като взехме под внимание седемдесетте и осем знамена, които дружно изброихме, изчислихме, че броят на вражеските войски не е по-долу от четиридесет и две хиляди. Образцовият ред, твърдата стъпка и увереният им вид ни караха да мислим, че това не са Кнедли, тоест новобранци, а отлежали Наденици, сиреч стари, изпитани бойци. В първите редици до знамената вървяха войници в пълно боево снаряжение с малки, както ни се сториха отдалече, ала остри и добре наточени пики. Двата фланга се охраняваха от многобройната конница на горските Кървавици, на тлъстите телешки Пастети и Луканки, все едри и яки островитяни, разбойници и убийци.

Пантагрюел се изплаши силно, а то си имаше от какво де, макар Епистемон да го уверяваше, че такива са може би нравите и обичаите в Наденишката страна — в бойни доспехи да посрещат чуждестранните приятели, както били посрещани и приветствани благородните френски крале при първото им появяване в славните градове след коронясването и възшествието им на престола.

— Може би — каза Епистемон — това е личната гвардия на тукашната кралица; предупредена от младите Наденици, които вие забелязахте на дървото, че в пристанището е влязла пищна и величествена ескадра, тя сигурно си е помислила, че е пристигнал богат и могъщ господар, и бърза да ви посрещне лично.

Незадоволен от това обяснение, Пантагрюел свика военния съвет, за да чуе накратко мнението му по онова, което трябваше да се предприеме при едно толкова затруднено положение, изпълнено с толкова несигурност и с толкова явни опасности.

И той им обясни с няколко думи, че под видимото благоволение и приятелство такъв въоръжен прием нерядко крие смъртна заплаха.

— Така — продължи той — император Каракала унищожил веднъж александрийците, а под претекст, че желае да се ожени за дъщерята на персийския цар Артабан, разгромил войската му. Впрочем това злодеяние не останало безнаказано: не след дълго той самият бил убит.

Точно така и синовете Якови, отмъщавайки за похищението на сестра си Дина, разграбили Сихем. По този вероломен начин римският император Галиен унищожил константинополските воини. Така и Антоний под булото на приятелството примамил при себе си арменския цар Атравазд, а после заповядал да го вържат и оковат и в края на краищата го убил. В старите летописи може да се намерят хиляди други подобни случаи. И ненапразно и до днес още възхваляват благоразумието на френския крал Шарл VI: когато, завръщайки се след победата над фламандци в своя славен град Париж, в Бурже до него стигнала вест, че двайсет хиляди парижани с чукове в ръце (оттам и прозвището чукоборци) тръгнали да го посрещат, той заявил, че няма да влезе в града (макар и да го уверявали, че се въоръжили така, за да го посрещнат по-достойно, и че са хора верни и нелицемерни), докато не се оттеглят по домовете си и не се разоръжат.