Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (243)

Глава XXV
Как се сражават трийсет и двамата участници в бала

Двете страни заеха местата си и музикантите засвириха войнствен марш както при атака. Тогава двете партии се раздвижиха и в очакване на минутата, когато ще срещнат противника извън пределите на своя боен стан, започнаха да се готвят за сражение. Музикантите на сребърните внезапно замълчаха, докато инструментите на златните продължаваха да свирят и ние си помислихме, че златните ще предприемат атака. А то така и стана! Музикантите засвириха друга мелодия и тогава видяхме как нимфата, стояща пред кралицата, се завъртя наляво около краля, сякаш искаше от него позволение да встъпи в бой, и поздрави своята партия. После смирено прескочи два квадрата и се поклони на враждебната партия, която възнамеряваше да нападне. В този момент златните музиканти млъкнаха и засвириха сребърните. Тук не считам за излишно да отбележа, че нимфата се поклони на краля и на цялата своя партия в знак на това, че не трябва да скръстят ръце и да бездействат; и те на свой ред се завъртяха наляво и се поклониха на нимфата с изключение на кралицата, която се обърна надясно към своя крал. Така се поздравиха всички и докато балът продължаваше, и едната, и другата страна не преставаха да се кланят именно по този начин.

По сигнал на сребърните музиканти нимфата, която бе застанала пред своята кралица, пристъпи напред и грациозно поздрави краля и цялата своя партия, а те, подобно на златните, на свой ред й се поклониха, само че се обърнаха надясно, а кралицата — наляво. Сребърната нимфа зае място на втория квадрат и като се поклони на противницата си, изведнъж се озова лице с лице срещу нея. И ако човек не знаеше, че настъпват само по диагонал, можеше да си помисли, че те ей сега ще се хванат за косите. Другарките им, златните, както и сребърните, ги последваха, като започнаха да настъпват клинообразно и се престориха, че се хвърлят в бой; златната нимфа, появила се първа на бойното поле, удари по ръката една сребърна нимфа, изкара я от строя и зае мястото й; скоро обаче при нов сигнал на музикантите тя на свой ред бе ударена от сребърния стрелец. Някаква златна нимфа измести стрелеца; тогава на бойния терен се появи сребърен конник, а златната царица зае място пред своя крал.

След всичко това, за да избегне гнева на златната царица, сребърният цар се оттегли надясно и зае мястото на своя защитник, което, изглежда, му се струваше отлично укрепено и добре защитено.

Двата конника, златният и сребърният, които дотогава спокойно наблюдаваха боя от лявата си позиция, изведнъж се раздвижиха, настъпиха във вражеския стан и плениха няколко нимфи, които нямаха възможност да отстъпят; в тази атака особено много се отличи златният конник, който прояви неустрашимост и рядко умение при пленяване на нимфите. Но сребърният конник бе замислил нещо по-сериозно: прикривайки истинските си намерения, той неведнъж се отказа да посегне към златните нимфи и като ги оставяше и прескачаше, неусетно се озова очи в очи с враговете, поздрави златния крал и каза: „Господ да ви пази!“ Това бе предупреждение, че златните трябва да помогнат на своя крал, и всички изтръпнаха от ужас; не че не можеха леко и бързо да окажат помощ на краля, но спасявайки краля, те щяха да загубят безвъзвратно десния защитник. Тогава златният крал се оттегли наляво, а сребърният конник плени златния страж, което бе за тях голяма загуба. Но златната партия реши да отмъсти и обкръжи конника от всички страни, така че той не можеше да мръдне; какво ли не стори горкият, за да избяга, а и неговите как ли не се мъчиха да го запазят, но не успяха и накрая златната царица го плени.

Загубили една от главните си опори, златните стегнаха редици и започнаха да нанасят удари, за да си отмъстят, което, между нас казано, не беше дотам разумно, колкото и големи да бяха загубите, нанесени от тях на вражеската армия.

За да заблудят противника и си отмъстят достойно, сребърните отстъпват на златната царица една от нимфите си, ала тайно й устройват засада, и то така, че след изоставянето на нимфата стрелецът едва не пленява сребърната кралица. Златният конник замисля да улови сребърния цар и сребърната царица и им казва: „Добър ден!“. Спасява ги сребърният стрелец, но в същия миг той е пленен от златна нимфа, която на свой ред е пленена от сребърна нимфа. Боят се разгаря. Стражите се устремяват на помощ. Всички се хвърлят в страшна схватка. Енио^[1] все още не се вестява. Веднъж на сребърните се отдава да проникнат чак до шатрата на златния крал, но веднага ги отблъскват. Наред с други и златната царица показва неустрашимост и извършва големи подвизи — сега тя с един удар грабва сребърния стрелец и маневрирайки умно и смело, пленява сребърния страж. Тогава сребърната царица бие тревога и със същата неустрашимост открива огън и взема в плен последния златен страж и няколко нимфи.

Двете царици дълго воюват, опитвайки ту да се уловят една друга от засада, ту да спасят себе си и да опазят царете. Най-после златната царица пленява сребърната, но тук нея самата неочаквано я взема в плен сребърният стрелец. След всичко това на златния крал остават само три нимфи, стрелец и защитник, а на сребърния три нимфи и десният конник. Ето защо сега и двете партии проявяват благоразумие и сдържаност и борбата губи от остротата си.

Двамата царе изглеждат наскърбени от загубата на своите възлюбени кралици и правят всичко, което е по силите им, за да се сдобият с нимфи, да встъпят в брак с тях, да ги заобичат от все сърце и им обещаят със сигурност царски сан, стига само те да проникнат до последната линия на враждебния цар. Златните нимфи напредват и една от тях става царица, която коронясват и обличат в нови одежди.

Сребърните нимфи също настъпват, още малко и една от тях ще стане царица, но златният страж през всичкото време я преследва по петите и точно тук я спира.

След възшествието си на престола новата златна царица пожелава да се покаже силна, храбра, войнствена. И тя наистина извършва геройски подвизи на полето на честта. Междувременно обаче сребърният конник пленява златния защитник, охраняващ границата. По силата на този факт сребърните вече имат своя царица, която още със стъпването си на престола на свой ред иска да покаже храброст. Боят се разпалва с нова сила. И двете страни предприемат хиляди хитрости, засади и маневри, докато най-после сребърната царица тайно се промъква в шатрата на златния цар и му казва: „Господ да ви пази!“ А на бедния цар е известно, че може да получи помощ само от новата си царица. И ето че тя, без много да му мисли, се хвърля да го спасява. Тогава сребърният конник, който препуска на всички страни и държи под око златния цар, догонва царицата си и двамата поставят царя в такова ужасно положение, че за да се спаси, царят пожертва царицата си. Но, така или иначе, златният цар съумява да плени сребърния конник; златният стрелец и последните две оцелели нимфи със сетни сили се мъчат да запазят своя цар, докато най-после всички биват пленени и златният цар остава сам. Тогава цялата партия на сребърните се покланя ничком и му казва: „Добър ден!“, тъй като победата е на страната на сребърния крал. При тази дума двете групи музиканти засвирват нещо като победен марш. И този пръв бал завърши с такова веселие, с такива мили, благородни и очарователни игри, че всички ние само дето не се разтопихме от толкова възвишени наслади и накрая се почувствахме като боговете на Олимп.

След завършване на първия турнир двете партии заеха изгодни позиции и за втори път започнаха да се сражават както преди, само че музиката беше с половин такт по-бърза от предишната и ходът на сражението бе съвършено друг. Така например сега видях, че златната царица, недоволна от поражението на армията си и въодушевена от войнствения марш, бе една от първите, встъпили в боя заедно със стрелеца и конника, и едва не пипна в шатрата му сребърния цар, макар и заобиколен от офицери. Като видя, че планът й е разкрит, тя се вклини в близкото вражеско поделение и изби толкова сребърни нимфи и офицери, че сърцето ми се скъса от мъка. Човек би казал, че някаква друга Пентезилея връхлита върху гръцкия стан; но тази сеч не продължи дълго, тъй като сребърните, които се ужасяваха от загубата на своите хора, но не показваха скръбта си, устроиха на златната царица засада и странстващият конник, със съдействието на стрелеца от далечния ъгъл, я плени и изведе от строя. И всички останали скоро бяха победени. Но дето има една дума — „всяко зло за добро“, та и нашата златна царица отсега нататък ще си отваря очите на четири, ще си стои до царя, няма да се запилява сама където й видят очите и когато намисли да тръгва на поход, ще си намери свита, каквато й приляга. Та както и да е, но победители и този път бяха сребърните.

Така точно двете партии се построиха и за третия и последен бал, само че сега лицата на всички бяха по-весели и очите гледаха посмело. А и музиката бе по-жива, с такт, който надхвърляше квинтата, и в тоналност, близка на фригийската и марсиалната, подобна на онази, която някога измисли Марсий. И ето че всички като по даден знак се устремиха напред и встъпиха в чудесен бой, но с такава лекота, че за един такт правеха четири хода с подобаващите за случая кръгообразни поклони, за които стана дума по-горе, така че ходовете се превърнаха в същински скокове, прескачаници и лудешки премятаници, следващи бързо едни след други.

Като ги гледахме как, кланяйки се, се въртяха на един крак, ние неволно ги сравнявахме с пумпалите, които децата разиграват с камшичета и които се въртят така бързо, че изглеждат неподвижни — и тогава децата казват за тях, че спят. Ако спрем поглед върху някаква цветна точка, тя ще ни се стори не точка, а непрекъсната линия, както умно е забелязал Никола Кузански в своя трактат върху сложните проблеми на физиката.

Ръкопляскания се раздаваха непрекъснато от едната и от другата страна и се сливаха с одобрителните възгласи на участниците.

Суровият Катон, намусеният наш праотец Крас, човекомразецът Тимон Атински, Хераклит, презиращ смеха — тази вродена добродетел на човешката природа, — и те биха загубили своята мрачност при звуците на тази увличаща музика и при вида на тези воини, царе и нимфи, които тъй бързо и тъй безкрайно разнообразно съумяваха да се движат, местят, скачат, прескачат, обхождат и въртят, без да си пречат едни на други. И колкото повече оредяваха бойните редици на полесражението, толкова по-любопитно бе да се наблюдават примамките и засадите, към които прибягваха воюващите в такт с музиката.

Аз ще ви кажа още, че ако това необикновено зрелище смая сетивата, порази ума и разтърси цялото наше същество, то звуците на музиката още по-силно развълнуваха душите и вляха ужас в сърцата ни и сега вече не ни се струва невероятно, че с подобна войнствена мелодия Исмений накарал Александър Велики да стане и грабне оръжието, и то не в друго време, а когато бил на трапезата и мирно си обядвал.

В третата партия победител бе златният цар.

По време на тези танци госпожа кралицата неусетно изчезна и повече не я видяхме. Прислужниците на Гебер ни отведоха при него и там нанесоха имената ни в списък, отбелязвайки званието, с което кралицата ни бе удостоила. После, отправяйки се към пристанището Матеотехния, ние, за да не изпуснем попътния вятър, побързахме да се качим на корабите, а то иначе едва ли щяхме да го дочакаме по-рано от края на третата фаза на луната.