Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (157)

Глава VII
Продължение на спазаряването между Панюрж и Дендан

— Приятелю мой, съседе наш — отвърна търговецът. — Моите овни са храна за крале и принцове. Месцето им е крехко, сочно, вкусно — с една дума, същински балсам. Аз ги водя от страна, дето даже прасетата (боже прости ми) се хранят само с индийски фъстъци. А на прасните свини (извинете за израза) дават само цвят от портокалово дърво.

— Добре, добре — прекъсна го Панюрж, — но моля, продайте ми един, ще ви го заплатя по царски, кълна се в честта бедняшка. Колко искате?

— Приятелю мой, съседе наш — подхвана отново продавецът, — моите овни произхождат от оня, който пренесе Фрикс и Хеле през Хелеспонтско море.

— Дявол го взел! — извика Панюрж. — А вие какъв сте: clericus vel adis-cens?^[291]

— Ita — това е зеле, vere^[292] — праз — отвърна търговецът. — Но по-добре е така: рр. р.р.р. р.р.р. р.р.р.р. Хей, Робен, рр. ррррр. Вие не разбирате този език. Впрочем по всички поля, дето моите овни пикаят, житото расте така, както сам господ да го е препикал. Не му трябва никакъв тор, никакъв мергел. И още нещо. От тяхната урина алхимиците извличат най-хубавата селитра. С грейките им (простете грубостта ми) нашите лекари лекуват седемдесет и осем вида болести, най-леката от които е, боже пази, болестта на свети Евтропия Сентски. Какво ще речете на това вие, приятелю и съседе наш? Ето защо те струват толкова скъпо.

— Колкото и да струват — отвърна Панюрж, — продайте ми един, добре ще ви го заплатя.

— Приятелю, съседе — каза търговецът, — помислете малко какви природни чудеса се таят в тези овни и даже само в един техен орган, който вие считате за безполезен. Вземете например тези рога и ги строшете с чук или с пиростия, все едно; заровете в земята само част от тях, колкото искате, и я поливайте по-честичко. След няколко месеца ще видите да израстват аспержи, дето нийде ги няма по цвят и по вкус. Равни на тях са само равенските. Да не вземете сега, господа рогоносци, да ми разправяте, че вашите рога имат такива качества и такива чудесни свойства?

— Добре де — каза Панюрж.

— Не зная дали сте учен — продължи продавецът. — Виждал съм много учени, искам да кажа, големи учени, рогоносци. Та думата ми е, ако сте човек учен, то сигурно знаете, че в ниските части, сиреч в краката, на тези божествени животни има една костица — пета или ако щете астрагал^[293], с тази именно костица, а не с костицата на което и да било животно в света, с изключение на индийското магаре и на либийската газела, в древните времена играели на царската игра „тали“^[294]. В тази именно игра император Октавиан Август за една вечер спечелил повече от петдесет хиляди екю. А вас като ви гледам такъв, и дума да не става, че можете да спечелите толкова.

— Добре де — каза Панюрж. — Хайде, късайте пазарлъка.

— А как да намеря думи, приятелю и съседе наш — продължи търговецът, — за да възотдам достойна хвала на техните вътрешни органи? Какво да кажа за плешките, за задните и предните бутове, за гърдите, за черния дроб, за далака, за червата, за търбуха, за пикочния мехур, с който децата си играят като с топка, за ребрата, от които в Пигмейската земя правят хубавички лъкчета, за да замерват с черешови костилки жеравите, за главата, която, сварена с шепа сяра, дава чудодейна отвара против запек у кучетата?

— Млъкни, проклетнико! — извика господарят на кораба. — Стига пазарлъци! Искаш да продадеш — продай, не щеш — не залъгвай повече човека!

— Искам — отвърна продавецът, — но само от уважение към вас. Нека заплати три ливри и да избира.

— Много е — рече Панюрж. — В нашия край за тези пари ще ми дадат пет овена, че може и шест. Не прекалявайте! Доколкото зная, вие не сте първият, който в сребролюбието и алчността си се е разорявал, а понякога си е счупвал и врата.

— Треска да те тръшне, глупако неден! — извика продавецът. — Кълна се в свети Шару, че най-малкият от тези овни струва четворно повече от най-хубавия измежду ония, за които някога кораксийците^[295] в испанската провинция Турдетания вземаха по златен талант на глава. И какво мислиш ти, о глупако, колко струваше тогава златният талант?

— Добри господине — каза Панюрж, — вие се гневите, доколкото виждам и разбирам. Ето, вземете си парите.

Панюрж наброи парите на продавеца, избра от стадото най-хубавия и най-тлъстия овен и го метна на врата си, а овенът блееше и всички останали овни, слушайки го, блееха и гледаха накъдето отнасяха другаря им. В това време продавецът казваше на овчарите си:

— О, как добре съумя да избере! Разбира си от работата, проклетникът! Хубавия, най-хубавия ми взе — пазех го за сеньор Канкал, който познава вкуса им. И наистина, вземе ли в лявата ръка хубава и добре изпечена овнешка плешка, човекът не е на себе си от радост, грабва с дясната тънко, наточено ножче и един господ само знае как сръчно си служи с него.