Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (69)

Глава VIII
Как по време на пребиваването си в Париж Пантагрюел получи от баща си Гаргантюа писмо, копие от което ви предлагаме тук

Пантагрюел се учеше, както вече знаете, твърде прилежно и напредваше много, защото умът му бе с двойно дъно, а вместимостта на паметта му се равняваше на дванайсет меха и на още толкова бурета за дървено масло. Един ден, както си учеше, Пантагрюел получи от баща си следното писмо:

„Възлюблени ми сине,

От всички способности, милости и заложби, с които върховният създател на естеството, всемогъщият бог, е дарил и украсил природата на човека при неговото появяване на света, най-висша и най-прекрасна ми се чини оная, която позволява на човека, макар и смъртен, да си извоюва безсмъртие и в преходния живот да увековечи своето име и това на потомците си, родени в законен брак. Така бог възвръща донякъде онова, от което ни е лишил заради греха на нашите прародители, на които бе казано, че ще умрат, защото са престъпили божията воля, и че смъртта ще унищожи прекрасната форма, получена от човека при появяването му на света.

Но при това семенно размножаване на човешкия род, в децата пребъдва всичко, което е изчезнало в родителите, а във внуците — което е загинало в децата, и така ще продължава до часа на Страшния съд, когато Исус Христос възвърне на бога отца умиротвореното му царство, избавено от всякакви вражди и греховни съблазни, защото тогава ще секнат и детеражданията, и злочинствата, ще секне вечното превращение на елементите, тъй като дългоочакваният съвършен мир ще бъде най-после сътворен и всичко ще стигне до своя край и предел.

Следователно редно и справедливо е да благодаря на бога, моя спасител, загдето ми е дарил възможността да видя как побелялата ми старост разцъфва в твоята младост; и наистина, когато по волята на тогова, който управлява и нарежда всичко в света, душата ми изостави човешкото си обиталище, аз ще мисля, че не съм напълно мъртъв и че по-скоро преминавам от едно място на друго, тъй като в тебе и чрез тебе ще пребъда в моя видим образ и така ще продължа да живея, да гледам всичко и да влизам в общение с почтените люде и с приятелите си, както съм правил приживе; животът, който водя в мира сего, е, с божията помощ и милост, греховен, то се знае (защото всички грешим и в греховете си се тешим с великото божие милосърдие), но аз никога не съм бил злонамерен.

Ала дори да съхраниш телесния ми образ, не засияят ли в теб с всичкия си блясък душевните ми качества, светът няма да те назове страж и продължител на безсмъртието на нашето име; и моята радост ще помръкне, ако видя, че малоценната част от съществото ми, а именно плътта, остане в теб, а по-добрата, тоест душата, благодарение на която людете могат да благославят нашето име, залинее и погине; аз ти казвам всичко това не защото не вярвам в твоята добродетелност, в която вече съм се убедил, а за да те насърча и поощря към все по-голямо съвършенство. И ако ти пиша сега тия редове, то е не толкова за да те накарам да живееш благочинно, колкото за да изпиташ радостта, че си живял и живееш така, и да, намериш сили и в бъдеще да останеш дързък на доброто и ленив на злото.

Към казаното дотук мога само да прибавя няколко думи, за да ти напомня, че аз не пожалих нищо за теб и че ти помагах да растеш като родител, който няма в света друго съкровище освен надеждата веднъж в живота си да те видя изграден и съвършен както в добродетелта, благонравието и мъдростта, така и във всички области на свободното и благородно знание, и да те оставя след смъртта си като огледало, в което ще се отразява ликът на твоя баща, ако и не така безупречно и не така пълно, както бих искал, то във всеки случай колкото това зависи от теб.

Макар покойният ми баща, незабравимият Грангузие, да положи огромни старания, за да усвоя до съвършенство всички държавни науки, и моето прилежание и успехи не само задоволиха, но и надхвърлиха неговите очаквания, онова време, ти разбираш това, не беше така благоприятно за процъфтяване на науките, както сегашното, и аз не можех да се сдобия с такива мъдри наставници както ти.

Тъмно беше нашето време, тогава още се чувствуваше пагубното и зловредно влияние на готите, унищожили всичката изящна словесност. Ала с божията милост аз доживях да възвърнат на науката почитта и достойнството й и видях такива благотворни промени, че днес едва ли ще ме приемат в първи клас на основните училища, мене, който в зрялата си възраст бях (не без основание) считан за най-учения мъж на своето време.

Аз не казвам това от празно щеславие, макар че в писмото си до теб имам право да се похваля, потвърждение на което ще намериш в книгата на Марк Тулий «За старостта» и в книгата на Плутарх «Как може да се хвалим, без да предизвикаме завист», а за да ти вдъхна желание за все по-нови и нови успехи.

Сега науките са възстановени, езиците — възродени: гръцки, чието непознаване е срам за оня, който се счита за учен, еврейски, халдейски, латински. Сега е във възход безпогрешното и изящно книгопечатане, изобретено в мое време по внушение на бога, докато, обратно, оръдията бяха измислени по подбуждение на дявола. Светът гъмжи от учени хора, от образовани наставници и обширни библиотеки дотолкова, че според мен даже във времето на Платон, Цицерон и Папиниан е било по-трудно да се учи, нежели сега, и скоро за тези, които не се трудят както се полага в Минервиното училище на мъдростта, всички пътища ще бъдат затворени. Днес разбойници, палачи, нехранимайковци и коняри са по-начетени, отколкото в мое време бяха докторите на науките и проповедниците. Но що думам? Та дори жените и девойките се стремят към този източник на слава, към тази небесна манна, каквато е знанието. Даже и аз на стари години съм принуден да се занимавам с гръцки език, който, за разлика от Катон, не презирах, но не намерих време да го изучавам на младини, и ето сега, очаквайки часа, когато богу бъде угодно да ме повика и ми заповяда да напусна тази земя, аз с наслада чета Moralia^[1] на Плутарх, прекрасните Диалози на Платон, Павсаниевите Описания и Атински древности.

Ето защо, сине мой, аз те заклевам да посветиш младостта си на науката и добродетелта. Ти си в Париж и имаш до себе си за наставник Епистемон; Епистемон ще те просвети с живи и устни поучения, а Париж — с достойни примери.

Мое съкровено желание е ти да научиш основно езиците: на първо място гръцки, както повелява това Квинтилиан, на второ — латински, после еврейски, заради Свещеното писание, и най-после (поради същите съображения) халдейски и арабски, и да изградиш стила си според Платоновата риторика в гръцки и според Цицероновата — в латински. Нека няма историческо събитие, което да не намери място в твоята памет; тук ти ще бъдеш улеснен от универсалната Енциклопедия на автори, занимали се с тия въпроси.

Аз създадох в теб усет към свободните науки — геометрия, аритметика и музика, още когато беше съвсем малък, пет-шестгодишен; поддържай този усет, а така също научи и всички закони на астрономията, но не се занимавай с астрологическите гадания и изкуството на Лулий, които са измама и пустота.

От гражданското право желая да запаметиш хубавите текстове и мъдро да ги тълкуваш.

А колкото до природните явления, бих искал да проявиш повече любознателност към тях: да няма море, река, ни извор, чиито риби ти да не познаваш; всички птици в небесата, всички дървета, храсти и шубраци в горите, всички треви по земята, всички метали, скрити в недрата й, всички скъпоценни камъни на Изтока и на Юга да познаваш като петте пръста на ръката си.

Освен това внимателно прочети книгите на гръцките, арабските и латинските медици, без да пренебрегваш талмудистите и кабалистите, и чрез постоянен размисъл опознай до съвършенство другия свят, микрокосмоса, тоест човека. Няколко часа на ден отдели за Свещеното писание: най-напред прочети на гръцки език Новия завет и Апостолските послания, а после на еврейски Вехтия завет.

С една дума, нека видя в теб бездна от знания, защото по-късно, когато станеш зрял мъж, ще ти се наложи да преустановиш своите спокойни и мирни занимания и да се учиш да яздиш и боравиш с оръжие, за да защитиш моя дом и окажеш помощ на нашите приятели, ако злодеят нахлуе в земите им.

Бих искал още в близките дни да поставиш на преоценка своите познания, което най-добре ще сториш в публични диспути на всякакви теми с всички и срещу всички, а така също и в беседи с хора в Париж и другаде.

Но тъй като според премъдрия Соломон мъдростта не влиза в зла душа и знание без съвест може само да погуби душата, ти трябва да се боиш от бога, да го почиташ и обичаш, да отправяш към него всички свои помисли и надежди и помнейки, че вяра без добри дела е мъртва, да се присъединиш към него и грехът никога да не ви раздели. Пази се от съблазните на света. Не допущай в сърцето си суетата, защото този живот е преходен, а божието слово вечно. Помагай на ближния си и го възлюби като самия себе си. Почитай наставниците си. Избягвай обществото на ония, на които не желаеш да приличаш, и не погубвай способностите, с които бог те е надарил. И когато се убедиш, че си усвоил всичкото човешко знание, върни се при мен да те видя и да ти дам моята благословия, преди да умра.

Нека мирът и божията милост бъдат с тебе, сине мой! Амин.

Утопия, седемнайсетият ден на месец март

Твой баща Гаргантюа“

След като получи и прочете това писмо, Пантагрюел почувствува нови сили и пламна от желание да се учи още по-усърдно; ако човек го видеше как се труди и напредва, сигурно щеше да си каже, че умът му изгаря книгите, както огънят изгаря сухото дърво, дотолкова Пантагрюел бе задълбочен и неизтощим.