Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Дядя Фёдор, пёс и кот, 1973 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Мая Халачева, 1983 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 7гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Редакция
- maskara(2015)
- Източник
- detstvoto.net
Издание:
Едуард Успенски. Крокодилът Гена и други приказки
Руска. Първо издание
Издателство Отечество, 1983
Редактор: Жела Георгиева
Художествен редактор: Георги Нецов
Рисунки: Г. Калиновски
Коректор: Цанка Попова
История
- —Добавяне
Единадесета глава
Бобърчето
Пък чичо Фьодор и Матроскин си стояха в къщи. Чакаха Шаро да се върне от лов. Чичо Фьодор майстореше хранилка за птици, а котаракът се занимаваше с домакинство: пришиваше копчета и кърпеше чорапи.
Навън вече се беше стъмнило, когато Шаро се върна. Вдигна чантата си и изтърси на масата едно животинче. Едно такова мъничко, пухкаво, с тъжни очи и с опашка като лопатка.
— Ето кого ви донесох.
— Къде го намери? — попита чичо Фьодор.
— Извадих го от реката. Седеше си на брега, а като ме видя — скок! — във водата. От страх. Едва го измъкнах. Щеше да се удави. Още е мъничък.
Котаракът го слуша, слуша, пък рече:
— Ама че си глупак! Та това е бобърче! То си живее във водата. Тя е неговият дом. Може да се каже, че от къщи си го измъкнал!
Кучето отговори:
— Откъде да зная, че живее във водата. Помислих си, че иска да се удави! Вижте какъв съм мокър!
— Хич не искам да те гледам! — каза котаракът. — И това ми било ловец — нищо не знае за животните! — И се качи на печката.
А бобърчето стои, пули очи към всички. Нищо не разбира. Чичо Фьодор му даде прясно мляко. Бобърчето си пийна и очите му започнаха да се затварят.
— Къде да го сложим да спи? — попита момчето.
— Как къде? — отговори кучето. — Щом живее във водата, трябва да го сложим в легена.
— Тебе трябва да те сложат в легена! — викна Матроскин от печката. — Та да поумнееш малко!
Кучето съвсем се обърка:
— Нали ти самият каза, че живее във водата?
— Във водата той само плува, а си живее в къщичка на брега — обясни котаракът.
Тогава чичо Фьодор взе бобърчето и го сложи в гардероба, в чекмеджето за обувки. И бобърчето веднага заспа. Шаро също отиде да спи в къщичката си. Не беше свикнал да се излежава по кревати. Той си беше селско куче, не беше разглезен.
На сутринта чичо Фьодор се събуди и чу, че в къщата става нещо странно. Сякаш някой режеше дърва — др-др… др-др…
И пак: др-др… др-др…
Той стана от леглото и видя ужасно нещо. Това вече не беше никаква къща, а дърводелска работилница. Наоколо хвърчаха стружки, трески и талаш. А масата я нямаше, сякаш никога не я е имало. Сред куп стърготини си седеше бобърчето и дялаше крака на масата.
Котаракът провеси лапи от печката и рече:
— Виждаш ли какво ни докара до главата твоят Шаро! Сега ще трябва да купуваме нова маса. Добре, че поне прибрах всички съдове. Щяхме да останем и без чинии! Само с вилици.
Извикаха Шаро.
— Видя ли каква я свърши!
— Ами ако беше изпилил леглото ми — каза чичо Фьодор, — посред нощ щях да тупна право на пода. Благодаря ти!
Подаде на Шаро ловджийската чанта и каза:
— Тичай на реката още преди закуска и занеси бобърчето там, откъдето си го взел. И да не си посмял да ловиш още някого от реката! Ние да не сме милионери!
Шаро без възражения пъхна бобърчето в чантата и хукна… Той самият вече съжаляваше, че го е хванал. А родителите на бобърчето много се зарадваха и не се караха на Шаро. Разбраха, че той не е отмъкнал синчето им нарочно, а по недоразумение. Така че всичко свърши много добре. Само се наложи да купят нова маса.
Но оттогава Шаро започна да тъгува. Искаше му се да отиде в гората на лов и това си е! А като излезе с пушката, като види някое животинче, не може да стреля — чак да ти се доплаче! Прибере се от гората — нито яде, нито пие: мъка го гризе. Отслабна, измъчи се — по-зле не можеше да бъде!