Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (31)

Глава XXIX
Какво пишеше Грангузие на Гаргантюа

„Ти така прилежно се учиш, че аз дълго още не бих те извел от това състояние на философски покой, ако приятели и съюзници, в които имах доверие, не бяха се одързостили да ме лишат на стари години от спокойствие. Но щом съдбата е поискала да бъда измамен тъкмо от ония, в които вярвах безпределно, аз съм принуден да те извикам днес, за да защитиш своите поданици и имуществата, които ти принадлежат по силата на естественото право.

Защото както защитното оръжие се оказва слабо вън, ако в дома няма сговор, така и учението е безплодно и съветите безполезни, ако те не бъдат своевременно претворени в живота.

Моите намерения са не да разпалвам вражди, а да ги умиротворявам, не да нападам, а да се отбранявам, не да воювам, а да защищавам верните мои поданици и бащините ми земи, в които Пикрошол нахълта без всякакъв повод и основание и дето продължава да вилнее и върши безчинства, каквито свободолюбивите люде не могат да понасят.

Аз счетох за свой дълг да обуздая гнева на тиранина, да му предложа всичко, което би могло да го задоволи, и вече неведнъж изпращах при него добронамерени хора да разберат какво, как и кой го е оскърбил. Ала той упорито отхвърляше моите мирни предложения и продължава да действува, както намери за добре. От това разбирам, че всевечният го е изоставил на собствения му разум и воля, а волята човешка не може да не бъде зла, когато не е ръководена от бога, и че ми го изпраща по този нелеп начин, за да пробудя в него съвестта и му възвърна съзнанието за дълг.

И тъй, многообични ми сине, тръгни веднага след прочитане на настоящето. Ела да помогнеш не само на мен (синовното ти чувство те задължава да сториш това), а и на твоите поданици, които ти трябва да защитиш и спасиш. Ние ще постигнем целта си, ако приключим войната без кръвопролития, ако с разумни средства, с военни тънкости и хитрости спасим всички люде и ги върнем възрадвани по домовете им.

Мирът господен да пребъде в душата ти, скъпи ми сине!

Поздрави от мен Понократ, Гимнаст и Евдемон.

20 септември

Твой баща Грангузие“