Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Gargantua et Pantagruel, 1533–1564 (Пълни авторски права)
- Превод отфренски
- Дора Попова, 1982 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,7 (× 6гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и начална корекция
- NomaD(2013-2015 г.)
- Корекция
- sir_Ivanhoe(2015-2016 г.)
Издание:
Франсоа Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел
Превела от френски: Дора Попова
Илюстрации: Гюстав Доре
Превод от френски: Дора Попова
Превод на стиховете: Георги Мицков
Редактор: Иван Гранитски
Коректор: Величка Божинова
Художник: Кънчо Кънев
Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2012
ISBN: 978-954-09-0619-5
Rabelais
Œuvres complètes
Editions du Seuil
Paris 1973
© Дора Попова, превод,
© Георги Мицков, превод на стиховете
© Издателство „Захарий Стоянов“, 2012
Това издание е отпечатано по Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел. Т. I и II.
Превела от френски Дора Попова. Превод на стиховете Георги Мицков.
Издателство „Народна култура“, София, 1982.
Формат 16/70/100.
Печатни коли 46.5
Печат Лито Балкан АД
История
- —Добавяне
Глава XXXIX
Как Пантагрюел присъствува при разглеждане на делото срещу съдията Бридуа, произнасял присъдите си с помощта на зарове
Пантагрюел пристигна в Мирленг на другия ден точно когато започваше делото.
Председателят, сенаторите и съветниците го помолиха да влезе с тях в залата и чуе обясненията и аргументите на Бридуа, залегнали в присъдата му срещу избраника Тушронд, която присъда центумвиралният[1] съд намирал за недостатъчно справедлива.
Пантагрюел на драго сърце прие да влезе и още с влизането си съгледа Бридуа[2]; той седеше в средата на залата и изтъкваше като обяснение и единствено свое оправдание това, че вече е стар, че зрението му с годините се е влошило, че старостта влачи със себе си много несгоди и мъки, каквито not per Archid. LXXXVI, C. tanta[3]; ето защо не различавал точковото число на кокалчетата така ясно, както преди, и напълно възможно е и той, като стария и полусляп Исак, взел някога Иаков за Исав, да е взел при произнасяне на въпросната присъда четири за пет, още повече, че този ден ползувал малките зарчета, а законът не вменява във вина природните недостатъци, което изрично е казано във ff de re milit., l. qui cum uno; ff de reg. jur., l., fere ff. de edit. ed. per totum, ff de term, mo., l. Divus Adrianus; resolu. per Iud. Rom. in l. si vero, ff. solu. matri[4]; макар че, ако се погледне на работата иначе, няма да обвиним човека, а природата, както става ясно от l. maximum vitium, C. de lib. praeter.[5]
— За какви зарчета говорите, приятелю мой? — запита първият председател на съда, Празнодумов.
— За съдебните зарчета — отвърна Бридуа, alea judiciorum[6], които са описани в Doct. 26. q. II. c. Sors., l. nec emplio; ff de contrah. empt. l. quod debetur. ff. de pecul et ibi Barthol и които вие, господа, пък и всички други съдии обикновено ползувате във вашия върховен съд, когато разглеждате делата, съгласно указанията по този въпрос на метр Анри Феранда, а така също и no. gl. in. с. fin. de sortil. et l. sed cum ambo., ff. de judi., ubi doct. потвърждават, че хвърлянето на жребий си е твърде добро, почтено, полезно и необходимо за по-бързото претупване на делата и тъжбите. Балд, Бартол и Александър са казали това още по-ясно в C. communia, de I. si duo.
— А ще ни кажете ли по-точно как действувате, приятелю мой? — запита Празнодумов.
— Ще ви отговоря накратко — рече Бридуа, — ръководя се от l. ampliorem; § in refutatoriis, C. de appella, а така също и от Gl. l. j. ff. quod met. cau. Gaudent brevitate moderni[7]. Аз действувам така, както вие, господа, по всички правила на съдопроизводството, към които нашите закони ни задължават да се придържаме неотклонно: ut no. extra, de consuet., c. ex literis, et ibi Innoc. След като внимателно разгледам, преразгледам, прочета, препрочета, прелистя и препрелистя просби, призовки, пълномощия, съдебни разпореждания, свидетелски показания, искания за отсрочки, доказателства по обосноваване на иска и възражения на противната страна, прошения, дознания, констатации, вторични, третични, допълнения към иска, заявления за отвод на свидетелите, жалби, възражения против отвода на свидетелите, списъци на свидетели, записи на очни ставки на главния обвиняем с неговите съучастници, съобщения, кралски грамоти, проверки на протоколи, отводни дела, насрещни искания, апелации, съпроводителни, препроводителни, съдебни заключения, допълнителни протести, помирения, при знания на ответника, съдебни решения и прочие и прочие гръмотевици, светкавици, кьорфишеци и жабешки бомбички за изпробване върху главата и на ищеца, и на обвиняемия, аз, както подобава на добрия съдия и както ни предписва Spec, de ordinario, § III, et tit. de offi. omn. ju., § fi et de rescriptis praesenta., § I, поставям на единия край на бюрото в кабинета си торбичките на обвиняемия и първата ми работа е да хвърля жребий — както вие, господа, Et est not., Favorabiliores, ff. de reg. jur. et in с. cum sunt, eod. tit. lib. VI, където е казано: Cum sunt partium jura oascura, reo favendum est potius quam actori.[8] След това поставям торбичките на ищеца, както и вие, господа, на другия край на бюрото visum visu[9]. Защото, opposita, juxta se posita magis elucescunt[10], ut not. in l. I, § videamus, ff. de his qui sunt, sui vel alie. jur., et in l. munerum I mixta ff. de munez. et honor., и отново хвърлям жребий.
— А как, приятелю мой, отгатвате кое дело е по-сложно и кое по-просто? — запита Празнодумов.
— Както и вие, господа — отвърна Бридуа, — колко то по-сложно е делото, толкова повече торбички има на едната и на другата страна. И тогава си служа с малките зарчета, така както и вие, господа, съгласно закона: Semper in stipulationibus, ff. de reg. jur, а така също и в духа на стихотворния закон, q. eod. tit:
Semper in obscuris quod minimum est sequimur.[11] Закон, усвоен от каноническото право in с. in obscuris, eod. tit. lib VI. Имам и други, големи зарове, красиви и звънливи, които ползувам, както и вие, господа, когато делото е по-леко, тоест когато има по-малко торбички.
— И след всичко това как, приятелю мой, формулирате присъдата? — отново запита Празнодумов.
— Както и вие, господа — отвърна Бридуа. — Обявявам присъдата в полза на оня, който е облагоприятствуван от юридическото, трибуналното и преториалното зарче. Така повеляват нашите юридически текстове: ff. qui po. in pig., L. potior. leg. creditor., C. de consul., L. I, et de reg. jur., in VI: Quin prior est tempore potior est jure.[12]