Уитни Грасия Уилямс
Оправдани лъжи (3) (Част втора)

Глава 2

Увъртане (юрид): Полезно средство за отбягване на истината или законите.

 

Обри

Андрю беше олицетворение на това, което трябваше да бъде задник, блестящ пример за онова, което думата описваше, но без значение колко му бях ядосана, не бях в състояние да спра да мисля за него.

През шестте месеца, през които разговаряхме, нито веднъж не бе споменавал, че има жена. Единствения път, в който го бях попитала дали е правил нещо повече от „Една вечеря, една нощ, без повторения“, той отговори „Веднъж“ и побърза да смени темата.

Превъртах разговора цяла нощ в ума ми, като си казвах, че трябва да приема, че е лъжец, и трябва да продължа напред.

— Дами и господа от художествена галерия La Monte…

Мислите ми бяха прекъснати от учителя ми по балет, който изведнъж заговори в микрофона.

— Може ли да получа вниманието ви?

Поклатих глава и се загледах в публиката. Тази вечер се предполагаше, че ще бъде най-знаменитата в танцувалната ми кариера. Провеждаше се представление на танцуващите колежани в града. Всеки от водещите изпълнители на пролетните продукции трябваше да танцува две минути соло в чест на своя колеж и в чест на онова, което щеше да се случи няколко месеца по-късно.

— Следващият танцьор, който ще видите, е госпожица Обри Евърхарт. — Имаше гордост в гласа му. — Тя изпълнява ролята на Одет/Одил в продукцията на Дюк за „Лебедово езеро“, и когато ви казвам, че тя е един от най-талантливите танцьори, които някога съм виждал… — замълча, докато бърборенето на публиката не се стопи в мълчание, — … трябва да ми повярвате.

Един от фотографите на първия ред ме снима, като светкавицата от апарата ме заслепи за няколко секунди.

— Както повечето от вас знаят — продължи той, — съм работил с най-добрите сред най-добрите, прекарал съм безброй години в Русия, учейки се от най-великите, и след дълга и славна кариера с балетната трупа на Ню Йорк се пенсионирах, за да преподавам на онези, които имат скрит потенциал.

Последваха бурни аплодисменти. Всеки в залата знаеше кой е Павел Петров, и въпреки че повечето хора от балетния бранш бяха объркани и се чудеха защо той искаше да преподава в Дърам, никой не смееше да постави под въпрос решението му.

— Надявам се, че ще дойдете, за да видите новата пролетна програма на Дюк — продължи той, като тръгна бавно към другия край на сцената, — но засега госпожица Евърхарт и партньорът й, Ерик Лофтън, ще изпълнят кратък дует от „Серенада“ на Баланчин.

Публиката аплодира отново и светлините над тях угаснаха, докато над мен и Ерик блесна слаба светлина от сценичните прожектори и цигуларите започнаха да свирят.

Кратките и нежни звуци изпълниха залата и аз застанах на пръсти, опитвайки се да танцувам толкова деликатно, колкото мелодията изискваше. И все пак, с всяка следваща стъпка всичко, за което можех да мисля, бе Андрю, който ме целуна, изчука, и в крайна сметка излъга.

„Никога не съм те лъгал, Обри. Поради някаква странна причина ти вярвам.“

Изблъсках Ерик надалеч и той протегна ръце, завъртя се по сцената и отново започна да ме преследва. Когато отново ме настигна, улови лицето ми в ръцете си, сякаш ме молеше да остана, но аз отново се завъртях далеч от него и започнах да правя пълна серия от пируети.

Бях ядосана и наранена и изливах всичко в този танц, като показвах колко добре мога да танцувам на пръсти.

В секундата, в която цигуларите изсвириха последната нота, публиката ахна и аплодира бурно.

— Уау… — прошепна Ерик, като се поклони до мен, — след тази вечер не мисля, че някой ще говори нещо зад гърба ти за това, че си получила ролята на Одет/Одил.

— Оплювали са ме? — повдигнах вежди, но вече знаех отговора на този въпрос. Беше нечувано една първокурсничка да получи ролята вместо някой, който беше последна година.

— Браво, госпожице Евърхарт! — Господин Петров се приближи до мен. — Сигурен съм, че тази млада жена ще ви остави без дъх на пролетната продукция.

Публиката започна да аплодира отново и той премести микрофона далеч от устните си.

— Къде са родителите ти? Бих искал да се качат на сцената за една снимка.

— Извън града са.

Излъгах. Дори не си бях направила труда да ги поканя.

— Е, жалко! — каза той. — Сигурен съм, че се гордеят с теб. Сега можеш да напуснеш сцената.

— Благодаря.

Отправих се към съблекалнята и да се преоблякох в къса копринена бяла рокля и сива лента с пера за глава. Когато се погледнах в огледалото, се усмихнах. Никой дори не предполагаше, че отвътре съм емоционална развалина.

Извадих телефона си и видях, че имам гласово съобщение от „Грийнууд, Бах и Хамилтън“. Знаех, че се обаждаха, защото не се бях появявала вече четвърти ден във фирмата, така че го изтрих. За пореден път реших да напиша в гугъл „Андрю Хамилтън“, надявайки се, че този път може да изскочи нещо.

Нищо. Отново.

С изключение на перфектната му снимка в уебсайта на „Грийнууд, Бах и Хамилтън“ и биографията му от няколко реда, никъде другаде нямаше нищо за него.

Опитах с „Андрю Хамилтън, Ню Йорк, адвокат“, но отново нямаше резултати. Сякаш бе започнал да съществува едва когато беше започнал работа в „Грийнууд, Бах и Хамилтън“.

— Страхотно изпълнение, Обри… — Дженифър, една от най-добрите от последния курс в Дюк, изведнъж влезе в банята. — Голяма чест беше да гледам как някой толкова млад и неопитен получава незаслужено уважение.

Извъртях очи и закопчах ципа на чантата си.

— Кажи ми нещо — каза тя, — наистина ли вярваш, че можеш да издържиш, докато приключат репетициите за продукцията?

— Наистина ли мислиш, че ще остана тук и ще продължа този глупав разговор?

— Би трябвало. — Тя се подсмихна. — Преди четири години една танцьорка с двойна специалност бе избрана за водеща роля в „Спящата красавица“. Беше доста талантлива наистина, но се провали, защото не можеше да посвети толкова много часове като останалите танцьори, които само искаха да танцуват.

— Какъв е смисълът на тази история?

— Заех мястото й, а бях едва първокурсничка. — Тя се усмихна. — Сега съм последна година и ти взе ролята, която ми принадлежи. Така че, точно както някога, ще направя всичко по силите си, за да си върна онова, което по право е мое.

Поклатих глава и минах покрай нея, без да обръщам внимание на факта, че тя прошепна „тъпа кучка“ под носа си. Трябваше да се върна в галерията и да изгледам представленията на другите танцьори, но имах нужда от почивка.

Плъзнах се между въртящите се врати в другия край на залата и влязох в бистрото на галерията. Беше много по-тихо от тази страна, а хората които седяха по масите, изглежда водеха разговори, в които балетът не се споменаваше изобщо.

— Госпожице? — Облеченият със смокинг сервитьор застана пред мен с поднос. — Бихте ли искали чаша шампанско?

— Две, моля.

Той повдигна вежди, но ми подаде две чаши.

Без да си направя труда да му благодаря изпих едната на екс, а после и следващата, облизвайки ръба на чашите, за да се уверя, че не съм пропуснала нито една капка.

— Къде е барът ви? — попитах.

— Барът ни? Не мисля, че покровители на художествената галерия…

— Моля те, не ме карай да те питам отново.

Той посочи към другия край на стаята, където седяха няколко пушача, и аз тръгна към тях.

— Какво мога да ви предложа тази вечер, госпожице? — Барманът се усмихна, когато се приближих. — Бихте ли искали да опитате един от специалитетите на заведението?

— Може ли някой от тези специалитети да ми помогне да забравя, че преспах с женен мъж?

Усмивката на лицето му се стопи и той нареди три чашки, като ги напълни с това, което се надявах, че е най-силният алкохол в заведението.

Плъзнах кредитната ми карта по бара и изпих първия от шотовете, затваряйки очи, докато парещото усещане пропълзяваше надолу по гърлото ми. Допрях следващия до устните ми, готова да го изпия, но изведнъж дочух познат смях.

Беше нисък и дрезгав, и го бях чувала толкова много пъти.

Обърнах се и забелязах Андрю, който седеше на една от масите с някаква жена, която определено не беше съпругата му. Не исках да го призная, но беше красива. Много, много красива: изрусена коса, дълбоки зелени очи и гърди, които бяха твърде хубави, за да са истински. Не спираше да се търка в рамото му и да се кикоти на всеки десет секунди.

Андрю изглежда не обръщаше внимание на това, че жената се бе залепила за него, и вдигна ръка, като поиска сметката, а аз можех само да си представям как щеше да приключи всичко това.

Извърнах се и се опитах да се държа така, сякаш всичко това не ме засяга, но не можех. Точно в този момент жената се навеждаше през масата нарочно, разкривайки повече от гърдите си и му прошепна нещо. Когато тя игриво облиза устни и погали брадичката му с върховете на пръстите си, осъзнах, че не мога да издържа повече.

„Тема: Сериозно?!

Наистина ли си на среща с жена, която определено не е съпругата ти? Толкова много ли си пристрастен към секса, че изневеряваш и лъжеш?

Обри“

Отговорът му дойде в рамките на няколко секунди.

„Тема: Отговор: Сериозно?!

Наистина съм на среща в момента и то с някой, който определено няма да нанесе изгаряния трета степен на пениса ми. И не съм пристрастен към секса, а към вагините. Има разлика.

Андрю“

„Тема: Отговор: Отговор: Сериозно?!

Ти си един отвратителен и гнусен задник и, честно казано, съжалявам, че преспах с теб.

Обри“

Нямаше отговор.

Видях как погледна надолу към телефона си и повдигна вежди. Извъртя се в стола си, бавно оглеждайки помещението, докато не ме откри.

Очите му се разшириха, когато срещнаха моите, и устните му се разтвориха бавно. Практически можех да почувствам как ме съблича, докато погледът му шареше нагоре-надолу по тялото ми.

Изведнъж в бистрото останахме само ние двамата и бяха сигурна, че искаше да отида при него — точно тук, точно сега. Тялото ми незабавно реагира на погледа му и зърната на гърдите ми се втвърдиха, когато той облиза устни.

Преглътнах, докато го оглеждах, осъзнавайки, че през изминалата седмица си бях представяла косата му по напълно погрешен начин. Миналата нощ бях използвала пръстите си, за да задоволя пламналото в мен желание, като лицето и спомените за гласа му бяха моето вдъхновение, и сега, виждайки го отново, познатият копнеж да го усетя вътре в себе си едва не ме събори на колене.

Наведох се напред и бях готова да отида при него, когато осъзнах, че не сме сами.

Перфектно поддържаната ръка с маникюр на жената улови брадичката му и обърна главата му към себе си.

Последвах примера и помолих за още две питиета. Побързах да ги изпия и когато отново погледнах през рамо, Андрю се взираше в мен с неприкрито желание в очите си.

Насилих се да се усмихна и отворих уста, като много бавно изрекох „Майната ти“ преди да си тръгна. Грабнах шепа ментови бонбони от минаващия покрай мен сервитьор и се втурнах обратно към галерията.

Почти бях излязла, когато почувствах как телефона ми започна да вибрира. Имейл.

„Тема: Чакай ме в тоалетната.

Веднага!

Андрю“

Изключих телефона и продължих да вървя към изхода на галерията, като едва се сдържах да не започна да тичам. Стигнах до фоайето, но някой ме хвана за ръката и ме издърпа в другия край на стаята.

Андрю.

Опитах се да се отскубна, но той затегна хватката си и ме погледна с един от неговите „не се ебавай с мен“ погледи, докато хората около нас зашепнаха.

Издърпа ме в тоалетната и заключи вратата, присвивайки очи към мен.

— Мислиш, че съм отвратителен?

— Крайно — отстъпих назад. — Изгубих и малкото уважение, което имах към теб, и ако се опиташ да ме докоснеш, ще започна да крещя.

— Не се и съмнявам. — Устните му се извиха в усмивка, която изчезна много бързо. — През последните четири дни те нямаше. Да не мислиш, че само защото съм те чукал, няма да те уволня?

— Изобщо не ми пука дали ще ме уволниш! Замисли ли се изобщо защо не се появих на работа?

— Некомпетентност?

— Ти си женен! Женен! Как можа да… — Поклатих глава, когато той стопи разстоянието между нас. — … как можа да пропуснеш тази част?

— Не съм — каза той. — И за протокола… технически не съм женен, Обри.

— Не съм технически глупава, Андрю.

— Точно сега е трудно да разговарям с теб…

Устните му почти докосваха моите.

— Това е, защото в думите ти няма никакъв шибан смисъл.

Отправих към вратата, освободена от хватката му, но той ме сграбчи за раменете и ме блъсна в стената.

— Оспорен развод — просъска той. — Сигурен съм, че ако беше истински адвокат, щеше да знаеш какво, по дяволите, означава този термин, но тъй като не си…

— Означава, че бракът все още е законен. Означава, че ако умреш, преди документите да бъдат подписани, жена ти, каквато всъщност ти е все още, ще получи всичко, което притежаваш. Означава, че си лъжец! Шибан лъжец, очевидно освободен от собствените си глупави и неефективни правилата!

— Подадох ги — изръмжа той през зъби — и тя отказа да подпише, а и има още много неща, които нямам желание да обсъждам, но сме разделени и не поддържаме контакт повече от шест години. Шест. Години.

Свих рамене и си залепих най-добрата ми безизразна маска, без да обръщам внимание на факта, че сърцето ми прескочи един удар, когато той избърса сълзите ми с палеца си.

— Никога не съм те лъгал, Обри — каза той строго. — Преди ме попита дали съм те лъгал и отговорът е все същия. Не разговарям с никого за живота си преди Дърам, но да, някога имах съпруга, която се появи в офиса ми без разрешението ми. Не съм се чувал с нея, откакто напуснах Ню Йорк, и няма да го направя. Случаят ни е изключително сложен и предпочитам да не мисля за това.

— Не ми пука — казах. — И грешиш! Пропусна да ми кажеш за нея през всичките тези шест месеца. Шест. Месеца.

— И в кой точно момент се предполагаше да ти изсипя всичките тези глупости? — лицето му се зачерви. — Докато те чуках по телефона? Докато умолявах лъжливия ти задник да се видим на живо? Или докато без да знам ти помагах с шибаното ти домашно?

— Преди да ме изчукаш, какво ще кажеш за това? — Мразех как емоциите ми винаги изригваха, когато се намирах около него. Дори и да исках, не можех да се преструвам на незасегната. — Какво за тогава?

Той стисна челюсти, но не каза нито дума.

— Така си и мислех — казах, знаейки, че ще спечеля този спор. — Сега, сигурна съм, че ти и твоята страхотна среща с Д чашка имате запазена стая в някой хотел, така че ако не възразяваш…

— Няма нищо между мен и жената, която скоро ще ми стане бивша съпруга — каза той дрезгаво. — Нищо. И да, имам запазена стая от другата страна на улицата. Запазвах същата тази стая през последните четири нощи за четири различни жени, но не бях в състояние да изчукам никоя от тях, защото не мога да спра да мисля за моята некомпетентна стажантка и как единственото нещо, което искам, е да я чукам.

Мълчание.

— Мислиш ли… — поклатих глава — … наистина ли вярваш, че ще ме възбудиш, като говориш подобни глупости?

— Да… — Той плъзна пръстите си под роклята ми, като нежно потърка палеца си срещу подгизналите ми бикини. — Вече си.

— Това, че съм влажна, означава, че не мога да контролирам реакцията на тялото ми към теб, но не означава, че искам да правя секс с теб. Мразя те!

— Сигурен съм, че не ме мразиш. — Обви кръста ми с ръце и ме придърпа по-близо, карайки ме да се задъхам тежко.

— Свали си ръцете от мен.

— Кажи го по-убедително и ще го направя. — Повдигна вежди и зачака отговора ми, но аз не можех да изрека думите.

Стояхме вторачени един в друг в продължение на няколко минути, отдавайки се на суровото и осезаемо напрежение, което се издигаше между нас, преди най-накрая да наруша мълчанието.

— Мисля, че трябва да се върнеш при срещата си — прошепнах. — Каза всичко, каквото имаше да кажеш. Какво повече би могъл да искаш от мен?

— В този момент?

Той плъзна пръстите си по ключицата ми.

— Общо взето — преди да успее да ме целуне, извъртях глава и му предложих бузата си, — никога повече няма да преспя с теб. До края на седмицата ще подам официално оставка и мисля, че за доброто и на двама ни трябва да сложим край на така нареченото ни приятелство.

— Наистина ли го мислиш? — прошепна той.

— Да. — Игнорирах усещането за ръката му, която стискаше задника ми. — Искам да съм приятелка с някой, който се интересува от нещо друго, освен от вагината ми.

— Интересувам се и от устата ти.

Нямах отговор за това и вероятно го беше усетил, защото стисна кръста ми.

— Знам колкото ти е трудно да казваш истината — каза нежно той, — така че искам да бъдеш напълно честна с мен, когато ти задам следващите няколко въпроса. Можеш ли да го направиш?

Кимнах, останала без дъх, и той се наведе към устните ми.

— Не се ли наслади на чукането с мен?

— Това не е въпрос.

— Това не е отговор. Кажи ми.

Не обърнах внимание на силните удари на сърцето ми.

— Насладих се…

— Наистина ли ще подадеш оставка?

Той ме целуна.

— Не, аз просто…

Поех си рязко дъх, когато ръката му се обви около дясната ми гърда и я стисна. Силно.

— Ти какво?

— Искам да бъда преназначена към друг адвокат и не искам да те виждам повече, отколкото трябва…

Андрю се втренчи в очите ми за дълго време, без да каже нито дума, когато най-накрая ме освободи.

— Като се има предвид, че аз съм единствената от нас двамата, която наистина може да почувства нещо, да. Да, така се чувствам спрямо теб.

Той примигна. После изведнъж ме издърпа обратно в обятията си и пристисна устни към моите.

— Защо си такава шибана лъжкиня, Обри? — изсъска той. Изблъсквайки ме срещу стената, той захапа долната ми устна и свали лентата от главата ми.

Без да отлепя устните си от моите, избута рокля ми нагоре до кръста и разкъса бикините ми с едно дръпване.

— Андрю… — Опитах да си поема дъх, когато ме вдигна и ме постави на мивката. — Андрю, почакай…

— За какво?

Той улови едната ми ръка и я постави над колана си, като ми заповяда да го откопчая.

Не отговорих. Пъхнах пръстите под металната скоба и го разкопчах, докато той притискаше устните си срещу врата ми.

Плъзгайки езика си срещу кожата ми, той прошепна:

— Липсваше ли ти секса с мен?

— Беше само два пъти… — Поех си дъх, когато ръцете му се спуснаха по бедрата ми. — Не достатъчно, за да ми липсва каквото и да било…

Той ме ухапа силно и се отдръпна назад, взирайки се в мен.

Дъхът ми заседна в гърлото, както плъзна два пръста в мен и закачливо ги задвижи навън-навътре.

— На мен ми липсваше чукането с теб…

Той набута пръстите си толкова дълбоко, колкото можеха да отидат, карайки ме да простена тихо.

Извих гръб, когато погали клитора ми с палеца си.

Изведнъж извади пръстите си, доближи ги до устните си и ги облиза.

— Изглежда на теб също ти е липсвало.

Отново притисна пръстите към влагата между краката ми, а после ги поднесе към лицето ми, поставяйки ги срещу устните ми.

— Отвори уста.

Бавно разтворих устните си и той присви очи, плъзгайки пръстите си срещу езика ми. Усетих ерекцията му, търкаща в бедрото ми, когато използва другата си ръка и уви краката ми около кръста си.

— Кажи ми, че не искаш да ме чукаш — каза той, — че точно сега не искаш да заровя пениса си дълбоко в теб.

Обхвана лицето ми и притисна устните си срещу моите, а зъбите му подръпнаха долната ми устна. Плъзгах се към ръба на мивката и всеки момент щях да падна, но той ме издърпа обратно и ме облегна на огледалото.

Не свалих очи от неговите, когато извади презерватив и започна да си го слага, като се взираше в мен със същото гневно изражение, което имаше цяла вечер.

Сграбчи ме за глезените и ме придърпа напред, плъзгайки се в мен, докато краката ми стискаха кръста му.

Забих нокти във врата му, докато той се забиваше отново и отново в мен.

— Липсваше ми да те чукам — прошепна дрезгаво, заравяйки пръсти в косата ми и дърпайки главата ми назад. — Мислеше ли за мен изобщо?

— Оох! — изкрещях, както той ускори тласъците. Стиснах още по-силно краката си около него, като давах всичко възможно да не се предавам.

Затворих очи и го чух как задъхано повтаряше името ми.

— Мамка му, Обри… мамка му… Сложи си ръцете на плота — заповяда той, но аз не му обърнах внимание и ги увих около врата му. — Обри… — Отново ухапа рамото ми, продължавайки да ме чука здраво. — Сложи си ръцете на плота. Веднага.

Бавно свалих ръце до тялото ми, улавяйки се за студения плот. Следващото нещо, което почувствах, бе езикът му, който се завъртя около зърната ми, засмуквайки ги грубо.

Сграбчих по-здраво облицования с плочки плот, щом целувките му станаха по-ненаситни, по-властни и когато той продължи да ме чука все по-силно, усетих как започвам да губя контрол.

— Андрю… — изстенах. — Андрю…

Пусна зърното ми от устата си, плъзна ръце под бедрата ми, вдигна ме и прикова гърба ми срещу стената.

— Знам, че обичаш начина, по който те чукам, Обри. — Погледна ме и се зарови още по-дълбоко в мен. — И знам, че всяка вечер през изминалата седмица си се докосвала, желаейки пениса ми да заеме мястото на пръстите ти.

Клиторът ми пулсираше с всяка негова дума и бях по-влажна от когато и да било в живота ми.

— Кажи ми, че е вярно… — Целуна ме, заглушавайки стенанията ми с гневна и жестока целувка. — Поне веднъж ми кажи шибаната истина.

Тръпките от приближаващия оргазъм се спуснаха нагоре-надолу по гръбнака ми, докато Андрю не спираше да ме целува, взирайки се гневно в мен, настоявайки да му кажа истината.

Кимнах, надявайки се, че може да прочете в очите ми нуждата, която изпитвах. Дробовете ми изгаряха за глътка въздух.

Той се тласна в мен за последен път, което ми даде възможност да се откъсна от устните му.

— Дааа!

Задъхана, отпуснах глава на рамото му.

— Обри…

Стискаше кръста ми, докато най-накрая спря да трепери.

Няколко почуквания на вратата, последвани от „Има ли някой вътре?“, ни стреснаха, но останали без дъх, успяхме да запазим мълчание.

Дишането на Андрю се успокои и без да откъсва поглед от моя, излезе от мен. Изхвърли презерватива в близкото кошче и вдигна панталона си.

Гледах го, докато се оправяше в огледалото и приглаждаше всяка една гънка на ризата си толкова добре, че никой нямаше да предположи, че току-що ме е чукал до припадък.

Слязох от плота на мивката и също се погледнах в огледалото — зачервени бузи, рошава коса, разтекла се спирала и презрамките на сутиена, които висяха на раменете.

Преди да успея да оправя и презрамките на роклята, Андрю избута ръцете ми и ми помогна.

Очите ни се срещнаха в огледалото, докато той приглаждаше косата ми, като прекъсна контакта за секунда, само за да вдигне лентата ми за коса от земята. Внимателно я сложи на главата ми и я нагласи, след което се обърна и тръгна към вратата.

— Знаеш ли, доста е грубо да зарежеш някой, след като сте правили секс, без да му кажеш нищо — промърморих.

— Какво?

Ръката му беше на дръжката на вратата.

— Нищо.

— Какво каза? — Той наклони глава на една страна. — Не съм телепат.

— Казах, че е грубо да ме зарежеш, без да кажеш нищо, веднага след като си ме изчукал.

— Не провеждам „сладникави разговори“.

— Не говоря за това — изсмях се. — Така правят джентълмените.

— Никога не съм казвал, че съм джентълмен.

Въздъхнах и се обърнах. Зачаках да чуя вратата да се затваря, но внезапно ръцете му се озоваха на кръста ми и той обърна лицето ми към своето.

— Какво се предполага, че трябва да кажа, след като съм те изчукал, Обри.

— Можеш да попиташ дали ми е било хубаво, или не…

— Не виждам смисъл да задавам подобни безсмислени въпроси. — Той погледна към часовника си. — Колко дълго ще останеш?

— Още час, може и повече.

— Колко шота изпи, докато ме следеше.

— Не съм те преследвала. Не знам дали си забелязал, но те избягвам от една седмица.

— Колко?

— Пет.

— Добре. — Той пъхна кичур коса зад ухото ми и преди да се отправи към вратата, положи една целувка на челото ми. — Ще те заведа у дома, когато си готова, и ще накарам някой да докара колата ти утре сутринта до апартамента ти. Просто ми се обади.

— Почакай — казах, докато той я отваряше, — ами срещата ти?

— Какво за нея?

* * *

Един час по-късно се вмъкнах в колата на Андрю — лъскав, черен ягуар. Той държеше вратата отворена, докато се настанявах, и изчака да си сложа колана, преди да я затвори.

На таблото имаше червена папка с нюйоркския държавен печат в средата. Грабнах я, но преди да успея да я отворя, Андрю я взе от ръцете ми и я заключи в кутията си за ръкавици.

Изглеждаше обиден, че съм я докоснала, но бързо се извърна от мен и форсира колата.

— Може ли да те попитам нещо, Андрю?

— Зависи какво.

— Потърсих името ти в Гугъл тази седмица, но нямаше нито един резултат.

— Това не е въпрос.

— Защо няма нищо за теб в интернет?

— Защото съм на тридесет и две и не си губя времето във Фейсбук или Туитър.

Въздъхнах.

— Наистина ли не си разговарял с нея от шест години?

— Моля? — Погледна ме, когато един светофар светна червено и го принуди да спре. — Мисля, че се разбрахме за това, докато бяхме в тоалетната.

— Така е, но… — прочистих гърло. — Подал си молба за развод, но не можеш да се разведеш?

— За това трябват двама души, Обри. Сигурен съм, че го знаеш.

— Да, но… — Не обърнах внимание на факта, че той стисна зъби. — Не е ли лесно за някой като теб да приключи с един развод? Шест години е доста дълъг период да останеш женен за някого, когото твърдиш, че не обичаш, така че…

— Ще се изненадаш колко шибани лъжи може да изрече някой, за да получи онова, което иска — каза той, а гласът му беше студен. — Няма да обсъждам миналото си с теб.

— Никога?

— Никога. Това няма нищо общо с теб.

Облегнах се на седалката си и кръстосах ръце.

— Ще ми кажеш ли някога каква е причината да напуснеш Ню Йорк и да се преместиш в Дърам?

— Не.

— Защо не?

— Защото не се налага — той влезе в комплекса, където живеех, — защото, както ти казах и преди час, тази част от живота ми не се е случвала.

— Няма да кажа на никого. Просто…

— Престани!

Той се обърна към мен, когато спря колата, а в очите му се бе събрала цялата болка на света. Никога не го бях виждала толкова уязвим.

— Преди шест години изгубих нещо много специално за мен в Ню Йорк. — Гласът му преливаше от съжаление. — Нещо, което никога няма да си върна, и което се опитвах да забравя през последните шест години, и ако нямаш нищо против, бих искал да мина към седмата.

Отворих уста да му кажа, че съжалявам, но той продължи да говори.

— Не съм сигурен дали ти е станало ясно през последните шест месеца, или не, но не съм от онези, които разговарят открито за чувствата си. Не се интересувам от такива разговори, и само защото съм те изчукал повече от веднъж и не мога да спра да мисля за устата ти, не означава, че ще ти кажа нещата, които не съм казвал на никой друг.

Незабавно разкопчах колана и отворих вратата на колата, но той сграбчи китката ми, преди да успея да се измъкна.

— Наистина имах предвид онова, което ти казах преди шест месеца, Обри. — Улови брадичката ми и ме придърпа към лицето си. — Ти си единствената ми приятелка в този град, но трябва да разбереш, че не съм свикнал да имам приятели. Не съм свикнал да говоря за шибани, лични неща и няма да го направя сега.

Мълчание.

— Ако нямаш намерение да се отвориш за мен, то тогава какъв е смисълът да сме приятели?

Той не каза нищо, но след няколко секунди се ухили.

— Седни в скута ми и ще ти покажа.

— Това шега ли е?

— Смея ли се?

— Наистина ли мислиш, че ще правя секс с теб, когато поискаш? — Повдигнах вежди. — Особено след като току-що каза, че никога няма да бъдеш открит за личния си живот?

— Да. — Той разкопча колана си. — Седни в скута ми.

— Знаеш ли… — погледнах надолу и забелязах как пенисът му започна да изпълва панталона му. Прехапах устни, докато се измъквах от колата. — Последните няколко пъти, когато правихме секс, оставих някой неща да ми се изплъзнат, но трябва да ти кажа, въобще не си падам по тези праисторически глупости с чувството за притежание.

Той присви очи към мен, когато грабнах чантата си и отстъпих назад.

— Мисля, че трябва да дадем почивка на пениса ти, какво ще кажеш? — Кръстосах ръце. — Следващата седмица имаш доста важно изслушване. Не трябва ли да запазиш цялата си енергия, за да се подготвиш по-добре?

— Качи се в проклетата кола, Обри.

— Молиш ли ме?

— Заповядвам ти.

— Не чу ли какво ти казах току-що?

Той не отговори. Протегна ръка към мен, но аз затръшнах вратата.

— Ще се видим утре, господин Хамилтън.

Усмихнах се и си тръгнах.