Лаура Ескивел
Като гореща вода за шоколад (9)

Глава девета
Септември

Горещ шоколад и козуначен кравай за Деня на влъхвите

/Чоколате и роска де рейес/

 

Продукти:

2 либри сурово соконуско^[1] какао

2 либри сурово маракайбско^[2] какао

2 либри сурово каракаско какао

от 4 до 6 либри захар според вкуса

Начин на приготвяне:

Първо се пекат зърната. За препоръчване е да се ползва тенекиена тава вместо глинената подница, тъй като порите на глината поглъщат мазнината, която зърната изпускат при печене. Особено важно е да се държат под внимание някои предписания, защото добрата шоколадена напитка зависи от три неща: зърната да са качествени, да са от няколко различни сорта и да се изпекат майсторски.

Препоръчителната степен на изпичане съвпада с момента, в който зърната започват да отделят прочутото си какаово масло. Ако се отстранят от огъня преди това, шоколадената напитка ще бъде мътна и непривлекателна на вид, а освен това и трудно смилаема. Ако обаче се оставят прекалено дълго на огъня, повечето зърна ще прегорят, от което шоколадът ще накиселява и ще има стипчив вкус.

Тита извади точно половин чаена лъжичка какаово масло, за да го смеси с бадемово — така се получава отлична помада за устни. През зимата нейните винаги се напукваха независимо какви предпазни мерки взимаше. Като дете това й причиняваше страдание, защото стигаше само да се засмее, и пълните й устни болезнено се цепваха и кървяха. С времето се примири. Особено сега, когато нямаше кой знае какви поводи да се смее, вече не я беше грижа. И можеше търпеливо да изчака пролетта, когато напукването изчезваше от само себе си. Реши да си направи помада заради гостите, които тази вечер щяха да пристигнат в къщата за Деня на влъхвите.

От суета, а не защото очакваше много да се смее, искаше устните й да изглеждат меки и блестящи в празничната нощ. Подозрението, че е бременна, едва ли би довело до усмивка. Не бе и помисляла за подобна възможност, докато се любеше с Педро. Все още не му бе казала. Възнамеряваше да му съобщи вечерта, но не знаеше как. А как Педро щеше да го посрещне и как можеше да се разреши този неимоверен проблем — тя нямаше никаква представа.

По-добре беше да не си блъска главата, а да насочи мисълта си към обикновени неща като приготвянето на хубава помада за устни. Какво по-подходящо от какаовото масло! Но преди да се заеме с нея, трябваше да направи шоколада.

След като зърната на какаото се изпекат по описания по-горе начин, те се почистват, като се използва сито, за да се отделят шлюпките. Под метатето, в което ще се мелят какаовите зърна, се поставя мангал с разгорена жар и щом камъкът се нагорещи, зърнат започват да се стриват. Тогава се прибавя захарта, която се счуква с дървен чук, и се смилат заедно. След това сместа се разделя на купчинки, от които на ръка се оформят блокчета шоколад, продълговати или кръгли, в зависимост от предпочитанието, и се оставят да изпръхнат. При желание с върха на ножа могат да бъдат отбелязани разделителни линии.

Докато оформяше блокчета, на Тита й стана мъчно за детските години, когато нямаше толкова сериозни неприятности. Тогава най-голямата й тревога бе, че влъхвите никога не й донасяха това, което си бе пожелала, тъй като Мама Елена преценяваше вместо нея кое е най-подходящо. Едва преди няколко години узна коя е била причината да получи един-единствен път жадувания подарък — Нача бе спестявала от заплатата си дълго време, за да й купи „малкото кино“, което бе зърнала изложено на витрината на един магазин. Викаха му „малкото кино“, защото представляваше апарат, който прожектираше образи върху стената с помощта на светлина, излъчвана от петролна лампа, и създаваше ефект като при киното, но истинското му име беше зоотроп. Каква радост изпита, като го видя до обувките си, щом се събуди сутринта. Колко следобеди тя и сестрите й се възхищаваха на върволицата образи, нарисувани върху стъклени пластинки, които се подреждаха в различни и тъй забавни положения. Колко далечни изглеждаха сега онези щастливи дни, когато Нача бе с нея. Нача! Домъчня й за миризмата на супа с фиде, на чилакилес^[3], на чампурадо, на сос, правен в каменно хаванче, на хляб със сметана, на отминали времена. Ненадминати във вечността щяха да останат нейният начин да подправя яденето, нейното атоле, нейните чайове, нейният смях, нейното галене по гърба, начинът, по който си сплиташе косата и как подпъхваше през нощта завивките около Тита, нейните грижи, когато тя се разболееше — готвеше според прищевките й, и как само й разбиваше горещ шоколад! Ако можеше да се озове само за миг в онези времена и да си донесе оттам мъничко от веселието на отминалите дни, за да приготви кравая със същото вдъхновение, което бе изпитвала тогава! Ако можеше след това да го подели и изяде със сестрите си сред шеги и закачки както някога, когато все още тя и Росаура не трябваше да си оспорват любовта на един и същи мъж, когато все още не подозираше, че ще й бъде отказано правото на брак, а Хертрудис не знаеше, че ще избяга от къщи и ще работи в публичен дом, и когато все още вярваше, че ако намери куклата в козунака, всички нейни желания ще се сбъднат по чудноват начин, ама буквално всички, които си бе пожелала. Животът я научи, че нещата не са така лесни малко бяха хората, сполучили да осъществят желанията си, независимо от девата — и че извоюването на правото сама да определя своя живот щеше да й струва повече усилия, отколкото можеше да си представи. Тази битка трябваше да води сама и тя тежеше на плещите й. Поне сестра й Хертрудис да беше тук! Но, изглежда, по-вероятно беше мъртвец да възкръсне, отколкото Хертрудис да се завърне вкъщи.

Не бяха получавали вест от нея, след като Николас й бе занесъл дрехите в публичния дом, който тя се готвеше да напусне. Като остави спомените си да изпръхват заедно с последните блокчета шоколад. Тита най-сетне започна да приготвя козуначения кравай.

Продукти:

30 г прясна мая

1/4 кг брашно

8 яйца

1 супена лъжица сол

2 супени лъжици вода от портокалов цвят

1/2 чаена чаша мляко

300 г захар

300 г краве масло

250 г захаросани плодове

1 порцеланова кукла

Начин на приготвяне

С ръка или с вилица маята се разтрошава и се размива в четвърт кило брашно, като по малко се добавя половин чаша хладко мляко. Когато се смесят добре, се замесват леко и се оформя питка, която се оставя да втаса, докато тестото достигне двоен размер. Точно когато Тита оставяше тестото да втасва, в кухнята се появи Росаура. Идваше да я моли да й помогне да изпълни диетата, която Джон й бе предписал. От няколко седмици насам тя имаше сериозни проблеми с храносмилането и страдаше от лош дъх и събиране на газове в стомаха, Росаура се чувстваше толкова потисната от стомашното си разстройство, че дори бе твърдо решила тя и Педро да спят в отделни спални. Това донякъде облекчаваше страданието й, защото можеше да изпуска газове без задръжки. Джон й бе препоръчал да избягва кореноплодни храни и зеленчуци, както и да се занимава с активен физически труд. Последното бе трудно изпълнимо поради прекомерното й надебелявате. Нямаше обяснение защо бе затлъстяла толкова след завръщането си в ранчото, тъй като не бе променила начина си на хранене. Струваше й огромно усилие да помръдне напращялото си сякаш желатиново тяло. Всички тези беди водеха до редица неблагоприятни последици, а сред тях най-сериозната беше, че с всеки изминал ден Педро се отдалечаваше все повече и повече от нея. Не го винеше — дори тя не можеше да понася зловонието си. И вече не издържаше.

За първи път Росаура повдигаше завесата над тези въпроси, за да ги обсъди с Тита. Призна й, че досега не я е заговорила заради ревността, която изпитвала. Мислела, че между Тита и Педро съществува подмолна любовна връзка, прикрита от външна изява. Ала сега, когато видяла колко много сестра й обича Джон, а и скоро ще се омъжва за него, тя осъзнала, че е нелепо да продължава да поддържа подобно подозрение. Вярвала, че все още имало време между двете да се установят добри взаимоотношения. Ако трябваше да се каже истината, досега отношенията между Росаура и Тита напомняха вода във врящо олио! Със сълзи на очи Росаура помоли Тита да не храни лоши чувства към нея заради женитбата й с Педро. И поиска нейния съвет как да си възвърне съпруга. Сякаш точно Тита беше тази, която можеше да раздава подобни съвети! С болка Росаура призна, че месеци наред Педро изобщо не я е доближавал с любовни намерения. Определено я отбягвал. Това не й причинявало особена тревога, тъй като Педро поначало не бил настроен към сексуални прекалености. Но напоследък в поведението му тя изцяло прозирала откровено отвращение към нея.

Нещо повече — можела с точност да каже откога, тъй като го помнела ясно. Било през нощта, когато призракът на Мама Елена се появил за първи път. Тя била будна и очаквала Педро да се прибере от разходка. Щом се прибрал обаче, почти не обърнал внимание на разказа й за призрака и бил като вземен-неотнесен. През нощта тя се опитала да го прегърне, но той или бил дълбоко заспал, или се престорил, че спи, и не насърчил желанието й. По-късно тихичко заплакал, тогава тя пък се престорила, че не чува.

Била сигурна, че нейното затлъстяване, къркоренето на червата и лошият й дъх отблъскват Педро все повече с всеки изминал ден, и тя не виждала спасение. Така че сега молела Тита за помощ. Нуждаела се повече от всякога от нея и нямало към кого друг да се обърне. Ден след ден положението се усложнявало. Нямало да понесе хорските приказки, ако Педро я изоставел. Единствената й утеха била, че поне имала дъщеря си Есперанса, задължена да остане завинаги до нея.

Дотук всичко вървеше добре, приказките на Росаура отекнаха дълбоко в съзнанието на Тита, но когато за втори път чу каква съдба се очертава за Есперанса, трябваше да направи свръхусилие, за да не извика на сестра си, че това е най-отвратителното хрумване, което някога е чувала в живота си. Не можеше да подхваща спор точно сега, нямаше да остане и помен от доброто желание, което почувства, да прости на Росаура за нанесената рана! Вместо да изрази гласно мислите си, Тита обеща на сестра си да й приготви специална диета за отслабване. И любезно й предложи една стара домашна рецепта срещу лошия дъх: „Лошият дъх произлиза от стомаха и за наличието му способстват различни причини. За да се премахне, трябва да се започне с гаргари със солена вода, след което в нея се прибавят няколко капки разтвор от оцет и камфор на прах и се смърка през носа. Заедно с това непрекъснато се дъвчат листа от мента. Ако се изпълнява настойчиво, този курс на лечение може да прочисти и най-зловонния дъх.“

Росаура изказа на Тита своята безкрайна благодарност за помощта и като я помоли за пълна дискретност по този деликатен въпрос, бързо тръгна към градината да откъсне листа от мента. Лицето й излъчваше огромно облекчение. Тита обаче беше съсипана. Какво бе сторила! Как да поправи обидата, която бе нанесла на Росаура, на Педро, на себе си, на Джон? Как щеше да го погледне в очите след няколко дни, когато щеше да се завърне от пътуването? Джон, човекът, на когото дължеше само благодарности, Джон, който й помогна да си възвърне разсъдъка, Джон, който й показа пътя към свободата.

Джон — спокойствието, вътрешният мир, разумността. Истина бе, че той не заслужаваше това! Какво да му каже, какво да направи? Сега-засега най-добре беше да продължи с приготвянето на краваи, тъй като тестото, което бе оставила да втаса, докато разговаряше с Росаура, вече бе готово за следващата обработка.

От останалия килограм брашно върху масата се оформя кладенче. В средата му се сипват всички необходими продукти и се замесва тесто, като се започне от центъра и постепенно се добавя по малко брашно, докато се смеси цялото. Прибавя се втасващото тесто, след като е достигнало двоен размер, и се меси, докато се получи хомогенна маса, която с лекота се отлепва от ръцете. Остъргват се и също се омесват всички полепнали по масата остатъци. Тестото се изсипва в предварително намазана с масло тава. Покрива се с месал и се чака отново да се надигне двойно. Трябва да се държи сметка, че обикновено на тестото са необходими два часа, за да удвои обема си, и че това следва да се повтори три пъти, преди то да се сложи във фурната.

Докато Тита покриваше с месала тавата, където остави тестото да втаса, силен порив на вятъра блъсна и широко отвори вратата, та мразовитият въздух нахлу в кухнята. Месалът полетя във вихъра и по гърба на Тита премина ледена тръпка. Тя се обърна и поразена, се намери лице в лице с Мама Елена, която я прониза с поглед.

— Много пъти те предупреждавах да не припарваш до Педро. Защо го направи?

— Опитах, мамичко, но…

— Грънци си опитала! Това, което направи, на нищо не прилича! Забрави всякакъв морал, уважение и благоприличие. Не струваш пукната пара, ти си никаквица неспособна дори на себеуважение. Ти опетни името на цялото ми семейство, от прадедите ми чак до това прокълнато същество, което носиш в утробата си!

— Не! Детето ми не е прокълнато!

— Прокълнато е! Аз го проклинам! И него, и тебе, навеки!

— Недейте, моля ви!

Ченча влезе в кухнята и това накара Мама Елена да се обърне и да излезе през вратата, откъдето бе влязла.

— Затвори вратата, дете. Не те ли полази студ? Напоследък съвсем си отнесена. Кво ти е на сърцето?

Нищо. Освен че й закъсняваше с един месец менструацията и мислеше, че е бременна; че трябва да го съобщи на Джон, когато се върне да се жени за нея, за да развалят сватбата; че трябва да напусне ранчото, ако иска да роди детето си без скандали, и че трябва да се откаже завинаги от Педро, тъй като не може да продължава да наранява Росаура.

Само това й беше на сърцето! Но не можеше да го каже. Каквато клюкарка беше Ченча, на следващия ден цялото село щеше да узнае. Затова предпочете да не отговори и смени темата, като позамаза нещата по подобие на Ченча, щом нещо не й отърваше.

— Олеле! Тестото е бухнало! Остави ме да довърша кравая, иначе нощта ще ни свари, а ние ще сме до кривата круша.

Тестото все още не беше стигнало ръба на тавата, в която го бе оставила, но това беше идеалният претекст да отвлече вниманието на Ченча в друга посока.

Когато тестото удвои обема си за втори път, то се изсипва на масата и се разточва на дебел лист. По желание може да се поръси с нарязани на парченца захаросани плодове. Ако ли не, слага се само, напосоки, малката порцеланова кукла. Листът се навива на руло, а двата му края се срещат и се застъпва). След това рулото се поставя със застъпените краища надолу върху намазана с масло и поръсена с брашно плоча за печене. Оформя се в пръстен, като се оставя достатъчно място между пръстена и краищата на плочата за печене, защото тестото още веднъж трябва да удвои големината си. Междувременно се запалва фурната, за да се поддържа благоприятна температура в кухнята, докато козунакът спре да втасва.

Преди да сложи порцелановата кукла в тестото, Тита се загледа дълго в нея. По традиция краваят се разрязва в нощта срещу шести януари и онзи, на когото се падне скритата вътре кукла, поема задължението да направи празненството на втори февруари, когато е Сретение Господне, и от сценката, изобразяваща Рождество, трябва да се махне младенецът Исус. Бяха още съвсем малки, когато този обичай се превърна в един вид съревнование между нея и сестрите й. Смятаха за истинска щастливка онази, която извадеше късмет да вземе куклата. През нощта, стиснала я здраво в двете си ръце, тя можеше да помоли да й се сбъдне някакво желание.

Като изучаваше внимателно изящната формата на куклата, Тита си помисли колко е лесно да пожелаваш разни неща, когато си дете. Тогава те изглеждат постижими. Ала щом пораснеш, си даваш сметка за всичко, което човек не бива да пожелава, защото е забранено, грешно. Неблагоприлично.

Но какво значи благоприличие? Да се отречеш от онова, което истински искаш? Да не бе никога пораствала, никога да не бе познавала Педро, не би била бременна от него. Да бе спряла майка й да я тормози, да изскача от всеки ъгъл срещу нея, за да й изкрещява възмущението си от нейното поведение. Дано Есперанса се омъжи, без Росаура да може да я възпре, и никога да не познае болка и страдание! Дано това дете, ако се наложи, усети в себе си силата, проявена от Хертрудис, като избяга от къщи! Дано Хертрудис се завърне у дома и окаже на Тита подкрепа, от която толкова много се нуждае сега! Произнасяйки мълком тези желания, тя сложи куклата в тестото и го остави върху масата да втаса отново.

Когато козуначеното тесто удвои обема си за трети път, то се украсява със захаросани плодове, намазва се с разбито яйце и се посипва със захар. Пече се на фурна двайсет минути и се оставя да изстине.

Щом краваят бе готов, Тита помоли Педро да й помогне да го поднесат на масата в трапезарията. Можеше да се обърне към когото и да било, но тя имаше нужда да му говори, без да слушат другите.

— Педро, трябва да ви кажа нещо насаме.

— Лесна работа, защо не отидем в тъмната стая? Там можем да го направим, без да ни безпокои никой. От няколко дни ви чакам да дойдете.

— Точно за тези посещения в тъмната стая имам да ви говоря.

Ченча влезе и прекъсна разговора им, за да съобщи, че Лобови току-що били пристигнали за празненството и че сега само тях чакали, за да разрежат кравая. Тита и Педро нямаха друг избор, освен да отложат разговора и да отнесат кравая в трапезарията, където гостите вече проявяваха нетърпение. Докато прекосяваха коридора, Тита видя майка си, застанала неподвижно до вратата на трапезарията, да й хвърля яростен поглед. Тита се вкамени. Пулке започна да лае срещу Мама Елена, която тръгна заплашително към Тита. Ужасено и объркано, с настръхнала козина на гърба, кучето заотстъпва назад, и края на коридора. То със задна лапа допря месинговия плювалник до саксията с папрат и като се втурни да побегне навън, го събори, а съдържанието му се разхвърча на всички посоки.

Трясъкът привлече вниманието на събралите се дванайсет гости и разтревожени, те наизскачаха в коридора. Педро бе принуден да каже, че напоследък Пулке правел тези необясними неща може би защото стареел, но нямало нищо обезпокоително. Все пак Пакита Лобо забеляза, че Тита сякаш всеки миг ще припадне. Тя помоли някой друг да помогне на Педро да отнесе кравая в трапезарията, тъй като й се струвало, че Тита е твърде неразположена. Хвана я и я въведе и гостната. Там я накара да вдъхне амоняк и скоро тя се съвзе напълно. Решиха да минат в трапезарията. Но за момент Пакита задържа Тита и я попита:

— Добре ли си вече? Виждам, че все още се чувстваш замаяна, а и този твой поглед! Ако не знаех отлично, че си благовъзпитано момиче, щях да се закълна, че си бременна.

Като се опитваше да изглежда непринудена, Тита й отговори през смях:

— Бременна? Само на вас може да хрумне! И какво общо има с това погледът ми?

— Мога да позная по очите на жената минутата, когато е забременяла.

Тита бе благодарна на Пулке, който отново я спаси от неловко положение — невероятна врява, която избухна на двора, я освободи от задължението да продължи разговора с Пакита. Освен лая на Пулке тя дочу тропот на галопиращи коне. Всички гости вече бяха в къщата. Кой можеше да бъде в този час? Тита изтича до вратата, отвори я и видя как Пулке подскочи от радост пред човека, предвождащ отряд революционери. Когато се приближиха достатъчно, можа да различи, че начело на войниците не е друг, а сестра й Хертрудис. До нея яздеше мъжът, който я бе отвлякъл преди години — Хуан Алехандрес, сега генерал. Хертрудис слезе от коня си и — сякаш не бе изминало толкова време! — каза свойски, че понеже в този ден, както си знаела, разрязват кравая, тя се отбила за чаша прясно бит шоколад. Дълбоко развълнувана, Тита я прегърна и я поведе направо към трапезарията, за да удовлетвори желанието й. В този дом правеха шоколад както никъде другаде, тъй като придаваха голямо значение на всеки момент от приготвянето, от обработката на зърната до разбиването на горещия шоколад — още една тънка процедура. Едно неумело разбиване може да превърне шоколад с отлично качество в отвратителна напитка — недоварена, преварена или прекалено гъста, дори загоряла.

Съществува много прост начин за избягване на гореспоменатите злополучия — блокчето шоколад се загрява с вода. Количеството вода трябва да е малко повече от необходимото да се напълнят предвидените чаши. Веднага щом водата заври, се отстранява от огъня и се пристъпва към ръчно разбиване, докато шоколадът се разтвори напълно и се получи хомогенна смес. След това се връща на огъня. Когато отново заври и започне да се надига, сместа се отмества повторно. После отново се слага на печката, за да заври за трети път. Пак се оттегля от огъня и се бие. Половината от напитката се отсипва в каната за сервиране, а останалата част се бие още, преди да се прелее в съда така, че най-отгоре да се образува гъста пяна. Горещ шоколад може да се приготви и с мляко вместо с вода, но в този случай с достатъчно да възври веднъж, както при повторно загряване само се разбива, за да не стане прекалено гъст. Приготвена с вода, шоколадената напитка е по-лека за стомаха от направената с мляко.

Хертрудис притваряше очи всеки път, когато отпиваше от чашата с горещ шоколад. Животът щеше да е много по-хубав, ако човек можеше да пренесе, където пожелае миризмите и вкусовете на ястията от майчиния си дом. Е, това вече не беше майчината къща. Майка и бе умряла, без тя да узнае.

Почувства истинска скръб, когато Тита й го съобщи. Бе си дошла с намерението да покаже на Мама Елена, че е победила в живота. Беше „генералка“ от революционната армия. Званието генерал бе заслужила с храброст и нямаше равна на бойното поле. Усещаше водачеството в кръвта си и веднъж влязла в армията, тя бързо изкачи различните чинове, докато достигна върха. Нещо повече, връщаше се щастливо омъжена за Хуан. Бяха се срещнали след повече от година и между тях страстта се бе възродила точно такава, каквато я помнеха от деня на първата им среща. Какво повече можеше да желае човек? Как й се искаше да можеше майка й да я види сега, как й се искаше и тя да види майка си, дори само за да й покаже с поглед, че трябва да избърше със салфетката изцапаната си с шоколад уста.

Този шоколад беше приготвен както в отколешните времена.

Хертрудис затвори очи и отправи безмълвна молитва, молейки се да бъдат дадени на Тита дълги години живот, в които все така да изпълнява старите домашни готварски рецепти. Нито тя, нито Росаура знаеха как да ги следват и със смъртта на Тита щеше да умре и историята на семейството. Когато приключиха с вечерята, всички преминаха в гостната и започнаха танците. Салонът бе великолепно осветен от безчет свещи. Хуан остави отлично впечатление у гостите с превъзходните си изпълнения на китара, хармоника и акордеон. Тактуваше му Хертрудис, като потропваше с върха на ботуша си.

Тя го съзерцаваше гордо от другия край на салона, наобиколена от обожатели, които я засипваха с въпроси за участието й в революцията. Пушейки цигара, Хертрудис съвсем непринудено ги угощаваше с фантастични истории и небивалици от битките, в които се бе подвизавала. Накара ги да зяпнат с уста, когато им заговори за първия разстрел, командван от нея, но не можа да се въздържи, прекъсна разказа и отлетя в средата на салона, за да затанцува грациозно под звуците на полката „Хесусита в Чиуауа“, която Хуан майсторски свиреше на акордеон.

Без да се притеснява, тя излеко повдигаше полата си над коленете.

Този маниер предизвика коментари сред скандализираните присъстващи жени.

Росаура прошепна в ухото на Тита:

— Нямам представа откъде се е взело у Хертрудис такова чувство за ритъм. Мама не обичаше да танцува, а казват, че и татко не го е бивало в това отношение.

В отговор Тита вдигна рамене, макар и да знаеше чудесно откъде Хертрудис бе наследила както чувството си за ритъм, така и някои други неща. Мислеше да отнесе тайната със себе си в гроба, но не стана така. На следващата година Хертрудис роди мулатче.

Хуан побесня и заплаши, че ще я напусне. Не можеше да й прости, че се е върнала към стария си начин на живот. Тогава Тита, за да спаси брака им, разказа всичко. Тя за щастие не се бе осмелила да изгори писмата, запечатали „черното минало“ на майка й, и сега те послужиха по безупречен начин да се докаже невинността на Хертрудис.

Така или иначе, Хуан понесе тежък удар, но те все пак не се разделиха, нещо повече — заживяха навеки неразделни и може да се каже, че бяха щастливи.

Тита знаеше защо Хертрудис има чувство за ритъм, но също и защо се провали бракът на Росаура, както и защо самата тя бе бременна.

Сега тя искаше да знае кое е най-доброто разрешение. Това беше най-важното. Добре е, че вече имаше на кого да довери проблемите си. Надяваше се, че Хертрудис ще остане в ранчото достатъчно дълго, за да чуе цялата история и да й даде някакъв съвет. В замяна на това пък Ченча желаеше тъкмо обратното — тя просто фучеше заради Хертрудис, е, не точно заради нея, но заради работата, която й се отвори около войниците. Вместо да се забавлява и радва на празненството, в тези часове на нощта тя трябваше да опъва огромна маса на двора и да приготвя горещ шоколад за петдесетимата мъже от отряда й.