Лорън Донър
Брон (2)

Глава 2

Бека спря пред затворената врата на Брон, чу шум от течаща вода и разбра, че гостът й се къпе. Беше се успокоила след спора с баща си и сега имаше нужда от едно силно питие. Това винаги й помагаше да преодолее наранените си чувства след всеки техен словесен двубой, а сега съществуваше и фактът, че в дома й живееше един много сексапилен, но напълно забранен за нея мъж.

В хола имаше добре зареден бар, нещо, което бе оценила, когато влезе във владение на къщата и бе подменила всяка бутилка алкохол, тъй като не бе сигурна колко бяха стари. Наля си чиста водка и я изпи на екс. Течността опари гърлото й и целия път до стомаха. Издиша през зъби, когато остави чашата на бара, възседна стола и си наля още.

Баща й я подлудяваше и да живеят в един и същи имот бе наистина лоша идея. Все пак не бе залепена за това място. Имаше пари, можеше да се премести другаде, но идеята да напусне спокойния оазис я караше да изпитва ужас. Вече бе живяла във външния свят с Брадли и нещата не потръгнаха много добре. Тя си наля и изпи още няколко чашки, когато звукът на звънеца я изтръгна от вцепенението, в което беше изпаднала.

Бека рязко отвори вратата, като очакваше да види баща си, но вместо него друг стоеше на прага й. Тя му отправи искрена усмивка.

— Е, и това ако не е самият Трей Робъртс. Изглеждаш прекрасно!

Мъжът се ухили.

— Донесох хранителни продукти и униформа за новото попълнение. — Той държеше две огромни торби и обемист калъф за дрехи, преметнат през рамо. — Покажи ми кухнята. Той пристигна ли вече?

Тя кимна и поведе Трей към кухнята. Младата жена високо ценеше човека, който беше любимец на баща й. Ако Тим Оберто някога имаше син, тя знаеше, че би бил именно като Трей. Баща й я бе тласкал години наред към него с надеждата, че ще го избере за съпруг. Тя флиртуваше с младия мъж, но не проявяваше интерес. Твърде много приличаше на баща й, с изключение на това, че Трей беше мил и имаше чувство за хумор.

— Той е на горния етаж и си взема душ.

Трей погледна към тавана, преди да насочи изучаващия си поглед към Бека.

— Какво представлява?

— Името му е Брон. Огромен е, има прекрасни очи и е хубав. Ще си пасне идеално с вас момчетата. Макар че, на ваше място, не бих го предизвиквала. Ще ви срита задниците.

Трей кимна и започна да разтоварва торбите.

— Къде отиде твоят старец?

— Има среща.

— Аха — засмя се мъжът. — Чудя се колко дълго ще продължи този път?

— Вероятно две седмици. Това е лимитът. Щом започне да бълва заповеди срещу тях и те хукват надалеч. Чакам да видя що за идиотска мащеха в крайна сметка ще ми намери. Тя трябва да е спечелила първо място в конкурса „Пълен кретен“, ако си мисли, че неговото деспотично отношение е сладко.

— Сега разбирам защо отказваш да излизаш с мен. Обичам да раздавам заповеди.

— Аз съм твърде умна. — Тя започна да му помага да разтоварят и подредят покупките, докато не забеляза огромното количество месо в хладилника и фризера. — Какво е това, по дяволите?

Той се ухили.

— От НСО ни казаха, че трябва да му осигурим много червено месо.

— В такъв случай, мисля, че ще бъде доволен. Сигурно си купил повече от двадесет килограма пържоли и месо за печене.

— Просто изпълних дадения ни списък. Трябваше да те питам дали имаш някакви чугунени тигани. Предпочитат да запичат месото в тях.

— Там — посочи Бека.

Трей отвори долният шкаф и видя комплекта тигани.

— Би трябвало да свършат работа — Извади най-големия и го постави върху печката така, че да е невъзможно да бъде пропуснат.

— Друго?

— Не. Ако се нуждае от нещо, той сам ще ни каже. Отивам да взема безалкохолното от джипа.

Бека му помогна, като задържа входната врата отворена. Зяпна учудена, когато видя Трей да мъкне три кашона с кола.

— Да не би да има разпродажба?

— Новите видове имат слабост към кофеина — Той прибра кашоните и се облегна на плота. — И така, срещаш ли се с някой сега?

— Не.

— Искаш ли да излезеш с мен на вечеря? — попита я с усмивка.

— Не — отвърна Бека и също му се усмихна. — Но благодаря за предложението.

— Не искаш ли поне да правим страхотен, умопомрачаващ секс? — Намигна й.

— Пас съм — засмя се тя.

Усмивката му угасна.

— Още ли не си го преодоляла? Мина повече от година от смъртта му.

Нейната усмивка също се стопи.

— Преди няколко седмици излязох с мъж, с когото се запознах чрез работата ми, и се забавлявах. Той ме целуна, но всичко, за което можех да мисля в този миг беше, че не е по начина, по който го правеше Брадли. Това уби момента и аз отпратих мъжа. Отказах втора среща. Беше добър човек и не исках да го залъгвам.

— Аз няма да те целувам. — Усмивка цъфна на лицето му отново. — Мога да те взема точно тук. — Посочи към стената. — Обзалагам се, че няма да ти напомням за него. Не мога да си представя, че той някога би могъл да те вдигне и да те прикове към стената, докато те чука до безумие.

— Върви си вкъщи. — Младата жена поклати глава, смеейки се. — Вероятно заради такива думи си все още сам. Този номер минава ли пред другите?

— Понякога. Просто се опитвам да ти помогна.

— Точно така. Искаш да ми помогнеш, като ме измъкнеш от дрехите ми.

Всичкият хумор изчезна от наситенокафявите му очи.

— Може би точно това е помощта от която се нуждаеш. Нали си чувала да казват, че за да забравиш някого трябва да се влюбиш в друг? Това наистина действа. Притеснявам се за теб, скъпа. — Той се присегна и отметна кичур от кестенявата й коса. — Винаги съм насреща, ако искаш да говориш. А ако имаш нужда от някой, който да те прегърне или от страхотно чукане — усмихна се, — тялото ми е на твое разположение.

— Върви си вкъщи. — После му кимна. — Благодаря ти.

— Искаш ли да поговорим?

— Не и за това.

— Сигурна ли си? Може да помогне.

— Оценявам предложението ти, но се справям чудесно. Обещавам да ти се обадя, ако някога променя решението си.

— Може да ми звъниш по всяко време. — Наведе се и нежно я целуна по челото. — Ако размислиш, знаеш номера ми. Нямам нищо против покана за секс в два посред нощ.

Бека се засмя.

— Обзалагам се, че е така.

— Много съм добър в това — Той отдръпна ръката си от нея и размърда вежди комично. — Поне така са ми казвали. Може да ме пробваш и да оцениш представянето ми.

— В никакъв случай! Няма ли да отидеш някъде другаде и да дразниш някой друг? Движение, войнико. Току-що ти беше дадена заповед.

Младият мъж пристъпи към вратата.

— Не спирам да се движа, дявол да го вземе, но ти не ми позволяваш да ти покажа движението на океана. — Той се изкикоти, махна й с ръка и затвори вратата след себе си. Миг по-късно се чу как двигателят заработи и джипът му потегли.

Бека се опря с ръце на плота и се загледа през кухненския прозорец към огромното дърво, наслаждавайки се на гледката на птичките хвъркащи около гъстите клони. Оценяваше загрижеността на Трей, познаваха се от много години, но никога не откликна на предложенията му за секс, нито му позволи прекалено да се сближи с нея. Животът му бе изпълнен с достатъчно стрес, без да прибавя товара и на нейните проблеми върху широките му рамене.

— Какво е покана за секс?

Тя се хвана за сърцето и се обърна с лице към госта си.

— Изплаши ме. Не те чух кога си слязъл по стълбите. Те малко скърцат.

Брон стоеше на прага на кухнята. Косата му бе влажна, опъната назад на опашка, и се бе преоблякъл с други дрехи. Носеше избелели, плътно прилепнали дънки и черна тениска с щампована отпред хеви метъл група.

— Какво е покана за секс? Никога не съм го чувал преди?

Бека се усмихна.

— Това е израз, който означава, че каниш някого с цел секс и след това той си тръгва. Сексът е без ангажименти и емоционално обвързване.

— Ще го запомня — кимна Новия вид. — Това нормален човешки обичай ли е?

— За някои, но не и за мен. Трей просто се шегуваше.

— Този мъж, който беше тук, твой любовник ли е?

Тя поклати глава.

— Мой приятел. Ще бъдете заедно в работната група. Щом си на мястото на Джеси Дюпре, той ще ти бъде ръководител. Сигурна съм, че ще го харесаш. Има добро чувство за хумор, така че се надявам да оценяваш това му качество. Аз го ценя. Храната и униформата ти са тук. Също така ти донесе и много безалкохолно.

— Благодаря. Човешките приятели отправят ли един към друг покана за секс? Опитвам се да науча повече за взаимоотношенията между хората. Ще работя с тях, затова се опитам да разбера обичаите ви.

— Не. Повечето приятели не го правят. Трей предложи, защото се опитва да ме убеди да спя отново с мъж. Това беше нещо като закачка, в опита му да ме развесели. Той смята, че ако успее да ме вкара в леглото си, за мен ще бъде по-лесно да го направя после, когато изляза на среща с мъж и това доведе до секс.

— Той иска да сподели секс с теб, така че ти да правиш секс с друг мъж? Сигурно другият мъж му е добър приятел? Виждал съм подобни сцени в порнографските клипове, но не вярвам, че те са реалния образ на човешките сексуални навици. Това често срещана практика ли е сред хората от мъжки пол? Не искам да се сприятелявам с никого, ако това означава, че ще ми предлагат да споделям жените им. — Той направи гримаса. — Не искам да те обиждам, но е отвратително. Нямам желание да гледам как друг мъж се чифтосва с някоя. Това не би ме накарало да я пожелая, а и последното нещо, което искам да видя или да подуша, е миризмата на друг мъж, докато споделям секс с жена. Това ще убие възбудата ми, а и аз не искам човешка жена.

Бека се разсмя силно на неговото тълкувание. Задъхвайки се от смях, тя се хвана за корема.

— Извинявам се, ако съм обидил сексуалните ти предпочитания, но аз съм от Видовете и не е необходимо двама от нашите мъже да задоволят сексуалната потребност на една женска. Вашите мъже не притежават такава издръжливост по време на секс, каквато имаме ние. Боя се, че една жена може да бъде омаломощена само от един от нас, ако успее да се справи с грубото споделяне на секса.

Тези късчета информация убиха чувството й за хумор и Бека отрезвя.

— Сложно е, но не вярвай на онова, което виждаш в порнофилмите. В тях играят актьори, а сценариите са наистина лоши в голямата си част. При нас положението не е такова и това не е мотивът на Трей. Той не ме убеждаваше да правя тройка с него и един от приятелите му. Бях омъжена, а сега съм вдовица. Престанах да излизам на срещи и Трей мисли, че ако ме вкара в леглото си, ще спра да мисля за моя мъж. Смята, че ако просто правя секс с някой — независимо кой — ще мога по-лесно да продължа напред. Можеш да имаш приятели и те няма да те поканят да спиш с техните съпруги или приятелки.

— Какво е вдовица?

— Това е жена, чийто съпруг е починал. Съпругът ми имаше дефект на сърцето.

Брон се облегна на стената.

— Съжалявам. Нашите хора биваха убивани от Мерикъл Индъстрис, ако се окажеха дефектни физически.

Бека се почувства така, сякаш някой я удари в корема.

— Правили са това? Онези задници са погубвали всеки, който е имал физически дефект? Господи! Не! Съпругът ми не беше убит. Ние не можем просто така да прекратим живота на някого, щом не е здрав. Брандън имаше дефект на сърцето и почина след обилен кръвоизлив. Всичко стана много бързо. Просто се хвана за гърдите, изпъшка, и припадна. Навярно не е разбрал какво се случва, преди да умре. Лекарят, с когото говорих, ме увери, че не е страдал и смъртта е настъпила в рамките на няколко минути.

— Лекарите не можаха ли да оправят дефекта му, преди да почине?

— Не знаехме за него. Имал е рядка аномалия, която откриха после, когато му направиха аутопсия. — Тя си пое дълбоко дъх, за да предотврати задушаването. Обикновено ставаше така, когато си спомняше за Брадли, затова избягваше да обсъжда тъжните подробности. Налагаше се да смени темата, ако не искаше да се разплаче. — Гладен ли си?

— Умирам от глад.

— Махам се от кухнята и те оставям да си приготвиш нещо. Трей спомена, че ще ти е необходим чугунен тиган, затова сложи един върху печката, за да го използваш. Има още в шкафа, ето там — и посочи. — Чувствай се като у дома си.

Младият мъж кимна.

— Тръгваш ли вече?

Бека трепна вътрешно, осъзнавайки, че той не е схванал ситуацията.

— Всъщност, що се отнася до това… — Тя си пое дълбоко дъх. — Няма да се пренасям в голямата къща при баща ми. Той ще ме побърка и повярвай ми, когато ти казвам, че ще си по-добре тук, отколкото да живееш с него. Понякога се държи като пълен кретен и има склонността да контролира всичко. Оставам тук. Почти няма да ме виждаш, работата ми е доста натоварена. — Напълни дробовете си с въздух. — Къщата е голяма, ще се справим. Ще бъде така, сякаш не съществувам.

Той я зяпна.

— Ще живея с теб? — Устните му се извиха в гримаса.

— Наистина съжалявам, че не е това, което си очаквал, но никой не ме попита преди да бъде направена уговорката за настаняването ти. Баща ми не е имал право да ти предлага моята къща, но аз съм готова да я споделя с теб. Има резервен ключ, закачен на кукичка от дясната страна на входната врата. Вземи го и го използвай.

Брадичката му се повдигна, раменете му се изпънаха назад достатъчно, за да се изпъчат масивните му гърди.

— Разбирам. Дойдох, за да науча повече за хората и да се приспособя към тяхното присъствие. Това ще бъде един добър опит споделяйки общ дом с един от тях. Ти ме научи на доста неща за толкова кратко време и очаквам с нетърпение да науча повече. Благодаря.

Трябваше да му го признае, бе успял да понесе новината по-добре отколкото бе очаквала.

— Добре. Сега ще те оставя да си приготвиш ядене. Връщам се в хола и ще се напия до припадък. Ще откриеш, че го правя след скандал с баща ми. Той ме кара да се напивам.

Младата жена се обърна и си тръгна, преди Новия вид да успее да й зададе следващия въпрос. Разговорът за съпруга й я остави с чувство на тъга и много уязвима. Силна болка притискаше сърцето й, когато влезе в хола, седна на бара и си наля питие.

Най-гадното от всичко беше, че баща й бе прав за Брадли, но тя не можеше да го признае на глас, защото Тим Оберто никога нямаше да й позволи да го забрави. Той щеше да дълбае и да го използва като пример всеки път, когато се караха. А това щеше да е толкова често, че чак не беше забавно. Изпи още една чаша на екс, затвори очи и изсъска от изгарящото усещане, което силният алкохол предизвикваше, докато се стичаше надолу към стомаха й.

* * *

Брон проследи как Бека напуска кухнята и въздъхна. Знаеше какво означава да се напиеш до припадък. Тя бе решила да се налива с алкохол, докато не падне мъртво пияна, и се надяваше новата му половинка по къща да не е от онези хора, които го правеха често. Мразеше миризмата на алкохол и беше изгледал достатъчно филми с пияни хора, за да иска да ги избягва.

Нещата не се получаваха така, както си бе представял. Изобщо. Беше му обещан уединен дом и неприкосновеност на личния му живот, а вместо това щеше да живее с човешка жена. Още по-лошо, намираше я за привлекателна. Споменът за това как се бе навела пред него над леглото, в което щеше да спи по-късно, нямаше да го напусне още известно време. Тя имаше заоблено, сочно тяло, много по-различно от женските Видове. Изглеждаше гъвкава и крехка, и вероятно щеше да крещи, ако някога отприщеше страстта си върху нея.

Ръката й бе малка и много мека, когато пое дланта му, след като ги запознаха. Идеята да го докосва с тези ръце, накара члена му да се напрегне. Естествено, мисълта да я прикове под себе си само влоши нещата. Вероятно щеше да я смаже под тежестта си или случайно да й счупи нещо.

Тихо изръмжа, докато обикаляше из кухнята, за да я опознае. Извади няколко пържоли, загря тигана и намери чиния. След това откри щипки, с които да обръща месото, докато го приготвяше.

Настани се в къта за хранене и докато ядеше мислите за Бека Оберто продължиха да го измъчват. Тя представляваше усложнение, с което не бе сигурен, че иска да си има работа. Би могъл да поиска от баща й да му позволи да живее в голямата къща в близост до улицата. Това щеше да опрости нещата, но щеше да е проява на малодушие от негова страна. Вдигна поглед към хладилника и започна да изучава снимките, които бяха залепени върху вратата му — Бека с различни хора. Тя се усмихваше на всяка една от тях и изглеждаше щастлива. Противоречието беше объркващо, щом пиеше много алкохол. Не беше много уверен в познанието си за хората, но това предполагаше, че Бека има сериозни проблеми. Смъртта на съпруга й може би я оправдаваше.

Приключи с вечерята, почисти масата и изми чиниите. Когато спря водата и си избърса ръцете, дочу музика. Беше твърде рано да си ляга, а в стаята му нямаше телевизор. Трябваше да поиска един, вече му липсваше кабелната телевизия и съжаляваше, че се писа доброволец в тази мисия за народа си.

Но все пак бе необходимо някой да работи с оперативната група. Жена от Видовете би била идеална за този пост, но той не искаше никоя от тях да бъде изложена пред погледите на човешките мъже. Всичко, което бе научил досега за тях, го караше да си мисли, че те ще я тормозят. Светът извън портите на НСО принадлежеше на мъжете или поне така му бяха казали. Жените трябваше да бъдат защитавани на всяка цена. Идеята да позволи на една от тях да се изложи на опасност, караше тялото му да се напряга. Щеше да му е трудно навън, но бе готов да се справи с всичко, което се изпречеше на пътя му. По-добре той, отколкото някоя от жените им.

Притесняваше се за Бека, когато стъпи на най-долното стъпало на стълбите, за да се прибере в стаята си. Тя бе дребна жена и споменът за един филм, който бе гледал, го накара да се върне обратно. Тя можеше да пие толкова много, че да се почувства зле, и той искаше да провери дали е добре.

Брон тръгна към източника на рок музиката и спря на прага на хола. Бека седеше на бара с бутилка и една малка чаша пред себе си. Изглежда тя го усети, защото обърна глава. Широката усмивка, с която го дари и прекалено блестящите й сини очи го увериха, че е пила твърде много. Махна му с ръка, движенията й бяха доста тромави.

— Здравей, красавецо. Искаш ли питие?

Говорът й бе леко завален. Начинът, по който се обърна към него го шокира.

— Името ми е Брон. Не познавам никой от Видовете, който е избрал да се нарича така.

Кикотът накара раменете й да се разтресат и тя изсумтя тихо.

— Знам как се казваш. Изглеждаш добре, но ти вече го знаеш, нали?

Намираше го за привлекателен. Този факт го остави безмълвен.

Бека потупа мястото до себе си.

— Искаш ли питие? Не пари толкова, след като един път влезе.

Той внимателно пристъпи в стаята.

— Не пия алкохол, но благодаря за предложението. Колко си изпила досега?

— Не знам. — Докато се наместваше на седалката тя почти се плъзна от стола. — Недостатъчно. Все още съм в съзнание.

— Пиенето на алкохол те замайва, забавя реакциите ти и не можеш да мислиш логично.

Бека се изкикоти.

— Толкова си сладък.

Веждите му се повдигнаха. Никой преди не го беше наричал така. Дивак, копеле и други подобни имена, но никога нещо подобно на това определение. Притесни се още повече за психичното й състояние.

— Може би трябва да си легнеш и да се наспиш. Чувал съм да казват, че нещата винаги изглеждат по-добре на сутринта.

— Още е много рано. — Тя потупа столчето до себе си. — Ела тук. Няма да те ухапя.

— Не те ли е страх, че аз ще го направя? — Не можа да устои и отвори уста, за да й покаже кучешките си зъби. Интересно защо тя не се боеше от него. Човешките жени винаги го правеха.

— Не. — И пак потупа столчето. — Ела по-близо. — Тя присви очи. — Виждаш ми се някак размазано. — Изкикоти се отново. — Не пия често, но когато го правя, леле, човече, правя го както трябва.

Той никога преди не бе чувал подобен начин на изразяване и я приближи предпазливо. Идеята беше лоша, трябваше да се прибере в стаята си, но притеснението го накара да остане. Тя се нуждаеш от някой, който да се грижи за нея. Половинката й не бе вече наоколо, за да го прави, а баща й живееше в другата къща. Сега, нещата зависеха от него, трябваше да се увери, че няма да й се случи някоя злополука в това безпомощно състояние.

Настани се на столчето, твърде близо до нея, според собствената му преценка, като се надяваше, че тя няма да започне да повръща така, както бе гледал да го правят жени по филмите.

— Не мога да разбера защо нарочно причиняваш това на тялото си?

— Имаш предвид калориите? — Бека погледна надолу. — Би трябвало да отслабна малко. Седя на задника си твърде много през работно време, но това е без значение, тъй като няма вече кого да впечатлявам.

— Калории?

— Нали разбираш, защото съм малко с наднормено тегло.

Брон огледа тялото й.

— Ти си твърде дребна. Не може да тежиш много.

— Седемдесет и два килограма съм. — Тя разсмя се, след което притисна длан върху устата си и пак се изкикоти, преди да признае: — Обикновено лъжа. — Наведе се към него. — Винаги казвам, че тежа с десет килограма по-малко, отколкото в действителност.

— Защо ти е да го правиш?

— Да лъжа ли? — Бека се протегна и притисна ръка върху гърдите му. — Така правят жените. Ние лъжем за теглото, възрастта и за сексуалния си опит.

Думите й отново го объркаха. Той се опита да не обръща внимание на топлината от ръката й, проникваща през тънката памучна тъкан на тениската му.

— Но защо го правите?

— Искаш да знаеш повече за хората? Те лъжат. Ние сме подли копелета или кучки понякога. Ако устните ни се движат, е, очаквай само глупости да излязат. Такава е човешката природа. В моя случай, аз мразя да си признавам, че съм спала само с двама мъже. Това звучи патетично и лъжа за възрастта си, защото наближавам голямото три нула. Тридесет. Това е нещо лошо за жените. Що се отнася до теглото, ние носим дрехи, опитвайки се да скрием паласките.

— Паласки?

— Знаеш, онези излишни малки, грозни тлъстинки.

Той обходи с поглед тялото й, спря се върху гърдите й и се намръщи. После вдигна очи.

— Няма нищо грозно в теб.

Свободната й ръка посегна към неговата и той й позволи да я притисне към талията си.

— Стисни.

Брон нежно направи това, което му каза, и остана изумен колко мека я усети през дрехите и си представи кожата й. Бека му се усмихна.

— Чувстваш ли това? Любовни дръжки. Имам ги.

Младият мъж разтвори длан и я пусна.

— Приятна си на допир.

— Не изглеждат секси. — Потупа го по гърдите. — Толкова си мил. Надявам се, че момчета от екипа на баща ми няма много да те дразнят. Мъжете могат да бъдат наистина лъжливи смотаняци, но ти си различен.

— Аз съм честен.

Тя присви очи и облиза устни — розовото й езиче се стрелна навън, за да навлажни долната устна, а ръката й се плъзна малко по-ниско и я притисна върху сърцето му.

— Остани си такъв.

— Не обичам измамата.

— Нито пък аз. — Бека си пое дълбоко въздух, облегна се назад, отдръпна ръката си и се обърна към бара. — Но това е неизбежно.

— Не разбирам. Имаш тайни, които трябва да пазиш?

Младата жена обви ръка около чашата, вдигна я и отпи глътка. Гримаса изкриви чертите й и тя я остави обратно.

— Паренето изчезна, но това има вкус на лайна.

Брон вдиша дълбоко, противната миризма на алкохол я имаше, но нищо не подсказваше наличието на екскременти.

— Не го пий.

— Помага ми. — Втренчи се в бара. — Понякога искам да забравя някои неща и когато ме боли, алкохолът ми помага да не чувствам нищо.

Притеснението го завладя отново.

— Имаш ли нужда от медицинска помощ? — Наведе се по-близо до нея и повторно подуши, като се опита да поеме дълбоко аромата й. Ухаеше на ягоди, овесени ядки и прах за пране, но не долови и следа от болест.

Бека извърна глава и му се усмихна.

— Какво правиш?

— Нямаш химическата миризма на хората, които приемат лекарства. Тя излиза с потта от порите. Болна ли си?

— Не. Само имам ужасен вкус за мъже, а и баща ми ме подлудява. Мисля, че дядо ми ми завеща къщата за гости, защото знаеше, че никога няма да разговаряме с баща ми по друг начин. Ние изобщо не се разбираме.

— Прекомерен родителски контрол?

Тя остави чашата и се обърна с лице към него.

— Нямаш представа! Подлудява ме. — Сложи ръка върху бедрото му, близо до коляното, и той погледна надолу, за да види как пръстите й лежат върху дънките му. — Понякога е такъв задник, много обича да контролира и да съди прибързано. Винаги съм длъжна да бъда идеална, иначе ще ми изнесе цяла лекция за това. Той не е такъв, но аз съм длъжна да бъда.

Погледът му се вдигна към нея.

— Хората винаги ли се докосват така, когато разговарят?

Бека погледна надолу, засмя се и стисна крака му.

— Извинявай. — Махна ръката си и се вгледа в лицето му. — Очите ти са наистина невероятни. Казах ли ти го? Мисля, че са много красиви. Можеш ли да различаваш цветове и всичко останало?

— Да. Зрението ми е перфектно.

— Баща ми предполага, че си смес с ДНК на лъв или пантера. Имаш ли опашка?

Въпросът й го шокира. Отвори уста, но нищо не излезе от нея.

— Няма проблем, ако имаш такава. Пак бих те смятала за секси.

— Кожата ми е по-топла от твоята, но нямам опашка.

Отговорът му я накараха да избухне в кикот. Новия вид хареса този звук и трапчинките, които се появиха на бузите й. Бека отново облиза устни.

— Толкова си забавен. Танцуваш ли?

— Да.

— Обзалагам се, че е така. — Тя открито се вгледа в гърдите му, попивайки гледката, и въздъхна. — Забранена зона. Това е факт. Имам наистина шибан късмет. Споменах ли ти вече?

— Искаш ли да танцуваш? — Алкохолът бе засегнал логиката й, тъй като говореше безсмислено. — Ти ме попита дали мога, а аз много обичам да танцувам.

— Не разполагам с никакви банкноти. — Това я накара да изпадне в пристъп на смях и тя почти се свлече от столчето.

Младият мъж протегна ръка и нежно я обви около кръста й, за да е сигурен, че няма да изгуби равновесие.

— Танцувай с мен. — Изправи се и внимателно я сложи да стъпи на крака. Тя се олюля върху нестабилните си боси нозе, обувките й, които не бе забелязал до този момент, бяха захвърлени под стола. — Бавното движение може да те приспи. Няма да позволя да паднеш.

— Искаш да отивам да спя ли? — Бека се наведе към него, тялото й небрежно се облегна на неговото и тя се почувства малка в обятията му. — Вероятно си прав. Повечето мъже биха поискали да съблекат жената и да я чукат до побъркване, ако е пияна.

— Ти си пияна и не мислиш логично. Никога не бих участвал в общ секс с теб.

— По дяволите, жалко — промърмори тя и обърна глава, като притисна буза до гърдите му. После стисна бицепсите му. — Покажи ми това, което имаш, секси.

Брон пренебрегна бързия ритъм на рока и я намести в ръцете си, за да е сигурен, че тя няма да падне, ако изгуби съзнание. Започна да движи тялото си толкова, колкото да я накара да се залюлее.

— Миришеш много хубаво. — Пръстите й докоснаха кожата му. — И си толкова огромен.

— Благодаря. Аз не съм заплаха за теб.

Тя се сгуши по-близо и той погледна надолу, забеляза, че очите й са затворени, докато танцуваха.

— Не ме е страх от теб.

Тя прокара нокти по външната страна на ръцете му и Брон потисна ръмженето, когато членът му се напрегна още повече от леката ласка. Наистина бе лоша идея да споделят една къща, особено с жена, която пиеше алкохол и си признаваше, че лъже.

— Имаш ли си приятелка, Брон?

— Не.

— Някой изпуска много. Ти си съкровище, щом искаш да танцуваш с мен.

— Това е още една дума, с която никога не съм чувал някой да ме нарича. — Той се усмихна. — Много си забавна, когато пиеш, Бека.

— Благодаря. — Пусна ръцете му и се протегна, за да го прегърне през раменете. — Обидих ли те, когато попитах дали имаш опашка и можеш ли да различаваш цветове? Не исках да го правя. Просто ми се изплъзна от устата. Тези въпроси табу ли са?

— Съвсем не. Ти проявяваш любопитство към мен, а аз — към хората.

Тя вдигна глава и отвори очи. Спря да се движи срещу него и той замря, докато я гледаше в очите.

— Ти с лъв или пантера си смесен?

— Не знам. Досието ми не е било възстановено.

— Може ли да докосна косата ти? Исках да те попитам по-рано, толкова е дълга и красива. Жалко е да я прибираш на опашка.

Молбата й го изненада.

— Така не ми пречи. Хайде, пипни я! Тя расте много бързо. Скоро трябва да я подстрижа.

Младата жена се облегна на него, а той преметна опашката си през рамо и я пусна върху гърдите си. Бека докосна дългата му коса и се усмихна.

— Моля те, недей. Тя е като коприна, би било престъпление, ако я отрежеш.

Изведнъж го завладя желание да я попита може ли да я докосне отново, но този път под тениската, за да почувства меката й кожа, но успя да му устои. Знаеше, че би било неуместно. Затова си замълча.

— Трябва да си лягам. — Бека пусна косата и плъзна ръце по гърдите му. — Да. Трябва.

— Ще те придружа до вратата на стаята ти, за да съм сигурен, че няма да паднеш. Държиш се малко нестабилно на краката си.

— Добре. Благодаря.

Тя отстъпи назад и той пусна ханша й. Младата жена се олюля леко, но се обърна без ничия помощ и тръгна към стълбите. Новия вид я последва по петите и се притесни, когато започна да ги изкачва. Въпреки всичко, Бека не падна и успя да стигне до стаята си. После спря, погледна го през рамо и се взря в очите му.

— Лека нощ, Брон. Сладки сънища.

Той кимна, не искаше да й признае, че когато сънуваше, сънищата му са изпълнени с неприятни спомени от неговото минало в плен. Не искаше да й казва за кошмарите, които понякога го будеха посред нощ. Как ставаше облян в студена пот, убеден, че свободата е била само блян.

Бека затвори вратата, но той изчака, за да чуе как тя се движи из стаята, в случай че припадне. Лекият шум от дрехите, когато започна да се съблича достигна до острия му слух и Брон затвори очи, опитвайки се да мисли за нещо друго. Беше повече от любопитен как изглежда Бека гола. Леглото пое тежестта й, но той остана до вратата, докато дишането й се успокои, за да бъде сигурен, че е заспала.

После изпусна дълбока въздишка, отвори очи и се върна, за да спре музиката и да се увери, че долният етаж е обезопасен. Почувства се не на място в дома на тази жена, далеч от народа си, и в един свят пълен с хора.