Сигрид Унсет
Кръстът (17)

3.

Кристин чистосърдечно признаваше, че Юфрид е жена, която знае как се върти домакинство. Ако всичко се наредеше по най-добрия начин, Гауте щеше да извади голям късмет, сдобивайки се със съпруга колкото богата и красива, толкова работлива и сръчна. Дори да тръгнеше да търси из цяла Норвегия, Кристин не би могла да намери къщовница като Юфрид, която да я замести в „Йорун“. Затова един ден стопанката заяви — сама не разбра как тези думи се изплъзнаха от устата й — че в деня, когато Юфрид стане законна съпруга на Гауте, тя ще й даде ключовете за имението и ще се премести да живее при Лавранс в старата къща.

После съжали, задето не помисли, преди да обяви намерението си. Вече не за пръв път говореше прибързано в стремежа си да покаже на Юфрид колко я харесва.

Девойката беше бременна. Кристин забеляза признаците още когато се запозна с нея. Спомни си първата си зима в „Хюсабю“. Тя беше в положението на Юфрид и се безпокоеше какво ще стане с дружбата на Лавранс и Ерлен, когато постъпката й излезе наяве, но все пак беше омъжена, а съпругът й и баща й вече бяха свързани в роднински отношения. И въпреки това Кристин изпитваше мъчително разкаяние и срам, а в душата й се надигна разочарование от Ерлен. Тогава беше навършила деветнайсет, докато Юфрид беше с две години по-малка, а вече живееше в чужда къща, далеч от роднините си, отвлечена и обезправена, и носеше под сърцето си детето на Гауте. Кристин признаваше пред себе си, че Юфрид е много по-силна и смела жена от нея.

Но Юфрид не беше осквернила светостта на манастира, не беше нарушила обещанията си и дадената пред годеника си дума, не беше мамила родителите си, не беше изричала лъжи и не ги бе лишила от честта им с коварство. Двамата с Гауте наистина извършиха грях, погазвайки закона на тази страна и повелите за подчинение и морал, ала прегрешенията им не предполагаха горчиво разкаяние и гузна съвест. Кристин се молеше от все сърце лудорията на Гауте да завърши благополучно и се утешаваше с мисълта, че Господ е справедлив и не би отредил на Гауте и Юфрид по-тежка участ от нейната участ с Ерлен. Двамата успяха да се оженят, а децата им, макар и белязани от греха на родителите си, получиха правото да наследят роднините си.

Понеже нито Гауте, нито Юфрид споменаваха за детето в утробата й, Кристин реши да не отваря дума за това въпреки горещото си желание да поговори с неопитната си снаха, да я посъветва как да си пести силите, да се излежава сутрин, а не да става преди всички. Кристин забелязваше стремежа на Юфрид да изпревари свекърва си и да свърши повече работа от нея. За жалост девойката не я предразполагаше да й предложи помощ или да изрази съчувствието си. Затова Кристин поемаше мълчаливо най-тежките задължения и независимо дали я виждаше в присъствието на слугите, или насаме, показваше на Юфрид, че я смята за младата стопанка на имението.

Фрида се принуди да отстъпи на девойката мястото си до господарката и побесня от яд. Веднъж, докато двете с Кристин шетаха в готварницата, слугинята използва обидна дума за Юфрид. За пръв път, откакто се познаваха, Кристин й удари плесница:

— Никак не ти прилича да говориш така за другите, дърта развратна кучко!

Фрида избърса кръвта от носа и устата си:

— Уж вие двете с Юфрид, дъщерите на аристократите, сте по-добродетелни от селянките. Нали знаете, че ще легнете в брачно ложе с копринени чаршафи. Трябва да сте пълни развратници и безсрамници, щом не можете да изчакате, а се втурвате в гората с млади мъже и забременявате с копелетата им! Плюя аз на такива като вас!

— Млъквай! Отиди да се измиеш, че кръвта капе в тестото — невъзмутимо нареди стопанката.

На вратата Фрида се сблъска с Юфрид. По лицето на девойката Кристин прочете, че Юфрид е чула разговора им.

— Не обръщай внимание на тази несретница. Толкова й стига умът. Не мога да я изгоня, няма къде да отиде.

Юфрид се усмихна презрително и Кристин поясни:

— Кърмила е двама от синовете ми.

— Гауте не е сред тях — уточни Юфрид. — Тя не пропуска случай да ни го напомни. Не можеш ли да я омъжиш? — остро попита младата жена.

— Да не мислиш, че не съм се опитвала? — разсмя се Кристин. — И още как. Но щом някой мъж, кандидат за ръката й, поговори с нея, променя мнението си…

Кристин се чудеше дали да не се възползва от удалата й се възможност и да увери Юфрид в желанието си да й бъде грижовна майка. Девойката обаче изглеждаше много ядосана и хладна.

Бременността й личеше все по-ясно. Един ден се захвана да чисти пера за пълнеж на възглавници. Кристин я посъветва да си прибере косата, за да не я напълни с пух. Юфрид си върза ленена кърпа:

— Освен дето е по-удобно, жената изглежда по-добре със забрадка, а не с пусната коса — позасмя се девойката.

— Сигурно — лаконично се съгласи Кристин.

На стопанката й се струваше неуместно Юфрид да се шегува с положението си.

Няколко дни по-късно Кристин влезе в готварницата и видя, че Юфрид корми фазани. Целите й ръце бяха омазани в кръв. Ужасена, Кристин я дръпна настрана:

— Чедо, сега не бива да пипаш кръв! Поне това не го ли знаеш!

— Ама ти вярваш ли на такива приказки? — недоверчиво я изгледа Юфрид.

Кристин й разказа за петната от огън по гърдите на Нокве. Нарочно наблегна на факта, че не е била омъжена, когато е била бременна и е видяла пожара в църквата.

— Сигурно не си подозирала подобно нещо за мен? — тихо попита стопанката.

— Гауте ми разказа всичко. Баща ти те е сгодил за Симон Андресьон, но ти си избягала с Ерлен Никулаусьон при леля му и Лавранс се принудил да даде съгласието си.

— Не беше точно така. Не сме бягали. Симон ме освободи от дадената дума веднага щом разбра, че сърцето ми принадлежи на Ерлен, а татко склони, макар и твърде неохотно, да ме повери в ръцете на Ерлен. Бяхме сгодени около година. Моята съдба по-лоша ли ти се струва? — попита Кристин, защото Юфрид, обляна в гъста червенина, я гледаше ужасена.

Девойката изстърга с ножа малко засъхнала кръв от бялата си ръка.

— Да — отвърна тя тихо, но непоколебимо. — Не бих пропиляла ненужно доброто име и честта си. Няма да кажа това на Гауте — побърза да я увери Юфрид. — Той си мисли, че баща му те е отвлякъл, защото не е успял да те придума с молби…

Вероятно девойката има право, рече си Кристин. Колкото повече разсъждаваше, най-почтено в случая й се струваше Гауте да изпрати вест на Хелге от „Ховлан“, да остави съдбата си в неговите ръце и да го помоли да му даде Юфрид за жена при условията, които Хелге му постави. Майката се опитваше да вразуми Гауте, но той пламваше от смущение и отказваше да разговарят. Когато вече не можеше да избегне въпросите й, ядосано я попита как да изпрати писмо през планината зимно време. Тя го посъветва да помоли отец Даг за помощ. Негови пратеници ще занесат писмото до областта Несе, а оттам ще го пренесат по крайбрежието. Свещениците знаят как да изпратят вести дори и през зимата. Много скъпо щяло да излезе, възрази Гауте.

— Тогава ще имаш дете от любовницата си, а не от съпругата си — тросна се гневно майката.

— Случаят не може да се разреши толкова бързо — отвърна Гауте, видимо разгневен.

С течение на времето в майчиното сърце се загнезди ужасно опасение. Кристин забелязваше как бурната любов на Гауте към Юфрид се топи. Той непрекъснато беше сърдит и недоволен. Поначало синът й сгреши, като открадна невестата си, а не я поиска от роднините й, но Кристин смяташе, че Гауте ще утежни допълнително положението си, ако се покаже като страхливец. Нямаше нищо лошо в това младите да се разкайват за стореното, ала в бездействието на Гауте прозираше повече малодушие и липса на доблест, отколкото богобоязливо покаяние. Кристин изпитваше най-силно доверие към Гауте и направо отказваше да повярва, че в сквернословията има истина: Гауте бил непостоянен и се държал разпуснато с жените, Юфрид вече му омръзнала, защото надебеляла и повехнала и наближавало времето, когато Гауте щял да отговаря за извършеното престъпление пред роднините на девойката.

Кристин оправдаваше лекомислието на сина си. Самата тя не се съпротивлява дълго на изкушението, макар и да бе израснала при благочестиви, добродетелни родители, докато синовете й още от малки знаеха, че майка им е съгрешила, а баща им има деца от друга, омъжена жена. Освен това бяха вече големи, когато Ерлен изневери на майка им. Като прибавим лошия пример на Юлв Халдуршон и лековатите брътвежи на Фрида, не беше никак учудващо защо младежите нямат здрави морални устои. Успееше ли да се сдобие със съгласието на роднините й, на Гауте не му оставаше друго, освен да се ожени за Юфрид, но горко й на невестата, ако той се ожени за нея по задължение, а не от любов.

 

 

Един ден през постите Кристин и Юфрид приготвяха храна за секачите. Начукваха изсушената риба, пълнеха кутиите с масло, а дървените бутилки — с бира и мляко. Кристин виждаше колко й е тежко на девойката да се труди в това положение, но Юфрид се ядоса, когато Кристин я посъветва да седне и да си отдъхне. За да й повдигне настроението, стопанката я попита за онзи случай, когато Гауте опитомил жребец с лентата на някаква девойка:

— Ти ли беше тази девойка?

— Не — сърдито отвърна Юфрид и пламна. Все пак след малко омекна: — Лентата беше на сестра ми Оса — засмя се тя, — Гауте първо хареса нея, но когато се прибрах у дома, се запозна с мен и вече не знаеше коя от двете ни предпочита. Очакваше Оса да е при Дагрюн през лятото и затова слезе в Согн. После обаче се дразнеше, щом го подкачах за нея. Кълнеше се в хора и в Бог, че не би си позволил да оскърби дъщеря на добродетелен човек. Между него и Оса нямало нищо сериозно и можел да заспи с чиста съвест в обятията ми. Повярвах му — засмя се отново Юфрид, погледна Кристин и упорито тръсна глава: — Исках да се омъжа за Гауте и, вярвай ми, майко, ще стана негова жена. Поискам ли нещо, винаги успявам да си го извоювам.

 

 

Кристин се събуди. В стаята цареше непрогледен мрак. Студът щипеше бузите и носа й. Придърпа кожената завивка по-нагоре и усети, че ръбът й е заскрежен от дъха й. Наближаваше да се развидели, но стопанката се боеше да стане и да провери по звездите. Сви се на кълбо под завивката, за да се стопли. Спомни си какво й се присъни.

Лежи в малката стая в „Хюсабю“. Току-що е родила дете. Държи го в обятията си, завито в агнешка кожа, която се е разтворила и открива малкото му тъмночервено телце. Бебето лежи със сключени ръце над лицето си, присвити в коленете крака и кръстосани стъпала. От време на време помръдва. Насън Кристин изобщо не се запита защо детето не е повито и защо в стаята няма други жени. Топлината на тялото й обгръща бебето в прегръдките й. Майката усеща със сърцето си всяко негово движение. Докато гледа сина си, умората и болките стихват постепенно като разпръскващ се мрак, а радостта от раждането му и майчината й любов непрекъснато растат, както денят настъпва и завзема все по-голяма част от небето над ръба на хребета.

Същевременно тя се намира и навън, зад къщата. В настъпващия зимно-пролетен ден местността се къпе в сутрешното слънце под краката й. Вдишва с пълни гърди студения свеж въздух. Духа леден вятър, но с вкус на далечното море и на топящ се сняг. Лъчите на сутрешното слънце озаряват хребетите, пресичащи долината, а в стопанствата тъмнеят места, където вече няма сняг, но горските поляни сред тъмнозелените дървета още блестят в сребристобяло. Небето прилича на измито. По ясния му свод в жълто и светлосиньо, вятърът подмята откъслечни тъмни облаци. Но все още е студено. Кристин е застанала на снежна пряспа, твърда като камък след нощния мраз. Между къщите пада хладна сянка, защото слънцето грее над източния хребет в задната част на имението. А там, където сянката свършва, сутрешният вятър разклаща бледата миналогодишна трева. Стръкчетата й блестят, а корените още са сковани в блестящ като стомана лед.

Ооо. Вопълът неволно се изтръгна от гърдите й. Лавранс спеше в същата стая. Равномерното му дишане долиташе от съседното легло. А на горния етаж Гауте споделяше една постеля с любовницата си. Майката отново въздъхна и се раздвижи неспокойно; старото куче на Ерлен се присламчи към сгънатите й в коленете крака под чаршафите.

Стопанката чу, че Юфрид е на крака и ходи напред-назад. Кристин стана бързо, обу мъхестите си ботуши, облече си роклята от сукно и кожения елек. В тъмнината тръгна опипом към пещта, приклекна, духна пепелта и я разрови, ала не се показа нито една искра. Жаравата бе изгаснала през нощта.

Извади огнивото от кесията, която носеше на колана си, но праханта се бе намокрила и замръзнала. Опита няколко пъти и се отказа да трие огнивото. Отиде да вземе жар от Юфрид.

В огнището при младите пращеше хубав огън и осветяваше цялата стая. На трепкащите пламъци Кристин видя Юфрид, седнала да пришива медната закопчалка към дрехата на Гауте от еленова кожа. Стопанката зърна голите гърди на сина си в сумрака. Явно Гауте спеше без риза в кучия студ. Седнал на леглото, мъжът ядеше закуската си, донесена от Юфрид.

Девойката се изправи с мъка, но и със самочувствието на стопанка. Майка иска ли пиво? Стоплила сутрешна напитка за Гауте. Нека майка занесе тази чаша на Лавранс. Днес двамата с Гауте щели да секат дърва и имали нужда да се стоплят, преди да излязат на студа.

Кристин слезе в стаята си и разрови жарта. Стисна презрително устни: Юфрид се държеше като пълноправна стопанка, — Гауте спокойно позволяваше на любовницата си да му прислужва, а тя се грижеше и Лавранс — все още неин незаконен девер — да получи сгряваща бира. Всичко това й се струваше твърде безсрамно и отвратително…

Лавранс остана в гората, но Гауте се прибра вечерта, капнал от умора и прегладнял. Слугите се разотидоха, а двете жени останаха да правят компания на стопанина, докато пие.

Кристин виждаше, че Юфрид се чувства зле. Девойката често отпускаше ръкоделието си в скута и лицето й се сгърчваше от болка.

— Какво те боли, Юфрид? — попита тихо стопанката.

— Краката и стъпалата, но не много — отвърна девойката.

През деня Юфрид се труди неуморно, както обикновено. Отказваше да щади силите си. Сега краката й бяха отекли.

Под миглите й избиха малки сълзи. За пръв път Кристин виждаше жена да плаче така: беззвучно, със стиснати зъби, а кръглите бистри сълзи, твърди като мъниста, се стичаха по измъченото й лице, покрито с кафяви петна. Юфрид се ядоса, задето прояви слабост, и Кристин едва я склони да я заведе до леглото.

— Много ли те боли, мила? — попита безпомощно Гауте.

От студа лицето му се беше зачервило силно и той наблюдаваше с искрено съчувствие как майка му помага на Юфрид да си легне, как събува обувките и чорапите й и се опитва да облекчи отока в подутите й стъпала и прасци.

— Много ли те боли, Юфрид? — продължаваше Гауте.

— Да — отвърна тя със сподавен гняв. — Защо иначе ще плача?

— Боли ли те, миличка? — не спираше той.

— Нали виждаш! Какво си я зяпнал като умопобъркан? — избухна Кристин, а от очите й хвърчаха искри.

Събралият се на топка спотаен страх в душата й как ще завърши всичко това, възмущението й, задето е принудена да търпи двамата млади да живеят невенчани под нейния покрив, загризалите съмнения, доколко доблестен е синът й — всичко това се разрази в необуздан гняв:

— Как очакваш Юфрид да е добре, щом вижда, че нямаш мъжеството да се изправиш пред баща й и отлагаш пътуването заради бурите и снега? Много добре знаеш, че съвсем скоро тази клетница ще пълзи на колене и ще се гърчи в ужасни мъки, а детето й ще се нарича копеле, защото ти нямаш смелостта да я поискаш от баща й. Седиш си спокойно вкъщи и търкаш пейката. Не си мръднал пръста си, за да защитиш жена си и детето си. За разлика от теб твоят баща преодоля страха си от моя баща и събра кураж да поговори с него. Ерлен не се боеше да прекоси планината на ски в студ и мраз. Засрами си, Гауте! Горко ми, доживях деня, когато назовавам страхливец един от синовете, в чиито жили тече кръвта на Ерлен Никулаусьон!

Гауте вдигна с две ръце малкото столче и го тресна в пода. Втурна се към масата и събори всички съдове. После се насочи към вратата след прощален ритник по столчето и двете жени чуха как сипе ругатни, докато се качва по стълбите.

— Майко, беше много сурова към Гауте — надигна се на лакът Юфрид. — Не може да очакваш от него да рискува живота си в тази люта зима, за да отиде в „Ховлан“ и да научи от баща ми, че може да се ожени за девойката, която вече е прелъстил и откраднал със зестра от една-едничка риза, или че го поставят извън закона за извършеното престъпление и е принуден да напусне страната…

Кристин още кипеше от гняв.

— Не искам моят син да разсъждава така — гордо заяви тя.

— Но аз мисля за благото му — увери я Юфрид, погледна я и в гласа й зазвънтя смях: — Скъпа майко, и без това ми е много трудно да обуздая Гауте. Не желая да върши повече безумия заради мен и да отнемем на децата ни възможността да получат богато наследство, ако Гауте успее да постигне с роднините ми споразумение, което ще бъде от полза за всички ни.

— Какво имаш предвид? — попита Кристин.

— Когато роднините ми посетят Гауте, господин Сигюр ще ги посрещне, за да разберат, че мъжът ми също е от знатен род. Гауте ще заплати сурова глоба, но после татко ще ме сгоди за него и ще си възвърна правото да получа наследство, каквото ще получат и сестрите ми.

— Тоест и ти имаш вина за това, че ще родиш детето си неомъжена?

— Щом избягах от вкъщи с Гауте… Хората едва ли са очаквали двамата да делим една постеля, а помежду ни да стои меч.

— Гауте изобщо ли не помоли роднините ти за разрешение да се ожени за теб?

— Не, знаехме, че е напълно безсмислено да го прави, дори да беше много по-богат — Юфрид отново избухна в смях. — Майко, чуй ме. Баща ми си въобразява, че е ненадминат в търговията с коне, а онзи, който иска да измами Гауте Ерленсьон в размяната на жребци, трябва да е по-бдителен от баща ми.

Макар и да беше в лошо настроение, Кристин не успя да сдържи усмивката си.

— Не съм запозната какво постановява законът в такива случаи — призна тя, — но се съмнявам Гауте да постигне споразумение, което би нарекла благоприятно, Юфрид. Ами ако го обявят за поставен извън закона, а баща ти те вземе обратно вкъщи и те накаже жестоко заради нанесеното му оскърбление? Или реши да те изпрати в манастир, за да изкупиш греховете си?

— Ако ме изпрати в манастир, татко трябва да даде богати дарове на обителта. По-евтино и почтено би било, ако се сдобри с Гауте и приеме обезщетението. Нали разбираш, майко, така няма да му се наложи да ми дава зестра. Мъжът на сестра ми Улав ще получи най-голям дял, но татко няма да ми отнеме изцяло правото на наследство. Ако стана монахиня, роднините ми ще трябва да се грижат и за детето ми. Колкото и да му се иска да ме накаже, татко ще обмисли добре положението, преди да ме застави да се прибера в „Ховлан“ с копеле. Той ме познава отлично… И аз не съм веща в законите, но зная на какво е способен баща ми и на какво — Гауте. Бременността ми вече сериозно личи и ще постигнем напредък чак след като се възстановя от раждането. Тогава няма да ме видиш да плача, майко! Гауте ще се сдобри с роднините ми, и то… Майко, зная, че Гауте е потомък на крале и сановници, а ти си родена в един от най-знатните родове в страната. За нещастие си преживяла синовете ти да изгубят мястото си сред аристократите, което им се е полагало по рождение, но ще доживееш да видиш как родът ти се възражда и си отвоюва славата в лицето на нашите деца.

Кристин мълчеше. Вероятно Юфрид имаше право да очаква такъв развой на събитията и Кристин се притесняваше ненужно. Лицето на девойката бе изпосталяло. Меките й заоблени бузи бяха хлътнали и голямата й силна долна челюст изпъкваше още по-отчетливо.

Юфрид се прозина, седна в леглото и се огледа за обувките си. Кристин й помогна да се обуе. Юфрид й благодари:

— Не подклаждай гнева на Гауте, майко. И на него му е тежко да приеме, че не можем да се венчаем преди раждането на детето, но не желая да обрека рожбата си на бедност още преди да се е родила…

 

 

Две седмици по-късно Юфрид роди едър и хубав син, а същия ден Гауте изпрати вест в „Сюнбю“. Рицарят незабавно потегли към „Йорун“ и стана кръстник на Ерлен Гаутесьон. Кристин Лаврансдатер се радваше много на внука си, но не успя да потисне гнева си, задето първото дете, кръстено на Ерлен, е копеле.

— Някога баща ти беше готов да се подложи на големи опасности, само и само да осигури права на сина си — рече тя на Гауте една вечер, докато приготвяше бебето за сън. Юфрид вече спеше сладко. — Ерлен никога не бе изпитвал силна любов към Никулаус, но все пак го почиташе и не би назовал с името му незаконородено дете.

— А, вярно, Орм е бил кръстен на дядо си по майчина линия, нали? — попита Гауте. — Майко, това, което ще кажа, вероятно не подобава на любящ и признателен син, но докато татко беше жив, не си го сочила като пример за подражание. А сега изведнъж ни изтъкваш добродетелите му, все едно е бил светец. С братята ми знаем, че татко не беше такъв. Ще се гордеем, ако някой ден достигнем неговата смелост. Той беше храбър пълководец и превъзхождаше всички воини по качествата, които красят най-много мъжа, но няма как да ни внушиш, че е бил съвестен стопанин и се е отличавал със скромност и благонравие в присъствието на жени… Иначе няма по-хубаво пожелание за теб, малки мой Ерлен, от това, да се метнеш на дядо си!

Гауте взе на ръце повитото бебе и потърка брадичка в малкото му зачервено лице под светлата вълнена пелена:

— Ще станеш най-даровитият и обещаващ храбрец, Ерлен Гаутесьон от „Йорун“! Кажи на баба си колко си спокоен, защото знаеш, че твоят баща няма никога да те изостави.

Гауте прекръсти детето, върна го на Кристин и се приближи до заспалата Юфрид.

— Вижда ми се бледа, майко. Добре била, казваш, нали? Ти си знаеш работата. Лека нощ, спете спокойно и Бог да ви пази!

 

 

Месец след раждането на детето, Гауте организира голямо угощение по повод кръщенето на малкия Ерлен. Покани роднини и приятели от близо и далеч. Кристин се досети, че синът й събира толкова много хора, за да се посъветва с тях как да постъпи. Зимата отмина и наближаваше време да навести семейството на Юфрид.

За радост на Кристин Ивар и Скюле се прибраха заедно. Пристигнаха и братовчедите й: Сигюр Шурнинг, женен за нейната братовчедка от „Скуг“, Ивар Йеслинг от „Рингхайм“ и Ховар Трунсьон. Кристин не бе виждала синовете на Трун, откакто Ерлен завлече мъжете от „Сюнбю“ в нещастието си. Открай време бяха безгрижни и лекомислени, но смели и доблестни и Кристин не ги намери особено променени, макар и остарели. Приветстваха с неподправено и искрено роднинско благоразположение синовете на Ерлен и своя братовчед и приемник в имението, рицар Сигюр. Гауте и Юфрид посрещаха гостите си с удивителна непринуденост, все едно са семейни и кралят лично е устроил сватбеното им тържество. Всички се веселяха и никой не се замисляше, че честта и благото на двамата млади все още са заложени на карта. Юфрид обаче явно не бе забравила за предстоящите изпитания.

— Колкото по-горди и самоуверени са при срещата с баща ми, толкова по-лесно ще си извоюват съгласието му — сподели тя с Кристин. — А Улав Гайдаря поначало не умее да крие колко обича да седи на една пейка редом с мъже от стари родове.

Единственият, който очевидно не се чувстваше на мястото си в роднинската компания, беше Ямелт Халваршон. Тази Коледа крал Магнюс му връчи рицарско звание и Рамборг Лаврансдатер се зовеше госпожа.

Този път по молба на Кристин Ямелт доведе заварения си син, Андрес Симонсьон, защото тя чу слух, че момчето проявява разни странности и се изплаши ужасно да не би действията, които извърши, за да го изцери, да са довели до сериозни физически и душевни последствия. Андрес е здрав и силен, успокои я пастрокът му, има златно сърце и остър ум, но притежава пророческа дарба. Понякога момчето сякаш отлитало нанякъде, а после правело необикновени неща. Миналата година например Андрес взел сребърната си лъжица, подарък от Кристин за раждането му, и тока за риза, останала от баща му, и напуснал имението. Слязъл до моста над реката по главния път до „Елин“. Прекарал там няколко часа в очакване. На моста се появили трима бедняци: възрастен просяк и млада жена с бебе на ръце. Андрес се приближил до тях, дал им вещите си и помолил жената да носи пеленачето вместо нея. В „Елин“ изгубили ума и дума от страх, защото Андрес не се прибрал нито за обяд, нито за вечеря. Тръгнали да го търсят и Ямелт научил от свидетели, че видели Андрес в съседния окръг заедно с хора на име Креп и Крока. Момчето носело детето им. На следващия ден Ямелт най-сетне успял да намери Андрес и момчето му обяснило, че по време на неделната служба чуло глас, докато съзерцавало изображението на паното пред олтара. Там били нарисувани Божията Майка и свети Йосиф Обручник, които пътуват за Египет с Младенеца. Андрес си пожелал да се принесе в тяхното време, за да ги последва и да носи детето на Пречистата Дева. Тогава чул глас — най-ласкавия и най-сладкия глас на света — който му обещал да му прати знамение, ако някой ден отиде до Биркхаймския мост…

Впрочем Андрес не говорел с охота за виденията си, защото свещеникът на енорията им твърдял, че те са плод отчасти на богатото му въображение, отчасти на делириум и умопомрачение, а Рамборг се плашела до смърт от странностите на сина си. Андрес предпочитал да споделя с възрастна слугиня, много набожна жена, и с монах — проповедник, който се отбивал в дома на Ямелт по време на Великденските пости и преди Коледа. Всички очакваха Андрес да избере духовното поприще, а за най-вероятния наследник на „Формо“ смятаха Симон Симонсьон. Малкият — жизнено, здраво дете — приличаше досущ на баща си и беше любимецът на Рамборг.

Двамата с Ямелт още нямаха общо дете. Кристин разбра от познати, видели сестра й, че Рамборг станала ленива и дебела. Общувала с най-заможните и влиятелни семейства в южните части на страната, но не изпитвала никакво желание да навести родния си край. От деня, когато двете се разделиха във „Формо“ след разрива помежду си, Кристин не беше виждала единствената си жива сестра. Въпреки че оттогава измина много време, Кристин не очакваше Рамборг да е омекнала. Със сигурност продължаваше да таи същата неприязън към Кристин, Рамборг се разбирала добре с Ямелт, а той се грижел за заварените си деца с бащинска обич. Ямелт уговорил, в случай че умре бездетен, най-големият син на основния му наследник да се ожени за Юлвхил Симонсдатер. Така дъщерята на Симон Андресьон щеше да стопанисва земите на пастрока си. След смъртта на баща си Арнерд се омъжи за Грюне от „Айкен“. Чичо й Юрд Андресьон и Ямелт я дариха с богата зестра, каквато би й отредил любящият й баща, ако беше жив. Арнерд живее добре, увери я Ямелт, Грюне се вслушва в съветите на съпругата си и вече имат три прекрасни деца.

Когато видя по-големия син на Симон и Рамборг, Кристин се развълнува дълбоко. Андрес беше одрал кожата на Лавранс Бьоргюлфсьон. Приличаше на дядо си повече от Гауте, а и през последните години Кристин, макар и по неволя, се раздели с надеждата синът й да е наследил благочестивия нрав на дядо си.

Андрес Симонсьон, дванайсетгодишен, висок и снажен, рус, хубав и малко мълчалив, изглеждаше здраво и приветливо момче, притежаваше физическа издръжливост и се хранеше с охота, само дето отказваше да яде месо. Кристин забелязваше, че нещо го откроява от връстниците му, но не можеше да определи какво точно, колкото и внимателно да наблюдаваше племенника си. Андрес се разбираше чудесно с леля си, ала не й спомена за виденията си, пък и по време на престоя си в Сил не изпадна в особените си състояния.

Четиримата синове на Ерлен се радваха на компанията си в имението на майка си, но на Кристин не й се удаде възможност да поговори с тях. Слушаше разговорите им с усещането, че животът и благополучието им се изплъзват от полезрението й. Двамата й синове, потърсили щастието си извън „Йорун“, се бяха отдалечили от дома си, а другите двама, останали при майка си, съвсем скоро се канеха да й отнемат управлението на имота. Срещата се падна в разгара на обичайното пролетно затруднение, породено от недостиг на храна за животните, и майката разбра, че за да се справи с положението, Гауте е наредил през зимата да намалят дажбите на добитъка и е поискал назаем фураж от рицар Сигюр. Всичко това синът й бе предприел, без да се посъветва с нея. Решенията, засягащи имението, се вземаха без нейното одобрение, макар тя да присъстваше на разговорите.

Затова Кристин никак не се изненада, когато един ден Ивар й съобщи, че Лавранс ще замине с него за „Рогнхайм“.

След няколко дни Ивар Ерленсьон предложи на майка си след сватбата на Гауте да се премести да живее при него в „Рогнхайм“.

— Сигне е по-отстъпчива снаха от Юфрид и с нея ще се разбирате по-лесно. Майко, няма да ти е лесно да повериш на друга жена грижите за имението, където си свикнала да се разпореждаш.

Иначе Ивар харесваше Юфрид като всички мъже от роднините. Само Ямелт се държеше малко недружелюбно с нея.

Седнала с малкия си внук в скута, Кристин си мислеше, че от сега нататък й предстои доста нелека съдба. Старостта е тежка. Съвсем доскоро самата тя беше млада жена, а мъжете враждуваха и обсъждаха нейното бъдеще. Вече отиде на заден план. Само допреди няколко години синовете й приличаха на мъничето в прегръдките й. Спомни си съня си с новороденото дете. Изплува и образът на майка й. Кристин помнеше майка си като застаряваща, угнетена от грижи жена, но някога Рагнфрид също е била млада и е топлела децата си с тялото си. Младостта на майка й също като нейната е била белязана от износването и раждането на деца, а докато е хранила сладките малки създания от гръдта си, Рагнфрид вероятно също не си е давала сметка, че всеки изминал ден ще отдалечава рожбата й от майчините й обятия. „Реших да не насилвам нещата, а да изчакам да станеш майка. Тогава ще ме разбереш, мислех си аз“, каза веднъж Рагнфрид. Сега Кристин осъзна, че душата на майка й е била пълна със спомени за дъщеря й; спомени за мисли преди раждането й и в годините, от които децата не си спомнят нищо; спомени за страхове, надежди и мечти. Децата не подозират, че родителите им са мечтали за бъдещето им, докато не дойде техният ред тайно да се страхуват, да се надяват и да мечтаят.

На тръгване роднините се разпръснаха: част от тях тръгнаха с Ямелт към „Формо“, а други последваха Сигюр през Вого. Един ден в имението пристигнаха със запотени коне двама арендатори на Гауте от южната част на долината и донесоха вестта, че областният управител е тръгнал към „Йорун“, за да посети Гауте. В свитата му били бащата и роднини на Юфрид. Младият Лавранс се втурна към конюшнята. На следващата вечер в имението сякаш се готвеха за битка: всички роднини на Гауте се стекоха в „Йорун“ с въоръжените си слуги, а приятелите му от околността също се отзоваха.

Хелге от „Ховлан“ пристигна с голяма свита, за да поиска от Гауте сметка за кражбата на дъщеря си. Кристин зърна знатния посетител, когато той влезе в двора, яздейки редом с Пол Сьорквесьон, самия областен управител. Бащата на Юфрид изглеждаше състарен, висок, прегърбен мъж с болнаво лице. Слезе от коня, накуцвайки. Улав Гайдаря, съпруг на сестрата на Юфрид, представляваше нисък, широкоплещест, набит мъж с червена кожа и рижа коса.

Гауте ги посрещна. Вървеше елегантно, с изправени рамене. Следваха го събралите се роднини и приятели. Те се наредиха в полукръг пред стълбите на къщата с голямата стая. В средата на множеството застанаха мъжете с рицарско звание: господин Сигюр и господин Ямелт. Кристин и Юфрид наблюдаваха случващото се от верандата на тъкачницата, но не чуваха какви реплики си разменят мъжете.

Гостите и стопаните се качиха на втория етаж, а двете жени влязоха в тъкачницата. Нямаха сили да разговарят. Кристин седна до огнището, Юфрид сновеше из стаята с детето на ръце. След известно време младата жена зави Ерлен в дебело одеяло и излезе с него навън. Час по-късно Ямелт Халваршон влезе при балдъзата си и й разказа как е приключило всичко.

Гауте предложил на дук Хелге шест марки злато като обезщетение за отнетата част на Юфрид и за незаконното й отвличане от бащиния й дом. Братът на Хелге получил толкова злато след смъртта на сина си. Гауте обещал да се ожени за Юфрид, като й осигури подобаващи сватбени дарове, но поискал в замяна Хелге да се сдобри с дъщеря си и зет си, а Юфрид да получи богата зестра и наследническо право наравно със сестрите си. От името на всички роднини на Гауте Сигюр Елдярн гарантирал, че племенникът му ще спази задълженията си. Дук Хелге веднага щял да приеме предложението, обаче зетьовете му, Улав Гайдаря и Нерид Коресьон, годеникът на Оса, се възпротивили с мотива, че Гауте проявява нечувана наглост, като се осмелява да диктува условията за женитбата си с девойка, която е прелъстил в дома на нейните близки, а после я е отвлякъл. Според тях Гауте не бил в позицията да изисква Юфрид да получи еднакво наследство като сестрите си.

Не било никак трудно човек да забележи, че на Гауте му било много неловко да се пазари на каква цена ще му позволят да се ожени за знатна девойка, която вече е съблазнил и която му е родила син. Но било очевидно и друго: той отлично бил научил проповедите и наставленията, та нямал нужда да ги чете от книга.

В разгара на преговорите, докато двете страни се мъчели да постигнат споразумение, в стаята влязла Юфрид с детето на ръце. Баща й се развълнувал и не успял да сдържи сълзите си. Девойката наложила исканията си.

Гауте, разбира се, не разполагаше с шест марки злато, но богатата зестра, отредена от Хелге за дъщеря му, се равняваше на глобата и така не се наложи никой да не дава нищо. В крайна сметка Гауте получи Юфрид за жена, а с нея оскъдния чеиз, който тя успя да донесе в „Йорун“. В замяна, със съгласието на братята си, стопанинът връчи на съпругата си документи за сватбените й подаръци. Някой ден Гауте ще наследи богатствата на баща й, ако не остане бездетен, смееше се Ивар Йеслинг, а с него и останалите мъже. Кристин пламна от смущение, защото Ямелт също беше принуден да слуша грубите шеги.

На следващия ден Гауте Ерленсьон и Юфрид Хелгесдатер се сгодиха. Младата майка си взе очистителната молитва тържествено, както подобава на омъжена жена. Отец Даг каза, че това право й се полага. След посещението си в църквата Юфрид замина с детето за „Сюнбю“ и остана в дома на Сигюр Елдярн цял месец, до сватбата. Отпразнуваха я след Еньовден с пищно и богато тържество. На следващата сутрин Кристин Лаврансдатер най-тържествено връчи ключовете за имението на сина си, а Гауте ги окачи на колана на съпругата си.

Сигюр Елдярн устрои голямо пиршество в „Сюнбю“ и скрепи дружбата си с братовчедите си, бившите стопани на имението, с тържествени клетви и печати. Рицарят удостои и потомците на рода Йеслинг, и останалите гости в имението си с щедри подаръци, съобразени все пак с роднинската им близост със Сигюр: животински рогове, посуда, скъпоценности, оръжия, кожени наметки и коне. Хората единодушно признаха, че Гауте Ерленсьон съумя да увенчае кражбата на невестата си с достоен край.