Луси М. Монтгомъри
Анн от дома на мечтите (31)

XXXI
Госпожица Корнелия обсъжда станалото

— Да не би да искаш да ми кажеш, че Дик Мур не е Дик Мур, а някой друг? Затова ли ми се обади по телефона днес?

— Да, госпожице Корнелия. Това е страшно удивително, нали?

— Това е… това е… съвсем по мъжки — каза госпожица Корнелия безпомощно.

Тя си взе шапката с треперещи пръсти. Веднъж в живота си госпожица Корнелия беше безспорно зашеметена.

— Не мога да го схвана, Анн — каза тя. — Чух те да го казваш и ти вярвам, но не мога да го възприема. Дик Мур е мъртъв. Бил е мъртъв през всичките тези години, а Лесли е свободна?

— Да. Истината я направи свободна. Гилбърт беше прав, когато каза, че този стих е най-великият в Библията.

— Разкажи ми всичко, Анн. Откакто се чухме по телефона, направо съм объркана, повярвай ми.

— Няма какво толкова да се разказва. Писмото на Лесли беше кратко. Тя ни обясни подробностите. Този човек — Джордж Мур — е възстановил паметта си и знае кой е. Той казва, че Дик хванал жълта треска в Куба и „Четирите сестри“ трябвало да отпътува без него. Джордж останал при него да го гледа. Но много скоро след това Дик умрял. Джордж не писал на Лесли, защото искал да дойде направо у дома и сам да й го каже.

— А защо не го е направил?

— Предполагам, че злополуката му е попречила. Гилбърт казва, че е напълно възможно Джордж Мур да не си спомня нищо за злополуката и може никога да не си спомни. Може би се е случило много скоро след смъртта на Дик. Може да разберем повече подробности, когато Лесли ми пише пак.

— Казва ли, че ще го направи? Кога се връща у дома?

— Тя казва, че ще остане с Джордж Мур, докато е в състояние да напусне болницата. Тя е писала на роднините му в Нова Скотия. Изглежда единствената близка роднина на Джордж е омъжената му сестра, много по-възрастна от него. Виждали ли сте някога Джордж Мур, госпожице Корнелия?

— Да. Сега си припомням всичко. Беше тук на гости на чичо Абнър преди осемнайсет години, когато той и Дик трябва да са били на седемнайсет години. Те бяха двойни братовчеди, виждаш ли. Бащите им бяха братя, а майките им бяха сестри близначки, страшно си приличаха. Разбира се — добави госпожица Корнелия презрително, — не беше от онези странни прилики, за които четеш в романите, където двама души толкова си приличат, че могат да сменят местата си и техните най-близки и най-скъпи хора не могат да ги различат. Тогава много лесно човек можеше да различи кой е Джордж и кой е Дик, ако ги видеше заедно един до друг. Отдалеч не беше толкова лесно. Те правеха много номера на хората и смятаха, че е много забавно. Джордж Мур беше малко по-висок и доста по-дебел от Дик — макар че нито един от двамата не би могъл да се нарече дебел — и двамата бяха слаби по природа. Дик беше по-румен от Джордж и косата му беше с една отсянка по-светла. Но чертите им бяха еднакви и двамата имаха тези странни очи — едното синьо, а другото лешников цвят. По нищо друго не си приличаха. Джордж беше наистина добър, макар че беше пройдоха и някои казват, че още оттогава обичал чашката. Той прекара около месец тук. Лесли не го видя. Тогава тя беше само на осем или на девет години и си спомням как прекара онази зима отвъд залива с баба си Уест. И капитан Джим го нямаше — това беше зимата, когато претърпя корабокрушение. Не мисля той или Лесли да са чували някога, че братовчедът от Нова Скотия толкова прилича на Дик. Никой не се сети за него, когато капитан Джим доведе Дик, би трябвало да кажа Джордж, у дома. Разбира се, всички си помислихме, че Дик много се е променил — беше станал толкова тромав и дебел. Но ние отдадохме това на случилото се с него. И нямаше друг начин да се досетим, понеже човекът съвсем си беше загубил разсъдъка. Според мен не е чудно, че всички бяхме заблудени. Но това е смайващо. А Лесли пожертва най-хубавите години от живота си като бавачка на мъж, на когото не дължи нищо! О, тези проклети мъже! Каквото и да направят, все е лошо.

— Гилбърт и капитан Джим са мъже и чрез тях истината беше най-накрая разкрита — каза Анн.

— Добре, признавам го — съгласи се госпожица Корнелия неохотно. — Съжалявам, че гълчах доктора така. За първи път през живота си се срамувам заради нещо, което съм казала на мъж. Не зная дали трябва да го призная пред него. Той трябва просто да го приеме за дадено. Е, Анн, късмет е, че Господ не изпълнява всичките ни молитви. Аз се молих усилено операцията да не излекува Дик. Разбира се, аз не поставях въпроса толкова открито. Но това ми се въртеше в главата и не се съмнявам, че Бог го знаеше.

— Е, той ти е отговорил в духа на молитвите ти. Ти наистина желаеше нещата да не стават по-трудни за Лесли. Страхувам се, че също тайно се надявах операцията да не успее и напълно съм засрамена от това.

— Как приема тази промяна?

— Тя пише като зашеметена. Мисля, че не може да го осъзнае напълно. Тя пише: „Всичко ми изглежда като лош сън, Анн“. Това е единственото, което пише за себе си.

— Горкото дете! Предполагам, че когато му счупят веригите, известно време затворникът се чувства странно и необичайно без тях. Анн, една мисъл не ми дава покой. Какво става с Оуън Форд? И двете знаем, че Лесли го харесва. Минавало ли ти е през ума, че той я харесва?

— Да, веднъж — призна Анн, като чувстваше, че може да го каже.

— Е, аз нямах никаква причина да мисля, че я харесва, но просто ми хрумна, че може да е така. Сега, Анн, Господ знае, че не съм сватовница и че презирам тези неща. Но ако ти пишеш на Форд, спомени просто така какво се е случило.

— Разбира се, че ще го спомена, когато му пиша — каза Анн, доста въздържано. Някак си не можеше да обсъжда това с госпожица Корнелия. И все пак, тя трябваше да признае, че същата мисъл се таеше в ума й, откакто чу за освобождението на Лесли.

— Разбира се, няма защо да бързаме, скъпа. Но Дик Мур е мъртъв от тринайсет години и Лесли е изгубила достатъчно от живота си заради него. Просто ще видим какво ще стане. А що се отнася до този Джордж Мур, който се върна към живот, когато всички го мислеха за мъртъв и погребан, наистина го съжалявам. Изглежда няма да си намери място никъде.

— Той все още е млад и ако се възстанови напълно, както изглежда, отново ще може да намери своето място. Сигурно е доста странно за него, горкия. Предполагам, че всичките години от злополуката насам не съществуват за него.