Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Gargantua et Pantagruel, 1533–1564 (Пълни авторски права)
- Превод отфренски
- Дора Попова, 1982 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,7 (× 6гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и начална корекция
- NomaD(2013-2015 г.)
- Корекция
- sir_Ivanhoe(2015-2016 г.)
Издание:
Франсоа Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел
Превела от френски: Дора Попова
Илюстрации: Гюстав Доре
Превод от френски: Дора Попова
Превод на стиховете: Георги Мицков
Редактор: Иван Гранитски
Коректор: Величка Божинова
Художник: Кънчо Кънев
Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2012
ISBN: 978-954-09-0619-5
Rabelais
Œuvres complètes
Editions du Seuil
Paris 1973
© Дора Попова, превод,
© Георги Мицков, превод на стиховете
© Издателство „Захарий Стоянов“, 2012
Това издание е отпечатано по Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел. Т. I и II.
Превела от френски Дора Попова. Превод на стиховете Георги Мицков.
Издателство „Народна култура“, София, 1982.
Формат 16/70/100.
Печатни коли 46.5
Печат Лито Балкан АД
История
- —Добавяне
Глава XXII
Как Панюрж изигра на парижката дама крайно унизителна за нея шега
Забележете между впрочем, че следващият ден се случи голям празник — Тяло господне, когато всички жени се гиздят и пременуват, и на същия този ден въпросната дама беше облякла много красива рокля от ален атлаз и палтенце от скъпо и прескъпо бяло кадифе.
В навечерието на религиозния празник Панюрж наляво, надясно и във всички останали посоки търси, търси и най-после намери разгонена хрътка, върза я за пояса си, откара я в своята стая и цял ден и цяла нощ я тъпка с храна. Сутринта я закла, отряза й онова, по което гадаят гръцките магьосници, накълца го на ситни парченца и като го мушна в най-скрития си джоб, отиде в църквата и застана точно там, дето дамата трябваше да се присъедини към процесията, устройвана според обичая на този празник; когато дамата влезе в църквата, Панюрж й предложи светена вода, поздрави я най-любезно, поизчака да прочете молитвите си, седна до нея на скамейката и й подаде листче с написано на него
Рондо
Надявам се, че дамата красива
към моя случай ще е по-учтива
и няма да ме върне тоя път.
Дано словата ми не я смутят
и днес да бъде малко милостива
над мойта мъка бликаща и дива
и да ми каже нежно боязлива:
„Приятелю, не е дошъл мигът
и тоя път.“
Това, което мойта гръд прикрива,
по челото ми в страстна пот избива
пред твойта красота и пищна плът.
Опипам ли те, тъй ще разцъфтят
и вярвам, че и ти ще си щастлива
тоя път!
Докато тя разтваряше листа и четеше написаното, Панюрж на бърза ръка я поръси с магията си на различни места и най-вече в гънките на ръкавите и на полата, а после й каза:
— Мадам, бедните влюбени не всякога биват щастливи. Колкото до мен, надявам се, че безсънните нощи, когато изплаках очите си от любов към вас, ще ми бъдат приспаднати от мъките в чистилището. Във всеки случай молете бог да ме въоръжи с търпение.
И преди още Панюрж да изрече тези думи, кучета, притеглени от миризмата на магията, с която Панюрж бе поръсил дамата, нахлуха отвсякъде в църквата и се нахвърлиха право към дамата. Малки и големи, охранени и мършави, всички се струпаха тук и опънали куйруци, започнаха да подушват дамата и да я припикават от всички страни. С една дума — безобразие!
Панюрж ги поразгони малко, после се поклони на дамата и се оттегли в един параклис, отдето можеше незабелязано да се любува на рядкото зрелище, защото тези мръсни псета я препикаха от горе до долу: един голям хрът й опика главата, друг — ръкавите, трети — полите, малките палета пък подмокриха обувките й, така че всички дами наоколо се видяха в чудо, когато се втурнаха да я спасяват.
А в това време Панюрж се тресеше от смях, докато най-после успя да каже на един от градските велможи:
— Тази дама или е разгонена, или току-що е била повалена от някой хрът.
И като видя, че всички песове скимтят около нея като край разгонена кучка, хукна да търси Пантагрюел.
И де що срещнеше куче, сритваше го и му подвикваше:
— Хайде, няма ли да вървиш с аркадашите на сватба? Тръгвай, тръгвай, дявол те взел, тръгвай!
Когато най-после стигна у дома си, Панюрж каза на Пантагрюел:
— Господарю, елате, моля ви, да видите що псета са хукнали подир най-първата красавица на града и искат да я свалят!
Пантагрюел на драго сърце тръгна да види зрелището, което той намери за много забавно и единствено по рода си.
Ала най-смешното беше на процесията: около дамата се струпаха повече от шестстотин хиляди и четиринайсет кучета, които тръгваха по петите й, накъдето и да се отправеше тя, като препикаваха всички места, докосвани от дрехата й.
Хората се спираха, гледаха и не вярваха на очите си, а псетата подскачаха чак до врата на дамата, та й направиха на дармадан хубавата премяна, пък тя, като не виждаше друго спасение, хукна към дома си — тя бяга от кучетата, кучетата бягат подир нея, а слугите гледат и се превиват от смях.
Когато най-после тя влезе у дома си и тръшна след себе си вратата, друга глутница долетя изневиделица и така препика стените на къщата, че край тях се образува истински поток, в който спокойно можеха да плават патици. Потокът и днес си тече недалеко от „Свети Виктор“ и Гоблен[1] използува водите му, за да боядисва в тях дрехите червени, благодарение на особените свойства на кучешката урина, за което някога открито говореше нашият метр Орибус.
Такъв поток можеше с божата помощ и мелница да задвижи, но, разбира се, не толкова голяма, колкото Базаклската мелница в Тулуза.