Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Gargantua et Pantagruel, –1564 (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 6гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
NomaD(2013-2015 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe(2015-2016 г.)

Издание:

Франсоа Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел

Превела от френски: Дора Попова

Илюстрации: Гюстав Доре

Превод от френски: Дора Попова

Превод на стиховете: Георги Мицков

Редактор: Иван Гранитски

Коректор: Величка Божинова

Художник: Кънчо Кънев

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2012

ISBN: 978-954-09-0619-5

 

Rabelais

Œuvres complètes

Editions du Seuil

Paris 1973

 

© Дора Попова, превод,

© Георги Мицков, превод на стиховете

© Издателство „Захарий Стоянов“, 2012

 

Това издание е отпечатано по Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел. Т. I и II.

Превела от френски Дора Попова. Превод на стиховете Георги Мицков.

Издателство „Народна култура“, София, 1982.

 

Формат 16/70/100.

Печатни коли 46.5

 

Печат Лито Балкан АД

История

  1. —Добавяне

Глава XXII
Как Панюрж изигра на парижката дама крайно унизителна за нея шега

Забележете между впрочем, че следващият ден се случи голям празник — Тяло господне, когато всички жени се гиздят и пременуват, и на същия този ден въпросната дама беше облякла много красива рокля от ален атлаз и палтенце от скъпо и прескъпо бяло кадифе.

В навечерието на религиозния празник Панюрж наляво, надясно и във всички останали посоки търси, търси и най-после намери разгонена хрътка, върза я за пояса си, откара я в своята стая и цял ден и цяла нощ я тъпка с храна. Сутринта я закла, отряза й онова, по което гадаят гръцките магьосници, накълца го на ситни парченца и като го мушна в най-скрития си джоб, отиде в църквата и застана точно там, дето дамата трябваше да се присъедини към процесията, устройвана според обичая на този празник; когато дамата влезе в църквата, Панюрж й предложи светена вода, поздрави я най-любезно, поизчака да прочете молитвите си, седна до нея на скамейката и й подаде листче с написано на него

Рондо

Надявам се, че дамата красива

към моя случай ще е по-учтива

и няма да ме върне тоя път.

Дано словата ми не я смутят

и днес да бъде малко милостива

над мойта мъка бликаща и дива

и да ми каже нежно боязлива:

„Приятелю, не е дошъл мигът

и тоя път.“

Това, което мойта гръд прикрива,

по челото ми в страстна пот избива

пред твойта красота и пищна плът.

Опипам ли те, тъй ще разцъфтят

и вярвам, че и ти ще си щастлива

тоя път!

Докато тя разтваряше листа и четеше написаното, Панюрж на бърза ръка я поръси с магията си на различни места и най-вече в гънките на ръкавите и на полата, а после й каза:

— Мадам, бедните влюбени не всякога биват щастливи. Колкото до мен, надявам се, че безсънните нощи, когато изплаках очите си от любов към вас, ще ми бъдат приспаднати от мъките в чистилището. Във всеки случай молете бог да ме въоръжи с търпение.

И преди още Панюрж да изрече тези думи, кучета, притеглени от миризмата на магията, с която Панюрж бе поръсил дамата, нахлуха отвсякъде в църквата и се нахвърлиха право към дамата. Малки и големи, охранени и мършави, всички се струпаха тук и опънали куйруци, започнаха да подушват дамата и да я припикават от всички страни. С една дума — безобразие!

Панюрж ги поразгони малко, после се поклони на дамата и се оттегли в един параклис, отдето можеше незабелязано да се любува на рядкото зрелище, защото тези мръсни псета я препикаха от горе до долу: един голям хрът й опика главата, друг — ръкавите, трети — полите, малките палета пък подмокриха обувките й, така че всички дами наоколо се видяха в чудо, когато се втурнаха да я спасяват.

А в това време Панюрж се тресеше от смях, докато най-после успя да каже на един от градските велможи:

— Тази дама или е разгонена, или току-що е била повалена от някой хрът.

И като видя, че всички песове скимтят около нея като край разгонена кучка, хукна да търси Пантагрюел.

И де що срещнеше куче, сритваше го и му подвикваше:

— Хайде, няма ли да вървиш с аркадашите на сватба? Тръгвай, тръгвай, дявол те взел, тръгвай!

Когато най-после стигна у дома си, Панюрж каза на Пантагрюел:

— Господарю, елате, моля ви, да видите що псета са хукнали подир най-първата красавица на града и искат да я свалят!

Пантагрюел на драго сърце тръгна да види зрелището, което той намери за много забавно и единствено по рода си.

Ала най-смешното беше на процесията: около дамата се струпаха повече от шестстотин хиляди и четиринайсет кучета, които тръгваха по петите й, накъдето и да се отправеше тя, като препикаваха всички места, докосвани от дрехата й.

Хората се спираха, гледаха и не вярваха на очите си, а псетата подскачаха чак до врата на дамата, та й направиха на дармадан хубавата премяна, пък тя, като не виждаше друго спасение, хукна към дома си — тя бяга от кучетата, кучетата бягат подир нея, а слугите гледат и се превиват от смях.

Когато най-после тя влезе у дома си и тръшна след себе си вратата, друга глутница долетя изневиделица и така препика стените на къщата, че край тях се образува истински поток, в който спокойно можеха да плават патици. Потокът и днес си тече недалеко от „Свети Виктор“ и Гоблен[1] използува водите му, за да боядисва в тях дрехите червени, благодарение на особените свойства на кучешката урина, за което някога открито говореше нашият метр Орибус.

Такъв поток можеше с божата помощ и мелница да задвижи, но, разбира се, не толкова голяма, колкото Базаклската мелница в Тулуза.

Бележки

[1] Гоблен — династия на парижки занаятчии и търговци.