Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Gargantua et Pantagruel, –1564 (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 6гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
NomaD(2013-2015 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe(2015-2016 г.)

Издание:

Франсоа Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел

Превела от френски: Дора Попова

Илюстрации: Гюстав Доре

Превод от френски: Дора Попова

Превод на стиховете: Георги Мицков

Редактор: Иван Гранитски

Коректор: Величка Божинова

Художник: Кънчо Кънев

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2012

ISBN: 978-954-09-0619-5

 

Rabelais

Œuvres complètes

Editions du Seuil

Paris 1973

 

© Дора Попова, превод,

© Георги Мицков, превод на стиховете

© Издателство „Захарий Стоянов“, 2012

 

Това издание е отпечатано по Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел. Т. I и II.

Превела от френски Дора Попова. Превод на стиховете Георги Мицков.

Издателство „Народна култура“, София, 1982.

 

Формат 16/70/100.

Печатни коли 46.5

 

Печат Лито Балкан АД

История

  1. —Добавяне

Глава XXX
Как богословът Хипотадей съветва Панюрж относно намерението му да встъпи в брак

Обедът следващата неделя още не бе готов, а гостите вече пристигнаха, с изключение на фонбетонския съдия Бридуа. Когато подадоха второто ястие, Панюрж почтително се поклони и каза:

— Господа, касае се за следното: да се оженя, или не. Ако и вие не решите моя въпрос, аз ще го считам за толкова неразрешим, колкото са Алиаковите Insolubilia[1], тъй като всички вие в своята област сте хора избрани, отбрани и като хубав грах през решето пресени.

В отговор на тези думи и на поклоните на всички присъствуващи отец Хипотадей с дълбоко смирение каза:

— Приятелю мой, вие искате от нас съвет, макар че преди това трябва да се посъветвате със самия себе си. Изкусяват ли ви силно плътските щения?

— Простете, отче, ала много силно — отвърна Панюрж.

— Не се извинявайте, приятелю мой — рече Хипотадей. — Виждайки трудността на вашето положение, бог сигурно ви изпраща като дар небесен благодатта на въздържанието?

— Честна дума, не! — отвърна Панюрж.

— Тогава оженете се, приятелю мой — продължи Хипотадей, — защото много по-добре е човек да се ожени, отколкото да гори в огъня на сластолюбието.

— Ето най-после една умна приказка — рече с облекчение Панюрж, — казана разбрано и ясно, без усукване… Благодаря ви от сърце, преподобни отче. Сега вече ще се оженя, и то много скоро. Каня ви на сватбата си, пък ще видите как ще се повеселим! Ще ви накичим със сватбена панделчица и дявол го взел, ще си хапнем гъска[2], оная, дето жена ми няма да изпече. И не само това, ами ще ви помоля да откриете танците на девойките, ако склоните да ме удостоите с такова внимание и с такава чест. Остава да изясним още една мъничка подробност, мъничка, ви казвам, по-мъничка от нищото: ще бъда ли рогоносец?

— Ако бог поиска, няма да бъдете — отвърна Хипотадей.

— О — изохка Панюрж, — господ да ми е на помощ! Къде по дяволите ме тласкате вие, добри ми хора? Къде ме пращате да се мотая в тия условни предположения, които в диалектиката пораждат всякакви безсмислици и нелепости? Ако моето конче-вихрогонче летеше, щеше да си има крилца. Ако бог поиска, няма да стана рогат, ако поиска, ще стана. Вятър и мъгла! Ако ми поставяте условия, с които мога да се преборя, хич не искам и да зная. Но вие ме пращате в тайния съвет на господа бога, в залата за личните му потешения. Кой път хващате вие, за да стигнете дотам? Отче, струва ми се, че е по-добре да не дохождате на сватбата ми. Сватбената врява и бъркотия само ще ви надуят главата. Вие обичате спокойствието, тишината и самотата. Според мен хич не ви и трябва да идвате. И после, не танцувате много добре и ще се срамувате да откриете бала. Останете си у дома, а аз ще ви изпратя и пръжки, и сватбена панделчица! И ще пиете за наше здраве, ако, разбира се, желаете.

— Приятелю мой — възрази Хипотадей, — моля ви, разберете добре моите думи. Когато казвам: „Ако бог поиска тъй“, огорчавам ли ви с това? Нима е зле казано? Нима това условие е нечестиво или оскърбително? С тези думи аз само исках да кажа, че бог е наш създател, покровител и спасител, единствен подател на всяко благо. Исках да подчертая, че всички ние зависим от неговата благост, че без него сме нищо, нищо не чиним и за нищо не сме способни, ако той не простре върху нас святата си десница. Нали трябва да съобразяваме с каноническите ограничения всички наши начинания и да помним, че човек предполага, а бог разполага чрез святата си воля както на земята, така и на небето? Нали така ние, християните, славим благословеното му име? Приятелю мой, ако бог поиска, вие никога няма да бъдете рогат. И не бива да се отчайвате, когато пожелаете да отгатнете волята му; не мислете, че се касае до потайности, които човек може да разкрие единствено като се обърне към тайния му съвет и преброди залата на пресвещените му потешения. Добрият бог ни е дарил милостта да ни ги възвести, разтълкува, разкрие и обясни ясно чрез Светото писание.

В него вие ще прочетете, че никога няма да бъдете рогат, тоест че вашата жена ще си знае пътя и няма да ви посрами, ако си я вземете от почтен род, ако тя бъде възпитана в целомъдрие и добродетелност, ако наобикаля и посещава само общество на добронравни люде, ако обича бога и се бои от него, ако се старае да му угажда с вярата си и със зачитане на светите му заповеди, ако бъде богобоязлива и се пази да не предизвика гнева му и изгуби благоволението му със слабата си вяра и с престъпване на божествения му закон, който строго запрещава прелюбодеянието и повелява да се съединява единствено с мъжа си, него да тачи, на него да служи и след бога единствен него да възлюби.

За да подсилвате в нея волята й за благочиние, вие от своя страна ще й засвидетелствувате съпружеска нежност, ще я насърчавате по пътя на благочестието, ще поддържате духа й с вашия хубав пример, като сам живеете скромно, целомъдрено, смирено, както бихте искали да живее самата тя; и наистина, хубаво и чисто считаме не огледалото, украсено с ползата и скъпоценни камъни, а онова, което вярно отразява предметите; така, достойна за уважение е не богатата, хубавата, нагиздената и гордата с благородното си произхождение жена, а оная, която с цялата си душа се стреми да следва с божията помощ пътя на благочестието и да живее в съгласие със своя съпруг.

Вижте как луната получава светлината си не от Меркурий, не от Юпитер, не от Марс, ни от коя да е друга планета или звезда в небесната шир; получава си я само от своя съпруг — слънцето — и не повече, отколкото то е способно да излъчи, а така също и според положението, което заема. Така и вие ще бъдете за вашата жена покровител и пример за добродетел и благочиние. И непрестанно ще молите бога да бъде с вас и да ви закриля.

— Да не би да искате — прекъсна го Панюрж, сучейки мустак — да се оженя за оная мъдра жена, описана от Соломон? Тя отдавна е мъртва, съмнение в това няма. И да ме прости господ, ама аз никога не съм я виждал! Но както и да е, благодаря ви, отче, от сърце. Хапнете си този марципан — той е добър за храносмилането — и обърнете чашка-две от червеното с канела — то е полезно за стомаха. А ние да продължим.

Бележки

[1] „Неразрешими проблеми“ (лат.). — Б.пр.

[2] … ще си хапнем гъска… — Реминисценция от Фареа — „Метр Петр Патлен“.