Едуард Успенски
Чичо Фьодор, кучето и котарака (21)

Двадесет и първа глава
Болестта на чичо Фьодор

В къщи чичо Фьодор ходеше все по шорти — за да почернее. Стана съвсем кафяв, сякаш беше пристигнал от морето. А като излизаше навън, трябваше да се облича. Първо фланелката, после ризата, после панталоните, после пуловера, после шапката, шала, палтото, ръкавиците, валенките. Толкова работи. Добре им беше на котарака и на Шаро — кожухът им си е винаги на тях. Даже се къпят заедно с кожуха.

Веднъж чичо Фьодор трябваше да излезе навън да нахрани синигерите. Той не се облече, а изскочи за малко направо по шорти. Пък навън беше студено, навалял бе сняг. И чичо Фьодор настина. Върна се в къщи — тресе го. Температурата му се покачи. Пъхна се под одеялото — не иска нито да яде, нито да пие. Лошо му е. Каза:

— Матроскин, Матроскин, май че се разболях.

Котаракът се разтревожи, започна да го пои с чай и сладко. Кучето хукна към магазина да купи мед. Но на чичо Фьодор му ставаше все по-лошо. Лежеше под одеялото, пред него бяха играчките и книжките му, а той не ги и поглеждаше. Шаро отиде в кухнята, седна в ъгъла и заплака. Искаше да помогне на чичо Фьодор, а не можеше.

— По-добре аз да бях се разболял!

И котаракът съвсем се обърка:

— Аз съм виновен, не опазих чичо Фьодор… И защо изписах това слънце?

Гаврюша се приближи до момчето, лизна му ръката: хайде, ставай, чичо Фьодор, какво се излежаваш! А чичо Фьодор не става. Гаврюша беше глупавичък, още бе малък. Не разбираше какво е това болест, а Шаро и котаракът добре разбираха.

Котаракът каза:

— Аз ще изтичам до града за лекар. Трябва да спасяваме чичо Фьодор.

— Къде ще тичаш? — попита Шаро. — Навън има виелица. Ще се загубиш.

— По-добре да се загубя, отколкото да гледам как чичо Фьодор се мъчи.

— Тогава нека аз да изтичам — предложи Шаро. — Аз по-добре тичам.

— Работата не е в тичането — отговори котаракът. — Аз познавам един добър лекар, детски. Него ще доведа.

Той стопли млякото в едно шише, зави го в кърпа и вече се канеше да тръгва, когато на вратата се почука. Крадливко попита:

— Кой е?

Отвън отговориха:

— Свои.

Котаракът рече:

— В такова време своите си стоят в къщи. Гледат телевизия. Само чуждите се разхождат. Няма да отваряме вратата!

Чичо Фьодор помоли от леглото:

— Отворете… Моите татко и мама са пристигнали.

Точно така. Това бяха татко и мама. С тях беше дошъл и Печкин.

— Виждате ли докъде докараха детето ви. Трябва веднага да бъдат предадени в поликлиниката за опити!

Шаро освирепя и се нахвърли да хапе раздавача по валенките. Печкин едва свари да изскочи през вратата!

А мама вече командуваше:

— Веднага ми дайте грейка!

Шаро и котаракът се хвърлиха, преобърнаха всичко — няма грейка! Котаракът предложи:

— Нека аз да бъда грейка. Аз съм много топъл.

Мама взе Матроскин, уви го в една хавлиена кърпа и го сложи при чичо Фьодор в леглото. Котаракът прегърна чичо Фьодор с лапи и започна да го топли.

— Сега ми дайте всичките си лекарства.

Шаро донесе със зъби кутията с лекарствата и мама даде на чичо Фьодор една таблетка с горещо мляко. И чичо Фьодор заспа.

— Само че това не е достатъчно — рече мама. — Трябва да му се направи инжекция с пеницилин. Имате ли пеницилин?

— Не — отговори котаракът.

— А в селото има ли аптека?

— Няма.

— Аз ще отида в града за пеницилин — каза татко.

— Как ще отидеш? — попита мама. — Вече няма автобуси.

— Значи ще извикаме „Бърза помощ“ от града. Не може така — детето да е болно, а да не може да му се помогне.

Мама погледна през прозореца и поклати глава.

— Не виждаш ли какво става навън! Никаква „Бърза помощ“ няма да може да мине. Ще трябва да я измъкват с трактор. Горкият ми чичо Фьодор!

А Матроскин като подскочи! Че като закрещя!

— Ама какви глупаци сме всички! А тр-тр Митя за какво е? Нали си имаме трактор!

Татко се зарадва:

— Добре си живеете! Даже трактор си имате! Хайде, по-бързо да го запалим! Да налеем бензин!

Шаро каза:

— Нашият трактор е особен. Продуктов. Работи със супа. С кренвирши.

Татко не се учуди. Нямаше време.

— Имаме цяла чанта с продукти. И портокали, и шоколад. Стават ли?

— Не — каза котаракът. — Не стават. Няма защо да глезим Митя. Имаме цяла тенджера варени картофи.

Татко и Шаро отидоха да запалят Митя. Митя много се зарадва. Запя някаква тракторна песен и така тръгнаха към града с пълна картофена скорост.

А Матроскин и мама останаха да лекуват чичо Фьодор. Мама казваше:

— Дайте ми мокра кърпа!

Матроскин я донасяше.

Мама казваше:

— А сега термометъра.

Котаракът:

— Заповядайте!

Мама дори не беше си представяла, че котараците могат да бъдат толкова умни. Тя си мислеше, че ги бива само да крадат месо от тенджерите и да мяукат по покривите. А пък този беше не котарак, а цяла медицинска сестра!

Матроскин направи още чай и нахрани мама с банички. Мама много го хареса. Хем умее всичко да прави, хем даже можеш да си поговориш с него.

Мама каза:

— Аз съм виновна за всичко. Не трябваше да ви гоня. Ако бяхте останали у нас, чичо Фьодор нямаше да избяга. И в къщи щеше да има ред. И татко можеше да се поучи от вас.

Котаракът се притесни:

— Голяма работа, банички! Аз мога и да бродирам, и на шевна машина да шия.

Така те лекуваха чичо Фьодор и разговаряха до полунощ. Тогава се върна и тр-тр Митя с татко и с лекарствата.