Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (60)

Глава LVIII
Пророческа загадка^[1]

О бедни мои замечтани люде,

дано гласът ми бодър ви събуди,

щом вярвате, че може сам човек

да вникне в тайнствения звезден бег

чрез собствената си и будна мисъл

какво всевишният ни е орисал

и от самия него подкрепен,

той ще разкрива като посветен

на бъдещите векове съдбата.

Та вслушайте се в мойта дума свята:

през тази зима по незнаен път

върху земята ни ще връхлетят

пълчищата на врагове незнайни

и ще потъпчат божиите тайни.

Ще изкушават беден и богат,

ще всяват смутове, разкол, разврат —

и щом душата ни е уморена,

ще бъде много лесно прелъстена.

Ще стане хаос нашият живот

и дяволското зло ще бъде в ход.

Ръка ще вдигне син срещу бащата

и ще цари без страх навред враждата.

Управници, велможи и крале

ще гинат върху бойното поле.

Понятията „чест“ и „уважение“

ще си изгубят своето значение.

Аз днес ще бъда, а пък утре ти

и колелото тъй ще се върти.

Ще стават разни пререкания,

безброй кавги и изпитания,

каквито тоя свят не е видял,

когато нявга бог го е създал.

В туй време много хора лъчезарни,

поддадени на страстите коварни,

живота скъпо ще си заплатят

и в ранната си младост ще умрат.

А който влезе в тая битка луда,

да не разчита на случайно чудо,

докле в простора тя не откънти и

всеки свойта дан не заплати.

Светът с измамите ще заживее,

мечтата за добро във мрак ще тлее,

омраза в разума ще се таи,

душата няма със любов да се пои

и кръговратът безконечно шумен

с лъжи ще зида тоя свят безумен.

Чуй, грешнико, от грях обременен,

в жестоко време знай, че си роден!

Във смутния потоп и тъжна орис

земята ще се дави в свойта горест.

Не ще отминат никоя страна,

могъщ поток с развихрена вълна

за миг ще скрий на хората главата,

увлечени неистово в борбата

със целия им дух ожесточен.

Животни ще умират всеки ден,

покорно ще лежат стадата,

навред опръскали със кръв земята,

но не принесени във жертвен дар,

а за пира на някой господар.

Сега добре сами си помислете

за тая тежка криза и кажете,

дали тя няма смут да причини

и във самите земни глъбини?

Макар на хората земята да е мила,

не мислят как да я спасят насила,

а се стараят в своя жизнен път

във вечен плен така да я държат.

И дълго тя във скърби ще живее,

напразно и бездейно ще линее,

ще продължават дните на беди,

ще бъде небосводът без звезди,

луната плахо в ужас ще се свие

и с плътен мрак нощта ще я покрие.

И слънцето и нашата земя

ще бъдат разделени от тъма,

ще запустее цялата вселена,

от трусове подземни известена…

От Етна Кронос тъй създал вулкан

за отмъщение против Титан,

та своя гняв безумен да излее.

От камъни просторът ще тъмнее.

Тифон^[2], така от ярост помрачен,

изскубвал планините разярен

и ги запращал люто чак в морето.

За жалост и земята, и небето

ще претърпят големи поражения.

Дори с труда си нови поколения

отново подло ще я предадат.

Но хора доблестни ще се явят,

ще сложат край на ерата жестока.

А дето бях споменал за потока,

от него хората ще се спасят,

но те сами ще видят тоя път

как от безкрайното небе отгоре

огромен огън ще пламти в простора

и той ще пресуши за миг водата,

мира ще тържествува на земята.

Светът ще заживее възроден

и не един ще бъде награден

с имот, богатства и манна небесна,

ще им дадат и веселба чудесна,

а други ще останат с пръст в уста.

Дотук ви разтълкувах участта,

каквато бог на всички е орисал.

А ето и накрая мойта мисъл:

ще бъде тоя истински блажен,

останал в бурите докрай почтен.

Когато прочетоха този документ, Гаргантюа въздъхна дълбоко и каза на присъствуващите:

— Хората, вярващи в евангелските истини, са подложени на гонения от най-стари времена, но блажен е оня, който не се смущава от тези гонения и не се изкусява от влеченията на плътта, а върви право към целта, указана нам от господа бога чрез устата на възлюбления му син.

— А какво, предполагате — запита монахът, — заключава в себе си тази загадка и какво означава тя?

— Какво ли? — отвърна Гаргантюа. — Разкритие и утвърждаване на божествената истина.

Кълна се в свети Годеран — възрази монахът, — аз не я тълкувам така: така я тълкува пророк Мерлен^[3]. Търсете в тази загадка всякакви иносказания, придавайте й най-дълбок смисъл, умувайте колкото си искате над нея — вие и всички останали. Що се отнася до моя милост, аз виждам тук само едно, между впрочем доста неясно, описание на игра с топка. Изкусителите на хора — това са играчите, обикновено приятели; след първите две подавания един от играчите излиза от терена, друг влиза. Вярват на първия, който каже как е прелетяла топката: над или под мрежата. Потокът вода — това е потта; плетениците на ракетите са направени от овнешки или от кози черва; кръгообразната машина е топката. След играта играчите се подсушават около буен огън, подменят ризите си, а после с удоволствие сядат около масата, дето най-весело пируват победителите. И тогава — яж и пий, колкото душа ти иска!