Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (132)

Глава XXXVI
Продължение на отговорите на Труйоган, философ ефектически и пиронически^[1]

 

— Думите ви са ясни и точни като звуковия механизъм на орган — забеляза Панюрж — и въпреки това аз имам чувството, че съм на самото дъно на тъмния кладенец, дето според уверенията на Хераклит е скрита истината. Ни виждам, ни чувам нещо и всички мои сетива са притъпени така, сякаш някой ме е омагьосал. Ще се опитам да говоря иначе. Верен наш приятелю, не ставайте от мястото си и не бързайте да прибирате парите в кесията си. Да подхванем играта отново и, моля, да изоставим тези противоречиви фрази. Тяхното тълкуване ви дразни, доколкото разбирам. И тъй, хайде, боже помози, трябва ли да се оженя?

Труйоган: Струва ми се, да.

Панюрж: Ами ако не се оженя?

Труйоган: Нищо лошо не виждам в това.

Панюрж: Съвсем нищо?

Труйоган: Нищо, освен ако очите ми ме лъжат.

Панюрж: А аз виждам повече от петстотин злини.

Труйоган: Посочете ги.

Панюрж: Говоря приблизително, заменям известното число с неизвестно, определеното — с неопределено, с една дума — много.

Труйоган: Слушам ви.

Панюрж: Не мога без жена, дявол го взел, и това си е.

Труйоган: Не бива даже да споменувате тези низки твари.

Панюрж: Няма как, ще си мълча, щом е така. Но хората от моя край казват, че е жива мъка да спиш сам, без жена, а и Дидона, в жалбите си, нарича такъв живот кучешки.

Труйоган: Ваша воля.

Панюрж: О боже мой, сякаш малко ми поолекна… Е, да се оженя ли?

Труйоган: Ами може би да.

Панюрж: А какъв ще е халът ми?

Труйоган: Зависи на каква ще попаднете.

Панюрж: Ако попадна на добра, както се надявам, ще бъда ли щастлив?

Труйоган: Горе-долу.

Панюрж: Сега да погледнем на работата от другия край. — А ако попадна на лоша?

Труйоган: Вина за това аз няма да имам.

Панюрж: Но, за бога, посъветвайте ме какво да правя!

Труйоган: Каквото искате.

Панюрж: Ала-бала. Докога ще я караме така?

Труйоган: Не се гневете, моля!

Панюрж: За бога, простете! Ще постъпя, както ме посъветвате. Какво ме съветвате?

Труйоган: Нищо.

Панюрж: Да се оженя ли?

Труйоган: Не зная.

Панюрж: Тогава да не се женя?

Труйоган: Нищо повече не мога да ви кажа.

Панюрж: Ако не се оженя, нали няма да стана рогат?

Труйоган: Тъй бих рекъл и аз.

Панюрж: Да положим, че се оженя.

Труйоган: Къде да положим?

Панюрж: Искам да кажа, да предположим, че се оженя.

Труйоган: Човек предполага, господ разполага.

Панюрж: Пак ме затапи. Ех, да можех да му тегля под мустак една псувня, току-виж, че ми поолекнало на душата. Няма как, ще се търпи… Е, ще стана ли рогат, ако се оженя?

Труйоган: Казват, че и това се случва.

Панюрж: Но нали няма да стана, ако жена ми е скромна и целомъдрена?

Труйоган: Чини ми се, че сте прав.

Панюрж: Слушайте!

Труйоган: Аз съм слух и внимание, повярвайте!

Панюрж: Ще бъде ли тя скромна и целомъдрена — ето къде е въпросът.

Труйоган: Съмнявам се.

Панюрж: Но нали никога не сте я виждали?

Труйоган: Съдя доколкото мога.

Панюрж: Как можете да се съмнявате в нещо, което не познавате?

Труйоган: Имам основания.

Панюрж: Ами ако я познавахте?

Труйоган: Щях да се съмнявам още повече.

Панюрж: Ей, паже, гълъбче мое, вземи шапката ми, но без очилцата, излез в задния двор и поне половин час псувай заради мен. И аз ще псувам заради теб, когато поискаш… Та кажете сега, кой ще ми постави рога?

Труйоган: Някой.

Панюрж: Пусто да опустее! Голям бой ще отпере този господинчо някой.

Труйоган: Така си мислите.

Панюрж: Тарторът на дяволите да ме вземе, ако не стягам жена си в бергамски пояс, когато напускам дома си.

Труйоган: Изразявайте се по-учтиво.

Панюрж: Да знаете колко малко ме е еня за пустата ви учтивост, ами я по-добре кажете, няма ли най-после да стигнем до някакво решение?

Труйоган: Че да стигнем.

Панюрж: Почакайте. Щом не мога да ви пусна кръвчица оттук, ще ви я взема от друга жила. Вие женен ли сте, или не?

Труйоган: Ни едното, ни другото и двете заедно.

Панюрж: Господи, ела ми на помощ! Изпотих се от мъка, дявол го взел, а и стомахът ми вече отказва да мели. И всички мои фрагми, метафрагми и диафрагми са се опънали и напънали да прецеждат в торбата на пипето ми вашите мисли и отговори.

Труйоган: Това не ми влиза в работата.

Панюрж: Хм, да продължим! Е, наш верни приятелю, вие женен ли сте, или не?

Труйоган: Така ми се струва.

Панюрж: А да сте влизали под второ венчило?

Труйоган: Че може и да съм влизал.

Панюрж: Бяхте ли щастлив при първия си брак?

Труйоган: Няма нищо невъзможно в това!

Панюрж: А как се погаждате с втората си жена?

Труйоган: Както ни е писано.

Панюрж: Не го усуквайте, моля, ами говорете като хората — чувствувате ли се добре?

Труйоган: Горе-долу…

Панюрж: Господи боже мой! Кълна се в товара на свети Христофор, че по-лесно ще накарам умряло магаре да пръдне, отколкото да откопча нещо по-определено от вас. Но аз не съм от тия, дето лесно се предават. Хайде, наш верни приятелю, хайде да засрамим проклетия дявол и да говорим само истината… Случвало ли се е да ви накичат с рогца? И разберете, че питам вас, който сте тук — пред мен, а не оня, дето се рее из облаците.

Труйоган: Не, освен когато съдбата е искала така.

Панюрж: Кълна се в плътта, отказвам се, кълна се в кръвта, оттеглям се, кълна се в тялото човешко, предавам се! Той е неуловим!

При тези думи Гаргантюа стана и рече:

— Да бъдат благословени всички дела господни. Доколкото виждам, светът е възмъжал, откакто го познах за пръв път. Помислете си само в какво време живеем! И тъй, най-учените и най-мъдрите философи принадлежат днес към фронтистерията^[2] и към школата на пиронисти, апоретици^[3], скептици и ефектици^[4]? Слава богу! Отсега нататък наистина ще бъде по-лесно да уловиш лъва за гривата, коня за врата, бика за рогата, бивола за муцуната, вълка за опашката, козата за брадата, птицата за краката, отколкото такива философи — за думата! Сбогом, мои добри приятели.

И Гаргантюа се отправи към вратата. Пантагрюел и останалите поискаха да го придружат, но той се възпротиви.

Когато Гаргантюа излезе от залата, Пантагрюел каза на гостите:

— В диалога на Платон Тимон преброи позваните в началото на събранието, ние обратно — ще ги преброим в края на събранието. Един, двама, трима… А къде е четвъртият? Къде е нашият приятел Бридуа?

Епистемон каза, че ходил у него да го покани, но не го намерил. Пристав от Мирленгския парламент дошъл да го търси и му казал, че трябва лично да се яви, за да даде пред сенаторите обяснения относно някаква присъда, която бил произнесъл. Затова отпътувал още предния ден, та да стигне навреме и да не плаща глоби за неявяване в съда.

— Любопитен съм да разбера каква е тази работа — каза Пантагрюел. — Повече от четиридесет години Бридуа е съдия във Фонбетон и за това време е произнесъл над четири хиляди окончателни присъди. Във Върховния съд на Мирленгския парламент бяха обжалвани две хиляди триста и девет присъди, подписани от него: висшата инстанция призна за правилни и потвърди всички негови решения, а апелациите отклони и остави без последствие. И ако сега, на стари години, го призовават да се яви лично, него — човека, който цял живот е изпълнявал свято своите задължения, това значи, че се е случило нещо и то не ще да е за добро. В името на справедливостта аз от все сърце искам да му помогна. Злото в света от ден на ден се шири, така че законното право трябва да бъде подкрепено и аз възнамерявам да се заема именно с тази работа, за да предотвратя всяка изненада.

Като чуха това, всички станаха от трапезата. Пантагрюел поднесе на гостите скъпи дарове: пръстени, скъпоценни украшения, златни и сребърни съдове, и накрая, като им поблагодари сърдечно, се оттегли в покоите си.