Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (102)

Глава VI
Защо младоженците се освобождават от военна повинност

— А кой закон — запита Панюрж — нареждаше и постановяваше посадилите нова лоза, построилите ново жилище, както и всички младоженци да бъдат освобождавани за цяла година от военна повинност?

— Законът на Мойсей — отвърна Пантагрюел.

— Че защо пък и младоженците? — отново запита Панюрж. — Да садя лозе на стари години, не е работа за мен. Виж, друго е да си гроздоберач — това е приятно, което си е истина. Строителите на жилища от мъртви камъни също не са отбелязани в моята книга на живота. Аз градя живи камъни, тоест хора.

— Според както разбирам — каза Пантагрюел, — наредбата е целяла да даде на младоженците достатъчно време да се насладят на любовта, да си създадат потомци и си осигурят наследници, та ако през втората година ги убият на война, името и гербовете им да останат на децата. А заедно с това да се убедят безплодна ли е младоженката или плодовита (едногодишният опит се считал за достатъчен, предвид на зрялата възраст, в която се бракосъчетавали), та след смъртта на първия й мъж да встъпят във второ венчило с нея: плодовитата отивала при оня, който искал челяд, а безплодната — при друг, който не изпитвал такова желание и си вземал жена заради нейните добродетели, ум, хубост или с други думи — за да внесе веселие и ред в дома си.

— Варенските проповедници — каза Панюрж — порицават втория брак, считат го за срам и безумие.

— За тях — потвърди Пантагрюел — вторият брак е като маларията.

— Точно така — съгласи се Панюрж, — и отец Шавливов казваше същото, когато в Парийе посред служба фучеше и кълнеше и осъждаше вторите бракове, но си признаваше, че предпочита да лиши от невинност сто девици, отколкото да престъргва някаква вдовица.

Аз намирам вашия довод за добър и добре обоснован, Но какво ще кажете, ако след тази отсрочка, дадена им, за да се полюбят с невестите си (а то е тяхно право и тяхно задължение), те изчерпят сперматоидните си запаси и се изтощят, отслабнат, излинеят и посърнат така, че в деня на сражението се заклатят като патици след обоза, вместо да тачат напред с войниците и с безстрашните герои там, дето Енио^[1] води борбата и дето се сипят огнени удари, а то, останат ли само под знамената на Марс, за мъжки удари и дума да не става. И да ви кажа ли защо: всички смели удари те са ги нанесли вече под балдахина на своята приятелка — Венера.

Ето ви и доказателство: сред запазените у нас древни обичаи и обреди ние и днес още наблюдаваме навика не зная след колко точно дни да се изпраща младоженеца при вуйка му, та по този начин да отделят младата жена от мъжа, а той в това време да си отдъхне и да се посъвземе и с нови сили да подхване боя, като се завърне, макар мнозина от тях да нямат ни вуйка, ни вуйна; ами че нали и цар Пръдлека след сражението с рогатите не ни освободи в обикновения смисъл на думата, а просто ни изпрати, Пъд-пъд и мене, да се пооправим у дома. Впрочем Пъд-пъд все още продължава да търси дома си. Когато бях малък, кръстницата на моя дядо ми казваше, че:

Молитвите, уханно миро,

не са за всеки сътворени.

Един флейтист по-силно

свири от двама, ала уморени.

На тази мисъл ме наведе обстоятелството, че ония, които садят лозе, почти не ядат грозде и не пият вино, а така също и строителите отбягват да живеят в своите новопостроени къщи през първата година, защото се страхуват да не се задушат от липса на достатъчно въздух, както умно е забелязал това Гален в книга втора „За затрудненията при дишането“.

Та не без основателно основание, нито без причинна причина ви зададох аз този въпрос. Затова не се сърдете.