Матю Райли
Летящ старт (12)

Четвъртфинали

1-ви четвъртфинал

Зонора срещу Уонг

Зейвиър Зонора, начело в ранглистата, се появи за пръв път на пистата в първото състезание от четвъртфинала. И показа на всички защо точно той е фаворит в турнира.

Беше чисто и просто безмилостен срещу съотборника на Джейсън Хорейшо Уонг.

Карането му по пистата с форма на осмица беше безпогрешно. Не правеше завой на повече от сантиметър от оптималната линия и за осем обиколки се озова на една трета обиколка преди Уонг.

Точно тогава Уонг влезе в бокса — огромна тактическа грешка, каза Бъг на Джейсън; човек не влиза в питлейна, когато е толкова назад — и изведнъж Зейвиър се озова върху му като екзема.

Черното „Острие на скоростта“ изведнъж се извиси зад колата на Уонг като огромен лешояд — Хорейшо започна да се защитава, затваряше всяка пролука, но се паникьоса и трудно се оправяше с джойстика.

Зейвиър направи няколко лениви лъжливи атаки отляво, а после, в Обиколка 11, профуча лесно покрай Уонг от вътрешната страна и състезанието свърши още преди да е започнало.

То се оказа най-краткото до този момент. Някои го сравниха с игра на шах, където майсторът в пет хода дава мат на новака. Други твърдяха, че това си е направо екзекуция на по-слаб пилот от майстор в занаята.

Късата битка привлече вниманието дори на събраните спонсори.

Зейвиър Зонора беше много, много добър. И беше стигнал до полуфинала, без дори да се изпоти.

2-ри четвъртфинал

Кортес срещу Кришна

Напрегнато и трудно състезание между талантливия, но непредсказуем мексикански пилот Хоакин Кортес и класирания под №4 в ранглистата много талантлив 18-годишен състезател от Индия Варишна Кришна.

Състезанието беше спечелено от индиеца в Обиколка 74 по време на шестата фаза преследване.

3-ти четвъртфинал

Шумахер срещу Бейкър

Всички бяха единодушни, че това състезание е нагледен пример за жестокостта в надбягванията по двойки.

Германецът Шумахер водеше през цялото състезание. Влизанията му в питстопа бяха великолепни — всичките за не повече от 8 секунди — и след това той се изстрелваше на пистата като куршум.

До Обиколка 50 вече си беше осигурил солидна преднина от половин обиколка пред Бейкър и всички коментатори бяха сигурни, че след поредното влизане в боксовете с нови магнитни дискове той ще дръпне напред.

Обаче при този стоп питмашината на Шумахер неочаквано замръзна насред работа.

Системна грешка.

И докато старшият механик на Шумахер ругаеше и се опитваше да стартира наново компютъра, Барнаби Бейкър се носеше по пистата, сам, с полуизразходвани двигатели, и надмина Шумахер по най-баламския начин, докато той висеше в бокса. Така спечели състезанието, което никой не очакваше от него, защото всички бяха на мнението, че не заслужава.

Но всички се съгласиха, че при състезанията по двойки е така.

 

 

Оставаше още един четвъртфинал и тълпата зашумя в очакване.

Публиката знаеше, че двамата състезатели се обучават при един същ преподавател — това винаги беше гаранция за интересно надбягване.

Обаче всички в училището знаеха, че има и нещо друго: Айзая Уошингтън презираше дълбоко своя млад съотборник — смяташе го за прекалено самонадеян.

Сцената беше готова.

Колите заеха местата си в стартовата решетка.

4-ти четвъртфинал

Уошингтън срещу Чейсър

Надбягването между Уошингтън и Чейсър беше направо наелектризиращо.

За разлика от повечето състезания до момента, в това имаше чувство. Тълпата усети напрежението във въздуха, докато двете коли заемаха местата си в решетката и Айзая Уошингтън се вторачи гневно в Джейсън и Бъг.

Дойде стартът и те се стрелнаха по пистата, състезанието се развиваше при шеметна скорост, с многократна смяна на водачеството и смели надминавания, които караха тълпата да крещи и ръкопляска.

След 20 обиколки нищо не се беше променило. Водачеството се сменяше след всяко спиране в бокса.

Обиколка 40 — по настояване на Бъг Джейсън пропусна едно влизане в пита и в продължение на три обиколки преследваше противника си, но Уошингтън отбиваше решително всички опити да бъде надминат. След това той самият се впусна да преследва Джейсън, но неговият опит също се провали.

И тогава в Обиколка 57 — грешка!

В тази напрегната обстановка беше само въпрос на време някой да допусне грешка и тя се оказа дело на човека, от когото най-малко се очакваше нещо подобно — Сали Макдъф.

Беше нехарактерна за нея грешка на новак — в стремежа си да координира добре идващия питстоп, Сали неволно смеси използвани и нови магнитни дискове и захрани Тарантула с вече използвани, за да бъдат монтирани на „Аргонавт“.

Стопът завърши, Джейсън даде газ, за да излезе от питлейна, но на мига разбра, че нещо не е наред. Не разполагаше с пълна мощност.

Това се оказа скъпа грешка.

Защото „Аргонавт“ трябваше отново да влезе в бокса — още на следващата обиколка.

— Джейсън, ужасно съжалявам! — проплака Сали, докато Тарантула сменяше дисковете. — Вината е изцяло моя.

— Не се тревожи за това! — извика Джейсън. — Просто гледай да се върнем бързо на трасето.

След секунди отпраши към пистата…

… и изведнъж се озова на сантиметри пред „Черният куршум“ и ненаситната му паст. Вече изоставаше с цяла обиколка и трябваше да лети за живота си: Уошингтън беше с нови дискове, пълен с охладителна течност резервоар — и според Бъг очите му били смъртоносни.

Обаче Джейсън не се предаваше. Караше здраво. Съсредоточаваше се с мрачна решителност.

Първата фаза преследване премина във втора, а тя в трета. Когато се налагаше влизане в бокса, Джейсън можеше да го прави само след Уошингтън, защото другото би означавало да се признае за победен.

„Никога не се отказвай. Никога не казвай: «Не мога повече…».“

В Обиколка 82 Уошингтън отново зави по питлейна — съвсем навреме за Джейсън. „Аргонавт“ беше останал почти без охладителна течност, а магнитните дискове бяха на път да сдадат багажа.

При следващата обиколка Джейсън се шмугна в бокса за зареждане догоре с охладителна течност и нови магнити.

И изведнъж щастието му се усмихна.

Когато влезе в своя питстоп, Айзая Уошингтън още беше в бокса.

Питмашината му беше замръзнала насред работа и старшият му механик трескаво се опитваше ръчно да я издърпа настрана от „Черният куршум“.

Джейсън си спомни думите на Скот Сиракюз отпреди няколко дни: „Пистопът е Х-факторът в състезанията по двойки, защото щом спреш болида си, рискуваш никога повече да не тръгнеш“.

Което означаваше, че Джейсън си е върнал изгубената преди малко обиколка и в момента са в една и съща.

Джеймс вмъкна „Аргонавт“ в питстопа — и установи, че разстроената от предишната си грешка Сали не е разбрала указанията на Бъг по радиото за пълно зареждане.

Беше подготвила питмашината само за доливане.

— О, Джейсън, толкова съжалявам!

— Дай ми каквото си приготвила, защото трябва да тръгваме! — изкрещя той.

Маркучът на Тарантула впръска малко маслиненозелена охладителна течност в резервоара на „Аргонавт“ и Джейсън даде газ…

… а Уошингтън остана в своя пит.

„Аргонавт“ се понесе по пистата със скоростта на куршум. Сам.

Беше успял да направи почти цяла обиколка, когато „Черният куршум“ изхвърча от питлейна — точно навреме — и зае мястото си на пистата веднага след като Джейсън взе последния завой.

Картите рязко се бяха обърнали.

Уошингтън беше прекарал по-голямата част от състезанието, настъпвайки Джейсън по петите, но сега, когато оставаха само 16 обиколки до финала, беше дошъл редът на Джейсън да играе ролята на преследвач.

И въпреки физическото си изтощение Джейсън направи точно това.

През следващите шест обиколки той настъпваше задния спойлер на „Черният куршум“, тормозеше го, плашеше го, като се промъкваше встрани и изравняваше нос с болида на Айзая.

Единственото, което можеше да направи Уошингтън, беше да се опитва да остане отпред.

Обаче точно в този момент Бъг направи предупреждение.

Равнището на охладителната течност в резервоарите на „Аргонавт“ беше опасно ниско, което от своя страна означаваше, че температурата на магнитните двигатели е опасно висока.

Доливането на Сали се беше оказало недостатъчно. Нямаше да могат да изкарат до края на състезанието. Налагаше се да влязат в пита още веднъж, а това щеше да унищожи преднината, която бяха спечелили, и щеше да превърне състезанието в битка до самия край.

— Ааа! Не мога да го направя! — изрева Джейсън.

Обаче в Обиколка 90 се случи нещо съвсем неочаквано.

Точно когато Джейсън се готвеше да се откаже от преследването, да влезе в отклонението за питлейна и да се сбогува с победата…

… Айзая Уошингтън се отказа.

Накрая на нервите си от непрекъснатите атаки на Джейсън — и без да знае за неговия проблем с охладителната течност — Уошингтън свърна в питлейна, с което позволи на „Аргонавт“ да мине пред него и да спечели състезанието.

Тълпата зарева.

Джейсън беше удивен.

Поразяващата умора, която само допреди миг го беше обхванала напълно, се превърна в шок. Току-що беше стигнал до полуфинала!

 

 

Когато „Аргонавт“ се върна в бокса, магнитните му двигатели на практика вече пушеха.

Сали Макдъф изтича при болида и прегърна Джейсън и Бъг. Започна да се извинява многословно, но Джейсън не искаше да я слуша.

— Сали — каза той, — спри. Аз направих много повече грешки на пистата, отколкото ти тук, а ти винаги ми помагаш да ги поправя. Виж, печелим като отбор и губим като отбор. Повече не мисли за това.

След минути дойде Айзая Уошингтън, а зад него Скот Сиракюз. За изненада на Джейсън Уошингтън му стисна ръката.

— Добро състезание, Чейсър.

— Ти също кара страхотно.

В този момент Айзая Уошингтън погледна Тарантула и видя данните за магнитните дискове и равнището на охладителната течност на „Аргонавт“, изписани на компютърния екран. Всички бяха дълбоко в червената зона, малко преди пълното блокиране.

Челюстта на Уошингтън увисна.

— Какво?! Магнитите и охладителната ти течност са били на червено, когато се отказах?

— Ами… да.

— Но… Боже, не… Ти си бил с празни… — Изведнъж погледът му стана леден и подозрителен. — Кой те научи на това?

Джейсън вдигна рамене.

— Господин Сиракюз. В часовете вчера.

— И какво точно ви каза? — настоя Айзая.

Джейсън остави Сиракюз да отговори вместо него.

— Никога не се отказвай — каза учителят им.

 

 

Беше три следобед и вече беше дошло време за полуфиналите. Схемата на участниците изглеждаше така:

Първи кръг	Четвъртфинал	Полуфинал	Финал
1. Зонора, З.	1. Зонора, З.	1. Зонора, З.
16. [Бай]
10. Лукас, Л.	8. Уонг, Х.
8. Уонг, Х.
6. Кортес, Х.	6. Кортес, Х.	4. Кришна, В.
11. Фарос, А.
14. Мориалта, Р.	4. Кришна, В.
4. Кришна, В.
3. Уошингтън, А.	3.Уошингтън, А.	12. Чейсър, Д.
13. Такеши, Т.
12. Чейсър, Д.	12. Чейсър, Д.
5. Пайпър, Е.
7. Диксън, У.	9. Шумахер, К.	2. Бейкър, Б.
9. Шумахер, К.
15. [Бай]	2. Бейкър, Б.
2. Бейкър, Б.

Дойде краят на подгряването в турнира.

Дойде времето за сериозни надбягвания.

Времето на полуфиналите.