Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (107)

Глава XI
Как Пантагрюел доказва, че гаданието със зарове е осъдително

— Да опитаме с три зара — предложи Панюрж, — така ще си свършим работата и по-бързо, и по-точно.

— Не — възрази Пантагрюел, — такова гадание е лъжливо, недостойно и крайно позорно. Никога не се захващайте с него. Проклетата книга „Забавно гадание със зарове“ е измислена някога от самия враг на човека — дявола, в Ахея, близо до Бура; там, пред статуята на Херкулес^[1], той заблуждавал и продължава да заблуждава и омотава в мрежите си много лековерни души. Вие знаете как Гаргантюа, моят баща, запрети тази книга в цялото си кралство, как я изгори заедно с всички нейни гравирани дъсчици и изображения, унищожи я и я изкорени като най-опасна зараза.

И запомнете, че всичко, което ви казвам за заровете, в същата мяра се отнася и за ашиците: и гаданието с тях е гадание лъжливо и недостойно. И не ми казвайте, че Тиберий имал щастлива ръка в деня, когато подхвърлял ашици в Апонския извор при Герионовия оракул. Това са примамки, с които нечестивецът подвежда доверчивите души и ги осъжда на вечни мъки. Но за да не ви огорча, нямам нищо против да хвърлите три зара тук — на тая маса. По общото число на точките ще изберем и стиха на страницата, която разтворите. Имате ли зарове в джоба си?

— Колкото искате — отвърна Панюрж. — Това е дяволският зелен лист, както го нарича Мерлин Кокай в книга втора De patria diabolorum. Срещне ли ме дяволът без зарове, все едно, че ме е издебнал без зелен лист.

И тъй, Панюрж хвърли заровете и се паднаха 5, 6 и 5.

— Това прави шестнадесет — рече Панюрж. — Сега да вземем шестнадесетия стих на отворената страница. Числото ми харесва и ми се струва, че ще имаме щастие. Нека отида по дяволите, нека се врежа в редиците им, както се врязва топката в кеглите или снарядът в пехотния батальон, нека тези бесове отмъкнат душата ми, ако в първата брачна нощ не накарам жена си да цъфне точно толкова пъти.

— О, в това не се и съмнявам — отвърна Пантагрюел — и не виждам защо трябва да давате такава ужасна клетва. Първия път няма да успеете и тогава ще ви се отчетат петнайсет точки, затова пък сутринта изведнъж ще попаднете в целта и ето как ще попълните бройката.

— Така ли си мислите? — запита Панюрж. — Засечка никога не е допуснал юначният стрелец, който стои на стража малко по-долу от пъпа ми. Виждали ли сте ме някога да се посрамя? Никога, никога и никога. Попитайте всички свети и преподобни отци, аз бия като тях — без грешка.

Между това донесоха книгата на Вергилий. Преди да я разтвори, Панюрж се обърна към Пантагрюел така:

— Сърцето ми плющи в гърдите като пряпорец, развяван от вятъра. Опитайте пулса ми — ето тук, на лявата ръка. Виждате ли как вената лази като жива и кръвта бие, ще рече човек, че ме друсат на диспут в Сорбоната. Не считате ли за нужно, преди да започнем, да призовем Херкулес и богините Тенити, за които съм слушал, че председателствували съвещанията в гадателната зала?

— И без тях ще минем — отсече Пантагрюел. — Само разтворете с нокът книгата.