Чарлз Ингрид
Поздравът на чуждоземеца (23)

22.

Джек се олюля и се подпря на коляно, пронизан от остра болка под бронята. Една норцитова плоча се откачи от нагръдника му и той изруга. Но болката му помогна да се отърве от налегналата го летаргия. Изправи се отново, очакващ да чуе призивите на Фантом да продължават напред, ала съществото бе замлъкнало.

Противникът ги бе притиснал към земята с ураганен огън. Той провери мрежата за цели, като си даваше сметка, че му предстои да се придвижи напред под непрестанен кръстосан огън. И в този момент усети, че нещо с него не е наред…

— Мили Боже, командире, ти си ранен! — Гарнер се хвърчи в прахоляка зад него и се прикри зад една невисока купчина.

— Близо ли сме вече?

Гарнер обърна глава към него. Стъклото на шлема бе затъмнено и лицето не се виждаше. Но в гласа му се долавяше добре познатият, непресъхващ хумор.

— Двамата с теб, с Арон и с няколко точно метнати гранати ще свършим цялата работа. Стига само да кажеш, че имаш сили…

— Не бери грижа за мен — Джек се извъртя и бръкна в раницата. Докато се надигаше, усети, че е изпуснал лазерната пушка на земята, но я остави да лежи там.

— Командире…

— Само ще ми тежи — прекъсна го Джек. — Вземи каквото ти трябва и зарежи останалото. Ако успеем, няма да оцелеят достатъчно драки, за да ни затруднят. Ако се провалим… е, поне тези, които идват зад нас, ще срещнат по-малка съпротива. Къде е Арон?

— Залегна някъде там — посочи с ръка Гарнер. Младежът лежеше недалеч от тях, между купчини, обрасли с обгоряла трева, която се поклащаше на вятъра като забравено знаме.

В ефира прозвуча ентусиазираният му глас:

— … проблеми с връзката… но съм… готов… когато кажете…

— Готови — извика Джек и замахна с гранатата. — Станете всички! Искам да видя дали ви бива да ме следвате.

Той изскочи от укритието и се затича срещу дракското укрепление.

Фантом почувства възстановената топлина в тялото на Джек. Беше се притиснал в кожата му, заслушан в ехтежите на неговия пулс, докато господарят му се носеше право към врага.

Но вътре в бронята Фантом водеше друга война. Бе усетил допира на нещо, което не можеше да определи… нещо небесно. То му предлагаше много повече от живота. Даваше му възможност да види в какво би се превърнал, ако продължи да расте.

Но не и ако се храни с кръв.

Не.

И докато Джек си проправяше път през вражеския огън към гнездото, Фантом прибра обратно власинките, отказа да се поддаде на изкушението. Нямаше силата да излекува Джек, както го бе правил на времето. Вместо това се опита да спре кръвоизлива, като затвори някои съдове… да възстанови поне част от силите на своя господар.

Ала никой от двамата не би могъл да спре масирания огън, който бликаше откъм гнездото.

Джек метна и последната граната, задейства реактивните двигатели и се преметна във въздуха, за да избегне последващите експлозии. Ударната вълна го изтласка, точно както очакваше, встрани от линията на ответния огън. Чу вика на Гарнер и гневните проклятия на Арон, нетипични за младия мъж. Приземи се и втората ударна вълна го събори. Гарнер тупна до него, направи опит да се надигне и един лазерен лъч изряза зловещо цвете на гърдите му. Бликна кръв, примесена с обгорял метал, и Гарнер се строполи в прахоляка.

Околните звуци бавно се връщаха. Джек се изправи. Чу свистене, последвано от звън на рикоширащи в бронята му куршуми, сетне усети раздираща болка в бедрото. „Проклятие — изруга наум, докато падаше на коляно и се извърташе. — Май този път няма да успея да се измъкна цял-целеничък!“

И тогава изведнъж се възцари тишина… само някъде отдалеч се чуваше пронизително пищене, което се усилваше. Той вдигна глава и огледа потъмнялото небе. Точно отгоре се появи звезден крайцер, който се снижаваше бързо. Струите от реактивните му двигатели вдигаха прахоляк.

Ремонтната група бе пристигнала.

Джек измъкна дясната си ръка от ръкавицата и избърса мокрото си лице. Кожата му лепнеше.

Чу се пукот в ефира.

— Благодаря ви, командир Сторм. Районът е чист, спускам ремонтната група. Бъдете готови за евакуация. Моля потвърдете.

Джек се покашля, все още замаян от стремителния ход на събитията.

— Говори командир Сторм. Ако обичате, повторете.

Смях.

— Какво има, Джек? Последният залп да не ти е спукал тъпанчетата? Нищо не помръдва долу край теб, освен доминионска броня. Събирайте се и се отправяйте към зоната за евакуация. Предполагам, че някои от вас се нуждаят от лекарска помощ.

Джек премигна и се озърна. Едва сега откри, че танцуващите светлинки на лазерния огън са изчезнали. Наведе се и вдигна Гарнер. От зейналата в гърдите му рана продължаваха да излизат кървави мехури. Джек огледа набързо пораженията. Дръпна ръката на Гарнер и я постави върху обгорения отвор. До него изникна Арон и му помогна да подхванат ранения от двете страни. Чак тогава Джек си помисли, че и този път бяха надвили драките.

— Хайде, момчета, да ви прибираме у дома — подканиха ги от кораба.