Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Дядя Фёдор, пёс и кот, 1973 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Мая Халачева, 1983 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 7гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Редакция
- maskara(2015)
- Източник
- detstvoto.net
Издание:
Едуард Успенски. Крокодилът Гена и други приказки
Руска. Първо издание
Издателство Отечество, 1983
Редактор: Жела Георгиева
Художествен редактор: Георги Нецов
Рисунки: Г. Калиновски
Коректор: Цанка Попова
История
- —Добавяне
Девета глава
Вашият син — чичо Фаро
На другия ден чичо Фьодор реши да напише писмо до къщи. Та да не се тревожат татко и мама за него. Защото той много ги обичаше. А те не знаеха къде е и какво става с него. И разбира се, се безпокояха.
Седна чичо Фьодор и написа:
„Мои татко и мамо,
Аз живея добре. Просто чудесно. Имам си къща. Вътре е топло. В нея има една стая и кухня. Неотдавна намерихме съкровище и си купихме крава. И трактор — тр-тр Митя. Тракторът е хубав, само че не обича бензин, а обича супа.
Татко и мамо, много ми е мъчно за вас. Особено вечер. Но няма да ви кажа къде живея. Иначе ще ме вземете, а Матроскин и Шаро ще загинат.“
И изведнъж чичо Фьодор видя, че селските момчета пускат на полето хвърчило. И хукна при тях. И нареди на котарака да допише писмото вместо него. Котаракът взе молива и започна да пише:
„И още си имаме топла печка. Много обичам да си почивам на нея! Със здравето не съм много добре: ту лапите ме въртят, ту опашката ми е като откъсната. Защото, скъпи татко и мамо, животът ми беше тежък, пълен с лишения и изгонения. Но сега всичко е различно. И салам си имам, и току-що издоено мляко имам в чинийката на пода. Пий колкото щеш! Мишките хич не искам и да ги видя. Ловя ги само така, за развлечение. Или с въдицата, или с прахосмукачката ги изсмуквам от дупките им и ги нося на полето. А денем обичам да се качвам на покрива. И там опуля очи, разперя мустаци и се пека като ненормален. Облизвам се на слънце и съхна.“
Но изведнъж котаракът чу, че мишките в мазето нещо се разшумяха. Извика Шаро и хукна към мазето с прахосмукачката. Шаро захапа молива и продължи да драска нататък:
„Тия дни започнах да се скубя. Старата козина пада от мене — да те е страх да влезеш в къщи. Затова пък расте нова — чиста, мека като коприна! Просто астраган. Пък и малко съм попрегракнал. Минувачи много, по всички трябва да лаеш. Час полаеш, два полаеш, после не лай, а някакво свистене и бълбукане излиза.
Скъпи татко и мамо, сега просто няма да ме познаете. Опашката ми е вирната, ушите ми стърчат, носът ми е студен и рунтавостта ми се е увеличила. Сега през зимата ще мога да спя дори и на снега. Вече сам ходя в магазина. И всички продавачи ме познават. Дават ми безплатно кокали… Така че не се безпокойте за мене. Станал съм толкова здрав, направо уха-а! Ако се покажа на изложба, всички медали са ми вързани в кърпа. За красота и за съобразителност.
Довиждане.
След това искаше да поправи думата „Шаро“ на „Фьодор“. Излезе нещо съвсем неясно:
„Довиждане.
Заедно с Матроскин те запечатаха писмото, написаха адреса и Шаро го отнесе със зъби до пощенската кутия.
Но от кутията писмото не тръгна скоро към адреса. Защото раздавачът Печкин беше в лудницата. Отначало той не искаше да остава там. Казваше, че не той е полудял, а къщата на чичо Фьодор, която започнала да го боде.
А после му хареса в лудницата. Нямаше нужда да разнася писма, пък и хранеха добре. И освен това там се запозна с един счетоводител. Децата му го бяха докарали до болница. И той през цялото време поучаваше Печкин. Казваше му:
— Печкин, не скачай на леглото!
— Печкин, не се навеждай през прозореца!
— Печкин, не замеряй другарите си с кюфтета!
Макар че Печкин отникъде не се навеждаше, никъде не скачаше и не замеряше другарите си с никакви кюфтета.
Но Печкин беше сърдит на чичо Фьодор. Той казваше така:
— Някои хора държат в къщи кучета и котки, а аз даже велосипед си нямам.
Но това беше после. А засега той все още беше в лудницата и писмото си стоеше в пощенската кутия.