Карта на Европа, английско издание от 1877 г. Русия е изобразена като октопод, който застрашава любимата на Англия Османска империя. Виждаме, че антируската пропаганда е базирана на антиправославието. Русия няма колонии, в същото време Англия има огромни колониални владения и според химна й „Владей, Британийо!“ тя е създадена да подчинява всички държави. Но Англия не е октопод, а Русия е.

Картина от Уилям Блейк, виден английски масон, автор на най-известната рисунка на „Великия архитект на вселената“ (на корицата на книгата). Илюстрацията изобразява Сатаната като красив юноша и е от масонска енциклопедия на мистичните термини, издадена в Москва през 1998 г. В текста под рисунката на Сатаната от Блейк пише, че „Сатаната е изобразен със симпатия, характерна черта в творчеството на много романтици“

Албърт Пайк — „масонският папа“, на когото принадлежат думите: „Трябва да съхраним масонската религия в светлината на луциферианската доктрина.“ През 70-те и 80-те години на XIX век той е Велик магистър в Главната директория на Вашингтон и Велик командор на върховния съвет на Чарлстън, САЩ, където редовно се събира световното масонство до днес. През септември 2001 г. там беше и министърът от българското правителство Димитър Калчев, масон 33-а степен.

Емануел Жозеф Сейес — деец на френската революция, масон. Известен със своя памфлет „Какво представлява третото съсловие“, идеен баща на терора, роден от френската революция.

Маркиз дьо Лафайет — аристократът, който е сред вождовете на Френската антихристиянска революция. Лафайет е висш масон, подписът му фигурира във френски масонски архив заедно с този на „брата“ Бенджамин Франклин — мотор на друга революция — Американската. Илюстрацията на Лафайет е от френски масонски енциклопедичен речник, който дава данни само за видни световни масони. В същата енциклопедия като висши масони са посочени почти всички водачи на френската революция.

Монтескьо, чието пълно име е Шарл Луи дьо Секонда, Барон дьо ла Бред е дьо Ла Монтескьо. Той е основен деец на т.нар. Просвещение, отхвърлящо християнството, и създател на теорията за разделение на властите. Според Монтескьо нищо в човешката природа не е предопределено от Бог. Илюстрацията е от френски масонски енциклопедичен речник, който дава данни само за видни световни масони и доказва, че Монтескьо е бил масон.

Доктор Гилотен — масон (илюстрацията е от масонски енциклопедичен речник), създател на инструмента за обезглавяване — гилотината, през която минават около милион французи в името на „равенството, братството и свободата“. Явно според масоните гилотината „култивира присъщите на човешката природа добродетели“, както гласи официалното им верую.

Портрет на Джордж Вашингтон с масонска престилка в масонския храм. От първия си президент до днес САЩ са имали само трима президенти немасони: Никсън, Кенеди и Айзенхауер.

Теодор Рузвелт — президент на САЩ в началото на XX век — с масонска престилка. Т. Рузвелт е автор на политиката на „дългата тояга“ — агресивна доктрина за външнополитическия курс на САЩ.

Пазачи с качулки пред вход на масонската ложа П–2, нашумяла през 80-те години в Италия със скандалите, свърза ни с банкови измами, планове за държавен преврат и мистериозни убийства на нейни членове.

Велики майстори на Велики американски ложи. Най-горе е портретът на един от прадедите на Бил Клинтън — Де Вит Клинтън, шеф на Нюйоркска ложа. Вижда се, че масонската традиция във висшата администрация на САЩ е от самото начало на тази държава.

Портрети на Велики майстори на масонски ложи в САЩ от XIX век. Най-вдясно на втората редица е Албърт Пайк — Черният папа на масонството — сатанист, който не крие възгледите си и който предвижда да има три световни войни за завладяването на планетата. Двете са вече история.

Масонският храм във Филаделфия, САЩ. Един от най-старите в страната. Строен с мащаб и с много пари, той демонстрира кой управлява Америка. Днес във всеки американски град основната сграда е местният масонски храм.

Печатът на САЩ. Държавната символика на най-мощната страна в света е изцяло масонска. От едната страна е изобразен орел, държащ 13 стрели. Толкова са израилевите племена според еврейската митология. Пирамидата е също с тринадесет степени, под нея пише „Нов световен ред“, окото на Луцифер свети на липсващия връх.

Печати на масонски ложи в САЩ от XIX и началото на XX век. Повечето от тях имат за отличителен знак пентаграмата — петолъчката. Този знак е пренесен трайно и в комунистическата символика от масоните-евреи — Троцки, Ленин, Свердлов, Зиновиев и други.

Списък на организациите, членуващи в окултния Германенорден. На 34-о място фигурира НСДАП — партията на Хитлер, която ще вземе властта в Германия след няколко години. Оказва се, че най-мощната тоталитарна партия в Западна Европа през XX век е част от някакъв окултен мистичен кръг.

Факсимиле от статията на Унстън Чърчил в „Сънди хералд“ от 8 февруари 1920 г., озаглавена „Ционизмът срещу болшевизма“. В нея се казва, че „банда екстраординерни личности от самото дъно на големите градове на Европа и Америка хвана руския народ за косата и стана на практика безспорен стопанин на огромната империя. Тук няма нужда да се подсилва ролята, която изиграват в създаването на болшевизма и във фактическото осъществяване на Руската революция тези световни и главно атеистични евреи“.

Най-известният кадър с Ленин. Обикновено от него изрязват човека долу, до трибуната, който гледа втренчено в обектива. Това е истинският мозък на най-кървавия режим в историята — болшевишкия. Евреинът-интернационалист, масон от най-висша степен, финансиран от американския еврейски магнат Якоб Шиф и подпомогнат лично от американския президент Уилсън (масон) да влезе с американски паспорт в Русия през пролетта на 1917 г. — Лейба (Лео) Бронщайн-Троцки.

Родословно дърво на Владимир Илич Улянов, от което вижда, че дядо му по майчина линия е евреин — Алексат Бланк. Майка му — също, което по еврейските закони прави 100% евреин.

Какво се случи след първото издание на „Бумерангът на злото“

Г-н главен прокурор,

От не малко време в страната действат сили с ксенофобска, расистка и антисемитска насоченост и прояви.

Това е недопустимо от Конституцията на Р България и от Наказателния кодекс.

Напоследък излезе от печат книгата на Волен Сидеров „Бумерангът на злото“.

Тя е определено с антисемитски характер и всява омраза.

Публикувайки откъси от книгата, „Монитор“ стана съпричастен към антисемитизма и всяването на омраза.

Чувствам се застрашен затова също има немалко основания.

Съобразно горното, моля уважаемия Главен прокурор да направи необходимото щото Волен Сидеров и евентуално главният редактор на „Монитор“ да бъдат подведени под съдебна отговорност за провеждане на антисемитизъм и за проповядване на омраза на религиозна основа.

Арон Абрамович

(Следва домашен адрес)

Жалбата на човек от „Шалом“, подадена директно до Главна прокуратура, по която бе заведена предварителна прокурорска проверка срещу автора на „Бумерангът на злото“ и срещу вестник „Монитор“ за „всяване“ на омраза.

Прокуратура на РБ, Главен прокурор

Вх. № 819 от 13.02.2002 г.

Върховна касационна прокуратура

Вх. № 1409 от 14.02.2002 г.

Софийска градска прокуратура 1094 от 01.03.2002 г.

ДСВР — вх. № 6639 / 01.03.2002 г.

По реда на чл.191 от НПК с оглед на чл.114, ал.1 от НК

На основание чл.191 и чл.180 от НПК

Постановление:

В сток от 30 дни да се извърши предварителна проверка

Стенограма от изказването на депутата от ДПС Лютви Местан, втори човек в партия на Доган. Според Местан „Бумерангът на злото“ е „антисемитска“ и „ксенофобска“ книга. Депутатът от Движението за права и свободи се обръща към министъра на вътрешните работи, за да иска от него санкции за автора на „Бумерангът на злото“. Той дори не е направил юридическа консултация и не отчита, че МВР може да прилага санкции без прокурорска оторизация само в тоталитарни и полицейски държави. Изглежда за етническата партия на Доган това е идеалът за България.

Част от уебсайта на Външно министерство на Израел. В графата „антисемитизъм“ е посочена статия на Волен Сидеров в „Монитор“ от април 1999 г., озаглавена „Битката срещу Христос“ и посветена на Великден. В нея авторът не прави друго, освен да цитира Стария и Новия завет, за да поясни неприемането на Син Божи от евреите. Това е окачествено от ционистките активисти в България и от техните наставници от Тел Авив като „антисемитизъм“. Явната връзка и зависимост на ционистките организации в България с чужди държави и централи трябва да ни посочи отговор на въпроса „За кого работят организираните български евреи?“.

Още един донос no повод конференцията на „евангелистки пастори“ от София, които заклеймили „антисемитизма“ в книгата на Волен Сидеров „Бумерангът на злото“. Сред пасторите са хора от забранената секта „Слово на живот“ като Иван Хазърбасанов, който е мимикрирал в „евангелистки пастор“. Вижда се какви хора използват в мръсната си пропаганда българофобите от Български хелзинкски комитет и фондация „Толерантност“ на Емил Коен, за да клеветят страната си в чужбина.

Уебсайт на поредната „правозащитна“ организация, която разпространява доносите на Емил Коен, Красимир Кънев и останалите наемници на Сорос по повод „Бумерангът на злото“. Живеещите в България нейни врагове от хелзинкския комитет и фондация „Толерантност“ организират заклеймяване на „антисемитизма“ на Волен Сидеров и разпращат информация по цял свят за това, че в България се е появила такава страшна книга.

Брой на бюлетина на Български хелзинкски комитет, посветен почти изцяло на „Бумерангът на злото“ и книгоиздателите, които са се осмелили да издават такива книги. Тези книги са опасни, казва БХК и иска репресии за автори и книгоиздатели. „Правозащитниците“ от този комитет като Красимир Кънев, Емил Коен, Алфред Криспин, Юлияна Методиева, Татяна Ваксберг и други от години внушават българофобия у общественото мнение чрез статии и доноси-доклади до Държавния департамент на САЩ, в които пишат, че в България има расова и верска дискриминация от страна на българите — православни християни. Тези доноси на БХК влизат в годишните доклади на Държавния департамент и обикалят света. Имаме налице целенасочена антибългарска клеветническа дейност на БХК срещу страната ни. Как работи Българският хелзинкски комитет се разбира от публикацията във в. „Сега“ от 5 април 2002 г., в която се описва как БХК обявява за „убит от полицейска репресия“ Васил Мирчев. В. „Сега“ установява, че Васил Мирчев е жив и доносът на хората на Красимир Кънев клевети България с помощта на груби лъжи.

Поредната манипулативна статия, която внушава на публиката, че Волен Сидеров оглавява „крайнодясна“ или „фашистка“ партия. Кампанията следва логиката на последователно редуване на кръгла маса и поръчкова статия в лявата и чуждестранната преса. В случая дописката е във вестника на бившата компартия „Дума“ и мултиплицира мислите на „Шалом“, където смятат, че в България не само че има антисемитизъм, но той се пропагандира масово. Предвижда се появата на партия, която според слуховете щяла да се оглави от Волен Сидеров, пише „Дума“.

Вестник „24 часа“, 18 март 2002 г. Статия, която внушава по първосигнален начин страх от книги като „Бумерангът на злото“. „В България се ражда антисемитизъм“, крещи заглавието. „Фашистка литература залива «Славейков». Евреите у нас са уплашени“. Като „фашистки“ са определени книгите на руския изследвач Олег Платонов, на Макиавели и други, които нямат никакви допирни точки с доктрината на фашизма. Статията е явно поръчкова, защото няма как евреите да са уплашени, при положение, че в правителството на България в същия момент има няколко министри евреи — Соломон Паси, Лидия Шулева — Биджерано и други.

Отново вестник „24 часа“ от 20 март 2002 г. Преподавателят във факултета по журналистика Алберт Бенбасат изгражда типична гьобелсова манипулация от един клиничен случай. Психически болно момче (нещо, което бе потвърдено веднага след инцидента) порязва с брадва баща си във Велико Търново. Тъй като намерили в библиотеката на момчето „Моята борба“ на Хитлер, Бенбасат патетично пророкува: „Чакайте още нацисти с брадви“. Според автора книгата на Хитлер е повлияла на момчето да нападне баща си. Интересно, ако близо до момчето бяха намерили подвързано течение на „24 часа“, дали Бенбасат щеше да види влияние на вестника върху психиката на младежа. Какво ли учи своите студенти по журналистика такъв преподавател, щом пише такива манипулации в печата?

Вестник „24 часа“ от 14 май 2002 г. Дописка със заглавие „Пращат Сидеров и Леонидов в затвор“, отразяваща кръгла маса в НДК, състояла се на 13 май 2002 г. и организирана от ВМРО по въпросите на дясната вълна в Западна Европа и феномена Льо Пен. По време на кръглата маса представителят на Българското геополитическо дружество и на издателското тяло на сп. „Ние“ (претендиращо да е дясно) Иво Иванов поиска Волен Сидеров да бъде вкаран в затвора „за нарушаване на българската конституция и системно пропагандиране на античовешки и антисемитски идеи“. Тази атака доказва, че т.нар. „дясно пространство“ в България беше създадено от ДС и бившата БКП, за да заема „правилна“ позиция в решителни моменти. Изваждането на показ на малко известни факти от новата история на света и осветляването на двойните стандарти в политиката на световната олигархия явно е преценено като такъв момент. Според ционистката организация „Шалом“ в България има ксенофобия, фашизъм и расова дискриминация, а в законите не са предвидени наказания за тях, пише пък в. „Новинар“ от 13 юни 2002 г. Вижда се как „Шалом“, от една страна, клевети България, от друга — обработва политическия елит за приемането на репресиращи закони, които пионките на „Шалом“ от ДПС вече готвят.

Още едно мрачно предсказание от първото издание на „Бумерангът на злото“ се сбъдна. Опасенията, че управляващата върхушка (да не забравяме думите на израелския премиер Шарон „Ние владеем Америка“) ще използва атентата в СТЦ, за да превърне страната в полицейска държава, са реалност. Освен САЩ и Европа става поле на тотално следене и полицейски надзор. Най-фрапиращите мерки в САЩ са разпорежданията на главния прокурор Ашкрофт да не се иска съдебно и прокурорско разрешение при обиск на частни жилища. Светът на Оруел е реалност в САЩ днес.

Заповедта, с която Петьо Блъсков уволнява Волен Сидеров от вестник „Монитор“. Вестникът стана известен в България заради коментарите и анализите на Волен Сидеров през годините 1998–2002.

Мотивът за уволнение е фалшив, тъй като точно на една от посочените дати за „неявяване на работа“ — 27 януари 2003 г. Сидеров е участвал в заседание на ръководството на вестника като зам. главен редактор заедно с Радостина Константинова, Стойко Тонев, Емил Петков и Мартин Кръстев, които би трябвало да потвърдят това, ако не искат да излъжат.

Без повод, внезапно и с псевдомотиви, издателят и главен редактор на вестника Блъсков отстранява човека, станал лице на вестника му. Защо?

Отговорът е елементарен — сделка. Според достоверни източници, визираните в книгата бизнес кръгове предлагат да финансират изпадналия в нужда Блъсков срещу отстраняването на Сидеров. Сделката е факт в края на януари 2003 г., а през септември същата година от длъжник на печатница ИПК „Родина“ Петьо Блъсков вече е съсобственик на същата печатница.

Към следващата част или към съдържанието

Волен Сидеров Бумерангът на злото (13)

Метаданни

Данни

Бумерангът на злото

Информация

История

Сваляне / Връзки

Приложение

Какво се случи след първото издание на „Бумерангът на злото“

Волен Сидеров
Бумерангът на злото (13)