Едуард Успенски
Чичо Фьодор, кучето и котарака (22)

Двадесет и втора глава
У дома

Утрото на другия ден беше прекрасно. Навън грееше слънце и снегът почти се беше стопил. Усмихна се топлата късна есен.

Котаракът се събуди пръв и приготви чай. След това издои кравата и даде на чичо Фьодор мляко. Татко рече:

— Хайде да измерим температурата на чичо Фьодор. Може вече да е оздравял.

Сложиха му термометъра, а пък Шаро каза:

— На мен носът ми е термометър. Ако е студен, значи съм здрав. А ако е топъл, значи съм се разболял.

— Много добър термометър — каза татко. — Само че как да го тръснеш? Или как да го сложиш на друг? Ако например се разболея аз, какво да правя — твоя нос ли да си пъхна под мишницата?

— Не зная.

— Ето, виждаш ли? — рече татко.

Но изведнъж Крадливко излетя от гардероба и се стрелна право към леглото при чичо Фьодор. Беше забелязал, че под мишницата му нещо блести. Всички гледаха към татко, а Крадливко открадна термометъра.

— Дръжте го! — викна татко. — Температурата излетя!

Докато гониха Крадливко, вдигнаха такъв шум, че даже Мурка дойде от обора да погледне през прозореца. Пъхна глава в стаята и каза:

— Пфу! Никак не е смешно.

Всички направо седнаха. И таз добра! Мурка говори!

— Ама ти си можела да говориш? — попита котаракът.

— Ъхъ!

— А защо по-рано мълчеше?

— Така, мълчах си. За какво да говоря с вас?… О-о, каква салатка расте!

— Това не е салатка! — изкрещя котаракът. — Това е столетник! — И изблъска Мурка от прозореца.

Хванаха температурата и видяха, че е нормална. Чичо Фьодор беше почти оздравял. Мама каза:

— Щеш не щеш, синко, но ще трябва да те вземем в града. Имаш нужда от грижи.

— А ти, ако искаш да вземеш котарака или Шаро, или някой друг, взимай ги! Ние няма да възразяваме — добави татко.

Чичо Фьодор попита котарака:

— Ще дойдеш ли с мене?

— Ако бях сам, щях да дойда. Но Мурка? Ами стопанството? Ами запасите за зимата? Пък и вече свикнах със селото и с хората. Вече всички ме познават, поздравяват ме. А в града трябва да живееш хиляда години, за да започнат да те уважават.

— А ти, Шаро, ще дойдеш ли?

Шаро не знаеше какво да каже. Точно беше намерил мястото си в живота — захвана се с фотолов — и да замине.

— Ти, чичо Фьодор, по-добре оздравявай и се върни при нас.

Татко рече:

— Ние всички заедно ще идваме при вас. На гости.

— Правилно — каза Матроскин. — Идвайте при нас в неделя да се пързаляме на ски. А през лятото в отпуск. А чичо Фьодор, като тръгне на училище, ще си кара при нас ваканциите — лятната и зимната.

Така решиха.

Мама навлече чичо Фьодор с всички топли дрехи и нареди на татко да нахрани добре трактора. След това попита Матроскин:

— Какво да ви изпратим от града?

— Ние тук всичко си имаме. Само книжките ни са малко. И още ми се ще да си имам барета с лентички. Като на моряците.

— Добре — каза мама. — Непременно ще ви изпратя. И моряшка фланелка ще ви намеря. А на тебе, Шаро, нищо ли не ти трябва?

— Не е лошо да си имам малко радио. Ще си слушам предаванията в колибката. И камера. Ще снимам кино за животните.

— Добре — каза татко. — С това ще се заема аз. Лично.

И те започнаха да се товарят на трактора: мама, татко, чичо Фьодор и Шаро. Шаро трябваше да върне обратно Митя. Тръгнаха. Изведнъж Матроскин изскочи от портичката.

— Спрете, спрете!

Спряха. И той им подаде Крадливко.

— Ето, вземете. С него ще ви бъде по-весело.

Татко попита от кабината:

— Това кой е?

Крадливко отговори:

— Аз съм, раздавачът Печкин. Донесох списание „Мурзилка“.

И всички си спомниха за Печкин. Мама каза:

— Ох, колко е неудобно, съвсем забравихме за него…

— И правилно — рече Шаро. — Той е толкова лош.

— Дали е лош, или не, не е важно. Важното е, че сме му обещали велосипед.

— Тук има ли велосипеди? — попита татко.

— Не — каза Шаро.

— Можете да направите друго — предложи Матроскин. — Купете му билети от лотарията. За сто рубли. Нека спечели каквото си иска. Ако ще мотоциклет, ако ще кола. Нали той продава билетите. Двойна изгода ще има. И от продажбата на билетите, и от печалбата.

Така и направиха. Купиха от Печкин билети и ги занесоха на самия Печкин в пощата. Раздавачът чак се трогна:

— Благодаря ви! Аз защо бях лош? Защото нямах велосипед. А сега веднага ще започна да се подобрявам. И ще си взема някакво животинче, за да ми бъде по-весело — като се върна в къщи, то ще ми се радва!… Идвайте в нашето Киселомляково…

Най-после пристигнаха в къщи. Веднага сложиха чичо Фьодор да спи. После хукнаха да купят моряшка фланелка, книжки и камера. След това всички обядваха. Особено тракторът. И мама през цялото време придумваше Шаро да остане да спи. Но той не се съгласи:

— На мен ще ми е добре тук с вас. А Матроския там е сам със стопанството и с телето. Трябва да тръгвам.

Тогава мама каза:

— Как ще тръгне сам с трактора? Нали всеки милиционер ще го спре? Не може такова нещо: куче на волана!

Татко се съгласи:

— Така е, така е. Страхувам се, че цялата милиция по пътя ще почне да се хваща за главата. И насрещните шофьори също. Колко катастрофи могат да станат?!

Шаро предложи:

— Хайде да направим така, та да не тревожим милицията. Имате ли очила и шапка? И стари ръкавици.

Татко донесе всичко. Шаро се издокара, облече и моряшката фланелка и попита:

— Е, как е?

Татко каза:

— Отлично! Учен адмирал от запаса пътува с трактора си извън града, за да навести баба си.

Мама рече:

— Че е адмирал, е ясно — щом е с моряшка фланелка. Че е учен, също е ясно, защото е с очила. Но какво общо има бабата?

— Такова. По това време гъби няма. Плодове също. Само бабите са останали.

Мама каза:

— Цял живот само глупости говориш. И глупави съвети даваш. Това не ме учудва. Но защо глупостите ти винаги излизат верни, никога не мога да разбера.

— Затова — рече татко, — защото най-добрият съвет винаги е неочакван. А неочакваното винаги изглежда глупаво.

Шаро каза:

— Всичко това, което говорите, е много интересно. Макар нищо да не разбирам. Но е време да тръгвам. Ама нека да не се целуваме. Не обичам нежностите.

И татко се съгласи. Той също не обичаше нежностите. И мама се съгласи. Тя обичаше нежностите. Но не беше свикнала с Шаро.

И Шаро тръгна. А чичо Фьодор спеше. И му се присънваха само хубави неща.