Джеймс С. А. Кори
Левиатан се пробужда (26)

25.
Холдън

Милър махна на Холдън и се отправи към асансьора, без да провери дали четиримата го следват.

— И какво сега? — попита Холдън, след като го застигна. — Забъркахме се в престрелка, в която убихме поне трима, и ще ни пуснат да си вървим просто така? Без въпроси, без показания? Как стават тези неща?

— Служебна солидарност — отвърна Милър и Холдън не можа да определи дали се шегува, или е сериозен.

Вратите на асансьора се отвориха с приглушен звън и Холдън и останалите последваха Милър вътре. Наоми бе най-близо до пулта и посегна да натисне бутона, но ръката й трепереше толкова силно, че се наложи да я улови с другата. Пое си дълбоко дъх и най-сетне опря пръст в копчето.

— Глупости — заяви Холдън на Милър. — Това, че си бивше ченге, не е достатъчно да ни измъкнеш от подобен инцидент.

Милър не помръдна, но сякаш се смали. Въздишката му беше тежка и дълбока. Кожата му сякаш посивя.

— Сематимба не е вчерашен. Старият полицай знае добре кога трябва да извърне глава. Освен това му обещах, че няма да напускаме станцията, без да го уведомим.

— Майната му — изръмжа Еймъс. — Не можеш да даваш обещания заради нас, приятелче.

Асансьорът спря и отвори врати, разкривайки сцената с кръвопролитието във фоайето. В помещението вече имаше десетина полицаи. Милър им кимна и те отвърнаха с кимване. Той изведе групата в коридора и там спря.

— По-късно ще си изясняваме отношенията — рече им той. — Нека първо идем някъде, където можем да разговаряме на спокойствие.

Холдън сви рамене в знак на съгласие.

— Добре, ти водиш.

Милър се отправи надолу по коридора към метростанцията.

Докато вървяха зад него, Наоми застигна Холдън, улови го за ръката и го дръпна назад, за да не може Милър да ги чува. Когато се отдалечиха достатъчно, тя каза:

— Той я е познавал.

— Кой кого е познавал?

— Той — Наоми посочи с брадичка Милър — е познавал нея — и извърна глава назад към хотела.

— Откъде знаеш?

— Не очакваше да я открие там, но знаеше коя е. Когато я видя в този вид, изпадна в шок.

— Хм, това съм го пропуснал. Ако питаш мен, през цялото време си беше безстрастен като леден блок.

— Не, те са били приятели или нещо подобно. Трудно му е да го преживее, така че не бива да го притискаме прекалено — обясни тя. — Може да ни потрябва.

* * *

Хотелската стая на Милър бе малко по-свястна от тази, в която откриха трупа. Алекс незабавно влезе в банята и заключи вратата. Шумът на течащата вода не можа да прикрие напъните му да повръща.

Холдън се отпусна на малкото легло и за Милър остана единственият и доста неудобен на вид фотьойл. Наоми седна на леглото до Холдън, но Еймъс остана прав и закрачи из помещението като неспокойно животно.

— Е, говори — подкани Холдън домакина им.

— Да почакаме, докато се съберат всички — предложи Милър и кимна към банята.

Алекс излезе след малко с пребледняло мокро лице.

— Алекс, как си? — попита го тихо Наоми.

— Супер, старши — смотолеви Алекс, седна на пода и подпря брадичката си с юмрук.

Холдън погледна подканящо Милър. Мъжът си поигра известно време с шапката, накрая я хвърли на бюрото.

— Вие сте знаели, че Джули ще е в онази стая. Откъде? — попита той.

— Дори не знаехме, че името й е Джули — отвърна Холдън. — А само, че там е някой от „Скопули“.

— Трябва да ми разкажете откъде ви е било известно това — настоя Милър и го погледна втренчено.

Холдън се замисли. Милър бе убил човек, който се опитваше да убие тях, и им бе доказал недвусмислено, че е техен приятел, но все пак не бе готов толкова лесно да изложи на риск другарите си. Поколеба се и накрая взе половинчато решение.

— Знаехме, че в хотела се е настанил „притежателят“ на „Скопули“ — обясни той. — Решихме, че е някой член на екипажа, който иска да го намерят.

Милър кимна.

— Кой ви каза? — зададе следващия въпрос.

— Не мога да разкрия това. Но смятахме, че информацията е достоверна. „Скопули“ бе примамката, използвана за унищожаването на „Кентърбъри“. Помислихме си, че човек от „Скопули“ може да знае защо всички се опитват да ни видят сметката.

— По дяволите — изруга тихо Милър, облегна се назад и вдигна очи към тавана.

— Търсил си Джули. И си помислил, че ние също я търсим. Че знаем нещо… — В думите на Наоми не се долавяше въпрос.

Беше време Холдън да попита защо.

— Бяха ми възложили случая — обясни Милър. — Родителите й искаха някой да я закара насила при тях.

— Значи работиш за церерската полиция?

— Вече не.

— Тогава какво търсиш тук? — учуди се Холдън.

— Семейството й е свързано с нещо — каза Милър. — А аз по природа мразя загадките.

— И защо реши, че случаят е нещо повече от едно изчезнало момиче?

Да се говори с Милър бе като да се дялка гранит с длето. Полицаят се усмихна мрачно.

— Уволниха ме, защото се престарах в търсенето.

Холдън реши да не се дразни от уклончивите му отговори.

— Добре, да поговорим за нападателите в хотела.

— Да, наистина, какво беше това, мамка му? — обади се Еймъс и спря да кръстосва. Дори Алекс вдигна глава и го погледна с оживен интерес. Наоми се премести нетърпеливо напред.

— Нямам представа — призна Милър. — Но някой е знаел, че идваме.

— Аха, благодаря за гениалната полицейска работа — изпръхтя презрително Еймъс. — Сами никога нямаше да се досетим.

Холдън не му обърна внимание.

— Но не са знаели защо идваме там, иначе щяха да се качат в стаята на Джули и да вземат каквото им е трябвало.

— Това означава ли, че Фред е разкрит? — попита Наоми.

— Фред? — изгледа я въпросително Милър.

— Или някой друг също се е заинтересувал от случая „Полански“, но не е знаел номера на стаята — промърмори Холдън.

— Но защо им трябваше да ни посрещат със стрелба? — чудеше се Еймъс. — Не виждам смисъл да ни избиват.

— Това беше грешка — обясни Милър. — Гледах всичко отстрани. Еймъс извади оръжие. Някой от онези реагира инстинктивно. После друг извика да се прекрати стрелбата, но вие вече отвръщахте на огъня.

Холдън започна да брои на пръсти:

— И тъй, някой открива, че сме потеглили за Ерос и че това е свързано със „Скопули“. Дори са знаели кой е хотелът, но не и стаята.

— И не са чували за Лайонел Полански — добави Наоми. — Инак щяха да проверят на рецепцията като нас.

— Именно. Чакали са ни да се покажем и са заложили засада с въоръжени до зъби типове. Нещата обаче се объркват и във фоайето се разгаря престрелка. Но не забелязват Милър. Детектив, значи не може да са всезнаещи.

— И не са — съгласи се Милър. — Цялата тази история мирише на сценарий, стъкмен в последната минута. Събирайте хората и да видим какво ще стане. Ако разполагаха с повече време, вероятно щяха да претърсят хотела. Можеше да им отнеме ден-два, но щяха да свършат работата. Явно не са имали, затова са решили, че е по-лесно да ви спипат.

— Да — кимна Холдън. — Но все пак, за да е така, би трябвало да имат готова група. А не ми приличаха на местни.

— На мен също — присъедини се Милър.

— Значи, който и да го е направил, разполага с въоръжена група на Ерос и може всеки момент да я прати тук — отбеляза Холдън.

— И има достатъчно връзки в полицията, за да подхване стрелба, без да се страхува, че някой ще дойде — добави Милър. — В полицията не знаеха нищо, докато не им се обадих.

Холдън поклати глава.

— Трябва да се махаме час по-скоро, дявол го взел.

— Почакайте малко — вдигна ръка Алекс. — Само за минутка. Защо никой не говори за онова ужасно нещо в стаята? Да не би да не сте го видели?

— Да, за Бога, какво беше това? — попита Еймъс тихо.

Милър бръкна в джоба си и извади плика с терминала на Джули.

— Някой от вас умее ли да се оправя с тези машинки? — попита той. — Може да ни помогне да разберем какво става.

— Аз бих се пробвала да пробия защитата — предложи Наоми. — Но няма да докосна терминала, докато не разберем какво е станало с онази жена и дали не е заразно.

— Не е необходимо да го докосваш. Може да си остане в плика. Пак можеш да командваш екрана.

Наоми се поколеба, сетне протегна ръка и взе плика.

— Добре, почакайте малко. — Тя се надвеси над терминала.

Милър се облегна назад и въздъхна отново.

— И тъй — погледна го Холдън. — Познаваше ли Джули преди това? Наоми смята, че видът й направо те е шокирал.

Милър поклати бавно глава.

— Когато се заемеш с такъв случай, прочиташ доста лична информация. Като например писмата й. Разговаряш с хора, които е познавала. Придобиваш представа.

Милър млъкна и потърка уморено слепоочия. Холдън не го притискаше, но след малко детективът заговори отново:

— Джули е била добро дете — прозвуча, сякаш правеше признание. — Обичала е състезанията със скоростни кораби. Аз… просто исках да я върна жива.

— Има парола — обяви Наоми. — Мога да хакна диска, но ще трябва да отворя плика.

Милър се пресегна.

— Дай на мен да опитам.

Наоми му го подаде и той изписа нещо на екрана.

— „Рейзърбек“ — прочете тя. — Това пък какво е?

— Състезателен скутер — обясни Милър.

— Той с нас ли говори? — попита Еймъс и посочи с брадичка Милър. — Защото тук няма никого друг, а в половината от случаите не разбирам какви ги плещи.

— Извинявай — рече Милър. — Напоследък работих предимно сам. Това създава лоши навици.

Наоми повдигна рамене и отново се зае с терминала, а Холдън и Милър й надничаха през рамото.

— Тук има доста неща — обяви тя. — Откъде да започна?

Милър посочи един текстови файл с надпис „Бележки“, поставен на десктопа.

— Започни оттук — предложи. — Тя е фанатичка по подреждането на данните в съответни директории. Щом го е оставила на десктопа, значи не е знаела къде да го прехвърли.

Наоми чукна с пръст върху документа и го отвори. Той се разгъна до на пръв поглед несвързан подбор от фрази, който изглеждаше като нечий дневник.

Първо, вземи се в ръце. Паниката не помага. Никога не е помагала. Дишай дълбоко, разбери какво става, направи каквото смяташ за правилно. Страхът убива ума. Ха-ха. Няма що.

 

Предимства на совалката:

Няма реактор, нито акумулатори. Следователно, ниска радиация.

Припаси за осем души.

Достатъчна инерционна маса.

 

Недостатъци на совалката:

Няма ъпстейнов двигател, нито факел.

Компютърът не е изключен, а демонтиран (хора, от утечка ли сте се страхували?).

Най-близкият пункт е Ерос. Там ли да отида? А може би някъде другаде? С този чайник ще е доста бавно. Всяко друго място ще отнеме седмици полет.

Значи Ерос.

 

Пипнала съм фебския вирус и сега няма измъкване. Не зная как, но тази кафява гадост е навсякъде. Анаеробна е, сигурно съм допряла нещо. Каквото и да е, трябва да намеря решение за проблема.

Проспала съм ТРИ СЕДМИЦИ. Дори не съм пикала. Как става това?

 

Здравата я загазих.

 

Неща, които не бива да забравям:

* BA834024112

* Радиацията убива. На совалката няма реактор, но осветлението да бъде изключено. Да не свалям лекия скафандър. От камерите изглежда, че това нещо поглъща радиация. Не бива да го храня.

* Да пратя сигнал за помощ. Работя за най-умните хора в системата. Те ще измислят нещо.

* Да избягвам хората. Да не разпространявам заразата. Да не кашлям, за да не пръскам кафявата слуз. Нямам представа как се започна.

* Да се пазя от лошите — сякаш знам кои са. Страхотно. Е, тогава — да се пазя от всички. Името ми е инкогнито. Хм. Полански.

 

По дяволите. Усещам го. През цялото време ме обливат горещи вълни и умирам от глад. Не бива да ям. Не бива да го храня. Но може ли да се храни настинка, да се държи гладен грипът? Има ли начин да го заобиколя? Ерос е на един ден полет и там ще пратят помощ. Не се предавай.

 

В безопасност на Ерос. Пратих сигнал за помощ. Дано някой у дома е нащрек. Главата ме боли. Нещо става с гърба ми. Имам подутина над бъбреците. Току-виж съм станала на пихтия. Дали няма да намерят само скафандър, пълен с желе?

 

Болна съм. От гърба ми стърчат някакви гадости и изпускат на пода кафява слуз. Трябва да си сваля скафандъра. Ако четете това, не позволявайте на никого да пипа кафявата слуз. Изгаря ме. Цялата горя.

Наоми остави терминала, но известно време никой не наруши тишината. Накрая Холдън проговори:

— Някой да е чувал за този „фебски вирус“? Да има идея за какво става въпрос?

— На Феба имаше научна станция — отвърна Милър. — Принадлежи на вътрешните планети, не допускат поясни. Наскоро я удариха. Доста загинали, но…

— Тя спомена, че е на совалка — прекъсна го Наоми. — „Скопули“ нямаше совалка.

— Сигурно е имало и друг кораб — допусна Алекс. — Качила се е на неговата совалка.

— Аха — потвърди Холдън. — Качили са се на друг кораб, хванали са фебския вирус и останалите членове на екипажа… не зная за тях. Може би са умрели?

— Тя обаче се спасява — продължи Наоми, — без да знае, че е заразена, докато не се озовава на совалката. Идва тук, праща сигнал за помощ и умира в хотелската стая от инфекцията.

— Без да се превърне на пихтия — добави Холдън. — Но и така изглеждаше ужасно… Не зная. Тези тръби и шипове. Що за болест причинява подобни неща?

Въпросът увисна във въздуха. Отново никой не заговори. Холдън знаеше, че всички мислят за едно и също. Не бяха докоснали нищо в стаята. Но значеше ли това, че са в безопасност? Или вече и те са заразени с фебския вирус, каквото и да е това? Джули бе написала, че е анаеробен. Холдън бе почти сигурен, че това означава, че не може да се вдишва с въздуха. Почти сигурен…

— Джим, накъде отиваме сега? — попита Наоми.

— Какво ще кажете за Венера? — предложи Холдън и усети, че гласът му е по-тънък, отколкото очакваше. — Там поне не се случва нищо интересно.

— Сериозно — настоя Наоми.

— Добре. Сериозно, нека Милър разкаже на приятеля си полицай какво знаем и после да се махаме оттук. Сигурно е някакво биооръжие. Някой го е откраднал от марсианска научна лаборатория. Ако тази гадост попадне в купол, след седмица няма да остане жива душа.

Еймъс го прекъсна със сумтене.

— Капитане, в теорията ти има пробойни. Като например, какво общо има всичко това с „Кент“ и „Донагър“?

Холдън погледна Наоми в очите и рече:

— Но имаме следа, която да проучим, нали?

— Да, имаме — потвърди тя. — BA834024112. Това е обозначение на астероид.

— И какво според теб има там? — попита Алекс.

— Ако обичах да залагам, щях да кажа, че там е корабът, от който тя е откраднала совалката — отвърна Холдън.

— Има смисъл — съгласи се Наоми. — Всеки камък в Пояса е картографиран. Ако искаш да скриеш нещо, оставяш го на стабилна орбита до някоя скала и знаеш, че винаги можеш да го намериш там.

Милър се обърна към Холдън с помрачняло лице.

— Ако потегляте натам, и аз идвам.

— Защо? — удиви се Холдън. — Без да се сърдиш, но нали намери момичето? Случаят е приключен.

Милър стисна устни.

— Започвам нов случай — процеди той. — Ще търся този, който я е убил.