Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (146)

Глава L
Как трябва да се съхранява и употребява прочутият пантагрюелион

Пантагрюелионът се обработва по време на есенното равноденствие по различни начини — в зависимост от въображението на този или онзи народ и от особеностите на тази или онази страна.

Първоначалната обработка на пантагрюелиона се състои в следното: стъблото се очиства от листа и семена, след което се накисва в стояща, не течаща, вода в продължение на пет дни, ако времето е сухо и водата топла, и от девет до дванайсет дни, ако времето е влажно и водата студена; после се суши на слънце, обелва му се кората на сянка, а влакънцата, в които, както вече казахме, се крие всичката ценност и полезност на пантагрюелиона, се отделят от дървесинната част, използувана само за подпалване на огън, за подсилване на пламъка, както и за забавление на децата, които с нейна помощ надуват свински мехури. Някои любители на гроздово питие тайничко я използуват като сифон, за да смучат новото винце, притегляйки го с вдишването си към отвора на бъчвичката.

При отделянето на влакънцата някои съвременни пантагрюелисти си служат с особени резачки, напомнящи преплетените пръсти на разгневената Юнона, когато искала да попречи на Алкмена да роди Херкулес; този инструмент стрива, изрязва и отхвърля като ненужна дървесинната част и по този начин освобождава влакънцата.

С такава елементарна обработка се ограничават само ония, които напук на всички смъртни и на всички философи си изкарват хляба, като вървят заднишком.

Други, желаещи за своя изгода да повишат цената на пантагрюелиона, правят това, с което, доколкото ни е известно, запълвали свободното си време трите парки, с което се е развличала през нощта славната Цирцея и с което се е занимавала Пенелопа^[1] в отсъствие на съпруга си Одисей, когато дълго трябвало да отклонява от правилния отговор своите поклонници.

Само след всичко това пантагрюелионът придобива своите неоценими качества, част от които сега ще ви изброя (да изброя всички, ми е невъзможно), но най-напред ще обясня наименованието му.

Аз считам, че растенията получават наименованията си по различни начини. Едни вземат името на оня, който ги е открил, изучил, разпространил, садил, въвел в употреба и оползотворил — така например меркуриал произхожда от Меркурий, панацея от Панацея, дъщеря на Ескулап, артемизия от Артемида, тоест от Диана, евпаторий от цар Евпатор, телефий от Телеф, евфорбий от Евфорб, лекар на цар Юба, климен от Климен, алкивиадий от Алкивиад, гентиана от Гентий, цар на Илирия. И толкова високо се е ценяло някога това право да дадеш името си на откритото от теб растение, че подобно на спора между Нептун и Палада на чие име да бъде наименувана земята, открита от двама и която оттогава започнала да се нарича Атиняни от Атина, тоест от Минерва, така точно и скитският цар Линкей предателски убил младия Триптолем, изпратен от Церера да покаже на хората още никому неизвестната дотогава пшеница — убил го, за да й даде своето име и си присвои честта и безсмъртната слава на откривател на това толкова полезно и толкова необходимо за човешкия живот житно растение, за което предателство Церера превърнала Линкей в рис. Големи и продължителни войни избухнали някога между кападокийските царе само за това по името на кого от тях да се нарече някакво растение, което впоследствие поради възникналите по повод на него войни било наименувано полемония, тоест войнствено.

Други растения са запазили името на местността, от която са привнесени: индийските ябълки — това са лимони от Мидия, където именно били открити; пуническите ябълки — това са нарове, донесени от Пуническата земя, тоест от Картаген; лигустик — това е сенникоцветното растение, донесено от Лигурия, на генуезкото крайбрежие; рабарб, наречено според Амиен така по името на реката Ра; за примери могат да послужат също така сантоникът (гръцко сено), кестените, прасковите, хвойната, стехадът, получил името си от моите Хиерски острови^[2], които в отдавна миналите времена са се наричали Стехади, келтският нар и т.н.

Други са получили наименование по контраст и противоречие; така например абсинт — по контраст с пинтий, тъй като това е отвратително на вкус питие; холостеон ще рече вкостенен, а в целия растителен свят няма по-крехка и по-нежна трева от нея.

Други се именуват според свойствата и въздействието си, като аристолохията, помагаща при раждане; лишея, лекуващ болести със същото название; слеза, който действува омекотяващо; калитрикум, способствуващ за растежа на косата; алисум, ефемерум, подбел, настурциум или кресон, буника и т.н.

Други получават название според особените си качества: такъв е хелиотропът, тоест слънчогледът — когато слънцето изгрява, той се разтваря; когато възлиза нагоре, и той се изправя; когато тръгне към залез — отпуща главица, когато залезе — затваря цвета си; такъв е и адиантумът, тоест папратта, тъй като, макар и да расте по влажни места, не е способен да задържи влагата даже и когато дълго престои във вода; такива са хиеракията, ерингията и т.н.

Други носят имена на мъже и жени, които били превърнати в тях, например дафиновото дърво — от Дафне; мирта — от Мирсин; питис — от Пития; кинар, тоест ангинар; нарцис, шафран, смилак и т.н.

Други получават имена по аналогия, например: хипурид (хвощ), от това, че наподобява конска опашка; алопекур, наподобяващ лисича опашка; псилий — бълха; делфиниум — делфин; буглос — говежди език; ирис, със своята многоцветност — дъга; миозота — мише ухо; корнопус — вранино краче и т.н.

Наименованията на растенията на свой ред са способствували за възникване на някои фамилни имена: така Фабий е произлязъл от боб, Пизон — от грах, Лентул — от леща, Цицерон — от нахут.

По силата на една по-поетическа аналогия ние казваме венерин пъп, венерини коси, венерин кюп, юпитерова брада, юпитерово око, марсова кръв, меркуриеви пръсти (или хермодактил) и т.н.

Други дължат наименованията си на своите форми, като например: трилистник (детелина), притежаващ три листа, пентафилон — пет листа, серпилум, пълзящ по земята, хелксин, петасит и миробалан, който арабите именуват беен, тъй като прилича на жълъд и спада към маслодайните растения.