Едуард Успенски
Чичо Фьодор, кучето и котарака (3)

Трета глава
Нови грижи

Трудиха се така през целия ден. И морковите изплевиха, и зелето. Нали бяха дошли да живеят тук, а не да си играят.

А след това тръгнаха към рекичката да се измият и най-важното, да изкъпят Шаро.

— Съвсем си се занемарил — каза чичо Фьодор. — Ще трябва хубавичко да се изкъпеш.

— И на мен ми се иска — отвърна кучето, — ама ми трябва помощ. Сам не мога. Сапунът ми се изплъзва от зъбите. А без сапун, това не е миене! Само така, мокрене!

Той се потапяше във водата, а чичо Фьодор го насапунисваше и му разресваше козината. А котаракът се разхождаше по брега и все тъгуваше за разните му океани. Нали си беше морски котарак, само дето го беше страх от водата.

След това си тръгнаха към къщи по пътечката, под слънчицето. А насреща им някакъв чичко тича. Червендалест, с шапка. На години около петдесетте и нещо отгоре. (Не че върху чичкото имаше нещо отгоре, а възрастта му беше с нещо отгоре. Значи той е на петдесет години и още малко.) Чичкото спря и попита:

— Ти, момченце, чие си? Откъде се взе при нас на село?

Чичо Фьодор отговори:

— Аз съм ничий. Аз съм си момче. Свое собствено. Пристигнах от града.

Гражданинът с шапката страшно се изненада и рече:

— Няма такова нещо, децата да са си просто деца. Свои собствени. Децата непременно са нечии.

— Защо да няма? — разсърди се Матроскин. — Аз например съм котарак — просто котарак! Свой собствен!

— И аз съм си свой собствен! — каза Шаро.

Чичото съвсем се обърка. Гледа — и кучетата говорят, и котараците. Нещо необикновено има тук. Значи, нередност. А отгоре на всичко и чичо Фьодор взе, че премина в настъпление:

— А вие защо питате? Да не сте случайно от милицията?

— Не, не съм от милицията — отговори чичото. — От пощата съм. Аз съм тукашният раздавач Печкин. Затова трябва всичко да знам. За да нося писмата и вестниците. Вие например за какво сте абонирани?

— Аз ще се абонирам за „Мурзилка“ — каза чичо Фьодор.

— А аз за нещо ловно — обади се Шаро.

— А вие? — попита чичото котарака.

— А пък аз за нищо — отговори той. — Ще правя икономии.