Луси М. Монтгомъри
Анн от дома на мечтите (15)

XV
Новогодишна нощ на фара

Марила си тръгна за „Грийн Гейбълс“ след официално споразумение да се върне за един месец през пролетта. Още сняг валя преди Нова година и цялото пристанище замръзна, но заливът още беше свободен отвъд бялото затворено поле. Последният ден от старата година беше един от онези светли, студени, ослепителни зимни дни, в които всичко красиво изглеждаше десет пъти по-красиво. Вечерта бялото пристанище се облече в меко сиво и розово; далечните хълмове станаха аметистови.

— Старата година си отива красиво — каза Анн.

Тя, Лесли и Гилбърт отиваха към нос „Четирите вятъра“, бяха решили да посрещнат Новата година заедно с капитан Джим на фара. Слънцето беше залязло и на югозапад сияеше Венера.

На фара те завариха Маршал Елиът. Отначало Анн се подразни от натрапничеството на този ексцентрик с дълга коса и брада в малкия кръг от познати. Но Маршал Елиът скоро доказа, че е сродна душа. Той беше остроумен, интелигентен, начетен млад мъж, който съперничеше на капитан Джим в умението да разказва интересни истории.

Малкият племенник на капитан Джим — Джо, беше дошъл да прекара Нова година заедно с чичо си и беше заспал на дивана с Първия помощник. Котаракът се беше свил на огромна златна топка в краката му.

— Не е ли сладък? — каза капитан Джим, като му се радваше. — Обичам да гледам как спят малките деца, скъпа госпожо Блайт. Това е най-прекрасната гледка на света според мен. Джо обича да идва при мен.

Стана им весело край буйния огън. Капитан Джим разказваше истории, после Маршал Елиът пя стари шотландски балади с красив тенор; накрая капитан Джим свали старата си кафява цигулка от стената и засвири. Свиреше доста добре, което беше оценено от всички, освен от Първия помощник, който скочи от дивана, сякаш стрелят по него, и се втурна нагоре по стълбите.

— По никакъв начин не мога да развия слуха на тази котка — каза капитан Джим. — Когато получихме органа в църквата на Глен, старият Елдър Ричардс скочи от стола си в мига, в който органистът засвири, и офейка с невиждана бързина. Напомни ми толкова много на Първия помощник, който се отскубва, щом започна да свиря на цигулката, че за малко да се разсмея на висок глас в църквата.

Имаше нещо много заразително във веселите мелодии, които свиреше капитан Джим, така че много скоро Маршал Елиът скочи на крака. На младини той беше знаменит танцьор. Протегна ръце към Лесли и двамата се завъртяха из осветената от огъня стая. Лесли танцуваше като омаяна; дивото, сладко звучене на музиката сякаш я беше хипнотизирало. Анн никога не я беше виждала така. Цялото й вродено духовно богатство сякаш се бе освободило и струеше от искрящите очи и изящните движения. Дори видът на Маршал Елиът, с дългата му брада и коса, не можеше да развали гледката. Обратното, сякаш я подсилваше. Маршал Елиът изглеждаше като викинг в разцвета на силата си, танцуващ с една от синеоките, златокоси дъщери на Севера.

— Най-хубавият танц, който съм виждал, откакто се помня — заяви капитан Джим, когато най-накрая спря да свири.

Лесли падна в креслото си, като се смееше останала без дъх.

— Обичам да танцувам — каза тя настрани към Анн. — Не съм танцувала, откакто бях на шестнайсет, но ми харесва. Музиката сякаш тече през вените ми като живак. Под краката ми няма под, около мен няма стени, над мен няма покрив — нося се сред звездите.

Капитан Джим окачи цигулката си на мястото й, до голяма рамка, в която имаше няколко банкноти.

— Познаваш ли някого, който може да си позволи да окачва на стените си банкноти вместо картини? — попита той. — Там има двайсетдоларови банкноти, които не струват пукната пара. Те са от старата банка на остров Принц Едуард. Получих ги, когато банката фалира, сложих ги в рамка и ги окачих на стената, за да ми напомнят да не се доверявам на банки. Хей, Матей, не се плаши. Сега можеш да се върнеш. За тази вечер музиката и пируването свършиха. Старата година ще стои още един час с нас. Видял съм да идват седемдесет и шест Нови години, скъпа госпожо Блайт.

— Ще видиш сто — каза Маршал Елиът.

Капитан Джим поклати глава.

— Не, и не искам — поне мисля, че не искам. Смъртта не ме плаши. Макар че никой от нас не иска да умира, Маршал.

Те прекараха последния час от старата година в мълчание край огъня. Няколко минути преди дванайсет капитан Джим стана и отвори вратата.

— Трябва да пуснем вътре Новата година — каза той.

Навън беше прекрасна синя нощ. Блестяща панделка от лунна светлина украсяваше като гирлянда залива. Пристанището светеше с безброй светлинки. Всички чакаха — капитан Джим със зрелия си опит, Маршал Елиът с буйната си възраст, Гилбърт и Анн със скъпоценните си спомени и прекрасни надежди, Лесли с миналото на гладните години и безнадеждното си бъдеще. Часовникът върху малката полица над камината удари дванайсет.

— Добре дошла, Нова годино — каза капитан Джим и направи дълбок поклон, докато заглъхваше последният удар. — Желая ви най-хубавата година през живота ви, екипаж. Мисля, че каквото и да ни донесе, то ще е най-доброто, което ни е подготвил Великия капитан — и някак си всички ще успеем да намерим убежище в добро пристанище.