Ю Несбьо
Спасителя (30)

Трийсета глава

Вторник, 22 декември

Мълчанието

Най-краткият ден в годината.

Така пишеше на първа страница на вестник „Афтенпостен“, оставен върху масата пред Хари в чакалнята в пункта за бърза помощ на улица „Стургата“. Погледна часовника на стената. Забрави, че пак се сдоби с ръчен часовник.

— Докторът каза да влизате, Хуле — извика жената на регистратурата, където Хари обясни, че е дошъл да поговори с лекаря, прегледал София Михолеч преди няколко часа. — Третата врата надясно по коридора.

Стана и се отдалечи от мълчаливите изтощени пациенти. Третата врата вдясно. Случайността би могла да изпрати София и във втората врата вдясно, разбира се. Или в третата отляво. Но явно бе решила да я изпрати точно в кабинета на Матиас Люн-Хелгесен.

— Здравей, съобщиха ми, че си ти — усмихна се лекарят, стана и му протегна ръка. — С какво мога да ти помогна този път?

— Идвам във връзка с пациентка, приета сутринта. София Михолеч.

— Аха. Седни, Хари.

Хари не се ядоса на дружелюбния тон, с който го посрещна Матиас, но отклони поканата. Не заради наранената си мъжка гордост, а просто защото беше излишно да удължават неловкото си положение.

— Майката на София се свърза с мен. Сутринта се събудила от плача на дъщеря си. Влязла в стаята й и я намерила цялата в кръв и синини. София й казала, че излязла с приятелки и се подхлъзнала на леда. Госпожа Михолеч събудила мъжа си и той довел дъщеря им при теб — обясни накратко Хари.

— Не отричам.

Матиас се подпря на лакти и се наведе напред, за да покаже искрената си заинтересованост от случая.

— Според майката София лъже — продължи Хари. — Госпожа Михолеч огледала леглото на дъщеря си, след като София и баща й тръгнали за болницата. Кръв имало не само по възглавницата, а и на чаршафа, „там долу“, както се изрази тя.

— Мхм.

С реакцията си Матиас нито потвърди, нито обори казаното. Хари знаеше, че в университета студентите по психология се научават да използват това странно междуметие с възходяща интонация, за да окуражат пациента да продължи да говори.

— Сега София се заключила в стаята си, плаче и не иска да говори с никого. Майка й позвънила на всичките й приятелки. Без изключение отрекли да са се срещали със София вчера. Госпожа Михолеч не очаква дъщеря й да сподели какво я мъчи.

— Разбирам — Матиас притисна с пръсти горната част на носа си. — И си дошъл с молба заради теб да наруша клетвата си да пазя лекарска тайна?

— Не.

— Не?

— Не я нарушавай заради мен. Направи го заради София и родителите й и заради момичетата, които престъпникът е изнасилил и ще продължава да изнасилва.

— Колко прочувствено — усмивката на Матиас се стопи, защото Хари продължаваше да го гледа намръщено. — Трябва да си помисля, преди да ти отговоря.

— Снощи била ли е изнасилена, или не?

Матиас въздъхна.

— Хари, не ми е позволено да…

— Знам, че нямаш право да разпространяваш информация за пациентите си — прекъсна го Хари. — Аз също съм длъжен да пазя в тайна класифицираната информация. Моля те в този случай да забравиш за дълга си, но не мисли, че гледам несериозно на професионалната тайна. Искам го от теб, защото извършеното престъпление е особено жестоко, а опасността да се повтори — голяма. Ако се довериш на мен и на преценката ми, ще ти бъда благодарен. Ако ли не, не знам как ще спиш спокойно нощем.

Хари се запита колко пъти бе използвал тази лекция в подобни случаи.

Матиас премига. Устата му се отвори.

— Достатъчно е да кимнеш в знак на потвърждение или да поклатиш глава за отрицание.

Матиас кимна.

— Благодаря ти — Хари стана. — Как са Олег и Ракел? Добре ли сте всички вкъщи?

Лекарят кимна повторно и се усмихна вяло в отговор. Хари се наведе напред и сложи ръка върху рамото му:

— Весела Коледа, Матиас.

Преди да излезе от кабинета, Хари се обърна: седнал на стола, с отпуснати рамене, Матиас изглеждаше като попарен.

* * *

Последните за деня слънчеви лъчи се подаваха иззад оранжевите облаци над боровете и покривите на къщите в западната част на най-голямото гробище в Норвегия. Хари мина покрай плочата в памет на загиналите по време на войната в бивша Югославия, покрай парцела на Работническата партия, покрай надгробните плочи на министър-председателите Айнар Герхардсен и Трюгве Братли. Стигна до участъка на Армията на спасението. Както очакваше, намери София до най-пресния гроб. Седеше в снега, загърнала се в шушляковото си яке.

— Здрасти — Хари седна до нея.

Запали цигара и изпусна дима при ледения порив на вятъра. Той го отнесе надалеч.

— Майка ти ми каза, че си излязла от къщи с цветята, които баща ти купил за теб. Не беше много трудно да се сетя къде си отишла.

София мълчеше.

— Роберт е бил верен приятел, нали? Надежден душеприказчик, а не изнасилвач.

— Роберт го направи — прошепна изнемощяло тя.

— Защо тогава полагаш цветя на гроба му, София? Според мен те е наранил друг. Снощи го е направил отново. Вероятно те изнасилва редовно.

— Оставете ме на мира! — изкрещя девойката и се изправи. — Чувате ли!

Хари я хвана за лакътя и я накара пак да седне в снега.

— Роберт е мъртъв, София. Но ти си жива. Разбираш ли? Ти си жива. И ако възнамеряваш да живееш отново пълноценно, трябва да го разобличим. В противен случай ще продължи да наранява жени като теб. Не си първата, няма да бъдеш и последната. Погледни ме. Погледни ме, казах!

Избликът му я стресна и тя вдигна глава.

— Знам колко се страхуваш, София. Обещавам ти, че ще го заловя. На всяка цена. Кълна се.

Хари забеляза някакво пробуждане в погледа й. Ако не се заблуждаваше, беше искрица надежда. Хари чакаше търпеливо. София прошепна нещо неразбираемо.

— Какво каза? — попита той и се наведе към нея.

— Кой ще ми повярва? Кой ще повярва на думите ми сега, когато Роберт е мъртъв?

Хари сложи внимателно ръка върху рамото й.

— Опитай. Ще видим.

Оранжевите облаци се обагриха в червено.

— Закани се да ни съсипе живота, ако не му се подчиня. Каза, че лично ще се погрижи да ни изхвърлят от апартамента, и ще направи така, че да се приберем откъдето сме дошли. Но ние нямаме нищо в родината си. Ако бях споделила с тях, кой щеше да ми повярва? Кой друг… — тя млъкна.

— … освен Роберт? — довърши Хари и отново притихна в очакване.

На визитката Хари намери адреса на Мадс Гилстрюп и пое към дома му. Искаше да го разпита защо се е обадил на Халвуршен. По пътя мина край къщата на Ракел и Олег, също в квартал Холменколен. Не намали, само хвърли поглед към гаража. Последния път, когато мина оттук, видя джип „Чероки“, паркиран отпред. Явно на доктора. Сега обаче отвън стоеше само колата на Ракел. В стаята на Олег светеше. Хари се впусна в острите, близо 180-градусови завои между най-скъпарските къщи в Осло. Постепенно пътят се изправи и започна да се изкачва. Подмина белия обелиск на столицата — ски трамплина. Под краката му се намираше градът и фиордът, а межди заснежените острови се носеха валма от мразовита мъгла. Късият ден, който всъщност се състоеше само от изгрев и залез, примижа, а светлините в града започнаха да грейват една след друга като коледни свещи, отброяващи часовете до светлия празник.

Успя да подреди почти всички парчета от пъзела.

След като позвъни четири пъти безрезултатно на входната врата на Мадс Гилстрюп, се отказа и си тръгна. На връщане към колата видя от съседната къща да излиза мъж в спортен екип. Човекът попита Хари дали е познат на Мадс. Нямал никакво желание да си вре носа в личния живот на съседите си, но сутринта с жена му чули силен пукот и се притеснили, защото знаели, че съпругата на Гилстрюп е била убита. Дали да не се обадим в полицията, чудеше се мъжът. Хари се върна и строши прозореца до входната врата. Мигновено се задейства охранителната система. Докато алармата виеше дрезгаво двата си тона, Хари намери всекидневната. Заради необходимостта да го отрази в доклада, си погледна часовника и извади наум двете минути — нали Мьолер съвсем умишлено го беше нагласил да избързва. 15:37. Мадс Гилстрюп беше гол и с отнесена задна част на главата. Лежеше на хълбок върху паркета пред осветен екран. Двуцевката с червен приклад приличаше на естествено продължение на устата му. Пушката имаше дълга цев и от позата на тялото Хари заключи, че е натиснал спусъка с големия пръст на крака си. За това се искаше не само отлична координация, а и непоколебимо влечение към смъртта. Неочаквано алармата утихна и Хари чу бръмченето на апарата, който прожектираше на екрана стопиран кадър в близък план на двама младоженци на път към олтара. Лицата им, сияещите им усмивки и бялата булчинска рокля бяха опръскани с кръв, засъхнала върху платното.

На масичката, пъхнато под празна бутилка коняк, лежеше прощалното писмо.

Състоеше се от четири думи:

Прости ми, татко.

Мадс