Уитни Грасия Уилямс
Оправдани лъжи (2) (Част втора)

Глава 1

Оневиняващи доказателства (юрид.): Доказателства, които показват, че подсъдимият не е извършил престъплението.

 

Андрю

В наши дни

Горещото кафе, което в момента проникваше през панталоните ми и изгаряше кожата ми, беше точно причината, поради която никога не чуках една жена два пъти.

Трепнах и си поех дълбоко дъх.

— Обри…

— Ти си женен, мамка му!

Игнорирах коментара й и се облегнах в стола си.

— В интерес на бъдещата ти, кратка и посредствена кариера на адвокат, ще ти направя две услуги. Първата е да ти се извиня за това, че те изчуках втори път, но това няма да се повтори никога повече. Втората — ще се престоря, че току-що не ме нападна, като ме заля с проклетото ми кафе.

— Недей! — Хвърли чашата ми за кафе на пода и тя се пръсна на парчета. — Определено го направих и се изкушавам да го направя отново.

— Госпожице Евърхарт…

— Майната ти! — Присви очи към мен и преди да изхвърчи от офиса ми, добави: — Надявам се пениса ти да се скапе!

— Джесика! — изправих се бързо и грабнах рулото с хартиени кърпички. — Джесика?

Нямаше отговор.

Вдигнах телефона, за да се обадя на бюрото й, но тя изведнъж пристъпи в офиса ми.

— Обади се на химическо чистене „Лукс“ и им кажи, че искам да доставят един от костюмите ми в офиса. Нуждая се и от нова чаша с кафе, файла на госпожица Евърхарт от Човешки ресурси и кажи на господин Бах, че ще закъснея за срещата в четири този следобед.

Очаквах да я чуя обичайното „веднага, сър“ или „заемам се, господин Хамилтън“, но тя не каза нищо.

Мълчеше изчервена, а очите й бяха залепени за чатала ми.

— Не се ли нуждаеш от помощ, за да почистиш това? — Устните й се извиха в усмивка. — Имам наистина дебела кърпа в чекмеджето на бюрото ми. Много е мека и нежна…

— Джесика…

— Огромен е, нали? — Очите й най-накрая срещнаха моите. — Наистина няма да кажа на никого. Това ще бъде нашата малка тайна.

— Шибаното химическо чистене, нова чаша с кафе, файла на госпожица Евърхарт и съобщение до господин Бах, че ще закъснея. Веднага!

— Наистина обичам начина, по който се съпротивляваш.

Хвърли още един поглед към мокрите ми панталоните, преди да напусне стаята.

Въздъхнах и започнах да попивам колкото можех повече от кафето. В секундата, в която разбрах, че Обри си бе създала фалшив профил в LawyerChat, трябваше веднага да се досетя, че е от емоционалните типове, нестабилна и неспособна да се държи нормално.

Съжалих, че някога й бях казал, че искам да притежавам вагината й, и се проклинах, че вчера отидох в апартамента й.

Никога повече…

Точно когато откъснах нова хартиена кърпичка, един познат глас разсече въздуха.

— Защо… здравей… хубаво е да те видя отново — каза тя.

Вдигнах глава нагоре, надявайки се, че това е халюцинация — че жената, която стоеше на вратата на кабинета ми и се усмихваше, всъщност не беше там и не пристъпи напред с протегната ръка, сякаш не беше самата причина, заради която животът ми бе преобърнат с главата надолу преди шест години.

— Няма ли да стиснете ръката ми, господин Хамилтън? — Тя повдигна вежди. — Това е името, което използваш сега, нали?

Взирах се дълго и сурово в нея — забелязвайки, че някога черната й дълга коса сега беше подстригана късо. Зелените й очи все още бяха спокойни и съблазнителни точно както ги помнех, но вече нямаха същия ефект.

Всички спомени, които се опитвах да потисна през последните няколко години, внезапно нахлуха в ума ми и кръвта под кожата ми кипна.

— Господин Хамилтън? — попита тя отново.

Вдигнах слушалката на телефона.

— Охрана!

— Ти шегуваш ли се, мамка му? — Тя затръшна телефона. — Няма ли да попиташ защо съм тук? Защо дойдох да те видя?

— Предполагам, че не ми пука.

— Знаеш ли, че повечето хора, осъдени на затвор, получават колети, парични преводи, дори едно шибано телефонно обаждане през първия си ден? — Тя стисна зъби. — А аз получих документи за развод.

— Казах ти, че ще ги получиш.

— Каза ми, че ще останеш. Каза, че ми прощаваш и че ще започнем на чисто, когато изляза, че ще бъдеш до мен…

— Мамка му, Ава, ти ме съсипа! — изгледах я свирепо. — Съсипа ме! Единствената причина, поради която ти казах тези глупости, бе, че адвокатът ми ме посъветва да го направя.

— Значи не ме обичаш вече?

— Не отговарям на риторични въпроси. И не съм експерт по география, но знам много добре, че Северна Каролина е извън Ню Йорк и с посещението си нарушаваш пробацията си. Какво мислиш, че ще се случи, когато разберат, че си тук? Да не мислиш, че няма да доизлежиш шибаната присъда, която всъщност заслужаваш?

Тя ахна.

— Ще ме издадеш?

— Бих минал с колата си през теб.

Тя отвори уста да каже нещо, но вратата на кабинета ми се отвори и охраната нахлу вътре.

— Госпожице? — Шефът на охраната, Пол, прочисти гърлото си. — Ще ви ескортираме до изхода на сградата.

Ава се намръщи и поклати глава.

— Ти сериозно ли? Ще им позволиш да ме изхвърлят, сякаш съм някакво животно?

— Както казах, не отговарям на риторични въпроси.

Седнах в стола си и кимнах на Пол да я разкара.

Тя каза още нещо, но аз й обърнах гръб и престанах да я слушам. Не означаваше нищо за мен и точно сега имах нужда да намеря някоя случайна в интернет, която да изчукам и да забравя за неприятното посещение.