Кон Игълдън
Сребърна империя (36)

Исторически бележки

Третият син на Чингис бил велик хан само дванадесет години, от 1229 до 1241 г. По времето, когато монголите нахлували в Европа, смъртта на Угедай се оказала една от повратните точки в историята. Западна Европа не можела да устои срещу тях. Средновековните замъци не можели да събудят повече страх от дзинските градове, а на бойното поле монголската тактика на бързи удари била на практика несломима. Не е преувеличение да се каже, че бъдещето на Запада се променило, когато сърцето на Угедай не издържало.

Знаем, че Угедай е бил все още млад и е умрял едва четиринадесет години след баща си. Не знаем защо е построил Каракорум — не кой друг, а синът на онзи хан, който не само презирал градовете, но и през целия си живот показвал колко слаба защита са всъщност те. Угедай обаче построил град като център на империята. До нас са достигнали описания на съвременниците — например думите на християнския монах Гийом дьо Рубрук. Сребърното дърво наистина съществувало; факт е също, че в Каракорум е имало както шаманистки светилища, така и ислямски джамии и най-малко една несторианска църква.

За нас си остава загадка защо Угедай си е направил труда да построи този град. Едно от възможните обяснения, което пасва на фактите е, че той донякъде приличал на Сесил Роудс, който започнал да се оплаква от болки в сърцето на шестнадесетгодишна възраст. Преди да умре от сърдечен пристъп на четиридесет и осем, той изградил истинска империя в Африка — човек, гонен от желанието да остави следа след себе си, човек, който знаел, че разполага с малко време да го направи. Напълно е възможно Угедай да се е чувствал по същия начин.

Вторият въпрос е защо построеният от него град е така силно повлиян от китайските градове, които самият Угедай често е виждал опожарени. Тук можем да видим влиянието на Яо Шъ. Макар че Яо Шъ наистина е бил съветник на Угедай, героят в моя роман е всъщност смесица от двама китайски будисти от онзи период. Неговата история все още не е завършена. Разтревожен от склонността на Угедай към запои, Яо Шъ му показал как виното разяжда желязна бутилка. Вярно е също, че Угедай се съгласил да намали наполовина броя на изпиваните през деня чаши, но пък за сметка на това ги направил два пъти по-големи. Будистките съветници донесли китайската цивилизация в монголския двор и неусетно влияели върху хановете. В резултат на това градовете отваряли портите си пред Кублай — нещо, което никога не правели пред дядо му.

 

 

Трите мъжки игри (наадам) в Монголия са борбата, стрелбата с лък и конното надбягване. Празникът наадам всъщност е много по-стар от епохата на Чингис и в предишните столетия бил и възможност племената да търгуват с коне, да смесват кръвните си линии, да залагат и да научават бъдещето чрез предсказания. В съвременния наадам в състезанията по стрелба и конни надбягвания участват и жени, макар че няма да ги видим в борбата, която си остава само мъжка територия. Описанието на стената за стрелба е точно. Стреляло се е от разстояние около сто крачки и стрелците се състезавали на групи по десет, колкото е най-малкото подразделение във войската на Чингис. Всеки стрелец имал четири стрели и вместо да стрелят индивидуално, те трябвало да улучат определен брой мишени, за да се класират напред. Интересно е, че стрелбата по традиция е отборна — тя ни напомня за военното естество на спорта и жизненоважната роля на стрелците в армиите на Чингис хан.

Конните надбягвания на празника, който продължавал повече от три дни, са съревнование най-вече за издръжливост. В сравнение със Запада именно издръжливостта е качеството, което правело ханските войски така подвижни. Отново е интересно да се види как това ни напомня за превъзходното качество на конете им, които не са отглеждани да бъдат като хрътки, тоест да са способни да развиват високи скорости за съвсем малко време.

Позволих си известна волност с историята, като включих състезанието по бягане. Няма данни за подобно съревнование, но то е напълно вероятно. Не се съмнявам, че на празника са се провеждали и различни от сегашните игри, също както дърпането на въже е било олимпийска дисциплина между 1900 и 1920 г., спечелена два пъти от Великобритания.

 

 

Някои смятат, че Чингис е оставил завещание. Дори такова да е имало, то не е достигнало до нас. Ако завещанието му е било устно, не знаем дали е било изречено при смъртта му или много преди това. Според някои версии на историята Чингис умрял почти веднага, докато според други се е мъчил дни наред след падане от кон или раняване и това му е дало възможност да посочи наследника си. Така или иначе е прието, че желанието на Чингис било Чагатай да наследи огромно ханство, а Толуй да получи първоначалната територия на монголите. Като официален наследник, Угедай получил териториите на Северен Китай и всичко друго, което можел да завладее. Поставих това разделяне в ръцете на Угедай, отчасти защото окончателното решение всъщност е било негово, независимо от волята на баща му. Ако Угедай бе екзекутирал Чагатай, кръвните линии в онази част на света щяха да са много по-различни и това щеше да се усеща и днес.

Чагатай хан обаче умрял през 1242 г., само няколко месеца след Угедай. Точните обстоятелства около смъртта му са неизвестни, но това невероятно щастливо съвпадение ми позволи да опиша убийството му и наистина подозирам, че такова е имало.

 

 

Най-ранната писмена рецепта за барут е китайска, от около 1044 г. Барутът със сигурност се е използвал при обсадите по времето на Угедай. Открити са ръчни оръдия като описаните тук, датирани от времето на Кублай хан. Едно от най-ранните сведения за използването на барут от монголите е от 1260 г., но първите опити със сигурност са били много преди това.

Барутът бил най-новата военна технология за периода. Особено ефективно било мощното преносимо оръжие, способно да изстрелва камъни и дори метални топки. Железни съдове с барут и фитил представляват по същество шрапнелни гранати. Знаем, че монголите са се сблъскали за първи път с тях по време на войните си с Дзин и Сун и са побързали да възприемат ужасяващите оръжия. Фактът, че монголските войски изминавали огромни разстояния, допринесъл за разпространяването на тази технология на обширна територия.

В китайския барут имало малко селитра, поради което той не е имал онази експлозивна мощ, която сме свикнали да свързваме с това вещество. Оръжията най-често бълвали огън, а вариантите на сместа били страшно много в зависимост от конкретния производител, район и период.

 

 

Необичайният инцидент, довел до смъртта на Толуй, е взет от „Тайната история на монголите“. По време на единствената си кампания в Северен Китай Угедай се разболял и „изгубил уста и език“. Вероятно става дума за силен удар или може би епилептичен припадък.

Монголските шамани и гадатели стигнали до заключението, че ханът е нападнат от дзинските духове. Помолили да им бъде показано какво да жертват и в отговор на това Угедай получил силни гърчове. Шаманите сметнали това за отговор и попитали дали не трябва да бъде принесен в жертва родственик на хана. След това Угедай дошъл на себе си, пил вода и пожелал да разбере какво се е случило.

Не е било нужно принц Толуй да бъде убеждаван. Бащата на бъдещите ханове Кублай и Монгке доброволно жертвал живота си, за да спаси брат си.

Във връзка с жертвоприношението на коне имах възможността да разговарям с касапин, убил през дългогодишната си практика стотици стари коне. При подготовката на месо кашер или халал животното трябва да остане живо, за да може сърцето му да изпомпи кръвта. Започва се с прерязване на гърлото. Човекът, с когото разговарях, е търсил много по-бърз резултат и затова предпочитал първоначално да нанесе удар в сърцето, след което да пререже гърлото. Между 6 и 10 процента от теглото на коня се падат на кръвта. Преценката е приблизителна, но при един монголски кон това означава някъде около 22 литра кръв.

Според „Тайната история“ Толуй взел отрова вместо да умре от стомана, но аз промених края му. Кървавото жертвоприношение на животни било част от опита за спасяването на Угедай и реших, че така двете събития ще си подхождат повече. Синът на Толуй Монгке със сигурност е присъствал на жертвоприношението, макар да не разполагаме със сведения, че двамата са разговаряли помежду си преди това.

 

 

Кратка бележка относно разстоянията: по времето на Угедай в земите под монголска власт била изградена мрежа от пътни станции. Те били разположени на 25 мили (40 км) една от друга по главните пътища и били добре оборудвани. С редовна смяна на коне едно спешно съобщение можело да измине по 100 мили (160 км) на ден, при нужда пренасяно от един и същи човек. Ездачите носели колани със звънчета, така че дежурните в пътната станция ги чували отдалеч и приготвяли вода, храна и нов кон. Изминаването на хиляда мили за десет дни било не само възможно, но и се практикувало често. Подобни линии за комуникация правели войските на хановете модерни в сравнение с останалите армии от епохата.

Шаманът Морол е измислен, макар че ханът наистина е разполагал с гадатели и шамани. В Монголия и до днес се вярва, че шестият пръст бележи детето като „избрано“ за това поприще. Шаманите не се занимавали с лов и риболов, а се изхранвали от племената; те били магьосници и лечители, както и пазители на историята и легендите. Влиянието им в страната все още е много голямо.

 

 

Древните Буди от Бамиян в Афганистан наистина съществуваха. Едната статуя беше висока 35 м, а другата — 50 м. Бяха взривени от талибаните през 2001 г. Все още има легенди за трети „спящ Буда“ някъде из хълмовете в района.

 

 

Кампанията на Субодай на запад продължила от 1232 до 1241 г. През това време той се сблъскал с руси, волжки българи и маджари, превзел Буда и Пеща, нахлул в Полша и съвременна Сърбия, а съгледвачите му стигнали чак до Северна Италия. Само за два зимни месеца туманите му превзели дванадесет укрепени руски града. От войните си срещу Северен Китай монголите познавали катапултите, балистите и дори една форма на требушет. Русия не разполагала с нищо, способно да спре военната им машина.

Субодай наистина предпочитал зимните кампании и използвал замръзналите реки като пътища, по които да влезе в градовете. Подобно на Чингис преди него, той и военачалниците му били безмилостни с победените противници и избили безчет. Единствената му грижа като че ли е бил широкият фронт, който би позволил лесен удар във фланг или обкръжаване на туманите му. Именно затова той често изпращал части да пометат Полша, Унгария или България, за да елиминира евентуални заплахи.

Легендарните френски тамплиери твърдели, че между Субодай и Франция нямало армия, способна да спре монголите. Дори смъртта на Угедай не би спряла Субодай, ако принцовете не били с него. В похода участвали синът на Джучи Бату, както и синът на Угедай Гуюк. Внукът на Угедай Кайду също бил там. Именно той нахлул в Полша с Байдур и участвал в невероятната битка при Лигниц, с която не позволил на полските армии да ударят във фланг основните монголски сили в Унгария. В романа не включих Кайду от страх от така наречения „проблем на руския роман“, при който на всяка страница се появява нов герой и накрая читателят забравя кой, кой е. Включих обаче Монгке — той е участвал през по-голямата част от кампанията, включително при превземането на Киев. Кублай не е фигурирал сред принцовете, стъпили в Европа. Той останал в Каракорум, изучавал будизма и попаднал под китайско влияние, което щяло да се запази през целия му живот.

Джебе също не е участвал в кампанията, макар да го оставих като второстепенен герой. За съжаление в „Тайната история“ не се казва нищо за края му. Подобно на Хаджиун и Хазар, великият някога водач просто изчезнал безследно от страниците на историята. Естествено, преждевременната смърт била нещо обичайно по онова време и те почти със сигурност са намерили края си при болест или нараняване — толкова обичайно събитие, че спокойно било подминавано от тогавашните хронисти.

Темуге наистина направил един последен прибързан опит да стане хан след смъртта на Угедай. Опитът бил неуспешен и най-малкият брат на Чингис бил екзекутиран.

 

 

Интересно е да се отбележи, че Сорхатани наистина е получила правата и титлите на съпруга си след неговата смърт. Така тя моментално се превърнала в най-силната жена в ханството, както и в целия свят по онова време. Трима от четиримата й синове станали ханове благодарение на нейното влияние и обучение. Тя подкрепяла Угедай и била съветвана от него, докато империята се разраствала. Отказала на едно-единствено негово желание, когато Угедай поискал да я омъжи за сина си Гуюк. Сорхатани отклонила предложението и предпочела да съсредоточи невероятната си енергия върху собствените си синове. Историята потвърждава, че е взела мъдро решение.

 

 

Когато прекосили Карпатите и навлезли в Унгария, туманите на Субодай се изправили срещу войските на унгарския крал Бела IV. Монархът приел 200 000 кумани бегълци от Русия — тюркско племе, подобно в много отношения на монголите. В замяна на приемането на християнството куманите получили убежище за известно време. Техният предводител Котен бил покръстен и договорът бил скрепен чрез брак между дъщеря му и сина на Бела. Така кралят добавил към собствената си кавалерия войска от номадски конници. Той се надявал също така и на помощта на папа Григорий IX и на императора на Свещената римска империя Фридрих II, който управлявал днешните територии на Германия, Италия, Сицилия, Кипър и Йерусалим. Между двамата обаче се водела борба за надмощие, в която папата отлъчил императора и дори го обявил за Антихриста. В резултат на това унгарският крал трябвало да се изправи срещу монголите сам, без почти ничия друга помощ. Отначало разполагал със силите на австрийския ерцхерцог Фридрих, но те се оттеглили след смъртта на Котен в някакъв бунт. Куманите също го изоставили.

Крал Бела наистина разпратил кървави мечове из кралството си, за да призове поданиците си. Има съобщение, че Бату изпратил при краля пратеник с настояване куманите и водачът им да бъдат предадени на монголите. Съобщението на Бату било недвусмислено и просто: „Научавам, че си приел под своя закрила нашите слуги куманите. Престани да ги приютяваш, или ще намериш враг в мое лице. Те, които нямат къщи и живеят в шатри, могат лесно да избягат. Но ти, който живееш в къщи и градове, как можеш да избягаш от мен?“

Интересно е да се отбележи, че искането било отправено от името на Бату. Като старши принц и син на Джучи, първородния син на Чингис, той формално командвал Златната орда, както била известна войската. Истинският пълководец, стратег и тактик обаче бил Субодай. Отношенията между двамата били сложни и достигнали критичната си точка, когато вестта за смъртта на Угедай най-сетне стигнала до тях.

Будапеща се намира на четири хиляди и петстотин мили (7200 км) западно от Каракорум. По време на невероятната си кампания Субодай повел монголските тумани през Казахстан, Русия до Москва и Киев, Румъния, Унгария, Полша, Литва, Източна Прусия и Хърватия. Монголите били на прага на Австрия, когато Угедай умрял. Френският крал Луи X е виновникът, объркал името на монголите в европейските умове. Докато приготвял войската си за поход, той казал на жена си, че или войниците му ще пратят тартарите в ада, или тартарите ще ги пратят в рая. Нарочно наблегнал на старогръцката дума „Тартар“, означаваща ад, в резултат на което монголите погрешно били наречени „тартари“ или „татари“.

Не описах подробно битката при Лигниц, която се състояла в разгара на похода на Байдур срещу Полша. При подобни походи е имало множество сражения срещу различни противници, но не всички могат да бъдат побрани на страниците на един роман, дори той да е посветен на монголите. В действителност битката при Лигниц е едно от малкото наистина добре известни сражения на монголите — пропускането й е равносилно на това да пишеш за адмирал Нелсън, без да споменеш за битката при Нил. Въпреки това смятам, че решението ми е правилно от гледна точка на повествованието. При Лигниц Байдур предприел лъжливо отстъпление, но използвал нововъведение — запалени бъчви с катран, които пуснали димна завеса върху бойното поле. Простото хрумване попречило на половината полска армия да види какво става с другата половина. Битката при Лигниц спокойно можеше да е кулминационната точка в романа, но другото, добре известно сражение е това при река Шайо, при което триумфът принадлежи на Субодай.

Последната засвидетелствана битка на Субодай съчетава не само нощна атака и удар по фланга, майсторско използване на терена, при което реката работила в полза на монголите, но също така и вече стария номер да се остави на врага път за бягство, който да се окаже капан. Субодай превел три тумана през брод южно от унгарския лагер и по зазоряване изпратил Бату срещу левия фланг, а самият той ударил маджарите в гръб с останалите сили. Крал Бела бил принуден да потърси убежище в укреплението, а монголите създали истински хаос с фишеци, горящ катран и дъжд от стрели. От жертва те се превърнали в ловец и успели да се справят повече от добре.

Насред хаоса хората на крал Бела забелязали хребета, който вървял на запад и бил скрит от монголите. Проверили пътя за бягство, като изпратили по него малък отряд, който успял да се измъкне. През нощта кралят опитал да измъкне цялата си армия от лагера. В паниката войниците нарушили строя и се разтеглили в дълга цели километри колона. Точно тогава били атакувани от хората на Субодай, който бил разузнал терена предварително, знаел за хребета и нарочно им оставил път, за да ги примами в капан. Според различните източници монголските тумани изклали между четиридесет и шестдесет и пет хиляди души, с което унищожили унгарската войска за цяло поколение напред. Крал Бела успял да се спаси от касапницата и избягал в Австрия. След като монголите се оттеглили, той се завърнал и се заел да възстанови Унгария от руините. Бела IV все още е почитан като един от великите крале на страната въпреки катастрофалния си сблъсък със Субодай.

В много отношения това бил подобаващ край на военната кариера на Субодай, макар че той, естествено, не гледал на нещата по този начин. Унгария била в развалини, когато вестта за смъртта на Угедай променила всичко.

Блестящите тактически похвати при Лигниц и река Шайо били обезсмислени от монголското оттегляне. За тези сражения рядко се говори извън военните училища и това отчасти се дължи на факта, че не са довели до завоевание. Политиката попречила на амбициите на Субодай. Ако не беше, историята щеше да е различна. Малко са случаите, когато смъртта на един човек променя целия свят. Смъртта на Угедай е един от тези случаи. Ако той беше останал жив, нямаше да я има епохата на Елизабет, Британската империя, Ренесанса, а може би и индустриалната революция. И тази книга сигурно щеше да бъде написана на монголски или китайски.