Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Дядя Фёдор, пёс и кот, 1973 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Мая Халачева, 1983 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 7гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Редакция
- maskara(2015)
- Източник
- detstvoto.net
Издание:
Едуард Успенски. Крокодилът Гена и други приказки
Руска. Първо издание
Издателство Отечество, 1983
Редактор: Жела Георгиева
Художествен редактор: Георги Нецов
Рисунки: Г. Калиновски
Коректор: Цанка Попова
История
- —Добавяне
Седемнадесета глава
Разговор с професор Сьомин
Откакто се появи теленцето Гаврюша, работата в стопанството стана още повече.
Тогава чичо Фьодор разбра, че без помощта на Матроскин, съвсем ще я закъса. Идеше му да се махне от селото и да се върне при родителите си. И той реши да поговори с професор Сьомин.
Облече си най-хубавата риза, най-хубавия панталон, среса се хубаво и тръгна.
И ето, стигна до вилата, където живееше професорът, и позвъни. Веднага се показа бабичка с прахосмукачка.
— Какво има, момченце?
— Искам да говоря с професора.
— Добре, влез — каза тя. — Само си изтрий краката.
Чичо Фьодор влезе и остана поразен — толкова чисто беше навсякъде. Всичко блестеше като в градски апартамент. Наоколо имаше шкафове с книги, кресла и столове. А кухнята беше цялата бяла.
Бабата хвана чичо Фьодор за ръка и го поведе към кабинета на професора.
— Ваня — рече тя, — при тебе идва един младеж.
Професорът вдигна глава от бюрото и каза:
— Здравей, момченце. Защо си дошъл?
— Искам да ви попитам за котарака.
— Какво за котарака?
— Да предположим, че сте имали котарак — започна чичо Фьодор. — А сега той живее на друго място и не иска да се върне при вас. Можете ли да си го вземете, или не?
— Не — отговори професорът. — Ако той не иска да се върне при мене, как ще го взема! Това няма да бъде правилно. А за кой котарак говорите?
— За котарака Матроскин. Той по-рано е живял при вас. А сега живее при мене.
— А вие откъде знаете, че не иска да се върне при мен?
— Той самият ми каза.
Професорът направо подскочи:
— Кой?
— Котаракът Матроскин.
— Слушайте, младежо — учуди се професорът, — къде сте виждали говорещи котараци?
— В къщи.
— Не може да бъде — каза професор Сьомин. — Аз цял живот изучавам езика на животните и зная малко котешки, но никъде не съм срещал говорещи котараци. Бихте ли ме запознали с него?
— А вие няма ли да си го вземете? Нали е вашият котарак?
— Няма. Няма да го взема. Знаете ли какво, елате ми на гости с този котарак! На обяд. Днес имам много вкусна супа.
Чичо Фьодор се съгласи и отиде да вика котарака. Той искаше да покани и Шаро, но Шаро категорично отказа:
— И без това не мога да седя прилично на масата, и изобщо ме е страх и се срамувам.
— От какво те е страх?
— Че ще ме вземат.
— Странно куче. Той нали каза, че, ако животното не иска, не може да го вземе.
— Казал е за котараците. А за кучетата още не е ясно. По-добре да си остана в къщи да проявявам снимки.
И тръгнаха само двамата с Матроскин. Като отидоха, масата вече беше сложена. Много красиво беше сервирана. Имаше и вилици, и лъжици, и хлябът беше нарязан. И супата наистина беше много вкусна — борш със сметана. А професорът през цялото време разговаряше с котарака. Питаше го:
— Искам да уточня. Как ще бъде на котешки език „Не се приближавайте до мен, ще ви одраскам“?
Матроскин отговаряше:
— Това няма да бъде на език, а на нокти. Трябва да се извие гърба, да се вдигне дясната лапа и да се извадят ноктите напред.
— А ако се добави „ш-ш-ш-ш-ш-ш“? — попита професорът.
— Тогава — каза котаракът — вече става котешка ругатня. Нещо като: „Не се приближавайте до мен, ще ви одраскам. И изобщо, вървете по дяволите кучешки“.
Професорът си записваше всичко. А след това им подари много бонбони и бурканче сметана за котарака.
— Да — каза, — имал съм не котарак, а злато. Но не съм разбирал това. Иначе отдавна щях да бъда академик.
После подари на чичо Фьодор своята книга за езика на животните и все ги канеше на гости. Обеща и той да им гостува. Изобщо, излезе много добър. Оттогава котаракът Матроскин престана да бъде в нелегалност и от най-малкото нещо да скача от печката в мазето.