Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (22)

Глава XX
Как богословът отнесе сукното и как заведе дело срещу другите сорбонисти

Когато богословът завърши речта си, Понократ и Евдемон се закискаха така неудържимо, че щяха да пукнат от смях точно както Крас, виждайки магаре да яде бодили, или както Филемон, умрял, когато друго магаре изяло пред него приготвените за обяд смокини. След тях прихна да се смее и метр Ианотус и тримата продължиха да се превиват от смях и да се кикотят, при което не беше ясно кой по-силно се смее, докато най-после от очите им потекоха сълзи, тъй като сълзливата течност, предизвикана от силното сътресение на мозъчното вещество, се стече към очните нерви. Така те представляваха едновременно хераклитствуващия Демокрит и демокритствуващия Хераклит.

Като се насмяха на воля, Гаргантюа се посъветва с хората си как да постъпи. Понократ бе на мнение да напоят още веднъж този блестящ оратор и предвид на това, че ги беше забавлявал и разсмял повече от самия Сонжекрьо^[1], да му дадат десетте педи наденици, упоменати във веселата му реч, чифт панталони, триста избрани цепеници, двайсет и пет бъчонки вино, легло с три реда гъша перушина и голяма паница, тоест онова, от което той по неговите думи се нуждаеше на стари години.

Всичко това му бе дадено начаса, с изключение на панталоните, тъй като Гаргантюа се съмняваше дали ще се намерят така бързо панталони по неговата мярка. Освен това той не знаеше какъв фасон ще се понрави на този оратор — а ла мартингал, напомнящ подвижен мост и улесняващ изхвърлянето на излишъците, или морски фасон, удобен при честото уриниране, или пък швейцарски, пригоден да държи благоутробието топло, а може би и с разрез отзад, за да не претоплят бъбреците. И ето защо той нареди вместо панталони да му дадат седем лакти черно сукно и три бяло платно за подплата. Цепениците отнесоха в дома му носачите, надениците и паницата — докторите на науката, а сукното пожела да отнесе сам метр Ианотус. Един от споменатите доктори, Жус Бандуй, забеляза, че за теолога това е непристойно и че не му приляга, и го посъветва да го предаде на когото и да било от тях.

— Ах ти, магаре с магаре! — извика Ианотус. — Не умееш да правиш изводи in modo et figura^[2]. Ето за какво служат „Предположенията“ и Parva logicalia. Panus pro quo suponit?^[3]

— Confuse et distributive^[4] — отвърна Бандуй.

— Магаре! — ревна отново Ианотус. — Не те питам quo modo suponit, а pro quo^[5]. Ясно е, магаре недно, че е pro tibiis meis^[6]. Следователно сукното ще нося аз, egoment, sicut suppositum portat adpositium^[7].

И той крадешком отнесе сукното, както някога стори Патлен. Ала въпросът не бе приключен с това: на пленарното заседание на Сорбоната старецът тържествено поиска панталоните и надениците, които решително му бяха отказани, тъй като според наличните сведения вече ги бе получил от Гаргантюа. Метр Ианотус възрази, че му били дадени gratis благодарение щедростта на Гаргантюа, което ни най-малко не ги освобождава от задължението им да изпълнят обещанията си. След всичко това накрая му казаха, че въпросът е решен справедливо и че той няма да получи нищо повече.

— Справедливо ли? — кипна Ианотус. — За каква справедливост говорите вие? Ах, проклети измамници и негодници! На земята няма по-лоши хора от вас! Познавам ви аз като петте пръста на ръката си. На краставичаря краставици ще продавате! Та нали заедно вършихме тези безобразия? Господ да ви убие! Но аз ще донеса на краля за страшните беззакония, които кроите и вършите тук, и нека чумата да ме порази, ако той не заповяда да ви изгорят живи като бугри^[8], предатели, еретици и прелъстители, врагове на бога и на добродетелта!

За тези думи те заведоха дело срещу него, а той от своя страна успя да го отсрочи. Накъсо казано, процесът се проточи и продължава и до днес. Във всеки случай оттогава сорбонистите се заклеха да не се мият, а метр Ианотус и поддръжниците му се зарекоха да не се секнат, докато не бъде произнесена окончателната присъда.

В изпълнение на дадената клетва те и до ден-днешен продължават да бъдат мръсни и сополиви, тъй като съдът още не е разчепкал делото в неговите тънкости. Решението ще стане явно в най-близките гръцки календи, т.е. на куково лято, защото вие знаете, че съдиите са по-силни от самата природа и даже от собствените си закони. Така например съгласно парижкия кодекс единствен бог е властен да продължава каквото и да било до безконечност. Природата сама по себе си не създава нищо безсмъртно, защото на всичко сътворено на този свят от нея тя сама поставя предел и край: omnia orta cadunt^[9] и т.н. Но чрез постоянното отлагане на делата тези заядливци ги правят и безконечни, и безсмъртни. По такъв начин те потвърждават истинността на думите на спартанеца Хилон, изрязани на Аполоновия храм в Делфи и превърнали се в поговорка за делфийците: нещастието е спътник на съдебните процеси, а тъжителите — на нещастниците, тъй като те по-скоро дочакват края на живота си, нежели края на процеса, който са възбудили.