Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (123)

Глава XXVII
Как весело брат Жан съветва Панюрж

— Панюрж, приятелю мой мили — захвана брат Жан, — кълна се в свети Ригом, че няма да те посъветвам нищо, което сам аз на твое място не бих сторил. Само запомни, че твоите удари трябва да бъдат последователни и непрекъснати. Речеш ли да спреш, ти си загубен, нещастничето ми, и ще те сполети онова, което става с дойките — нали знаеш, че те загубват млякото си, когато престанат да кърмят. Ако ти не упражняваш постоянно своичкия, и той ще си загуби млякото и ще ти служи само за пикочопроводник; и яйчицата напразно ще се мандахерцат в торбичката. Предупреждавам те, момчето ми! Аз зная мнозина, които вече не можеха, когато искаха, защото си пасуваха, когато можеха. На същото основание, казват учените, човек губи всички привилегии, ако не ги ползува навреме. Така че, синчето ми, заставяй този свой раб, този низш и простодух троглодит да се труди без отдих. Стори необходимото, та да не живее като дворянин — от ренти и доходи — и нищо да не върши.

— Така, така, брат Жан, мили мой блуднико, право думаш — отвърна Панюрж. — И все в целта биеш. Не го усукваш, ами си го казваш направичко, та така ми изфирясват и страхове, и съмнения, дето може да ме объркат. Да ти даде господ всякога да си той с твоичкия! Е, добре, ще те послушам — ще се оженя. Ще се оженя, ей, ще се оженя, пък каквото ще да става. И всякога, когато дойдеш да ме навестиш, ще намериш при мен хубавички прислужнички и ще станеш покровител на сестринското им сдружение. Това е то, което мога да ти кажа в отговор на първата част от твоята проповед.

— Чуй — рече брат Жан — предсказанието на варенските камбани. Разбираш ли какво хортуват?

— Разбирам — отвърна Панюрж. — Техният звън, жаждо моя пресвята, ми се струва по-съдбовен от звъна на котлите на Юпитер Додонски^[1]. Чуй:

Ожени се, ожени,

ожени се, ожени,

но без да се каеш,

рая ще познаеш

в своите земни дни,

ожени се, ожени.

И аз те уверявам, че ще се оженя — всички стихии ме тласкат нататък. Дадена дума — хвърлен камък.

Колкото до втората част на твоята проповед, ти като че ли се съмняваш, не вярваш в способността ми да бъда баща, предполагайки, че оня опак бог на градините не е особено благосклонен към мен. Аз пък ти казвам и ти хващай вяра, че той ми върви по гайдата, че е хрисимичък, кротичък, услужливичък и послушничък всякога и във всичко. Трябва само да отвържа ремъка, тоест връзките, да му покажа отблизо добичето и да извикам: „Дръж, другарчето ми!“

И когато дори моята бъдеща съпруга бъде толкова ненаситна на любовни удоволствия, колкото някога Месалина или английската маркиза Уинчестър, повярвай ми, и тогава не само че няма да свия знамената, но ще стана още по-любвеобилен, за да я задоволя напълно.

Аз много добре зная какво е казал Соломон, а той по тази част е бил човек опитен и сведущ. След него и Аристотел е казал, че женският пол по природа е ненаситен; но аз искам да се знае, че притежавам оръдие от същия калибър и че то действува безотказно.

Ни ми давай за пример такива баснословни хаирсъзи като Херкулес, Прокул^[2] Цезар и Мохамед, който в своя коран се хвали, че по мъжката си сила се равнявал на шестдесет фенерджии, взети заедно. Лъже, тарикатът му неден!

Не ми давай за пример и индиеца, така често споменуван от Теофраст, Плиний и Атиней и който благодарение на някаква трева даянил по седемдесет пъти на ден, че и повече. На това аз не вярвам. Цифрата е измислена. И теб те моля да не вярваш. Но те моля да вярваш и да считаш за истина, че моят мъжки атрибут, моят свещен Итифал, месер Котале Албинга е il primo del mondo^[3].

Слушай, блудничето ми! Виждал ли си някога расо на кастърски монах? Когато такова расо открито или тайно попадне в някой дом, отведнъж под влияние на ужасяващите му свойства всички обитатели на къщата — животни, хора, мъже, жени, та дори плъхове и котки пощръкляват от мераци! Кълна ти се, неведнъж ми се е случвало да се убедя, че в моя копчелък е заключена къде-къде по-свръхестествена енергия.

Аз няма да взема сега да ти разправям за било и небило, но веднъж попаднах в Сен-Максен точно когато представяха страстите Христови, и видях как под въздействие на тайнствените свойства и особености на моя копчелък из един път всички, и артисти, и зрители, побесняха от такива плътски щения, че не остана ни ангел, ни човек, ни дявол, ни дяволица, които да не искат да поритат. Суфльорът захвърли тетрадката си; оня в ролята на свети Михаил се спусна от небето право на сцената; дяволите наизскачаха от ада и отмъкнаха със себе си всички скапанячки, та даже и Луцифер разкъса веригите си.

Та, с една дума, като видях тази олелия, плюх си на петите и беж да ме няма, точно като цензор Катон, който изпуснал тържествата в чест на богинята Флора, когато разбрал, че неговото присъствие смущава празнуващите.