Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (104)

Глава VIII
Защо копчелъкът е най-важната част от доспехите на воина

— И така — продължи Пантагрюел, — вие твърдите, че копчелъкът е най-важната част от воинските доспехи? Това учение е ново и странно, защото е прието да се счита, че въоръжението започва с шпорите.

— Аз поддържам думите си — отвърна Панюрж, — и ги поддържам не без основание.

Забележете как грижливо е въоръжила природата с ядки и семена създадените от нея дръвчета, храсти, треви и зоофити, които тя е пожелала да утвърди и съхрани във вековете така, че видовете да оцелеят, макар отделни представители и да загиват, тъй като в тези именно ядки и семена е заключена тяхната дълговечност; забележете още как ги е снабдила и как изкусно ги е прикрила с шушулки, обвивчици, черупки, костилки, цветни чашчици, пашкулчета, трънчета, мъх, кора и бодли, които им служат като хубави и трайни естествени копчелъци. Искате примери — ето граха, баклата, дребната бакла, орехите, прасковите, памука, краставицата, житото, мака, лимона, кестените или с една дума, всички растения, при които забелязваме, че семената и ядките са по-добре прикрити, защитени и въоръжени от коя да е друга част на растението. Виж, за продължението на човешкия род природата не се е погрижила достатъчно и е създала човека гол, нежен и крехък, без оръжие, с което да напада и да се отбранява, създала го е невинен, още в златния век, създала го е същество одухотворено, а не растение, същество одухотворено, ви казвам, родено за мир, а не за война, същество, родено да се наслаждава на всички плодове и растения на земята, да господствува мирно над всички животни.

В железния век, когато след Сатурн се възцарил Юпитер и злото между хората се намножило, земята започнала да ражда коприва, бодили, тръни и други подобни на тях — така растителният свят се бунтувал срещу човека; и не стига това, ами по някаква съдбовна прищявка всички или почти всички животните изплъзнали от властта на човека и мълчаливо се споразумели не само да не му помагат и да не му се покоряват, а, напротив, да му се противопоставят и с всички сили да му пакостят.

Тогава, в стремежа си да запази своите предишни облаги и да продължи старото си господство и същевременно съзнавайки, че не може да мине лесно без услугата на повечето от животните, човекът бил принуден да се въоръжи.

Кълна се в светите гъски^[1] — прекъсна го Пантагрюел, — че след последните дъждове ти си станал не само голям веселяк, но и философ.

— А сега — продължи Панюрж — забележете как природата е подсказала на човека да се въоръжи и коя част на тялото си той е започнал да въоръжава. Кълна се в божията премъдрост, че това са яйчицата.

Приап щом ги получи вече,

ни дума повече не рече.

Това потвърждава и еврейският вожд и философ Мойсей, когато казва, че Адам се въоръжил със забележително красив копчелък, майсторски стъкмен от смокинови листа, пригодени за това от самата природа и които със своята твърдост, форма, жилавост, гладкост, големина, цвят, миризма и прочие свойства и особености са твърде удобни за прикритие и защита на яйчицата.

Изключение (ако нямате нищо против) ще сторим за чудовищните по големина лотарингски яйчица, които се спущат неудържимо към дъното на гащите и не искат и да знаят ни за копчелъци, ни за каквито и да е други методи и системи: ето случая със славния гуляйджия, благородния Виардиер — видях го на първи май в Нанси тъкмо когато си стържеше яйчицата, проснал ги на маса като испанска пелерина, за да бъде по-внушителен. Така че, ако не желаем да говорим неистини, оттук нататък, когато байно тръгва на война, не бива да казваме:

Пази, Тево, гърнето с виното

(това е стомната, тоест кратуната), а:

Пази, Тево, гърнето с млякото,

което, кълна се във всички дяволи на ада, ще рече — пази яйчицата. Без главата загива човекът, а без яйчицата — човечеството.

Ето кое накара мъдрия Гален в книга първа De spermate^[2] да заключи хитроумно, че би било по-добре (или по-точно казано, по-малко зле) да нямаш сърце, отколкото да нямаш детеродни органи, защото в тях като в свещена ракла се съхранява семето — продължител на човешкия род. И аз съм готов да се обзаложа за сто франка (не повече), че с тези именно камъни Девкалион и Пира^[3] възстановиха човешкия род след потопа, описан тъй поетично в Библията и от поети.

Ето кое накара и доблестния Юстиниан в книга четвърта De cagotis tollendis^[4] да постави summum bonum in braguibus et bragetis^[5].

Поради тази и други причини веднъж, когато сеньор де Мервил се канел да тръгне на поход със своя крал и си премерил новата ризница (старата била охлузена и ръждясала и следователно негодна, тъй като през последните години кожата на корема му се опънала и се отдалечила множко от бъбреците), неговата жена се позамислила и дошла до заключение, че той не полага достатъчно грижи за брачното звено и жезъла, защитени само с ризница, и го посъветвала да ги обгради с големия и як рицарски шлем, който висял неизползуван в килера.

За тази жена се говори в книга трета на „Момински хитрини“:

Видяла мъжа си подготвен за бой

да тръгва с открито и голо мандало,

жената му рекла: „Вземи покривало

и с него да пазиш любимеца мой.“

Аз считам за умен подобен съвет,

макар и тревогата в мен да е друга,

че може да бъде внезапно отнет

израстъка, ценен за всяка съпруга.

След всичко казано дотук, моля, престанете да се учудвате на моето ново одеяние.