Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (180)

Глава XXX
Как Ксеноман анатомизирва и описва Постника

— Що се отнася до вътрешните органи на Постника — захвана Ксеноман, — мозъкът му по големина, цвят, вещество и сила прилича (или поне в мое време приличаше) на лявото яйце на кърлеж.

Мозъчните вентрикули са като клещи.

Червовидният малък мозък — като чук за отбиване на топка.

Мозъчната ципа — като монашеска качулка.

Фуниеобразният канал в третия мозъчен вентрикул — като корито за вар.

Черепният свод — като женско боне.

Пинеалната жлеза — като гайда.

Чудната мрежица — като конска муцуна.

Пъпковидните грудки — като калеври.

Ушните тъпанчета — като воденични колела.

Външните уши — като пискюли.

Тилната кост — като фонтан.

Жилите — като тръби.

Мъжецът — като духалка.

Небцето — като пещ.

Слюнчените жлези — като ряпа.

Сливиците — като лупи.

Гърленият отвор — като лозарски кош.

Гръклянът — като лозарска кошница.

Стомахът — като силях.

Пилорът^[310] — като двузъба вила.

Трахеята — като чекия.

Гърлото — като кълчищна топка.

Дробовете — като расо на катедрален свещеник.

Сърцето — като епитрахил.

Медиастинумът^[311] — като гаванка.

Плеврата — като човка на гарван.

Артериите — като беарнски^[312] пелерини.

Диафрагмата — като мъжка капа с перо.

Черният дроб — като двуостър нож.

Вените — като черчевета.

Далакът — като пищялка за примамване на пъдпъдъци.

Червата — като тройна риболовна мрежа.

Жлъчният мехур — като тесла.

Вътрешностите — като желязна ръкавица.

Булото на червата — като владишка корона.

Тънките черва — като клещи за зъби.

Сляпото черво — като нагръдник.

Дебелото черво — като стакан.

Анусът — като монашески потир.

Бъбреците — като мистрия.

Кръстът — като катинар.

Пикочопроводниците — като кука с нарези.

Бъбречните вени — като клизмени тръбички.

Семенните канали — като баница.

Простатата — като гърне за пера.

Пикочният мехур — като арбалет.

Шийката на мехура — като език на камбана.

Коремът — като албанска капа.

Коремната ципа — като нашивка на ръкав.

Мускулите — като духало.

Сухожилията — като ръкавици на соколник.

Съединителната тъкан — като кесия.

Костите — като галета.

Костният мозък — като дисаги.

Хрущялите — като жилави бурени.

Лимфатичните жлези — като змии.

Животинските токове — като удари с тежка пестница.

Жизнените токове — като почукване със среден пръст.

Горещата кръв — като почуквания по носа. Урината — жълта като еретик.

Детеродните органи — като стотина дребни гвоздеи.

А неговата дойка ми разказваше, че от женитбата му със Средния пост произлезли само куп наречия за място и няколко двойни пости.

Той имаше памет като просяшка торба.

Здрав смисъл като тояга.

Въображение, волно като звън на камбана.

Мисли като хвърчащи скорци.

Съзнание като първо излитане на малки чапли.

Умозаключения като ечемични зърна в торба.

Угризение на съвестта като снаряжение на двойна пушка.

Предприемчивост като товар на галеон.

Разбиране като разпокъсан молитвеник.

Умствени способности като охлюви.

Воля колко три ореха в гаванка.

Желания като шест наръча еспарсета.

Мнение като обувалка.

Сдържаност като скрипец.

Разум като барабан.