Карън Хоукинс
Шотландско предизвикателство (10)

Глава 9

Ако не сте способни на компромис, няма да постигнете победа. В живота едното винаги зависи от другото.

Старицата Нора от езерото Лох Ломонд към трите си невръстни внучки в една мразовита нощ

Кейтлин откри Мюриън в коридора, където стоеше заедно с мисис Пруит. Икономката бе в обичайното си черно облекло, а върху строго прибраните си бели коси бе сложила бяло боне.

Мюриън започна развълнувано:

— Мисис Пруит е открила херцога заспал в библиотеката! Изглежда е отишъл там да изпие чаша портвайн, преди да си легне.

По-възрастната жена се усмихна лукаво:

— Негова Светлост спи, а кутията за енфие е върху коляното му.

Вълна на облекчение премина през Кейтлин.

— Мисис Пруит, това е най-добрата новина, която получавам тази седмица!

— Не бих ви помагала толкова много, ако лорд МакЛийн нямаше нужда да се сблъска с малко несгоди — отвърна твърдо икономката. — Ще му се отрази добре, повярвайте ми. Красавец като него трябва да бъде слаган на мястото му от време на време.

Кейтлин премигна от емоциите в гласа й.

Икономката вирна брадичка и продължи решително.

— Доста съм изстрадала, заради красиви негодници като него.

Мюриън тихо обясни.

— Мисис Пруит смята, че всички мъже от висшето общество са подлеци и негодници.

— Всички? — попита Кейтлин, като се чудеше, какво ли й се бе случило, за да я изпълни с такава горчивина.

— Да — отвърна тя и закрачи към библиотеката. Преди да стигне до вратата спря. — Само още нещо.

— Да?

— Ще върнете ли кутията за енфие на Негова Светлост бързо? Не искам никакви неприятности.

— Само ще я покажа на лорд МакЛийн и ще я върна веднага на херцога. Дори няма да разбере, че за малко е липсвала.

— Добре тогава.

Икономката отвори вратата и надникна вътре, след това махна на Кейтлин да отиде при нея. Тя се приближи на пръсти. Едва успяваше да различи плешивото теме на херцога от високата облегалка на резбования стол до камината.

— Няма да можете да видите от тук — прошепна мисис Пруит, — но ръката му е подпряна на коляното и държи кутията.

Кейтлин почти предвкусваше победата.

— Това е идеално!

— Не е точно така, както си мислите. Той може и да е почти глух, но спи много леко, понякога се събужда и крещи на прислужниците да са по-тихи, дори когато не са в стаята — предупреди икономката и направи знак на Кейтлин да влезе. — Вървете — прошепна тя. — Ние с Мюриън ще пазим в коридора.

Кейтлин кимна и се промъкна в библиотеката. Пантофките на краката й не предизвикаха нито звук докато вървеше по дебелия килим. Роксбърг спеше дълбоко, с глава, клюмнала на гърдите. Беше облечен с официално вечерно облекло от отдавна отминала епоха — бричове до коленете, дълго палто, жилетка и островърхи черни обувки. Покритата му с петна и изпъкнали вени ръка лежеше върху коляното му, а между пръстите й се подаваше краят на неговата златна кутия за енфие.

Ето я! Толкова близо. Трябваше само да посегне…

Сдържайки дъха си, тя плъзна единия си пръст в ръкава му и дръпна нагоре. Ръката му започна да се повдига бавно, съвсем бавно… а пръстите му се сключиха инстинктивно около кутията и вдигнаха и нея.

Проклятие! Кейтлин внимателно пусна ръката обратно на коляното му. Часовникът тиктакаше шумно в тишината и отброяваше изминаващите секунди. Най-накрая, за огромно нейно облекчение, пръстите на херцога се отпуснаха малко, а после и още малко.

Вероятно вместо да повдига цялата му ръка, трябваше да отмести само един от пръстите му и да издърпа кутията.

Погледна лицето му и успокоена, че той все още спи, внимателно се опита да вдигне един от пръстите му.

Херцогът престана да хърка. Кейтлин замръзна на място, когато лицето му се смръщи и той промърмори нещо. Сърцето й биеше до пръсване, но тя продължи да стои неподвижно. Най-накрая той се успокои и захърка, дори още по-силно.

Тя бавно издиша, сърцето й щеше да изхвръкне от гърдите, докато внимателно пусна ръкава му и се отдръпна. Огледа преценяващо дребните антики, които украсяваха мраморните масички наоколо, и откри това, което търсеше — малка кутийка от слонова кост с почти същия размер като кутията за енфие.

Отнесе я бързо до Роксбърг и сравни двете кутийки. Бяха почти еднакви по размер.

Подготви се, като изви ръце, подобно на фокусник, преди да покаже свой трик. Веднъж, на улицата, бе видяла един, който бе издърпал покривка от маса, докато на нея бяха всичките чинии, чаши, сребърни прибори и дори свещника. Нейната цел бе да замени кутията за енфие с другата толкова бързо, че херцогът да не усети.

Тя посегна към ръката му и точно щеше да я повдигне, когато долови някакво движение откъм вратата и сърцето й заби по странен начин.

Кейтлин се обърна и видя МакЛийн да стои на прага, а навън зад него виновно се суетеше мисис Пруит.

Проклет негодник! Стоеше, изправен като морски капитан, с ръце кръстосани на гърдите, а чувствените му устни бяха извити в усмивка.

Тя присви вежди. Тази лудост бе достатъчно трудна и без критична публика.

Сякаш прочел мислите й, той спусна ръцете си, направи претенциозен поклон и й махна да продължава.

Жестовете му съдържаха, както предизвикателство, така и снизхождение.

Кейтлин го изгледа мрачно и се обърна към Роксбърг. Размърда пръстите си, за да се отпуснат и си представи точно какво ще направи. Ако отместеше два от неговите пръсти и пъхнеше кутийката от слонова кост в дланта му, можеше да избута кутийката за енфие…

Сърцето й биеше несигурно, когато внимателно вдигна пръстите му. Още по-внимателно сложи кутийката от слонова кост в ръката му и избута тази за енфие. Той се размърда и спря да хърка за момент, преди пръстите му да се сключат около подменената кутийка. При неспокойните му движения кутийката за енфие бе паднала от коляното му на дебелия килим.

Кейтлин я грабна и ръката й леко се блъсна в крака на херцога. Роксбърг промърмори в съня си и стисна още по-силно кутийката.

Младата жена застина за един дълъг миг, докато очакваше да чуе облекчителните звуци от хъркането му отново. Най-накрая, след цяла вечност, устните на възрастния мъж се разтвориха и хъркането му изпълни стаята.

Кейтлин въздъхна с облекчение и се обърна да покаже кутията на Маклийн… но той вече не беше до вратата. Тя присви вежди, огледа се наоколо и го откри да стои до голямото бюро срещу прозорците, които гледаха към градината. Беше се облегнал на бюрото и небрежно прехвърляше в ръцете си преспапието, а очите му проблясваха с мрачно задоволство.

Тревожно предчувствие обхвана Кейтлин. Какво ли бе намислил?

Той бавно премести преспапието над бюрото и го задържа там.

О, не! Ако го пуснеше…

Тя отвори уста, за да прошепне „не!“. И тогава — бум! Преспапието падна върху бюрото.

Роксбърг вдигна глава, а очите му се втренчиха в Кейтлин.

— Проклета прислужница! — извика той.

Тя замръзна.

Какво да правя сега?

Роксбърг премигна отново.

Моля те, заспивай!

Той полека се отпусна на стола.

Моля те, моля те, заспивай отново!

Херцогът затвори очи за трети път и захърка.

Кейтлин притисна ръце към препускащото си сърце. Беше на косъм. Обърна се към МакЛийн, който я гледаше със смесица от безсилие и неохотно възхищение.

Тя повдигна кутията за енфие победоносно и се обърна да тръгне, но не успя. Намръщено погледна назад и видя дантеления волан на роклята си застъпен под обувката на Роксбърг. Дори по-лошо, изглежда бе закачена под тока му. Наведе се и установи, че няма начин да се освободи, без да повдигне крака му или да скъса скъпата си дантела.

Намръщи се още повече и се изправи, само за да открие, че МакЛийн сега стои до нея, толкова близо, че, когато се изправяше, гърдите й се допряха до бедрата му. Толкова близо, че ако роклята й не беше застъпена можеше да се повдигне на пръсти, да обвие ръце около него и да го целуне.

Тази мисъл накара сърцето й да забие силно и въздухът около нея да се сгорещи. Когато тя потрепери, той се усмихна. Господи, обичаше тези устни — твърди, но и чувствени, топли, предизвикателни и…

Александър прошепна в ухото й.

— Ако не спреш да ме гледаш така, не отговарям за това, което ще последва.

Кейтлин бе обхваната от толкова силно желание, че коленете й се разтрепериха.

Той се наведе отново, устните му се доближиха до ухото й.

— Да освободя ли роклята ти от обувката на Роксбърг?

Топлият му дъх изпрати тръпки по тялото й. Какво имаше в този мъж, за да й влияе, както никой друг? Сякаш някакъв вътрешен огън нажежаваше въздуха около него, обгръщаше я и стапяше самоконтрола й.

Тя едва успя да проговори.

— Ще се справя и без помощ. Благодаря.

— Страхуваш се, че няма да приема, че притежаваш съкровището, след като не можеш да го отнесеш.

Тя кимна.

Той се усмихна коварно.

— Права си.

Кейтлин погледна към застъпената си пола и опита да се съсредоточи върху затрудненото положение, в което се намираше, но не успяваше да мисли за нищо друго, освен за начина, по който устните му се притискаха към нейните и за прекрасните усещания, които предизвикваха у нея докосванията му.

Престани! Мисли как да се измъкнеш!

Но не й хрумваше никаква идея. В стремежа си да не го гледа в очите, тя погледна настрани и бе пленена от силните мускули под палтото му, от начина, по който ръцете му изпъваха фината тъкан на ръкавите.

Тя потрепери и рискува да го погледна в очите, а след това не можа да помръдне, нито да си поеме дъх, докато неговият поглед обходи лицето й, забави се на устните и брадичката й и продължи надолу по шията и деколтето й.

Тя усещаше топлина и студ едновременно, а дъхът й заседна в гърлото. МакЛийн имаше най-прекрасните устни — твърди, но и неумолимо чувствени.

Той се усмихна самодоволно.

— Какво има, Хърст?

Ниският му глас накара препускащото й сърце да се свие, а той се наклони към нея така, че бедрата му докоснаха нейните.

Тя затаи дъх и направи отчаян опит да се успокои поне малко. Накрая успя да прошепне:

— Няма нищо. Просто се опитвам да намеря изход от тази бъркотия.

— Хмм. Може би няма да успееш и ще се наложи да признаеш поражението си.

— Иска ти се — изсумтя тя. — Но аз няма да се предам!

— Няма?

Той проследи с пръсти бледата кожа по ръба на деколтето й. Тя се отдръпна сякаш докосването му я опари, а той се усмихна порочно.

— Страхуваш ли се Хърст?

— А трябва ли?

— О, да.

Пръстите му бавно се спуснаха до хълмчето на гърдата й, след това се насочиха към рамото й и обратно.

Кейтлин се опитваше да сдържа вълните от тръпки, които танцуваха по цялото й тяло, но не успяваше. Пръстите му продължаваха да галят кожата й. После достигнаха най-ниската точка на деколтето й и… спряха там.

Тя едвам си пое дъх. Ръцете й бяха стиснати в юмруци, докато отчаяно се опитваше да мисли за нещо друго…

И в този момент се предаде. Обви ръце около МакЛийн и го целуна с цялата страст, на която бе способна.