Сигрид Унсет
Кръстът (16)

2.

Една вечер Кристин заспа, но я разбуди тропот на копита в двора. Новодошлите потропаха на вратата. Гауте излезе и посрещна гостите си гръмогласно и радушно. Слугите станаха. От стаята на горния етаж долетя шум от гласове и стъпки. В глъчката Кристин разпозна ядосания глас на Ингрид. Да, младата слугиня е добро момиче, не си позволява волности с мъжете, помисли си стопанката. Младежите възнаградиха остроумните и хапливи забележки на Ингрид с дружен залп от оглушителен смях. Разнесе се звучният глас на Фрида. Бедничката, никога няма да поумнее. Слугинята беше почти връстница на Кристин, но господарката още я пазеше от необмислени постъпки…

Кристин се обърна на другата страна и заспа.

На следващата сутрин, както обикновено, Гауте стана в ранни зори. Случеше ли се да пие бира до късно, Гауте нямаше нужда от много сън. Гостите обаче се появиха чак към обяд. През деня останаха в имението. Понякога при Гауте идваха познати, за да търгуват, друг път просто се събираха на приятелска разпивка. Младият стопанин се славеше като изключително гостоприемен.

Кристин се погрижи младежите да получат най-отбрани ястия. Несъзнателно на устните й се появи усмивка, докато слушаше доволно как в бащиното й имение се възвръща някогашната весела глъчка и оживление. Но стопанката размени само няколко думи с новодошлите и не ги огледа. Виждаше единствено колко приветлив и общителен е Гауте.

Третият син на Ерлен намираше общ език и с обикновените хора, и с богатите селяни. Процесът срещу убийците на баща му навлече голямо нещастие на роднините им и стопаните от няколко имения и родове старателно отбягваха срещите със синовете на Ерлен Никулаусьон, но Гауте нямаше врагове.

Господин Сигюр от „Сюнбю“ искрено обикна младия си роднина. Кристин се запозна с братовчед си едва когато съдбата го доведе до смъртния одър на съпруга й, но Сигюр й засвидетелства безпрекословната си роднинска солидарност. След кочината на Ерлен Никулаусьон братовчедът на Кристин остана в дома й почти до Коледа и направи всичко по силите си, за да помогне на вдовицата и на осиротелите й синове. Младежите му показаха искрената си признателност и уважение, но само Гауте се сближи с него и свикна да му гостува в „Сюнбю“.

Рицарят нямаше живи деца и когато някой ден Сигюр — внук на Ивар Йеслинг — предадеше Богу дух, имението му щеше да премине в ръцете на Хафтуровите синове, защото те бяха най-близките му наследници. Господин Сигюр, вече на преклонна възраст, носеше тежък кръст: преди четирийсет години младата му съпруга си изгуби разсъдъка при раждане. Всеки ден рицарят се отбиваше при нея да провери как се чувства тя. Лудата живееше в една от най-хубавите къщи в „Сюнбю“ и я гледаха няколко слугини.

— Знаеш ли кой съм, Юрид? — питаше я той.

Понякога тя не му отговаряше, а друг път отвръщаше:

— Зная кой си. Ти си пророк Исаия, който живее в Брутвайт, на Брутвайтския хълм.

Съпругата на рицаря неизменно държеше вретено на коленете си. В добрите си дни предеше равна тънка нишка, но в лошите сваляше вълната, която слугините й бяха разчепкали, и я разпръскваше из цялата стая. След като Гауте разказа на майка си за нещастието в „Сюнбю“, Кристин всеки път посрещаше братовчед си със сърдечна топлота, но отклоняваше поканите да посети „Сюнбю“. За последно ходи там, когато се сгоди за Ерлен.

Гауте Ерленсьон беше най-нисък от синовете на Кристин. Сред стройната майка и снажните си братя Гауте изглеждаше почти дребен, макар ръстът му да надвишаваше средния. След като по-големите му братя и близнаците напуснаха имението, Гауте придоби повече увереност във всичките си начинания. Преди беше мълчалив в присъствието им. Хората в околността го смятаха за много хубав мъж. Гауте притежаваше изразително лице. Лененорусата коса, големите сиви очи, разположени симетрично под челото, продълговатото лице с приятно закръглени бузи, здравият тен и правилните устни — всичко това бе наследил от дядо си. Главата му стоеше красиво върху раменете. Гауте притежаваше необикновено силни, мускулести, възедри ръце, но краката му изглеждаха къси и криви. Затова винаги носеше широки дрехи, освен когато работата не го принуждаваше да облече къс елек. По онова време късите празнични одежди се смятаха за белег на изискан вкус. Селяните възприеха тази мода от пътуващите из долината знатни господа. Но селяните се радваха от сърце на младия стопанин от „Йорун“, когато Гауте отиваше на църква или на пиршество, пременен в дългопола, красиво извезана зелена одежда, сребърен колан около тънкия кръст и наметнат с широк плащ, подплатен с еленова кожа. В ръката си неизменно държеше великолепна обкована със сребро брадва, която Ивар Йеслинг бе завещал на зет си Лавранс Бьоргюлфсьон. Хората гледаха доволно как Гауте Ерленсьон тръгва по пътя на предците си, макар и още съвсем млад, и всячески се стреми да се придържа към установената традиция в облеклото и начина на живот.

Не съществуваше по-красива гледка от Гауте, възседнал жребец. Младият мъж се славеше като ненадминат ездач, а хората от околността се хвалеха навред, че в Норвегия няма кон, който Гауте да не може да укроти и обязди. Носеха се легенди как миналата година, докато бил в Бьоргвин, успял да обуздае буен млад жребец. Животното измъчило не един опитен ездач, но в ръцете на Гауте станало кротко като агне и той го яздил без седло, а за юзда използвал лента на девойка. Кристин попита сина си дали всичко това е истина, но той само се засмя и отговори уклончиво.

Кристин отдавна беше забелязала, че синът й не се свени в общуването с жени. Макар поведението му да не й се нравеше, майката разбираше донякъде лекомислието му, защото виждаше колко ласкаво се отнасят девойките към младия красавец, приветлив и приказлив по природа. За Гауте любовните похождения се свеждаха до игри и закачки. Той не вземаше авантюрите си твърде присърце като Нокве и не премълчаваше прегрешенията си. Преди две години сам призна на майка си, че е направил дете на млада слугиня в „Сюнбю“. По думите на господин Сигюр младият баща изпратил щедри дарове на майката и поискал да доведе детето в дома си, след като го отбият. Гауте обичаше много дъщеричката си и случеше ли се да ходи във Вого, винаги се отбиваше да я види. Гордо хвалеше хубостта й. Нарекли я Магнхил. Кристин също одобряваше идеята съгрешилият млад мъж да поеме грижите за детето, както подобава на съвестен баща. Стопанката очакваше с нетърпение да види малката Магнхил, но детето почина, едва навършило година. Печалната вест покруси Гауте. Кристин се натъжи, задето така и не зърна внучката си.

Още от раждането на Гауте майката изпитваше слабост към него, която не й позволяваше да го мъмри. Като малък той боледуваше непрекъснато, но и след като укрепна, продължи да търси подкрепата на майка си по-често от братята си. Освен това Гауте приличаше на баща й. Като дете се отличаваше със стабилен и надежден характер. Сериозно, с вид на възрастен, Гауте даваше на майка си всякакви добронамерени съвети с наивното убеждение, че ще й бъдат от неоценима полза. Кристин така и не се научи да проявява строгост към него. Гауте, разсъдлив и умен по природа, наистина допускаше грешки, продиктувани от лекомислие и липса на житейски опит, но имаше нужда само от няколко ласкави напътствия, за да се върне в правия път.

Когато Гауте навърши две години, отец Айлив, капеланът им в „Хюсабю“, който умееше да лекува детски болести, посъветва Кристин да го храни с майчино мляко, защото традиционните церове не дадоха резултат. По онова време близнаците бяха бебета и Фрида кърмеше Скюле, но й оставаше още мляко. Слугинята обаче изпитваше погнуса от болния Гауте. Малкият имаше голяма глава, слабо, немощно тяло, не можеше нито да говори, нито да се държи на краката си и слугинята се опасяваше, че духовете са го подменили, макар до десетия месец — когато го повали незнайна болест — детето да изглеждаше здраво и хубаво. Въпреки това Фрида отказа да кърми Гауте и Кристин се принуди да го храни от гръдта си, докато навърши четири години.

Фрида продължаваше да таи неприязън към Гауте. Още от малък го хокаше, колкото й позволяваше страхът от стопанката. На пейката Фрида седеше до господарката си и носеше връзката с ключовете в нейно отсъствие. Слугинята не си мереше приказките пред стопаните, но Кристин подминаваше със снизхождение неуместните й прояви. Понякога, разбира се, търпението й се изчерпваше, ала стопанката винаги се стараеше да закърпи и заглади положението след някоя грешка или необмислена и груба дума на Фрида. Прислужницата много се дразнеше, задето сега Гауте заема почетното място на трапезата и се нарича стопанинът на „Йорун“. Фрида демонстрираше пренебрежението си към това глупаво момче и непрекъснато хвалеше братята му. Одобрението й получаваха най-вече Бьоргюлф и Скюле, които кърми като малки. Слугинята се подиграваше на Гауте заради ниския му ръст и кривите му крака. Младежът не й се обиждаше:

— Така е, Фрида, ако ме беше кърмила ти, сега и аз щях да съм воин като братята си. Но съм бил принуден да се задоволя с кърмата на майка ми — и се усмихваше заговорнически на Кристин.

Вечер майката и синът често излизаха на разходка. На много места пътеките между нивите бяха съвсем тесни и Кристин вървеше след Гауте. Той крачеше пред нея с брадвата с дълга дръжка. Истински стопанин, вече мъж, усмихваше се доволно майката. Обземаше я диво, неистово желание да се хвърли върху гърба му, да го притисне силно към гърдите си, да се смее и шегува с него, както правеше, когато беше малък.

Понякога стигаха чак до мястото, където перяха дрехите на брега. Седяха, заслушани в клокоченето на водата. Реката течеше стремглаво покрай тях, белееше се и се пенеше в дрезгавината. Обикновено не разговаряха, но се случваше Гауте да я разпитва за историята на родния й край и за рода й. Кристин му разказваше легенди и истории, които знаеше от дете. В такива вечери двамата не споменаваха Ерлен и годините в „Хюсабю“.

— Майко, ще измръзнеш. Тази вечер стана много студено.

— Да, направо се схванах да седя на този камък — изправи се Кристин. — Започвам да остарявам, синко!

На връщане Кристин се подпираше на рамото му. У дома Лавранс спеше като заклан. Кристин запали малката лампа. Прииска й се да поседи мирно и да се наслади на покоя в душата си. Рядко се случваше да не е затрупана с работа. На горния етаж Гауте събори нещо и то изтрополи. После майката чу как синът й си легна. Поизправила снага, Кристин се усмихна на малкия пламък в лампата. Раздвижи едва доловимо устни, прекръсти се и описа кръстен знак във въздуха пред себе си. После се зае да шие.

Бьорн, старото куче, се изправи и изтръска козината си. Протегна се на предните си лапи, докато се прозяваше. После се присламчи към стопанката си. Кристин го потупа, то стъпи с предните си лапи в скута й; тя му заговори гальовно, а кучето започна да ближе усърдно лицето и ръцете й и да размахва приятелски опашка. Бьорн се отдръпна, обърна глава и погледна жената. От малките му очи и от цялото му рунтаво тяло лъхаше гузна съвест. Кристин се усмихна мълчаливо и се престори, че не е забелязала нищо. Кучето скочи в леглото и се сви на кравай в долната му част.

След малко стопанката духна лампата, стисна с пръсти фитила и го потопи в рибеното масло. През малкия прозорец се виждате дрезгавата светлина на лятната нощ. Кристин прочете последните молитви за деня, съблече се тихо и се мушна в постелята. Нагласи се удобно, а старото куче се настани до нея. Стопанката заспа веднага.

Епископ Халвар назначи отец Даг за свой наместник в околността. Гауте откупи от свещеника десятъка за три години напред. Освен това си набави кожи и хранителни продукти и ги изпрати през зимата в долината на река Раума, а през пролетта — с кораб в Бьоргвин. Кристин следеше неодобрително начинанията на сина си. Преди тя продаваше стоките си в Хамар, защото баща й и Симон постъпваха така. Но Гауте сключи споразумение със зет си, Герлак Тидекенсьон, който умееше да печели от продажби и беше близък роднина на най-богатите немски търговци в Бьоргвин.

През лятото след смъртта на Ерлен Маргрет пристигна в „Йорун“ с мъжа си. Двамата принесоха големи пожертвования в църквата за душата на баща й. Когато едно време в „Хюсабю“ Маргрет беше още девойка, двете с мащехата й се спогаждаха с цената на много отстъпки и Маргрет не проявяваше загриженост към братята си. Сега обаче, вече трийсетгодишна, ала бездетна, тя се радваше на порасналите момчета с искрена сестринска обич. Заслугата Гауте и Герлак да се споразумеят беше нейна.

Маргрет все още беше хубава жена, но напълня и наедря много. Кристин не бе виждала по-дебела жена от нея. На колана около огромната й талия бяха нанизани още сребърни плочки. Грамадна брошка с големината на малък ръчен щит красеше едрите й гърди. Внушителното й тяло приличаше на олтар, отрупан с най-отбрани платове и украшения от позлатен метал. Герлак Тидекенсьон обичаше горещо съпругата си.

Миналата година Гауте гостува на сестра си и зет си в Бьоргвин по време на пролетния тинг, а през есента отново замина за града с цял табун коне и ги продаде там. Начинанието му се оказа изключително доходоносно и той се закле следващата година да го повтори. Кристин нямаше намерение да го спира. Гауте беше наследил любовта към пътуванията от баща си. С възрастта ще улегне, повтаряше си майката. Щом забеляза, че синът й трескаво се подготвя да заминава за Бьоргвин, Кристин го подкрепи и дори го посъветва да не се бави: миналата година му се наложи да прекосява планината в най-лютата зима.

Гауте потегли през една хубава слънчева утрин след празника на свети Вартоломей. По това време се колеха козлите и из цялото имение се носеше миризмата на сварено козе месо. Хората изглеждаха сити и доволни. Цяло лято не бяха близвали прясна храна, освен на най-големите празници, но сега и сутринта, и вечерта им поднасяха вкусно месо и гъст мазен бульон. Кристин, макар и изтощена, се чувстваше в приповдигнато настроение след първото голямо клане на добитък за годината и след приготвянето на наденици. Застанала на главния път, махаше с края на забрадката си за сбогом на Гауте и хората му. Пред очите на майката се откриваше прелестна гледка на хубави коне, здрави млади ездачи с проблясващи оръжия и звънтящи сбруи. Докато минаваха по високия мост, се разнесе оглушителен тропот. Гауте се обърна на седлото и й помаха с шапката си, а гордата радостна майка му помаха на свой ред и нададе слаб весел възглас.

Малко след настъпването на зимните нощи заваля дъжд и лапавица, из планините се изви снежна виелица. Кристин се притесни за Гауте — още не се беше прибрал. Тя обаче вярваше в късмета му и обикновено не се тревожеше много за него.

След седмица тя се прибираше от обора късно вечерта и до портата различи силуетите на неколцина ездачи. Пред фенера от телешко шкембе мъглата се виеше като бял дим и стопанката тръгна под дъжда, за да посрещне облечените в кожа мъже, задаващи се като тъмни сенки. Дано Гауте да се прибира, надяваше се майката, защото по това време не очакваше други посетители.

Начело яздеше господин Сигюр от „Сюнбю“. Слезе от седлото тромаво като старец.

— Нося ти вести от Гауте, Кристин — съобщи той, след като се здрависаха. — Вчера синът ти пристигна в имението ми…

Дворът тънеше в непрогледна тъмнина и стопанката не можеше да прочете нищо по лицето на събеседника си, гласът му обаче й се стори разтревожен. Сигюр пое към къщата, но нареди на слугите си да се оттеглят с ратая на Кристин в стаята на прислугата. Мълчанието му я изплаши. Все пак изчака да останат насаме и го попита с напълно спокоен глас:

— Какви вести ми носиш, братовчеде? Да не би Гауте да се е разболял, та не се прибра с теб?

— Не, синът ти е в цветущо здраве. Спътниците му се измориха…

Сигюр пое купата, духна пяната върху бирата, отпи и похвали майсторството на стопанката.

— Който носи добри вести, нему се полага богата почерпка — усмихна се Кристин.

— Изчакай да чуеш всичко — продължи боязливо рицарят. — Синът ти не пристигна сам в „Сюнбю“…

Кристин търпеливо очакваше развръзката.

— Доведе дъщерята на Хелге от „Ховлан“. Гауте отвлякъл девойката от бащиния й дом.

Без да пророни дума, Кристин седна на пейката срещу братовчед си. Само стисна здраво устни.

— Гауте ме помоли да дойда при теб и да ти каже какво се е случило, защото се страхуваше от реакцията ти. Е, вече изпълних обещанието си — заключи тихо рицарят.

— Сигюр, разкажи ми всичко, което знаеш — помоли спокойно Кристин.

И той започна, но избягваше да казва нещата направо, а увърташе и говореше със заобикалки. Сигюр останал ужасен от постъпката на Гауте, но от думите му Кристин разбра, че миналата година синът й се запознал в Бьоргвин с девойката на име Юфрид. Не била сгодена, увери я Сигюр, но според Гауте било безсмислено да я поиска от роднините й, както е редно. Хелге от „Ховлан“ бил голям богаташ, чиито роднините се зовели с титлата дук, и притежавал много земи в областта Вос. За беда двамата млади се поддали на съблазните на дявола… Сигюр търкаше дрехите си и се чешеше по главата, все едно е пълен с въшки.

А през лятото, когато Кристин си мислеше, че Гауте е в „Сюнбю“, за да придружи рицаря на лов за две мечки — стръвници в планината, синът й тръгнал за Согн, където избраницата му гостувала на омъжената си сестра. Хелге имал три дъщери, но нямал мъжко чедо. Докато разказваше, Сигюр пъхтеше от неудобство, защото обещал на Гауте да пази тези подробности в тайна. Рицарят подозирал защо Гауте тръгва на път, ала не му минало през ум, че е възможно младият мъж да е намислил чак подобно безумие…

— Синът ми ще си плати скъпо за тази глупост — отбеляза Кристин, а лицето й застина в каменно изражение.

— Зимата започна, пътищата ще станат непроходими. След като претеглят нещата, мъжете от „Ховлан“ ще преценят, че най-доброто решение е да дадат благословията си на Юфрид и Гауте, щом тя вече е негова…

— А ако не размислят? Ако поискат отмъщение за кражбата на девойката?

— Според закона това май се счита за сериозно престъпление, което не може да се изкупи с глоби — поколеба се Сигюр. Вече не си намираше място от притеснение. — Не съм добре запознат…

Кристин мълчеше и той отново подхвана умолително:

— Гауте се надява да ги приемеш топло в дома си. Каза ми, майка ми не е остаряла още и едва ли е забравила как и тя някога… Имаше предвид, че си се омъжила за своя избраник, разбираш ли?

Кристин кимна.

— Не съм виждал по-хубава девойка от Юфрид, Кристин — увери я пламенно Сигюр, а очите му се наляха със сълзи. — Жалко наистина, дето дяволът е подмамил Гауте да съгреши, но ти ще приемеш клетите деца като любяща майка, нали?

В отговор стопанката отново кимна.

На следващия ден цялата околност изглеждаше мрачна и сива под изливащия се проливен дъжд. По обяд Гауте пристигна в имението.

Кристин надникна от вратата и усети как по челото й изби студена пот. Гауте тъкмо сваляше от седлото девойка, облечена в черна наметка с качулка. Избраницата на сина й изглеждаше дребна, стигаше едва до рамото му. Гауте я хвана за ръка и я поведе към къщата, но тя го отблъсна и сама тръгна към Кристин. Той се разбърза да поздравява слугите и да дава заповеди на спътниците си. Обърна се към двете жени на вратата. Кристин държеше ръцете на Юфрид. Гауте се втурна към тях с весел поздрав. В преддверието Сигюр го прегърна и го потупа бащински по рамото, докато пъхтеше и се задъхваше от вълнение.

Девойката повдигна лице. Кристин остана изумена от бялата й кожа и красивите черти под мократа качулка. Юфрид изглеждаше съвсем млада и малка като дете.

— Не очаквам да ме посрещнете като скъпа гостенка, майко на Гауте — започна девойката. — Но сега всички врати са затворени за мен. Само вашата ми остана. Стопанке, ако не ме изгоните от дома си, няма да забравя, че съм дошла тук без пукната пара и без чест, но с желанието да служа на вас и на Гауте, моя господар.

Преди да се усети, Кристин хвана ръцете на девойката:

— Господ да прощава сина ми, задето е съгрешил така спрямо теб, прекрасно дете. Влизай, Юфрид, влизай… Ще се моля Бог да ви помага, както ще ви помогна аз!

Чак после й хрумна, че прие радушно в дома си напълно непозната жена.

Юфрид съблече връхната си дреха. От тежката й зимна рокля от водно синьо домашнотъкано сукно капеше вода, а наметката й беше подгизнала. Девойката имаше детско излъчване и в поведението й прозираше благо, тъжно достойнство. Държеше малката си глава очарователно наведена, а двете дебели гарвановочерни плитки се спускаха до кръста й. Кристин хвана ръката й с майчинска нежност и я настани на най-топлото място до пещта:

— Сигурно си измръзнала?

Гауте се приближи и отривисто притисна майка си в прегръдките си:

— Майко, ще бъде, както е рекъл Господ. Виждала ли си красавица като моята Юфрид? Трябваше да я взема, каквото и да ми струва. Ще бъдеш мила с нея, нали, майко?

Юфрид Хелгесдатер беше наистина прекрасна… Кристин не можеше да откъсне очи от нея. Девойката беше дребна, с широки рамене и бедра, но със заоблени форми и добро телосложение. Мекотата и чистотата на кожата й придаваше очарование на пребледнялото й лице. Юфрид имаше къси и широки черти, но бузите и категоричната извивка на брадичката й я правеха много привлекателна. Между издължените й тесни розови устни се подаваха равни дребни зъби, които приличаха на млечните зъби на децата. А Повдигнеше ли тежките си мигли, отдолу като две звезди засилваха бистрите й сиво-зелени очи. Черна коса и светли очи — Кристин обожаваше това съчетание, откакто зърна Ерлен за пръв път. Повечето й синове наследиха рядката красота на баща си.

Кристин настани Юфрид до себе си на пейката. Девойката посягаше стеснително към храната, смутена от присъствието на непознатите хора на трапезата, а всеки път, когато Гауте вдигаше чашата си в нейна чест, по лицето й се разливаше нежна руменина.

Гауте, седнал на почетното място, пламтеше от гордост и тревожно щастие. Тази вечер в чест на завръщането на сина си стопанката постла покривка върху масата и постави две восъчни свещи в свещниците от позлатена мед. Гауте непрекъснато пиеше за здравето на господин Сигюр, а рицарят също не му оставаше длъжен. Старецът се разнежи и разчувства. Прегърна Гауте и му обеща да му издейства застъпничеството на богатите си роднини, а вероятно и на крал Магнюс, за да го сдобри с оскърбеното семейство на откраднатата девойка. Сигюр Елдярн нямаше врагове. Причината да живее самотно се криеше в лютия нрав на баща му и в нещастието, сполетяло съпругата му.

В края на вечерта Гауте стана от мястото си с рог в ръка. „Колко е красив — помисли си Кристин, — и как прилича на баща ми!“, Лавранс изглеждаше по същия начин, когато виното започнеше да го опиянява: очите му засилваха от жизнелюбие, а снагата и лицето му излъчваха здраве.

— Днес с всички вас ще отпразнуваме прибирането ми у дома с тази жена, Юфрид Хелгесдатер, а сватба ще вдигнем малко по-късно, ако е рекъл Господ. Искаме да благодарим на теб, Сигюр, за безусловната ти подкрепа, и на теб, майко, задето ни прие в дома си, както очаквах, защото зная какво всеотдайно любящо сърце носиш. С братята ми често си говорим, че за нас ти си най-великодушната и най-добрата майка. Затова те моля, майко, да ни окажеш честта лично да украсиш и подредиш брачното ни ложе, та да мога без срам да предложа на Юфрид да легне до мен, и да я придружиш до спалнята ни, за да легне в общата ни постеля, както подобава на младоженка, защото нейната майка не е сред живите, а тук няма нейни роднини…

Сигюр вече се беше напил и избухна в гръмогласен смях:

— Нали спахте заедно в дома ми? А май и преди това споделяхте една постеля…

Гауте тръсна надменно златистите си коси:

— Да, сроднико, но тази нощ Юфрид за пръв път ще спи в прегръдките ми в дома ми, ако такава е Божията воля. А вие, добри хора, пийте и се веселете! Вече видяхте жената, която ще стане моя съпруга и стопанка на „Йорун“. Тя или никоя друга, кълна се в Господ Бог и в християнската си вяра. От всички вас — и мъже, и жени — очаквам да я почитате, а от хората ми — да я защитавате и браните, както подобава на истински храбреци.

Кристин се възползва от настъпилата весела глъчка след речта на Гауте, стана тихо от масата и нареди шепнешком на Ингрид да се качи с нея на горния етаж.

Великолепната стая беше доста занемарена през последните години, когато синовете на Ерлен се преместиха там. Кристин не виждаше смисъл да жертва за немарливите младежи хубава покъщнина и меки чаршафи и затова вътре имаше само най-необходимото. Рядко караше слугините да чистят, защото не си струваше трудът. Гауте и приятелите му непрекъснато внасяха мръсотия и смет веднага след като слугинята измете. Стаята беше просмукана с миризмата на мъже, които лягат в постелята мокри, потни и покрити с нечистотии от гората и обора. Разнасяше се смрад на конюшня, на кожени дрехи и на мокри кучета.

Сега Кристин и Ингрид пометоха набързо стаята, стопанката донесе хубаво спално бельо, завивки и възглавници, окади с хвойна, а на малката маса постави сребърната чаша с последната капка вино в къщата, пшеничени питки и восъчна свещ в металния свещник, който премести до леглото. Успя да внесе уют в стаята, макар и на бърза ръка.

На дъсчената стена към килера висяха оръжия: черната брадва за две ръце на Ерлен, любимият му малък меч, секири и дървени брадви, тънките брадви на Бьоргюлф и Нокве и още две техни почти неизползвани брадви, защото им се струваха твърде леки. С тях Лавранс Бьоргюлфсьон скова и измайстори какви ли не предмети толкова изкусно и уверено, че после бе достатъчно да използва длетото и ножа само за да им придаде завършен вид. Кристин занесе брадвите в килера и ги прибра в сандъка на Ерлен, където пазеше окървавената му риза и брадвата, която държеше той, когато му нанесоха смъртоносната рана.

С усмивка на уста Гауте помоли Лавранс да заведе невестата му в горната стая. Момчето се смути, но не без гордост. Кристин виждаше, че Лавранс осъзнава колко опасна игра е незаконната женитба на брат му, ала неочакваното събитие го въодушеви и превъзбуди. По-малкият брат гледаше Гауте и хубавата му жена с блеснали очи.

По стълбите свещта угасна.

— Гауте си пийна повечко и сгреши, като ви помоли да ме заведете в спалнята ни — обърна се Юфрид към Кристин. — Не правете и крачка повече, стопанке. Не се бойте, няма да забравя, че съм прелъстена девойка, взета от роднините си без съгласието им.

— Мой дълг е да ти помагам и да ти служа, докато синът ми изкупи греха си към теб и ти се сдобиеш със законното право да ме наричаш своя свекърва — отвърна Кристин. — Седни да ти среша косата. Не съм виждала по-прекрасна коса от твоята, чедо…

Когато хората от имението се оттеглиха обаче и стопанката остана сама в леглото си, отново я налегна безпокойство. Тази вечер от устните й неусетно се отрониха думи към Юфрид, които не бе обмислила добре. Но девойката — макар и още съвсем млада — ясно осъзнаваше, че няма право да настоява за снизхождение, защото сама е пожелала да се раздели с честното си име и девическото си послушание.

Значи така постъпват хората, когато невестата пристигне в дома на жениха преди сватбата. Кристин въздъхна. Някога и тя беше готова да се подложи на такъв срам заради Ерлен, ала не би се осмелила да побегне при него, ако майка му живееше в „Хюсабю“. Стига, не бива да съди така жестоко клетото дете…

Сигюр Елдярн продължи да снове напред–назад из стаята, олюлявайки се на всяка крачка. Настаниха рицаря в една стая с Лавранс. Сигюр бъбреше завалено, но искрено доброжелателен към двамата млади и обещаваше да не пожали средства, та опасното им начинание да завърши благополучно.

 

 

На следващия ден Юфрид показа на Кристин какво е донесла от дома си: два кожени чувала с дрехи, ковчеже от бивни на морж, пълно със скъпоценности. Сякаш прочела мислите на стопанката, девойката й обясни, че всички тези вещи са лично нейни: подаръци и наследство от майка й. Не взела нищо от баща си.

Кристин я слушаше тъжно, подпряла длан на бузата си. В онази нощ преди цяла вечност, когато се готвеше да избяга от бащиния си дом, тя събра в едно ковчеже златни накити — подаръци от родителите, които вече бе опозорила и се канеше да ги оскърби и унижи пред всички.

Щом всички тези скъпоценности представляваха само лични вещи на Юфрид и са наследство от майка й, значи девойката идваше от пребогат дом. Кристин оцени накитите от ковчежето на около трийсет марки чисто сребро. Само яркочервената дреха с бяла кожа, сребърни рисунки и подплатена с коприна качулка струваха поне десет-дванайсет марки. Би било чудесно, ако бащата на Юфрид склони да се сдобри с Гауте, но синът на Ерлен не можеше да се мери с девойката по знатен произход. А ако Хелге решеше да поиска суровите глоби, които му се полагат по закон, изгледите за Гауте не бяха никак добри.

— Майка ми не сваляше този пръстен от ръката си — обясни Юфрид и го подаде на Кристин. — Ще го приемете ли като подарък, стопанке? Така ще зная, че не ме осъждате строго и безмилостно за постъпката ми, както впрочем подобава на добродетелна жена с вашето потекло.

— А аз ще се опитам да заместя майка ти — усмихна се Кристин и си сложи пръстена: малък, от сребро, с бял ахат. Навярно притежава голяма стойност за девойката, защото го е носила майка й, съобрази стопанката. — Сега и аз ще ти дам подарък — Кристин извади ковчежето си и намери златния пръстен със сапфири. — Вземи го. Бащата на Гауте го сложи на леглото ми, след като го родих.

В знак на благодарност Юфрид й целуна ръка.

— Искам да те помоля и за още един подарък, майко — усмихна се тя с присъщото си очарование. — Не се бой, Гауте не ти е довел ленива и нескопосна жена. Бива ме в домакинската работа, но не съм си донесла работно облекло. Дай ми някоя стара рокля и ми позволи да ти помагам. Нека ти дам повод да си промениш мнението за мен, дори и сега да не виждаш защо.

Дойде ред на Кристин да покаже на снаха си какво има в сандъците си. Юфрид не спираше да хвали красивите й ръкоделия и стопанката й подари два ленени чаршафа с копринена дантела, обточена със син конец кърпа, тъкано покривало и накрая големия гоблен със сцената „Лов на соколи“:

— Не искам тези вещи да напускат пределите на имението. С Божията помощ и с помощта на Пресветата Дева тази къща един ден ще бъде твоя.

После двете жени отидоха да разгледат хамбарите. Прекараха там няколко часа, улисани в сладки приказки.

Кристин предложи на Юфрид да облече роклята й от зелено сукно с втъканите черни валма, но според девойката роклята била твърде хубава за работна дреха. Бедничката, иска да се хареса на свекърва си, помисли си със задоволство Кристин. Накрая се спряха на стара кафява туника, която Юфрид реши да скъси и да закърпи под мишниците и на лактите. Девойката веднага поиска ножица и игла от Кристин и се зае да я преправя. Кристин също взе ръкоделието си. Когато влязоха да вечерят, Гауте и Сигюр завариха двете жени да шият.