Едуард Успенски
Чичо Фьодор, кучето и котарака (8)

Осма глава
Хмелът цъфти

Кравата Мурка, която котаракът купи, беше глупава и разглезена. Но даваше много мляко. Толкова много, че всеки ден все повече и повече. Всички кофи бяха пълни с мляко. Всички буркани. И даже в аквариума имаше мляко. Рибите плуваха в него.

Веднъж чичо Фьодор се събуди и какво да види — в умивалника няма вода, а кисело мляко. Чичо Фьодор извика котарака и му рече:

— Какво си направил? Как ще се мия сега?

Котаракът отвърна намръщено:

— Можеш да се миеш и в реката.

— Така ли? А през зимата? Пак ли в реката?

— През зимата можеш изобщо да не се миеш. Всичко ще бъде потънало в сняг — няма да се изцапаш. И изобщо, някои се мият с език.

— Някои и мишки ядат — каза чичо Фьодор. — А това кисело мляко да го няма в умивалника!

Котаракът помисли и рече:

— Добре. Ще си взема теленце. Нека то да яде киселото мляко.

А на обяд — пак изненада. И пак с Мурка. Идва си тя от паша, кой знае защо, на задни крака. А в устата й цветенце. Сложила предни крака на хълбоците и си пее:

Помня, мома бях, когато със грохот

поемаше нашата армия в поход.

Само че не може да изговаря думите и затова излиза така:

Му-му му-му-му му-му-му-му му-му

му-му-му-му му-му-му му-му-му му-му…

И едно облаче над главата й — като шапчица. Шаро попита:

— Какво се е развеселила такава? Празник някакъв ли има, що ли?

— Какъв празник? — каза чичо Фьодор.

— Може да има рожден ден. Или ден на киселото мляко. А може да е кравешката Нова година.

— Каква ти Нова година! — рече Матроскин. — Просто е преяла попадийка или хмел, та затова е откачила.

А кравата като се затича, че като си фрасна главата в стената! Едва успяха да я вкарат в обора. Матроскин отиде да я дои. След пет минути излезе, но с него се бе случило нещо странно. Моряшката му фланелка бе завързана отпред като престилка, а кофата — нахлупена на главата му като каска. И си пееше нещо безсмислено:

Дали защото съм моряк,

живея без въпроси —

от ден на ден, от бряг на бряг

вълна добра ме носи.

Явно, че беше опитал от веселото мляко. Шаро рече на чичо Фьодор:

— Първо кравата ни се побърка, а сега и котаракът полудя. Би трябвало да извикаме „Бърза помощ“.

— Да почакаме още малко — каза чичо Фьодор. — Може да дойдат на себе си.

Какво ти на себе си! Мурка от краварника започна да мучи полонезата на Огински:

Му-му муму-му му-му-му!

Му-му му-му му-му!

А котаракът запя нещо съвсем странно:

Делеше си баба

с два гъсока хляба —

лакоми така, че

гладна баба плаче,

и също — фрас! — главата в стената.

Тогава вече и чичо Фьодор се разтревожи:

— На ти, Шаро, две копейки. Тичай на автомата да извикаш „Бърза помощ“.

Шаро затича, а котаракът и кравата започнаха да идват на себе си. Престанаха да пеят и да мучат. Котаракът се хвана за главата и каза:

— Ама че мляко дава нашата крава! Става само за кондензирано, та да го пробутваш на враговете по време на война. За да пощуреят и да наизскачат от окопите.

И точно тогава дойде раздавачът Печкин. Един такъв румен и радостен.

— Гледайте каква обява прочетох във вестника. За едно момченце. Очите му са кафяви и косата му отпред е щръкнала, сякаш го е лизнала крава. Високо е 1 метър и 20.

— Е, и какво? — рече котаракът. — Малко ли такива момчета има?

— Може и да не са малко — отговори раздавачът, — само че това момче е избягало от къщи. А родителите му се тревожат какво става с него. И даже обещават награда за онзи, който го намери. Може би ще дадат велосипед. А на мене страшно ми трябва велосипед, да разнасям пощата. Аз и метър си нося: ще измеря вашия стопанин.

Като чу, Шаро се хвана за сърцето. Ще измери Печкин чичо Фьодор, ще го откара в къщи — какво ще правят тогава те с котарака! Ще загинат!

А котаракът не се обърка и каза:

— Винаги можете да го измерите. Пийнете си първо млекце. Току-що издоих кравата. Моята Мурка.

Раздавачът се съгласи.

— С удоволствие ще си пийна млекце. Млякото е много полезно. За това даже във вестниците пише. Дай ми най-голямото канче.

Котаракът изтича в къщи и бързо му донесе канче, най-огромното. Наля в него мляко и го даде на Печкин. Печкин го изпи, че като опули едни очи! Като запя:

Във пощата като колар

кога си вадех хляба,

бях млад и силен като звяр —

не знаех що е слабост!

и също заби глава в стената — чук!

А сврачето попита отвътре:

— Кой е? Кой е там?

Раздавачът отговори:

— Аз съм, раздавачът Печкин! Нося ви метър. Ще ви меря млякото. Дайте ми най-голямото канче!

В този момент пристигна „Бързата помощ“. Излязоха двама санитари и попитаха:

— Кой е полудял тук у вас?

Печкин отговори:

— Къщата е полудяла! Нахвърля се срещу мене.

Хванаха го санитарите под ръка и го поведоха към колата. И казаха:

— Сега хмелът цъфти. Сума народ полудява. Особено кравите.

Когато си отидоха, чичо Фьодор се обърна към котарака:

— Ти това мляко го изхвърли. Да не стане пак някоя беля.

А пък на котарака му се досвидя да го излее. И реши да даде млякото на трактора. На тр-тр Митя. На машината нищо няма да й стане. Тракторите не полудяват. И изля всичкото мляко в резервоара. Направо от кофата.

Митя стоя, стоя, че като забръмча — и право към котарака! Котаракът захвърли кофата и за миг се озова на дървото! А Митя започна да си играе на футбол с кофата. Игра, игра, докато не я сплеска на питка. Гледай го ти, този модел на инженер Тяпкин!

А после тръгна да хулиганствува из селото. Да разкопава бурените и да гони кокошките. И различни песни да бръмчи. Накрая даже се пъхна да се къпе. Едва не се задави. Криво-ляво излезе на брега, досрамя го. Стигна до къщи, застана на мястото си, без да поглежда към никого. Взе сам на себе си да се кара.

Чичо Фьодор много се разсърди на Матроскин и го наказа в ъгъла.

— Следващия път ще правиш каквото ти казват!

Шаро взе да се присмива на котарака.

Но чичо Фьодор му се скара:

— Стига, стига. Престани да се присмиваш на човека, когато е наказан.

Разбира се, Матроскин си беше котарак, а не човек. Но за чичо Фьодор той беше като човек.

А с тази крава имаше още приключения. И то доста.