Карън Хоукинс
Шотландско предизвикателство (11)

Глава 10

Ако ви се отдаде възможност да разговаряте с някоя важна особа, не натоварвайте с тежестта на думите си, кажете само най-важното и това ще е напълно достатъчно.

Старицата Нора от езерото Лох Ломонд към трите си невръстни внучки в една мразовита нощ

Александър бе очаквал Кейтлин да се ядоса и да му се скара за това, че я дразни, но тази пламенна, страстна атака го изненада.

Устата й се отвори срещу неговата и езикът й премина по устните му, горещ и търсещ. Той се възбуди още повече и се приближи плътно към нея. Ръцете му обхождаха гърба й, тънката й талия и закръглените й бедра. Ръцете на Кейтлин се стегнаха около врата му и тя се притисна към него. Меките й, пищни гърди се опряха в неговите и усети как ръката й се плъзва надолу по врата му. Във вълнението си тя бе издърпала шалчето му и го бе стиснала. Другата й ръка също бе обвита плътно около врата му и го държеше така, сякаш не би понесла да го пусне.

Господи, тя беше толкова страстна, с горещата си уста и топлото си гъвкаво тяло. Ето, това беше причината да се впусне в рискован флирт с жена, която изобщо не бе негов тип.

Страстта помежду им бе гореща и пламваше ярко само за миг. Нито една от любовниците, които бе имал преди нея, не бе успяла да изостри сетивата му до такава степен и може би затова се бе разгневил толкова, когато бе разкрил машинациите й.

Този спомен охлади страстта му. Трябваше да се овладее веднага — ако не го стореше, не бе сигурен дали ще успее да спре въобще. Беше му необходим всичкия самоконтрол, който притежаваше, но прекъсна целувката и отстъпи две крачки назад. Цялото тяло го заболя от чувство на загуба.

Ръката й все още стискаше шалчето му и така го задържаше.

— Какво… Ти, защо…

Той се принуди да повдигне едната си вежда и отвърна хладно, доколкото можа.

— Ние приключихме с това.

Ако Кейтлин го познаваше по-добре, сигурно щеше да долови слабото потрепване на гласа му или да забележи стиснатите му в юмруци ръце. Гъста руменина обагри лицето й и тя го пусна.

— Разбирам — отвърна остро, повдигна брадичка и продължи твърдо: — Добре тогава. Просто си върви.

Роксбърг се размърда, сякаш се пробуждаше.

Кейтлин се вцепени, но не погледна към херцога.

Александър знаеше, че трябва да си тръгне, но не можеше да се отърси от усещането за нещо недовършено.

— Кейтлин, аз…

Тя грабна едната му ръка и пусна нещо в нея. След това се наведе, сграбчи полата си и я издърпа изпод крака на Роксбърг.

Херцогът се събуди с уплашен вик, на който тя не обърна внимание и закрачи към вратата с високо вдигната глава. Изхвръкна от стаята и затръшна вратата след себе си.

— По дяволите! — Роксбърг разтърка очи с треперещите си ръце. — Човек не може ли да поспи в собствената си къща?

Александър тъкмо щеше да му отговори, когато забеляза, че преди да си тръгне, Кейтлин е пуснала кутията за енфие в ръката му.

— МакЛийн? — Херцогът премигна и се прозя. — Какво, по дяволите, беше всичко това? Мис Хърст изглеждаше доста разстроена.

— Какво ви кара да мислите така? Фактът, че почти щеше да преобърне стола ви или начинът, по който тресна вратата?

— Тя ли беше? Дявол да го вземе, и защо?

— Мисля, че гневът й беше насочен към мен, вие просто се оказахте на пътя й.

— Докато спях?

— Очевидно. Преди да продължите дрямката си, трябва да ви върна това.

Александър подаде кутията за енфие на смаяния херцог, който я взе, отвори другата си ръка и объркано се загледа в кутията от слонова кост.

— Мисля, че това беше… Как се е озовало тук? И откъде взехте моята…

— С удоволствие бих останал, за да ви обясня, но имам да изкачвам едно дърво.

Александър бързо се поклони и се насочи към вратата.

— По дяволите, МакЛийн, всичко това няма никакъв смисъл! Защо, за бога, ще изкачвате дърво?

Александър се разсмя язвително.

— За да намеря мед, естествено.

Следващия път, когато измислеше задача на Кейтлин, щеше да е наистина трудна — нещо, за което слугите не биха могли да й помогнат.

Бе изненадан да открие икономката и прислужницата да пазят пред библиотеката. Кейтлин Хърст явно намираше начин да спечели симпатиите и на мъжете, и на жените.

Но това нямаше да й помогне много. Отсега нататък щеше да получава задачи, които може да изпълни самата тя. И когато се провали следващия път, той ще се наслади на всеки миг в леглото с нея. Двете седмици вече не му изглеждаха достатъчни, за да отпразнува тази толкова трудно извоювана победа. Трябваше да поиска два месеца, а може би дори повече. Е, ако на нея й беше достатъчно приятно, а той щеше да се постарае да бъде така, тя можеше и да удължи срока. Може би щеше да я заведе до Италия, далеч от любопитните погледи. Щеше да й покаже с удоволствие съкровищата на архитектурата и изкуството там. Венеция бе едно от любимите му места. Може би щеше да наеме дворец, който да подхожда на искрящата й красота, и заедно да се насладят на меката италианска зима.

Тези мисли повдигнаха настроението му. Щеше да я направи своя, да я бележи със страстта си изцяло.

Тялото му никога не оставаше спокойно след среща със страстната Кейтлин и сега бе напълно възбуден. Копнееше до болка за нея, представяше си я под себе си, да крещи името му, докато… В този момент Александър укроти разюзданите си мисли. На първо място, трябваше да изпълни своята задача.

Въпреки това, което бе казал на херцога, щеше да отиде до кошера утре; за съжаление, сега бе твърде тъмно.

Междувременно щеше да вземе проклетата келтска книга от библиотеката и следващата задача, която избере за Кейтлин, щеше да граничи с невъзможното.