Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (99)

Глава III
Как Панюрж хвали длъжниците и заемодавците

— И кога най-после — запита Пантагрюел — ще се освободите от вашите дългове?

— На гръцките календи — отвърна Панюрж. — Когато всичко живо бъде доволно и вие станете сам на себе си наследник. Защо ми трябва да се освобождавам от дълговете си! Боже пази! Че тогава никой няма да ми заеме и пукнат грош. Който си от вечер не приготвя закваса, тестото му сутрин няма да втаса. Гледайте всякога нещо някому да дължите. Вашият заемодавец деня и нощя ще моли бог да ви даде мирен, дълъг и щастлив живот — и не за друго, а от страх да не загуби парите си; и всякога и навсякъде ще говори за вас хубаво, ще ви търси нови кредитори, та като копнете тук, с чужда пръст да запълните неговата дупка. В някогашна Галия, съгласно обичая, установен от друидите, ведно с мъртвите стопани и господари изгаряли живи робите, слугите и прислужниците им. Нима те не треперели за живота на тези свои повелители и господари? Треперели, и как още, щом било съдено да умрат заедно. Нима те не се молели от сутрин до вечер на великия свой бог Меркурий, както и на бога на златото Дит, за здравето на своите господари? Не се ли стараели как по-добре да ги гледат и да им служат, та да дочакат с тях естествената си смърт? И аз ви уверявам, че вашите кредитори още по-горещо ще молят бога да живеете дълго и докато обичат подаръка повече от ръката на даряващия и парите повече от живота, ще бдят над вас и ще се страхуват да не умрете. За пример мога да ви посоча ландеруските лихвари, които преди години, когато разбраха, че цената на житото и виното спада и че доброто старо време се връща, се обесиха.

Виждайки, че Пантагрюел мълчи и не отговаря нищо, Панюрж продължи:

— Дявол го взел, вие с вашите размишления и натяквания ще ми развалите цялата работа! Хай да му се не види! Та нали станах силен, всепочитан и всемогъщ именно защото съумявах от нищо да създам нещо, напук на философите, които казват, че от нищото се ражда нищо!

Ама, ще речете, какво съм създал? Сума ти един от друг по-хубави и по-добри кредитори. Кредиторите са (и аз съм готов да потвърдя това дори на кладата, само че не включително, а изключително) хубави и добри същества. Който не ти заема стотинка, е жалко създание — изчадие на ада и на сатаната. А какво толкова съм направил ли? Дългове! О, какво необикновено и безценно нещо са тези дългове! Моите превишават числото на сричките, получено от съчетанието на всички съгласни с всички гласни и пресметнато и изчислено някога от благородния Ксенократ^[1]. И няма да сгрешите по практическа аритметика, ако за достойнствата на длъжника съдите по броя на кредиторите му. Вие не можете да си представите колко съм доволен, когато сутрин се видя обкръжен от смирени, угодливи и почтителни кредитори! И ако на едного се усмихна повечко, отколкото на друг, хитрецът си въобразява, че работата му е наред, че пръв ще бъде удовлетворен именно той, и взема усмивката ми за чиста монета. Още малко и ще повярвам, че играя в сомюрската мистерия^[2] ролята на бога, заобиколен от ангели и херувими. Това са моите лъстители, моите дармоеди, моите поклонници, моите ранни посетители и усърдни молители. И като гледам днес как всички горят от желание да правят дългове и да си създават кредитори, мисля си, че описаната от Хезиод Планина на героичните добродетели, тема, която някога бе моята първа дипломна работа, е същинско стълпотворение от дългове; не току-така цял свят е хукнал да я гледа и да й се радва (макар че малцина се изкачват на нея, защото е трудно проходима). Не всеки може да стане длъжник, не всеки може да се обкръжи с кредитори, И вие сте си наумили да ме изтръгнете от това неизречимо блаженство? И ме питате кога най-после ще се освободя от дълговете си? Ще ви кажа нещо повече: кълна се в добрия свети Баболен, че цял живот съм гледал на дълговете като на някаква връзка и спойка между небето и земята, като на единствен способ за съхраняване на човешката раса, тоест такъв, без който хората отдавна биха погинали, а може би съм виждал в дълговете и оная всемирна душа, която според академиците вдъхва живот на всичко.

За да си представите с бистър ум идеалната форма и образ на един свят, в който няма ни длъжници, ни кредитори, ни дяволи, вземете, ако искате, трийсетия свят от ония, дето си ги измисляше философът Метродор, или седемдесет и осмия от Петроновите^[3] сто осемдесет и шест. Свят без дългове! В такъв свят мигом ще бъде нарушено правилното движение на небесните светила. Всички те ще тръгнат слепешком и без път! Преставайки да се счита за длъжник на Сатурн, Юпитер ще го лиши от орбита и със своята Омирова верига^[4] ще оплете всички умове, всички богове, демони, духове, герои, бесове, земя, морета и стихии. Сатурн ще се обедини с Марс и двете светила ще обърнат света с главата надолу. Меркурий ще откаже да се подчинява на другите и не ще бъде вече техен Камил, както някога са го наричали на етруски: той никому нищо няма да дължи. Венера не ще бъде почитана, защото и тя ще откаже да заема. Луната ще се налее с кръв и ще потъмнее — за какъв дявол слънцето ще й дава светлина? Нищо не го задължава да прави това. Слънцето няма да огрява земята, небесните светила няма да оказват благотворното си влияние върху нея, защото тя ще престане да ги насища със своите изпарения и благоухания, които според думите на Хераклит и Цицерон и опитите на стоиците подхранват звездите. Между елементите ще спре всякакво общение, всякакво взаимодействие и превращение, тъй като никой от тях няма да се счита в дълг към другия, щом никой никому нищо в заем не е дал. От земята няма да блика вода, водата няма да се превръща във въздух, въздухът — в огън, огънят ще престане да топли земята. А земята ще ражда само чудовища, титани, алоади^[5] и гиганти; ни дъждец ще завали, ни светлинка ще светне, ни ветрец ще повее и няма да настъпи ни лято, ни есен. Луцифер ще разкъса веригите си, ще изскочи от преизподнята с всички фурии и рогати бесове и ще поиска да смъкне от небесата боговете на големи и малки народи. Този свят, който отказва да заема, ще бъде само гадост, падение, по-мерзко от избора на ректора на Парижкия университет, дяволщина, по-объркана от представленията в Дуе. И не дай боже да изпаднеш в беда — има да си дереш гърлото и да викаш: „Помощ! Пожар! Потъвам! Умирам!“ Никой няма да те чуе, никой няма да те спаси. Защо? Защото никому нищо не си дал в заем, нито с нещо някому си задлъжнял. На съседа ти и окото му няма да мигне, че къщата ти гори, че корабът ти потъва, че си разорен или че загиваш. Все му е едно — не си му дал в заем дотогава, няма да му дадеш и занапред.

Накъсо казано, от този свят ще бъдат прокудени Вярата, Надеждата, Любовта, а хората се раждат, за да си помагат и подкрепят едни други. На мястото на тези добродетели ще се появят Недоверието, Презрението, Злопаметството с кохортата на всички злини, бедствия и проклятия. И вие с право ще си помислите, че Пандор тъкмо тогава е излял върху земята своята бутилка. Хората ще станат едни за други вълци, караконджули и бесове, каквито бяха Ликаон, Белерофонт и Навуходоносор, разбойници, убийци, отровители, злодеи, злопаметни, злонамерени, хвърлени един срещу друг от омразата като Измаил, като Метабус^[6], като Тимон Атински, който заради това бе наречен мизантроп, така че за природата би било по-лесно да храни риби във въздуха и да пасе елени на дъното на океана, отколкото да търпи тази сбирщина от саможиви негодници. Мразя ги, дявол го взел, много ги мразя!

И ако по подобие на този неприятен и печален свят си представите другия — малкия свят, какъвто е човекът, вие и там ще намерите ужасна неразбория. Главата не ще даде зрак на очите, за да водят нозете и ръцете. Нозете не ще благоволят да я носят. И ръцете на свой ред ще престанат да работят за нея. Сърцето ще се изнури от този учестен туптеж и ще откаже да храни крайниците. Дробовете няма да го съживяват повече със своето дихание. Черният дроб ще му откаже кръвта си, която го храни. Оттук нататък и пикочният мехур не ще склони да бъде длъжник на бъбреците и ето как урината ще секне. Усетил, че естественият ритъм на организма е нарушен, мозъкът ще се обърка и ще престане да внася в нервите чувствителност и в мускулите — подвижност. С една думи, в този излязъл от релсите свят, който нищо не дължи, нищо не дава и нищо не заема, вие ще откриете бунт, далеч по-опасен от бунта, изобразен от Езоп в неговите басни^[7]. И няма съмнение, че този свят ще погине; и ще погине не кога да е, а скоро, пък даже в него да живее самият Ескулап. И тялото му мигом ще изгние, а душата, дълбоко възмутена, ще отиде по дяволите да търси парите ми.